№ 257
гр. Плевен, 11.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Г. К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
М. В. И.
при участието на секретаря Й. СТ. К.
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от М. В. И. Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20254400600721 по описа за 2025 година
С Присъда № 83/05.09.2025 г. по НОХД № 900/2025 г., Районен съд –
Плевен признал Р. С. Н., ЕГН **********, за виновна в това, че на 21.09.2024г.
и на 23.09.2024г. в град П., от магазин „***“ на ул.“А.Х.“ №*, при условията
на повторност и на продължавано престъпление отнела чужда движими вещи
на обща стойност 152,53лв., от владението на управителя М. И. Б. от гр.П.,
собственост на „*** България“ ЕООД, без съгласието на представителен орган
на дружеството, с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
немаловажен, а отделните деяния са извършени както следва:
- на 21.09.2024 г. в град П., от магазин „***“ на ул.“А.Х.“ №*, при
условията на повторност, отнела чужда движими вещи - 1бр. бутилка бърбън
„Black Label“ 700мл. на стойност 61,99лв и 1бр. бутилка уиски „Johnie Waker“,
700мл. на стойност 29,99лв., или вещи на обща стойност 91,98лв., от
владението на управителя М. И. Б. от гр.П., собственост на „*** България“
ЕООД, без съгласието на представителен орган на дружеството, с намерение
противозаконно да ги присвои, като случаят е немаловажен;
- на 23.09.2024 г. в град П., от магазин „***“ на ул.“А.Х.“ №*, при
условията на повторност, се опитала да отнеме чужда движими вещи - 1 бр.
бутилка уиски „Johnie Waker“ черен етикет, 700мл. на стойност 60,55лв., от
владението на управителя М. И. Б. от гр.П., собственост на „*** България“
ЕООД, без съгласието на представителен орган на дружеството, с намерение
1
противозаконно да я присвои, като деянието е останало недовършено по
независещи от дееца причини и случаят е немаловажен, поради което и на
основание чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл.26,
ал.1 от НК вр. чл.58а, ал.1 от НК вр. чл. 54 от НК определил наказание една
година лишаване от свобода като след редуцирането му с 1/3 съгласно чл.58а,
ал.1 от НК я осъдил на наказание осем месеца лишаване от свобода, при
първоначален общ режим.
На основание чл.68, ал.1 от НК привел в изпълнение наложеното на
подсъдимата Р. С. Н. наказание лишаване от свобода в размер на една година и
четири месеца, наложено и по НОХД №*2/2022г. по описа на Районен съд -
Козлодуй, което да се изтърпи при първоначален общ режим.
Недоволна от присъдата подсъдимата Р. С. Н. я обжалва чрез служебния
защитник адв. П. В. от АК – Плевен. С въззивната жалба и допълнителното
писмено изложение се правят оплаквания, че наложеното наказание е явно
несправедливо, тоест завишено. По същество се излагат доводи, че са налице
смекчаващи вината обстоятелства, въз основа на които първостепенният съд е
следвало да наложи по-леко наказание. В писменото изложение се твърди, че
са налице съществени нарушения на процесуалните правила. На първо място е
отбелязано, че налице отменителното основание липса на мотиви. Посочено е,
че съдът е приел същата фактическа обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и по този начин е нарушен чл.
305, ал. 3 от НПК. По-нататък в допълнителното писмено изложение към
въззивната жалба отново се преповтаря оплакването за явно несправедливо
наказание, като е отбелязано, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства. Към съда е отправено искане за отмяна на постановената
присъда и връщане на делото за ново разглеждане или алтернативно, да се
измени присъдата, като се наложи по-леко наказание.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от защитника и подсъдимата.
По същество се преповтарят доводите, изложени в жалбата и писменото
изложение към нея.
Въззивната жалбоподателка Р. С. Н. поддържа защитника си и моли
делото да бъде върнато за ново разглеждане.
Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Изразява несъгласие с
доводите на защитата, като приема наложеното наказание за справедливо.
Моли присъдата да бъде потвърдена.
Въззивният съд като се запозна със събраните по делото доказателства,
въззивната жалба и допълнителното изложение към същата, становищата на
страните и след цялостна проверка на присъдата на основание чл.313 и 314 от
НПК, намира следното:
Въззивната жалба и постъпилото допълнително изложение, са подадени
в срока чл.319, ал.1 и 4 от НПК, отговарят на изискванията на чл.320 от НПК
и са процесуално допустими.
Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е проведено незабавно,
2
след разпоредително заседание, по реда на съкратеното съдебно следствие,
при условията на глава 27, чл. 371 т. 2 от НПК. По смисъла на т. 8 от ТР
№1/06.04.2009 г. на ВКС, по т.д №1/2008г. ОСНК, въззивният съд констатира,
че процесуалната дейност на първоинстанционния съд, е проведена съобразно
нормативната уредба на диференцираната процедура по глава 27, чл. 371, т.2
от НПК. Налице са били предпоставките за прилагането й, подсъдимата е
признала изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като волеизявлението й е отразено в протокола от съдебното заседание на
05.09.2025 г.
Въз основа на изразеното от подсъдимия съгласие,
първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод, че
самопризнанието за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства. Същите са приобщени по реда на чл.283 от НПК и не са
оспорени от страните. Не са правени искания за събиране на други
доказателства.
Събраните по делото доказателства са, непротиворечиви и по безспорен
начин подкрепят направеното самопризнание от подсъдимата Р. С. Н.. Тези
доказателства по несъмнен начин обосновават фактическата обстановка и
дават отговор на въпросите предмет на доказване съобразно чл.102 от НПК.
Съдът законосъобразно е определил, че на основание чл.372 ал.4 от НПК, при
постановяване на присъдата ще ползва направените самопризнания без да
събират нови доказателства за фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт. В мотивите си съобразно чл.372, ал.3 от НПК, е приел
фактическа обстановка кореспондираща с фактите и обстоятелствата
посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивният съд приема изцяло приетата в мотивите на
първоинстанционният съд фактическа обстановка, поради което не следва да я
преповтаря.
При правилно установената и доказана фактическа обстановка, въз
основа на самопризнанието на подсъдимата, подкрепено от доказателствения
материал – показанията на свидетелите М. Б., И. М., А. Д. и В. Ф. и другите
писмени доказателства и доказателствени средства, първоинстанционния съд
е направил законосъобразен извод, че с деянието си на инкриминираната дата,
подсъдимата Р. С. Н., от обективна и субективна страна, е осъществила
състава на престъплението по чл.195, ал.1, т.7 вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.28,
ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК.
Настоящият състав на въззивната инстанция не споделя оплакването на
защитата за липса на мотиви досежно фактическата обстановка по делото.
Подсъдимата Р. С. Н. е признала в съдебно заседание пред първата инстанция
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния, като се е
съгласила да не се събират доказателства за тези факти. Няма как
първоинстанционният съд да изложи различна фактическа обстановка от тази
в обвинителния акт, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, още повече и когато
самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
3
доказателства.
На следващо място е направено възражение във връзка с неправилното
приложение на материалния закон, изразяващо се в завишеност и съответно
несправедливост, на наложеното на подсъдимата наказание лишаване от
свобода.
При определяне вида и размера на наказанието, първоинстанционният
съд е съобразил разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК. В мотивите е изложил
съображенията си, за начина по който е индивидуализирал наказанието за
подсъдимата, за престъплението, за което е предадена на съд, преди да го
редуцира и съответно окончателното наказание, след редукцията съобразно
чл.58а, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието по размер, първоинстанционния съд е
отчел висока степен на обществената опасност на деянието и дееца, като
въззивния съд се солидаризира с този извод. Налице е една упорита престъпна
дейност, видно от справката за съдимост на подсъдимата Р. С. Н.. Налаганите
до момента снизходителни наказания не са довели до превантивен и
превъзпитаващ ефект. Вярно е, че квалифициращото обстоятелство
„повторност“ е взето предвид от законодателя за да се предвиди по-тежка
наказуемост, но не може да се пренебрегне факта, че деянието предмет на
настоящото дело е извършено в изпитателен срок на предходно осъждане.
Това показва пренебрежително отношение и незачитане на правовия ред като
цяло. Първоинстанционният съд е определил наказанието при превес на
смекчаващи вината обстоятелства - доброто процесуално поведение на
подсъдимата в хода на досъдебното производство, изразеното съжаление към
извършеното и липсата на настъпили значителни последици. Изразеното
съжаление, което принципно е проява на самокритичност, не може да се
приема наличие и на многобройни такива, при които и най-лекото наказание
би се оказало несъразмерно тежко, за да се приложи пък разпоредбата на чл.55
от НК. Първоинстанционният съд е отчел всички относими обстоятелства и
проявил достатъчна снизходителност за да определи наказанието при
условията на чл.54 от НК. Направеното от подсъдимата самопризнание,
предвид процедурата на проведеното съдебно следствие и съобразно ТР № 1
от 06.04.2009 г. по н.д. № 1/2008 г. на ВКС, не следва се цени също като
изключително смекчаващо вината обстоятелство. То не и единственото и
изключително обстоятелство, допринесло за разкриване на обективната
истина. Наложеното на подсъдимата Р. С. Н. наказание е справедливо, с оглед
обществената опасност на деянието, предходната й съдимост и лошите
характеристични данни. Реабилитация за осъжданията по пункт №1 и 2, на
основание чл.86 от НК, заличава последиците за напред, но не и факта на
осъждането. В този смисъл те са като лоши характеристични данни. Не е
налице явна несправедливост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
то е достатъчно за постигане на целите на наказанието посочени в чл.36 от НК
и не са налице основания за по-голяма снизходителност.
Правилно и законосъобразно първоинстанционният съд, на основание чл.
68, ал. 1 от НК, е привел в изпълнение наложеното на подсъдимата Р. С. Н.
наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца по
4
НОХД № 22/2022 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, което на основание
чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
По тези съображения въззивния съд не прие за основателни доводите на
защитника, поддържани и от подсъдимата, за приложението на чл.58а, ал.4, вр.
с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като се измени присъдата в тази й част и съответно
намали наказанието под предвидения минимален размер.
При извършената цялостна проверка, въззивният съд не намира да са
допуснати и процесуални нарушения, които да са основания за отмяна на
първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на
Районен съд – Плевен или за отмяна и постановяване на нова такава, поради
което следва да се потвърди.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК, във вр. с
чл.334 т.6 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 83/05.09.2025 г., постановена по НОХД №
900/2025 г. по описа на Районен съд – Плевен.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5