Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р
Е Ш Е Н И E
гр.Бяла С., 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 17 март, Две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
КАТЯ ГЕРДОВА
При секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 1499/2020 г. по описа на РС – Бяла С., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Ю.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника Н.М.К., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за сумата от 50,68 лв., представляваща неизпълнение на Договор от 09.02.2017г., а именно неустойка за предсрочно прекратяване на договора с клиентски номер 16556342001, сключен между длъжника и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена данъчна фактура № **********/01.08.2017г. за периода от 01.07.2017г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в заповедното и исковото производство.
В писмена молба-становище с вх. № 261593/11.03.2021г. от адв. Г., пълномощник на ищеца „Ю.“ ЕООД и приложено по делото, е поискал при възможност и наличие на предпоставките на чл.238,ал.1 от ГПК съдът да постанови неприсъствено решение спрямо ответницата Н.М.К..
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК вр.чл.92 от ЗЗД и
чл.238 от ГПК.
В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Н.М.К., не е депозирала писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взела становище по молбата, не е направила своите възражения и не е ангажирала доказателства, поради което правата й да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.
Същата редовно призована за открито съдебно заседание не се явява, не изпраща представител, не е депозирала писмена молба с искане делото да се гледа в нейно отсъствие, не е взела становище по исковата молба и не е ангажирала доказателства.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 739/2020г. на РС-Б.С..
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 739/2020г. на РС-Б.С. срещу длъжника Н.М.К., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 395/10.08.2020г. за сумата от 50,68 лв., представляваща неизпълнение на Договор от 09.02.2017г., а именно неустойка за предсрочно прекратяване на договора с клиентски номер 16556342001, сключен между длъжника и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена данъчна фактура № **********/01.08.2017г. за периода от 01.07.2017г. до 31.07.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 25,00 лв. заплатена държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47,ал.5 от ГПК.
Впоследствие на заявителя е изпратено съобщение, че издадената заповед по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника по чл.47,ал.5 от ГПК, въз основа на което кредиторът „Ю.“ ЕООД *** срок иска по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането по процесният договор за далекосъобщителна услуга.
В срока по чл.131 от ГПК съобщението е получено от пълнолетно лице живущо на същият адрес със задължение да го предаде на ответницата Н.М.. Същата е редовно призована за с.з. насрочено за 17.03.2021г. и призовката й е получена на 23.02.2021г. от пълнолетно лице живущо на същият адрес със задължение да я предаде, видно от върнатата разписка.
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 739/2020г. по описа на Районен съд-Бяла С..
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а именно:
1/въпреки, че на ответницата Н.М.К. са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание същата не е депозирала писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично съдебно заседание насрочено за 17.03.2021г., за което е уведомена, видно от върнатата разписка на призовката.
2/искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло за претендираните суми.
Ответницата Н.М.К. следва да заплати на ищеца Ю.“ ЕООД, ***,
сумата от 50,68 лв., представляваща
неизпълнение на Договор от 09.02.2017г., а именно неустойка за предсрочно
прекратяване на договора с клиентски номер 16556342001, сключен между длъжника
и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с договор за цесия
от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор
за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена данъчна фактура №
**********/01.08.2017г. за периода от 01.07.2017г. до 31.07.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 06.08.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 395/10.08.2020г. по ч.гр.д.№ 739/2020г. по описа
на РС-Б.С..
По разноските:
Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответницата Н.М.К. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 739/2020г. на РС-Б.С. в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
При този изход на процеса, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответницата Н.М.К., ще следва да заплати на ищеца направените в настоящото исково производство разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар, съгласно приложеният по делото списък с разноските по чл.80 от ГПК.
Воден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответницата Н.М.К., с ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, ЧЕ
СЪЩАТА ДЪЛЖИ на „Ю.“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с
ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***,
сумата от 50,68 лв., представляваща
неизпълнение на Договор от 09.02.2017г., а именно неустойка за предсрочно
прекратяване на договора с клиентски номер 16556342001, сключен между длъжника
и „БТК„ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ЕАД, с договор за цесия
от 16.10.2018г., а „С.Г.Груп“ ЕАД“ ЕООД го е прехвърлило на „Ю.“ ЕООД с договор
за цесия от 01.10.2019г., за която сума е издадена данъчна фактура №
**********/01.08.2017г. за периода от 01.07.2017г. до 31.07.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 06.08.2020г./виж куриерското клеймо/ до окончателното изплащане на
сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК № 395/10.08.2020г. по ч.гр.д.№ 739/2020г. по описа
на РС-Б.С..
ОСЪЖДА Н.М.К., с ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на „Ю.“ ЕООД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представляван от Ю.Б.Ц., чрез Адвокатско дружество „Г. и П.“ с
ЕИК *********, представлявано от адв.В.Г., вписан в САК, със съдебен адрес ***,
направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 1499/2020г. по описа на БСлРС, в размер на
25.00 лв. държавна такса и 180,00
лв. адвокатски хонорар, както и сторените от
ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 739/2020г. по описа на РС-Б.С.
разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 180,00 лв. адвокатски хонорар.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО РЕШЕНИЕ Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се
връчи на всяка от страните.
Препис
от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№
739/2020г. по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: