РЕШЕНИЕ
№ 1129
гр. Бургас, 06.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20232120107493 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул.***, представлявано от изпълнителния
директор Ц.В.М., против Р. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ****.
Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответника
съществуването на следните парични задължения, за които е постановена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 5433/ 2023г. по описа на
Районен съд - Бургас : 188,74 лв. – неизплатени задължения за доставена,
отведена и пречистена вода в обект, находящ се на посочения адрес на
ответницата, с абонатен № ****, начислени за периода 17.08.2021г. -
29.06.2023г., 25,33 лв. – обезщетения за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 27.10.2021г. – 31.08.2023г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаването на заявлението на 12.09.2023г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендира и присъждане на
направените разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че ответникът като собственик на описания в исковата
молба водоснабден обект, е потребител на предоставяните от дружеството
услуги – на основание Наредба № 4/ 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, и като такъв е обвързан от Общите условия за
1
предоставяне на ВиК услуги. Съгласно чл.33 ал.2 от Общите условия
потребителите са длъжни да заплащат задълженията си в 30-дневен срок от
издаването на фактурата. Ответникът не е изпълнил това свое задължение за
процесния период.
В преклузивния срок по чл.131 ал.1 ГПК ответницата представя
писмен отговор /възражение/, с който оспорва иска. Твърди, че е направила
плащане, но не е знаела какво точно се изисква да отбележи в платежното
нареждане. Възразява, че не е получила фактурите за месеца, за който се
изисква плащане, както и че издаваните фактури са неясни. Сочи, че
плащания не са били възможни поради неоснователно начислено предходно
задължение от 4000 лв.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Исковете са с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК вр. чл.124 ГПК,
чл.79, ал.1, предл.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
По ч.гр.д. № 5433/ 2023г. по описа на БРС е постановена заповед за
изпълнение № 2661/ 13.09.2023г. против ответницата Р. Р. Р. за заплащане на
ищеца „ВиК” ЕАД на процесните парични задължения и направените по
делото разноски от 75 лв. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника,
който в срока по чл.414 ал.2 от ГПК представя възражение – твърди плащане
на задълженията преди подаването на заявлението. С разпореждане от
15.11.2023г. на основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК заповедният съд е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си. Разпореждането е
връчено на ищеца на 20.11.2023г. Настоящият иск е предявен в срока по
чл.415 ал.4 от ГПК – на 11.12.2023г.
С доклада по делото е прието за безспорно съществуването на
облигационното правоотношение между страните по доставяне, отвеждане и
пречистване на вода в обект на ответницата, находящ се в гр.Бургас, ****, с
абонатен № ****.
За процесния предявен период 17.08.2021г. - 29.06.2023г. ищецът е
отчел потребление на вода в обекта, за което е издал описаните в исковата
молба 22 фактури на обща стойност 188,74 лв. /период на издаване на
фактурите 27.09.2021г. – 25.07.2023г./.
Ищецът не оспорва, че на 14.06.2023г. е получил от ответницата
плащане на сумата от 211,59 лв. Не е спорно също, че във вносната бележка
не са индивидуализирани месечните задължения, които се погасяват, както и
че плащането е извършено, след като на ответницата е било издадено
представеното в заповедното производство /стр. 15/ извлечение от
счетоводните сметки на ищцовото дружество по сметка 411 за неплатени
суми по партидата на ответницата. Това извлечение е за задължения на обща
стойност, съвпадаща със сумата на плащането – 211,59 лв., и удостоверява
задължения по 46 фактури, издадени в периода 26.09.2016г. – 25.04.2023г.
2
Част от така описаните 46 задължения и фактури са предявени в настоящото
производство – първите 19 фактури, описани в исковата молба, издадени в
периода 27.09.2021г. – 25.04.2023г., които са на стойност 163,54 лв.; както и
лихви за забава на стойност 16,72 лв., начислени във 20 фактури, издадени
също в периода 27.09.2021г. – 25.04.2023г. В посоченото извлечение от
2023г., представено в заповедното производство, не фигурират само
последните три предявени в настоящото производство месечни задължения
по фактурите издадени в периода 25.05.2023г. – 25.07.2023г. на обща
стойност 25,20 лв. /по 8,40 лв. месечно/ и претендираните лихви за тях.
Ищецът твърди, че с така полученото плащане на сумата от 211,59 лв.
са погасени стари задължения на ответницата, за които е образувано изп. д. №
***г. по описа на ЧСИ ***, образувано за вземания за предходен период
20.01.2011г. – 07.05.2013г. по изпълнителен лист от 16.10.2013г., издаден по
ч.гр.д. № 7507/ 2013г. За установяване на това твърдение не са представени
надлежни доказателства, като изготвената в този смисъл справка от
06.11.2023г. от юрисконсулт на ищцовото дружество представлява частен
документ без материална доказателствена сила.
По тези съображения съдът приема, че с извършеното на 14.06.2023г.
плащане ответницата е погасила претендираните парични задължения за
доставени услуги по предявените в настоящото производство 19 фактури,
издадени в периода 27.09.2021г. – 25.04.2023г., на обща стойност 163,54 лв.,
както и начислените до 25.04.2023г. лихви за забава на тези задължения. Ето
защо исковете за тези вземания са неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
Доказателства за заплащане на начислените задължения за периода
25.05.2023г. – 25.07.2023г. по последните три описани в исковата молба
фактури не са представени от ответницата. Видно от неоспорената справка-
извлечение за отчетените показания на водомера в обекта на ищцата за този
период е отчетено потребление от 2 куб. месечно, което съответства на
начислените задължения от 8,40 лв. месечно. Поради това искът за главница в
размер на 25,20 лв. за посочения период е основателен и доказан.
На основание чл.33 ал.2 от приложимите за правоотношението Общи
условия потребителите са длъжни да заплащат задълженията си в 30-дневен
срок от издаването на фактурата. Поради установеното забавено изпълнение
на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.44 от Общите условия ответницата
дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху размерите
на неизпълнените на падежите парични задължения, които съдът определя на
основание чл.162 от ГПК. За погасените вземания на обща стойност 163,54
лв. обезщетение за забава се дължи след последното начисляване по
извлечението от сметка - 26.04.2023г. до предявената от ищеца крайна дата –
31.08.2023г. За този период задължението е в размер на 7,12 лв., изчислено с
онлайн-калкулатор. За останалите непогасени вземания в размер на 25,20 лв.
/8,40 лв. месечно/, дължимите обезщетения за периодите от забавата
/съответно 24.06., 25.07. и 24.08.2023г./ до предявената от ищеца крайна дата
3
– 31.08.2023г., дължимото обезщетение за забава е на обща стойност 0,35 лв.
Така искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва е
основателен до размера от общо 7,47 лв. За разликата над тази сума до
предявения размер от 25,33 лв. искът е неоснователен и ще бъде отхвърлен.
На основание чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението на 16.10.2019г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата дължи на ответника
направените по делото съдебни разноски, съразмерно с уважените искове.
Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 75 лв.,
включващи 25 лв. – заплатена държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. В настоящото производство разноските на ищеца са в размер
на включващи 75 лв. – заплатена държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 ГПК по реда на чл.25,
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ). За тези разноски от
общо 250 лв., съразмерно с уважените искове, ответницата дължи на ищеца
сумата от 38,15 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р. Р. Р. с ЕГН ********** от гр.
Бургас, ****, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД –
гр.Бургас с ЕИК **** следните паричните задължения, за които е
постановена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 8821/ 2019г.
по описа на Районен съд - Бургас : 25,20 лв. – неизплатени задължения за
доставена, отведена и пречистена вода в обект, находящ се на посочения
адрес на ответницата, с абонатен № ****, начислени за периода 25.05.2023г.
– 25.07.2023г.; 7,47 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху дължимите за периода 17.08.2021г. - 29.06.2023г. задължения в размер
на общо 188,74 лв., начислено до 31.08.2023г.; ведно със законната лихва
върху главницата от 25,20 лв., начиная от подаването на заявлението на
12.09.2023г. до окончателното ѝ изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД –
гр.Бургас с ЕИК **** против Р. Р. Р. с ЕГН ********** за установяване на
следните парични задължения по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 8821/ 2019г. по описа на Районен съд – Бургас : главницата за
разликата над уважения размер от 25,20 лв. до предявения размер от 188,74
лв., ведно със законната лихва върху тази сума от подаването на заявлението
на 12.09.2023г.; обезщетението за забава в размер на законната лихва – за
разликата над уважения размер от 7,47 лв. до предявения размер от 25,33 лв.
ОСЪЖДА Р. Р. Р. с ЕГН ********** от гр. Бургас, ****, да заплати
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕАД с ЕИК **** със
4
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.***, представлявано от
изпълнителния директор Ц.В.М., съдебни разноски в размер на 38,15 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд
- Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5