Решение по дело №262/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба от М. К. М. от с. Кърнаре, чрез адвокат М. Р. от АК-Пловдив, срещу Решение № 31 от 24.04.2025година, постановено по административно наказателно дело № 301 по описа за 2024 година на Районен съд – Троян, с което трети състав е потвърдил Наказателно постановление № 133 от 24.10.2024 година, издадено от Директора на Дирекция „Национален парк Централен балкан” Габрово, като законосъобразно.

В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е несправедливо, необосновано и незаконосъобразно. Наведени са доводи, че съдът не е преценил и обсъдил в съвкупност и поотделно събраните доказателства, кредитирал е само част от тях, а именно тези представени и събрани от страна на наказващия орган, и не е изяснил фактическата обстановка. Твърди се, че кредитирайки показанията на служителите на НПЦБ и игнорирайки тези на свидетеля на жалбоподателя съдът неправилно е възприел фактическата обстановка и е постановил неправилно решение. Твърди се също, че са налице основанията за прилагане на чл.28 от ЗАНН, като съгласно чл. 81, ал.3 от ЗЗТ е следвало да се наложи глоба в по – нисък размер. Счита, че наказанието е явно несправедливо, като счита, че административно –наказващия орган, както и въззивната инстанция са приели да бъда санкциониран за констатираното нарушение. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение, като се постанови друго с което да се измени същото се приложи разпоредбата на маловажност на деянието обуславяща приложението на чл.28 б.“а“ от ЗАНН или алтернативно чл. 81 ал.3 от ЗЗТ. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. В постъпила по делото молба-становище с вх. № 2221/30.07.2025 г., чрез упълномощения процесуален представител адв. Р., поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея съображения и моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски по настоящото дело.

Ответникът – Директор на Дирекция „Национален парк Централен Балкан“ /ДНПЦБ/, гр. Габрово, не се явява и не изпраща представител. В постъпила по делото молба с вх. № 1930/01.07.2025 г., чрез упълномощения процесуален представител адв. А. оспорва подадената касационна жалба като неоснователна. Изтъква, че касационната жалба преповтаря твърденията, изложени в подадената жалба срещу законосъобразността на обжалваното наказателно постановление. Счита обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно и моли същото да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, в случай, че бъде направено искане за присъждане на такива.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч дава заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди първоинстанционното решение като правилно.

Административен съд Ловеч, в настоящият касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл.218, ал.2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение на Районен съд Троян, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Троян е издаденото от ответника въз основа на АУАН № 0227086/10.09.2024 година, Наказателно постановление № 133/24.10.2024 година, с което на касатора в настоящото производство е наложено административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.81, ал.1, т.1, предложение трето от Закона за защитените територии /ЗТТ/ за нарушение по чл. 21, т.16, предложение второ от ЗЗТ, във връзка с точка 5, предложение първо, алтернатива втора от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на Н. П. „Централен Балкан“ за 2016 – 2025 година.

Административнонаказателната отговорност на М. К. М. е била ангажирана с оглед установеното, че на 30.07.2024 г. във времето от 07:55часа до 08:25 часа, в защитена територия - територията на Национален парк „Централен Балкан“, зона “Mногофункционална” парков участък Троян, охранителен участък „Стенето“, местност „Орлово гнездо“, на място c GPS координати № 42° 44.9687′ и Е 24° 39.1031′, в землището на с. Черни Осъм, общ. Троян, М. К. М. осъществява дейност по ползване на природен ресурс в защитена територия - паша без издадено от ДНПЦБ писмено разрешително на 3 бр. селскостопански (домашни) животни, а именно говеда с номера на ушни марки BG30380340, BG34100012 и BG34347511.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвиденият в НПК процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща административното нарушение. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършването на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, неговия автор и вината му, след като по делото са били събрани категорични доказателства, че животните са негова собственост и същите са пашували без издадено от ДНПЦБ писмено разрешително. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление РС е приел, че административнонаказващият орган /АНО/ е посочил точната правна квалификация. Решаващият състав аргументирано обсъдил възраженията на жалбоподателя и ги приел за неоснователни. Счел е, че не са налице основания да приеме нарушението за маловажно по чл.28 от ЗАНН, за да се приложи чл.81, ал.3 от ЗЗТ. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционният съд е извършена цялостна проверка на НП, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН.

От установеното с доказателствата и анализа на приложимото право се налага извода, че към датата на констатиране на описаното в процесното НП нарушение е била налице хипотезата на чл. 21, т.16, предложение второ от ЗЗТ, във връзка с точка 5, предложение първо, алтернатива втора от част от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени но основание чл. 21, т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на Национален Парк „Централен Балкан“ за 2016 – 2025 година и правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, поради което издаденото НП е законосъобразно. Касационната инстанция споделя мотивите на РС, с които е потвърдено НП, към които следва да препрати на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При извършената проверка от касационната инстанция не се установиха нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП от категорията на съществените, които да доведат до отмяната му. Както правилно е приел решаващият съд актът за установяване на административното нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта, и в наказателното постановление са описани нарушението, времето и мястото на извършване, предвид спецификата на нарушението, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Описаното в акта и наказателното постановление деяние е административно нарушение, което в случая е установено от конкретно овластено длъжностно лице, съгласно приложената Заповед на министъра на околната среда /на л.39 от АНД №301/2024г. на РС Троян/, а наказателното постановление е издадено от упълномощено лице, според приложените по делото трудов договор и заповед на министърът на министерството на околната среда и водите за делегиране права на директорите на посочените дирекции, сред които и на НПЦБ да издават наказателни постановления за съставени актове по Закона за защитените територии, при което административното наказание е наложено от лице по чл. 47, ал. 1, б. „б” от ЗАНН.

При постановяване на съдебното решение съдът е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Уважени са доказателствените искания на страните, доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства противно на изложеното в касационната жалба. Поради горното не се установяват допуснати от решаващия състав съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а оплакването в жалбата в тази връзка е неоснователно.

Обосновано с доказателствата по делото решаващият съд е приел, че не е допуснато съществено процесуално нарушение в хода на развилото се административно - наказателно производство, което да е ограничило или нарушило по какъвто и да било начин правото на защита на нарушителя, за да доведе до самостоятелна отмяна на наказателното постановление.

Правната квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение, доказано по безспорен начин в развилото се административно и съдебно производство.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.

Национален парк Централен Балкан /НПЦБ/ е защитена територия по смисъла на чл.5, т.2 от ЗЗТ, категоризиран след т.1 - резервати и с оглед установената конституционна закрила на околната среда, живата природа и природните богатства по чл.15 от Конституцията на РБ, регулираните със Закона за защитените територии /ЗЗТ/ значими обществени отношения са от висш порядък. В тази връзка, административно-наказателната отговорност е предвидена за дейност в нарушение на режима, определен както със заповед за обявяване на територията за защитена, така и в утвърден план.

Съгласно чл. 21, т.16, предложение второ от ЗЗТ, в националните паркове се забраняват други дейности, определени със плана за управление, а според разпоредбата на точка 5, предложение първо, алтернатива втора от част от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на Национален Парк „Централен Балкан“ за 2016 – 2025 година, „…За цялата територия на Национален парк Централен Балкан, с изключение на зона Резервати, се забранява: “ Паша на селскостопански животни …без издадено от ДНПЦБ писмено разрешително“.

От събраните писмени и гласни доказателства по безспорен начин е установено, че при извършена от служители на ДНПЦБ проверка на 30.07.2024г., в периода между 07:55ч. и 08:25ч., на територията на Национален парк „Централен Балкан“, зона “Mногофункционална” парков участък Троян, охранителен участък „Стенето“, местност „Орлово гнездо“, на място c посочени GPS координати, в землището на с. Черни Осъм, общ. Троян, е осъществена дейност по ползване на природен ресурс в защитена територия - паша без издадено от ДНПЦБ писмено разрешително. Служителите на ДНПЦБ са съставили констативен протокол и са записали номерата на ушните марки на установените 3 бр. селскостопански животни, а именно говеда с номера на ушни марки BG30380340, BG34100012 и BG34347511. След извършена справка в интегрираната информационна система на БАБХ е установено, че техен собственик е М. К. М..

При така установената фактическа обстановка, описана както в съставения АУАН така и в издаденото НП, правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят е извършил от субективна и обективна страна състава на административно нарушение чл. 21, т.16, предложение второ от ЗЗТ, в националните паркове се забраняват други дейности, определени със плана за управление, а според разпоредбата на точка 5, предложение първо, алтернатива втора от част от част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 21, т.16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ“ от Плана за управление на Национален Парк „Централен Балкан“ за 2016 – 2025 година, като е нарушил режима на защитената територия - паша без издадено от ДНПЦБ писмено разрешително на описаните селскостопански животни.

Фактическата обстановка се установява и от показанията на свидетелите А. Д. и П. П., извършили проверката и констатирали нарушението. Техните показания са точни, последователни, кореспондират със събраните по делото доказателства и следва да бъдат кредитирани, както и се възприемат за достоверни от касационния състав. РС е възприел правилна фактическа обстановка, кредитирайки показанията на служителите от ДНПЦБ, дадени след предупреждение за отговорността по чл.290 от НК. От една страна липсват доказателства, установяващи различни от посочените в атакуваното решение факти, а от друга не са налични данни за тяхната заинтересованост от изхода на делото. От показанията на двамата свидетели се установява, че в местността „Орлово гнездо“, където е извършена проверката в посочения в АУАН и НП период, двамата служители са били до стадото и са проверявали собствеността на животните, което се потвърждава и от другия свидетел М. М., който посочва, че са били на 100-200 метра от него и жалбоподателя. Това доказва, че района е с добра видимост и между тях е осъществен визуален контакт, но нито той, нито жалбоподателя са отишли при животните за да разберат кои са лицата и защо са там.

Неоснователни са доводите в касационната жалба, че съдът не е преценил и обсъдил в съвкупност и поотделно събраните доказателства, кредитирал е само част от тях, а именно тези представени и събрани от страна на наказващия орган. Първоинстанционият съд е обсъдил показанията на свидетеля М., като е обосновал своя извод защо не приема изцяло неговите показания, а кредитира показанията на двамата свидетели на ответника по жалбата - ДНПЦБ. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля М. М. сочещи, че на процесната дата-30.07.2024.г, животните собственост на жалбоподателя, са били на територията на НП „Централен Балкан“, в м.“Орлово гнездо“ и са пашували без издадено от ДНПЦБ писмено разрешително за това. Тези показания потвърждават фактическата обстановка и извършеното нарушение посочени в съставения АУАН и издаденото НП. Съдът е приел за безспорно, и че процесните три броя крави с посочените с посочените номера на ушни марки към датата на проверката е следвало да се намират в животновъден обект в с.Кърнаре, видно от представената справка в интегрираната информационна система на БАБХ за наличните животни ОЕЗ към 30.07.2024г. /на л.25-28 от АНД№301/2024г. на РС Троян/.

При фактическата установеност обосновано РС е изложил мотиви защо приема за правилно наложено административното наказание, респективно за правилно определен размера на наложената глоба от 500 лева, който е към минимума, предвиден с нормата на чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ и не го е изменил, съответно не е приложил тази на чл.81, ал.3, от ЗЗТ, която регламентира маловажен случай по специалния закон, изключвайки прилагането на чл.28 от ЗАНН. Отделно, предвид характера на нарушението и обществените отношения, които то засяга, както и липсата на такива смекчаващи вината обстоятелства, които да сочат, че деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи от съответния вид, настоящата инстанция счита, че в конкретния случай не се касае за маловажен случай. Наред с това, според данните по делото освен нарушението за което е наказан с процесното НП, проверяващите са констатирали и друго извършено от касатора , а именно нарушение на забраната за паша на селскостопански животни в „Зона Многофункционална“ без пастир.

Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН – „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

В случая извършеното нарушение е формално, безрезултатно и за довършването му не е необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не са налице и сочените в правната норма „други смекчаващи обстоятелства“, които да редуцират съществено степента на обществена опасност на деянието спрямо нарушенията от същия вид. От свидетелските показания на М. М., е видно, че на 29.07.2024г. е установил липсата на три крави, след което се обадил на бащи си –жалбоподателя М. М., да ги чака, защото може да отидат при него, но едва на другия ден свидетеля предприема действия да потърси трите броя животни, които са установени от жалбоподателя на 30.07.2025г., в момента в който са открити и от проверяващите. В тази връзка са и свидетелските му показания: „Искам да уточня, че трите животни, които бяха при стадото са пренощували там на балкана“. Безспорно жалбоподателя има задължение да предприеме всички необходими мерки, за да предотврати бягството на животните си, което му е вменено с разпоредбата на чл.150, ал.1, т.3 от ЗВМД, но в конкретния случай същият е допуснал животните да напуснат животновъдния обект в с.Кърнаре, където следва да се намират и да достигнат до територията на НПЦБ, където да пашуват, без да има издадено разрешително за това.

В допълнение касационната инстанция намира, че процесното административно нарушение не се отличава от всяко друго такова, липсват каквито и да било специфични характеристика на случая, които биха могли да го квалифицират като маловажен по чл. 28 от ЗАНН и чл. 81, ал. 3 от ЗЗТ.

Съгласно разпоредбата на чл.81, ал.1, т.1 от ЗЗТ, наказва се с глоба от 500 до 5000 лв. физическо лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима, определен с този закон. Касае се за дейност в защитена територия, представляваща национално богатство, в нарушение на режима, определен със закона и утвърдения план за управление на националния парк. За извършеното нарушение, така наложеното административно наказание се явява съразмерно и справедливо, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН за генерална и специална превенция.

Настоящият касационен състав споделя и изводите на решаващия съд, че наложената процесна санкция е съответна на извършеното нарушение, като следва да препрати към мотивите на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за законосъобразност на наказателното постановление.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Троян за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на процесуалният представител на касационния жалбоподател – адв. М. Р. от АК-Пловдив за присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предложение първо от Административно процесуалния кодекс, Ловешки административен съд, касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 31 от 24.04.2025 година, постановено по административно наказателно дело № 301 по описа за 2024 година на Районен съд – Троян.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.