Р Е Ш Е Н И Е № 173

гр. Видин 07.07.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видинският районен съд наказателна колегия в публичното заседание на   седми  юли  две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                 Председател: М. Йосифова

                                                             

при секретаря  Кр.Илиева  и в присъствието на прокурора Илиян Иванов, като разгледа докладваното от съдията Йосифова ЧНД № 620 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

 

                   Производството е по чл.155 и сл. от Закона за здравето , образувано по искане  на РП-ВИДИН за настаняване на задължително лечение на лицето  К.К.К., род.***г. в гр.Търговище,  ЕГН **********, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, без образование, неосъждан .

                   Представителят на РП - Видин заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

                   Редовно назначеният служебен представител на К.К.К. - адв.В.С. заяви в с.з. , че   с оглед  събраните доказателства, в интерес на представляваното от него лице следва да се настани К. за  принудителното лечение в ПБ Карлуково, за срока посочен от в.л..

                   От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът прие за установено следното от фактическа страна:

К.К.К. страда от умерена умствена изостаналост с поведенчески проблеми, изискващи непрекъснати грижи и лечение. Синдром на психомоторна възбуда с агресивно към околните поведение. Повече от 10 години е настанен в ДВХУИ с.Куделин. Често изпада в състояние на възбуда с разрушителни действия – чупил вещи , изхвърлил телевизора от стаята. От показанията на свидетелите се установи , че в последния месец е станал агресивен към персонала и други домуващи – нанася удари , блъска и бута. Отказва да приема поддържаща терапия. Към момента на настаняването му  в ДПБ – гара Карлуково същият е в ясно съзнание, вътрешно напрегнат ,не осъществява контакт, не отговаря на зададените му въпроси, невъзможен адекватен словесен контакт. Памет и интелект – на ниво умерена умствена изостаналост.

При проведено интервю във връзка с покриване на критериите за първоначална оценка на риска от агресия и автоагресия се установява, че според медицинските стандарти рискът за опасни прояви е умерен, което според експертите сочи, че са налице медицинските критерии за настаняването му.

 Поради това е разкрита процедура за настаняването и по  ЗЗ. Заболяването е от визираните в чл.146, ал.1 от ЗЗ и в момента с определени свои действия К.К.К. представлява опасност за себе си и за околните. С това се покриват критериите на чл.155 от ЗЗ. При него са налице психични увреди в резултат на психично разстройство, безкритичен е към психичното заболяване и поведението си,  с което представлява риск за собственото му здраве и живот и така и за здравето и живота на околните.

       Не е налице способност за изразяване на информирано съгласие от лицето.

       К.К.К. се нуждае от стационарно лечение от закрит тип.

В съд. заседание експертите подържат даденото заключение. Заявяват, че в следствие психическото заболяване на лицето са налице психични увреди. Считат, че в това му състояние с агресивно поведение и разрушителни действия представлява опасност за околните, а с отказа си да се лекува доброволно уврежда собственото си здраве. Заключават, че следва да бъде настанен за максимално допустимия по закон срок и с оглед липсата на способност за изразяване на информирано съгласие да бъде назначено служебно лице от  Община Луковит.

            Тази фактическа обстановка се доказва от състоянието на болния, показанията на свидетелите и заключението на съдебно-психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно извършена, поради което я кредитира.

                   Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват.

                   При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, че  са налице изискванията на чл.162 от ЗЗ за настаняване на К.К.К. на задължително лечение. Същият страда от психично заболяване – умерена умствена изостаналост с поведенчески проблеми, изискващи непрекъснати грижи и лечение. Синдром на психомоторна възбуда с агресивно към околните поведение. Следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ –гара КАРЛУКОВО за максималния предвиден в Закона срок.

       С оглед на факта, че у лицето не е налице способност да изразява информирано съгласие съдът счита, че следва да му бъде назначено служебно  такова: Виолета Йорданова от Община Луковит.

                     Водим от горното и на основание чл.162 от Закона за здравето, Съдът:

 

                                                       Р  Е  Ш  И :

 

                 НАСТАНЯВА лицето К.К.К., род.***г. в гр.Търговище,  ЕГН **********, живущ ***, българин, български гражданин, неженен, без образование, неосъждан  на задължително стационарно лечение в ДПБ –гара КАРЛУКОВО за срок от 3 / три / месеца.

             Налице е липса на способност за изразяване на информирано съгласие на лицето К.К.К..

                НАЗНАЧАВА Виолета Йорданова от Община Луковит, за служебно лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на болния.

          Препис от решението да се изпрати на РП Видин, ДПБ –гара КАРЛУКОВО - за сведение и изпълнение, сл.защитник, освидетелствания и лицето по чл.162, ал.3 от ЗЗ.

       Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок пред Видински ОС, като евентуалното му обжалване не спира неговото изпълнение.

 

                  

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ :