РЕШЕНИЕ
№ 181
гр. Златоград, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на тринадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Х.
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
като разгледа докладваното от Динко К. Х. Гражданско дело №
20255420100335 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 77 и
чл. 79, ал. ЗС от Р. З. Х. ЕГН**********, адрес: гр. Н., ул.“Н.“ №***, чрез адв.
Е. М. В. от АК - С. със служебен адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ №** срещу
ОБЩИНА Н., със седалище и адрес на управление: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“
№ ***, Булстат *********, представлявана от кмета Б. Р. К..
Ищецът, чрез своя процесуален представител адв. Е. В. сочи, че е
станал собственик на имот с идентификатор 12896.2.331, м. ,,Ч.‘‘, вид
територия Земеделска, категория 8, НТП Нива, площ 2539 кв. м, стар номер
000331, съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 796/13.11.2019 г.,
издадена от Изпълнителен директор на АГКК при граници и имоти с
идентификатори: 12896.2.4,12896.2.332,12896.3.1, като той получил
посочения имот от неговите родители.
От 1985г. ищецът владее имота явно и необезпокояван от никого.
Доверителят на адв. В. ежегодно от 1985 г., а преди това и неговите
праводатели, са обработвали прецесния имот като свой, като през годините е
засаждал и към настоящия момент продължава да го засажда с различни
селскостопански култури, тютюн, картофи пшеница. Към настоящия момент
процесния имот от около 8 г. е превърнат в ливада, която се коси ежегодно и се
1
прибира сеното. Имотът е с ясно очертани граници, като същия има поставена
от всички страни телена ограда.
При направена справка Р. З. Х. установил, че процесния имот е
записан като стопанисван от община Н. и попадащ в категорията на земи по
чл. 19 от ЗСПЗЗ. Този имот никога не е бил с неустановен собственик или
безстопанствен, а още по-малко Община Н. някога го е управлявала и
стопанисвала, възползвайки се от правата си по чл.19 от ЗСПЗЗ.
При позоваване от страна на ищеца на изтекла в негова полза
придобивна давност, същият следва да установи осъществяването на всички
елементи от този придобивен способ, но не и липсата на пречки за
настъпването на вещноправните му последици. В този смисъл адв. В. посочва
Решение № 21 от 04.02.2011 г. по гр. д. № 1327/2009 г., Г.К., II-ро г. о. на ВКС.
Адв. В. сочи, че в случая ищеца е придобил имота по давност, на
основание чл. 79, ал. 1 ЗС, въз основа на продължило повече от десетгодишно
непрекъснато владение. Сочи също, че към своето владение ищецът може да
присъедини и владението на своя праводател, който пък владее имота от
1950г.
На следващо място адв. В. посочва, че процесният имот, записан като
частна общинска собственост, може да се придобива по давност и предвид
постановеното Решение № 3 от 24 февруари 2022 г. по конституционно дело
№ 16 от 2021 г., с което се обявява за противоконституционни разпоредбите на
§ 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн. ДВ, бр. 46
от 2006 г.; поел. доп., бр. 18 от 2020 г.) и на § 2 от заключителните разпоредби
на Закона за изменение на Закона за собствеността (ДВ, бр. 7 от 2018 г.).
Адвокат Е. В. посочва трайна съдебна практика в защита на
твърденията, изложени в исковата си молба.
С оглед на гореизложеното за ищеца е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, като моли съда да постанови съдебен акт, с
който признае за установено по отношение на ответника Община Н., че Р. З.
Х. ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ Н., гр. Н., ул. ,,Н.‘‘ № *** е
собственик на имот с идентификатор 12896.2.331, м. ,,Ч.‘‘, вид територия
Земеделска, категория 8, НТП Нива, площ 2539 кв. м, стар номер 000331,
съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 796/13.11.2019 г., издадена от
Изпълнителен директор на АГКК при граници и имоти с идентификатори:
2
12896.2.4,12896.2.332,12896.3.1.
След изпращане на Разпореждане по чл. 131 ГПК с препис от
исковата молба и доказателствата към нея, от ответната страна Община Н.,
чрез юрк. И. Д. е постъпил отговор, с който заявява, че на осн. чл. 237, ал. 1 от
ГПК признава така предявения иск. Прави възражение, че общината не е дала
повод за завеждане на иска, тъй като не е упражнявала фактическа власт,
поради това моли да не бъдат присъждани разноски.
В съдебно заседание на 13.11.2025г., пълномощникът на ищeцa адв. Е.
В., поддържа предявения иск и моли да бъде уважен при условията на чл. 237,
ал. 1 ГПК, при липса на отрицателните предпоставки, визирани в чл. 237, ал.
3, т. 1 и 2 от ГПК.
Ответникът Община Н. не изпраща представител.
Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на
страните и признанието на иска от ответника по чл. 237, ал.1 ГПК, съдът
намира, че са налице основанията за постановяване на решение при признание
на иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице
отрицателните предпоставки по чл.237, ал. 3 ГПК, поради което молбата на
ищеца за постановяване на решение по чл. 237 ГПК е основателна.
Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д. №5289/2013г.,
първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск, когато
предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В това
решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска, съобразно
изложените твърдения и след това да се произнесе по основателността и
евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
3
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 324, чл. 318, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил не случайно в това производство, когато
съдът констатира, че са налице условията на чл. 237, ал. 1 от ГПК, съдът да
прекрати съдебното дирене. Тоест, предполага се, че съдебното дирене е
започнало, но законодателят е дал възможност то да бъде прекратено, защото
е безсмислено да се събират още доказателства. В настоящия случай, съдът е
започнал съдебното дирене, като е приел и приложил по делото допуснатите с
определението по чл. 140 от ГПК писмени доказателства.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно
уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното
дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на
ответника да признае иска.
Ответникът е дал повод за завеждане на делото, тъй като имотът е
записан на общината, въз основа на протоколно решение на комисията по чл.
19, ал.2 ЗСПЗЗ. Съгласно изр. 2-ро на ал. 1 на чл.19, след влизане в сила на
плана за земеразделяне и одобрената КВС, тези земи стават общинска
собственост. Тоест, това са действия, които дават достатъчен повод на ищеца
да предяви собственически права в настоящия процес.
Ищецът, чрез своя процесуален представител не претендира разноски,
поради което такива не следва да бъдат присъждани.
Скицата на АГКК, представена от адв. В. с исковата молба и
приложена на лист 6 по делото, приподписана от съдия-докладчика, да се
счита за неразделна част от настоящото решение.
ВОДИМ от гореизложеното, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 77
ЗС и чл. 79, ал. 1 ЗС по отношение на ОБЩИНА – Н., БУЛСТАТ *********,
представлявана от Б. Р. К. – Кмет, с адрес: гр. Н., обл. С., ул. „А. С.“ № ***, че
Р. З. Х. ЕГН ********** с адрес: обл. С., общ Н., гр. Н., ул. ,,Н.‘‘ № *** е
собственик на имот с идентификатор 12896.2.331, м. ,,Ч.‘‘, вид територия
Земеделска, категория 8, НТП Нива, площ 2539 кв. м, стар номер 000331,
съгласно Заповед за одобрение на КККР РД-18- 796/13.11.2019 г„ издадена от
Изпълнителен директор на АГКК при граници и имоти с идентификатори:
12896.2.4,12896.2.332,12896.3.1.
Скицата на АГКК, приложена на лист 6 по делото, приподписана от
съдия-докладчика, да се счита за неразделна част от настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд -
Смолян в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Златоград: _________Д.Х.______________
5