№ 16522
гр. София, 05.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. П.
при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. П. Гражданско дело №
20241110122196 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.
Ищецът М. К. В. твърди, че в сайта narod.bg, който е регистриран и поддържан от
ответника „РД МЕДИА ГРУП“ ЕООД са публикувани три статии – на 31.01.2024 г., на
03.02.2024 г. и на 15.02.2024 г., в които били отправени множество клеветнически твърдения
за ищцата. В статията от 31.01.2024 г. се твърдяло, че тя била участвала в проекта „**“ и
потвърждавала плащания по него, като служител на **, като изложеното в статията не
отговаряло на обективната действителност – длъжността, която заемала ищцата в ** нямала
нищо общо с плащания по този проект. В първата статия било писано и за хора, свързани със
скандалното харчене на пари от **. В статията път от 02.03.2024 г. било посочено, че
освобождаването на длъжността от ищцата било заради образуваното срещу нея
дисциплинарно производство. Статията от 15.02.2024 г. обективирала твърдения, че ищцата
не изпълнявала добросъвестно своите задължения. В статиите били изложени голословни
факти, опетняващи честта и достойнството на ищцата, като тя била причислена към „** на
Б.“, „** на „**, Б.“, за които пишело, че „жужат в **“. Последиците от трите статии се
състояли във влошаване на комуникацията на ищцата с нейни близки и колеги, както и
внушението у последните, че тя е била обвинена в редица престъпления. Като резултат
твърди, че била изпитала дискомфорт, силно напрежение и тревожност. Тези неприятни
преживявания за ищцата съставлявали неимуществени вреди. Ищцата поддържа, че е
претърпяла неимуществени вреди в размер на 5000 лв. в периода 31.01.2024 г.-10.04.2024 г.,
като предявява частичен иск за 1000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
10.04.2024 до окончателно плащане. Претендира разноски.
Ответникът „РД МЕДИА ГРУП“ ЕООД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
1
липсват елементите от състава на непозволеното увреждане. Навежда твърдения, че
дружеството не следв** да носи отговорност за вреди, причинени от журналистите.
Процесните статии не били авторски, а били използвани в цялост и без редакции от други
сайтове, като било направено позоваване на конкретните източници, съгласно добрата
журналистическа практика. Освен това сочи, че „РД МЕДИА ГРУП“ ЕООД бил „регистрант
на домейна“, което било различно от „собственик на сайта“ и поради това не следв** да се
ангажира отговорността за вреди на ответното дружество. Оспорва да е налице
престъплението обида или клевета, тъй като предмет на тези престъпления, могли да бъдат
само обективни факти, но не и субективните преживявания на ищеца, поради
невъзможността последните да бъдат установени чрез способите за събиране и оценка на
доказателства. Счита, че свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси,
получава и разпространявана информация, били основни права – принципи, гарантирани от
Конституцията, МППГП, ЕКПЧ, и ХОПЕС. Сочи, че тези принципи могли да се ограничават
само в полза на обществен интерес от по-висш порядък, какъвто в случая не бил налице.
Навежда твърдения, че липсвали данни ищцата да се е възползвала от предоставеното
правото на отговор, за да изложи своята позиция, нито била вдигнала при позвъняване от
ответното дружество преди публикуването на статиите. Моли за отхвърляне на иска.
В дадения от съда срок страните депозират писмени бележки, с които поддържат
изразените в процеса тези.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото във връзка с доводите на
страните, преценени по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49 ЗЗД
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Предявенят иск цели да ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност на
ответника за противоправни действия на негови служители, които при изпълнение на
възложена работа по интернет сайта „narod.bgt“ се твърди противоправно да са причинили
неимуществени вреди на ищцата посредством употребени в три публикации изрази и
твърдения.
Ответникът не оспорва, че именно той поддържа сайта narod.bg, в който са
публикувани трите статии, като и тяхното публикуване и съдържание не е спорно (така и
показанията на св. К.). Конкретното физическо лице, автор на статиите или взело решение да
качи на сайта статиите със съдържанието им, е без значение за гражданската отговорност на
възложителя – така т. 7 от ППВС № 7/1959 г.
Публикуването на посочените изрази ищцата твърди, че е противоправно, че то
засяга нейната чест, достойнство и добро име и, че от него е претърпял неимуществени
вреди, чиято обезвреда претендира от съда. Накърняването на честта, достойнството и
доброто име на физическите лица е понач** противоправно, тъй като защитата на честта,
достойнството и доброто име на физическите лица от посегателства е въздигната в
конституционно задължение на държавата – чл. 32, ал. 1, изр. 2 КРБ. Това си задължение тя
изпълнява чрез предвидената в НК отговорност за престъпленията клевета и обида – раздел
VII на глава II. Изпълнява го и посредством предвидения в чл. 45 ЗЗД състав на генерален
деликт, съгласно който виновното и противоправно накърняването на всяко защитено от
правото благо, което причинява вреди, води до възникване на задължение за поправянето на
2
тези вреди. Честта, достойнството и доброто име на едно физическо лице са именно такива
блага. Същевременно в чл. 39-41 КРБ и в чл. 10 КЗПЧОС е прогласено правото на всеки да
изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В
обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да
получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на
изразяване. Това е едно от основните права на личността. То е в основата на демократичните
процеси, представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко
демократично общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и за
развитието на всеки отделен индивид. Това право не е абсолютно. Самите норми, които го
прокламират, въвеждат някои ограничения като не позволяват то да бъде използвано за
накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за
всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването
им, ако се накърняват права или законни интереси на друг. Такова ограничително основание
се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 КЗПЧОС, допускащ ползването на свободата на
изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции,
които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес
на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване
на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва
присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство
при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице
посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на
неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление
другиму). Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко
или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във
връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие. Свободата на
изразяване на мнение е изключена в случаите, визирани в чл. 39, ал. 2 КРБ, но във всеки
друг случай издателите на печатни произведения могат да разпространяват правомерно свои
или чужди оценъчни съждения. Негативните оценки за определена личност, открояваща се
по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат
достойнството на личността (т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида).
Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват
коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната
действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения,
разпространени с печатно произведение. Ако те са верни, издателят не носи отговорност,
дори да позорят адресата на публикацията, а ако не са верни, издателят носи отговорност,
доколкото засягат неблагоприятно адресата и доколкото издателят не е положил дължимата
грижа преди отпечатването им да провери достоверността на разпространената информация.
И в трите статии – от 31.01.2024 г., от 03.02.2024 г. и от 15.02.2024 г. – не са
посветени само или дори изключително на ищцата, а на още няколко служители (на
държавна служба или в политически кабинети) в **. И в трите статии споменатите се
наричат с израза „** на Б.“ – има се предвид **, за когото е ноторно, че е бил министър на
културата в периода 4 май 2017 г. до 12 май 2021 г., а в предходен период – заместник
министър в същото министерство по времето на правителството на проф. **. Изразът „**“ е
навлязъл в политическия жаргон в последните години и се свързва с лицето **, която е бивш
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“ в периода август 2009 г. – октомври
2010 г., като е освободена от поста и после е осъдена за престъплението ползване на
неистински документ – фалшива диплома за висше образование, който използвала, за да
кандидатства за държавна служба. Понастоящем изразът „**“ е нарицателен за назначени
некомпетентни кадри в държавното управление, но не непременно за това, че е назначено
лице, без да отговаря на формалните изисквания за длъжността или въз основа на фалшива
диплома или документ. И в трите процесни статии както по отношение на ищцата, така и по
3
отношение на други служители в **, този израз се използва и може да внуши, че
служителите са силно некомпетентни и негодни за служба. Действително, този израз по
отношение на ищцата би бил фактически неверен в първоначалното значение на думата –
назначение – тъй като видно от служебното досие на ищцата тя е дългогодишен служител в
** и нито е назначавана, нито е повишавана от **. В този смисъл, тя не може да е „**“ НА Б..
Във всички случаи обаче всеки журналист, всеки човек има неограничената свобода да
нарича всеки държавен чиновник, на каквато и да е длъжност, „**“, тъй като изказването, че
един държавен чиновник е некомпетентен и негоден да работи добре, е оценъчно твърдение,
а не обида или клевета. Това, което е противоправно, е да се твърди, че държавният
служител е извършил престъпление или друго противоправно Д.ие, за да бъде назначен на
служба, или при изпълнение на службата.
Изразът „любовна **“ следва да се приеме за противоправен, тъй като намеква
непрофесионални, интимни, сексуални контакти, респ. фаворитизъм на сексуална почва,
между държавния служител (чиновник, респ. деполитизирано лице) и държавния орган
(политик). Несъмнено противоправен е той, ако се употребява по отношение на дама и
особено ако тя има синове, т.е. е майка (както ищцата – така св. Илиева). В настоящия казус
обаче само в една от трите статии (тази от 03.02.2024 г.) се използва изразът „любовна **“ в
заглавието, но съдът намира, че този израз се отнася не до ищцата, а до лицето **, за което в
статията пише дословно, че е „сегашен шеф на кабинета на министъра на културата, но
бивш парламентарен ** ** Б., имаща з**жби ***“. В приложената черно-бяла разпечатка от
статията от ищцата към исковата молба част от текста на статията е закрит от интернет
реклами на обувки, но статията и досега (5 септември 2025 г.) стои на сайта narod.bg и на
него е видна голяма цветна снимка, но не на ищцата, а на лицето **. Действително, в
статията от 03.02.2024 г. отново се споменава името ищцата, но тя не се нарича „любовна
**“, поради което противоправността на израза „любовна **“ не може да обоснове в полза
на ищцата вземане за обезщетение.
В трите статии се съдържат изрази, които поставят под съмнение компетентното и
добросъвестно изпълнение от страна на ищцата на задълженията й като държавен служител
в **. За част от изразите може да се каже, че съставляват твърдения за факти, а за други –
оценки под формата на намеци. Така, в първата статия от 31.01.2024 г. се поддържа, че
ищцата е пенсионирана, докато против нея е било висящо дисциплинарно производство и че
е „потвърждавала плащания“ по „**“. Това са проверими твърдения за факти. В същата
статия се говори и за „печален проект „**“ и за афера „**, Б.“, като се внушава, че ищцата е
„свързана“ с посочените две неща. Във втората статия от 03.02.2024 г. е посочено, че за
ищцата „се знае, че се пенсионирала по времето, когато на върха в министерството е
скулпторът проф. **. Това обаче не става случайно – М. е освободила мястото си, докато
срещу нея тече дисциплинарно производство. Явно резултат е бил известен, но при
протежето на Б. – К.К., дамата очевидно няма такива притеснения“. В третата статия от
15.02.2024 г. е посочено, че „още с назначаването му на поста К.К. си слага трима съветници,
бивши членове от екипа на **. Сред тях две отговорят за „финансовите въпроси“ – А.Г. –
бивш зам.-министър на Б., и М. В. – екс финансов директор в Министерство на културата. И
двете са замесени в прословутата афера „**, Б. съм“, при която в изтекли записи се чу как
тогавашният министър нарежда как да се оформят документи така, че да няма глоби за
фирмата, която се занимаваше с ремонта на **то.“
В първата и третата статия има внушения, че ищцата е „свързана“, респ. „замесена“ в
афера, респ. в скандален ремонт. Аферата е обяснена като поведение на министъра Б. –
нарежда как да се оформят документи така, че да няма глоби за фирмата, която се занимавала
с ремонта на **то, но в статиите не се твърди или внушава, че ищцата е оформяла такива
документи, нито се излагат внушения за конкретни противоправни действия по служба на
ищцата. Твърдението, че ищцата е „потвърждавала плащания“ по „**“ е недоказано по
делото, а вероятно и невярно – тъй като няма данни ищцата да е заемала длъжност, която да
4
предполага участие в тази служебна дейност. Но не всяко невярно твърдение на факт за един
човек е противоправно. То е противоправно, ако е обидно или клеветническо, а твърдението
за един директор на дирекция „Финанси“ в едно държавно учреждение, че е „потвърждавал
плащания“ по служба, не е самò по себе си такова твърдение. Твърдението за факт – че
ищцата напуснала по свое желание ** през месец януари 2023 г., докато е висяло
дисциплинарно производство против нея – е фактически вярно – им** е такова
дисциплинарно производство по ЗДСл.
Като цяло и трите статии са насочени против лицето **, като се внушава, че ищцата и
още няколко други лица, които са работели в ** по времето на ** са преназначени при **,
като за тези лица се намеква, че са „свързани“, респ. „замесени“ с поведението на Б.. Няма
обаче достатъчно конкретни твърдения или внушения за ясно очертано неизпълнение на
служебните задължения на ищцата. Твърденията и внушенията са за Б., който бива наричан
„**“, твърди се, че имал придобита на безценица къща с двор в **, до която ходел със
служебен автомобил и шофьор и пр.
При липсата на противоправно поведение у служители на ответника, насочено против
ишцата, искът за заплащане на обезщетение в хипотезата на чл. 49 ЗЗД следва да се
отхвърли.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответникът, но той те претендира
разноски (изявление на адв. Д. – пълномощник на ответника – в последно заседание).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. К. В., ЕГН **********, против „РД МЕДИА ГРУП“
ЕООД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000
лв., частична претенция при глобален заявен размер от 5000 лв., обезщетение за
неимуществени вреди от публикации в сайта narod.bg, от дати 31.01.2024 г., 03.02.2024 г. и
15.02.2024 г., със заглавия: „** в Narod.bg: ** на „**, Б. съм“ пак жужат в **“, „Сигнал до
Narod.bg: Любовна ** на ** пърха в **“ и „**а „**, Б.“ в Narod.bg: КЗК спря скандален
ремонт, глоби **“.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис
на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5