№ 153316
гр. София, 05.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20251110128957 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 129 ГПК.
В срока за отговор на исковата молба ответникът по първоначално предявените
искове В. А. Г. е предявил срещу П. Г. А. насрещни искове, както следва:
отрицателен установителен иск, че ответницата не е титуляр на вещно право
на ползване върху магазин 6, находящ се в гр. София, ул. „К., със застроена
площ от 25,96 кв.м., ведно с 1,008 % ид.ч. от общите части на сградата и 0,825
% ид.ч. от правото на собственост върху дворното място, в което сградата е
построена, тъй като това право е било погасено поради неупражняването му в
5-годишен срок;
иск за осъждане на ответницата да заплаща на ищеца за бъдещ период
месечна цена за ползването на ½ идеална част от двуетажна еднофамилна
жилищна сграда, означена в КККР, като сграда с идентификатор
68134.1897.402.1, със застроена площ, съгласно одобрения архитектурен
проект, одобрен на 10.02.2006 г. от СО, район „Витоша“, от 123 кв.м и
разгъната застроена площ от 252.20 кв.м., при граници: от четири страни –
двор, като сградата има главен вход откъм югоизток и се състои от: първи
етаж, на кота 0,00, на който са разположени: входно антре, дневна-трапезария
с кухненски бокс, спалня, санитарен възел, килер, коридори, навес, покрита
тераса, разположена в югоизточната част на сградата, както и покрита тераса,
разположена в североизточната част, която е с отделно посочен
идентификатор 68134.1897.402.2, втори етаж, на кота +2,85, на който са
разположени: две спални, кабинет, санитарен възел, гардеробно и тераса, и
сутеренен етаж, на кота – 2,50, на който са разположени: мазе и котелно
помещение, като връзката между сутеренния, първия и втория етаж на
сградата се осъществява чрез вътрешно стълбище, и 1/2 идеална част от
дворното място, в което сградата е построена, съставляващо урегулиран
поземлен имот XVIII-402, осемнадесети отреден за имот планоснимачен
номер четиристотин и две, в квартал 3, съгласно регулационния план на град
София, местността „Мала кория“, утвърден със Заповед РД-50-457, от
16.12.2004 г., с площ от 750 кв.м при граници: улица, урегулиран поземлен
имот XXI-402, урегулиран поземлен имот № XVI 400, урегулиран поземлен
имот XVII-401, съставляващ имот с идентификатор 68134.1897.402, в размер
на сумата 700 лева месечно.
1
Исковата молба съдът намира, че нередовна.
По отрицателния установителен иск ищецът следва да изложи твърдения
относно момента, считано от който твърди ответницата вече да не е упражнявала това
право. По този иск съобразно представеното удостоверение за данъчна оценка ищецът
дължи държавна такса в размер на 86,83 лева, за внасянето на която следва да
представи документ.
Във връзка с другата предявена претенция, заявена като осъдителен иск за
бъдещ период, с който е отправено искане за осъждане на ответницата да заплаща на
ищеца по 700 лева месечно, ищецът следва на първо място да посочи върху кой имот е
предоставено ползването като семейно жилище по силата на бракоразводното решение
и да има предвид, че съгласно актуалната съдебна практика на ВКС (Решение № 149
от 1.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 638/2023 г., IV г. о., ГК) иск за бъдещо плащане на
наемна цена е недопустим, защото възникването на задължението зависи от това,
доколко е било предоставено ползването. От друга страна, и доколкото са изложени
твърдения ползване на семейното жилище да е било предоставено по силата на
решението за развод, ищецът следва да посочи дали с това решение е била определена
цена за ползването, а в случай че не е и ищецът иска това да бъде извършено от съда
за бъдещ период, следва да има предвид, че в този случай допустимото искане
предполага формулиране на искане за определяне на такава цена за бъдещ период
само по отношение на имота, предоставен за ползване на единия съпруг като семейно
жилище, а не да претендира осъждането на ответницата да заплаща наемна цена за
бъдещ период. Ищецът следва също така да има предвид, че разпоредбите на чл. 57
СК не са приложими за имоти, ползването на които не е било уредено при
прекратяването на брака (Определение № 81 от 10.03.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. №
544/2021 г., III г. о., ГК).
. Ето защо и ищецът следва да отстрани противоречието в исковата си молба и в
петитума на същата по отношение на тази претенция, като посочи ясно какво искане,
по отношение на кой имот, и при какви фактически твърдения отправя до съда във
връзка с ползването на имотите от ответницата за бъдещ период. По това искане съдът
определя, че дължимата държавна такса е в размер на 80 лева, с оглед което и ищецът
следва да представи документ за внасянето й в срока за изпълнение на указанията.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на ищеца по насрещните искове В. А. Г. чрез адв. С. Х., в двуседмичен
срок от съобщението с препис от разпореждането с писмено изявление с препис за
ответницата да отстрани нередовностите на исковата си молба, като:
- посочи момента, считано от който твърди ответницата вече да не е
упражнявала вещното си право на ползване върху магазин 6;
- представи схема на самостоятелния обект, издадена от СГКК за магазин 6;
- по претенция, заявена като осъдителен иск за бъдещ период за сумата 700 лева
месечно, да посочи върху кой имот е предоставено ползването като семейно жилище
по силата на бракоразводното решение, дали с това решение е била определена цена за
ползването, дължима му от ответницата, а в случай че не е и ищецът иска това да бъде
извършено от съда за бъдещ период, да формулира искане за определяне на такава
цена за бъдещ период само по отношение на имота, предоставен за ползване на другия
съпруг като семейно жилище;
2
- да представи документ за заплатена по сметка на СРС държавна такса по тези
претенции в размер на сумата 166,83 лева, както и на сумата 0,80 лева – такса по чл.
102з ГПК за изготвяне на препис от насрещната искова молба за връчване на
ответницата по същата.
УКАЗВА на ищеца, че при неизпълнение на указанията в цялост и в срок съдът
ще върне исковата молба.
УКАЗВА на ищеца на основание чл. 127, ал. 4 ГПК да посочи банкова сметка
или друг начин на плащане.
Разпореждането не подлежи на обжалване.
Препис да се връчи на ищеца по насрещните искове чрез адв. Х. на съдебния
адрес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3