Р Е Ш Е Н И Е
№ / 17.02.2020г.
гр.Плевен 17.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в публичното заседание на двадесет и девети януари
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РЕНИ СПАРТАНСКА
: КРАСИМИР ПЕТРАКИЕВ
при
секретаря Петър П. и в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно
гр.дело №941 по описа за 2019г.на ПОС и за да се
произнесе съобрази следното:
Производство
по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Плевенски Районен съд ,ІV-ти гр.с.№1731 от 19.09. 2019г.,постановено
по гр.д.№1469/2019г. по описа на същия съд ОД на
МВР Плевен,гр.Плевен, ул.*** № 3 ,представлявана
от К.В.Н. е осъдена да заплати на М.Я.М., ЕГН **********
*** сумата 2 800,24 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 06.03.2016 г.до 06.03.2019 г.,получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд,ведно със законна лихва върху
сумата, считано от датата на завеждане на ИМ-06.03.2019г.до окончателното
ѝ изплащане.Със същото решение на ПРС ОД на МВР Плевен е осъдена да
заплати на М.М. деловодни разноски в размер на 540 лв. На основание чл.78,
ал.6 ГПК ОД на МВР Плевен е осъдена да заплати по сметка Плевенски Районен съд държавна такса в размер
на 112,01 лв.върху уважените искове.
Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ОД на МВР Плевен, представлявана от директора К.Н. чрез
главен юрисконсулт П.Ф.,като в жалбата са
изложени подробни доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че РС неправилно е приложил материалния
закон, като е приел, че положеният от ищеца нощен труд следва да бъде
преизчислен по правилата на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата/НСОРЗ/. За процесния период 06.03.2016г.-06.03.2019г.,
за който се претендира заплащане на допълнителни суми, като главница за положен
нощен труд, който следва да бъде преобразуван към дневен труд със съответния
коефициент са действали няколко наредби
за реда ,организацията и разпределянето на работното време: Наредба № 8121з –
407/11.08.2014 г. /в сила до 02.08.2016 г./, Наредба № 8121з – 592/ 25.05.2015
г. /в сила от 01.04.2015 г., отм. с решение на ВАС по адм. дело № 5450/2016 г./
и Наредба № 8121з – 773/29.07.2016 г. Въззивникът твърди, че отмяната на Наредбата
от 25.05.2015 г., съгласно разпоредбата на чл.195 ал.1 от АПК действа занапред,
считано от датата на влизане в сила на съдебното решение – 29.07.2016 г. От
29.07.2016 г. до 02. 08. 2016г.,когато е обнародвана последващата Наредба е
действала Наредбата от 2014 г.,но само за четири дни. В нарушение на
материалния закон, ПРС е мотивирал изцяло своите правни изводи за целия
процесен период,съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от същата Наредба.Въззивникът
счита за неправилни изводите на ПРС, че
е налице празнота в нормативната уредба, касаеща МВР, като съдът е приложил
разпоредбите на общото гражданско законодателство – чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.В жалбата се излагат доводи,
че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР и неговите
служебни правоотношения се уреждат единствено със ЗМВР.Твърди се,че съгласно
разпоредбите на ЗМВР на служителите от МВР е разрешено да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от
лицата, работещи по трудово правоотношение и държавните служители по ЗДСл.,за
които е разрешено полагане на 7 часа нощен труд,поради което коефициентът 1,143
не може да се приложи спрямо служителите на МВР,за които съотношението е 8 часа
дневен труд към 8 часа нощен труд ,равно на 1. Изложени са доводи,че ОД на МВР
своевременно е заплащала на ищеца всеки положен час нощен труд с допълнително
възнаграждение по 0,25лв. на час,че ако се приложи този коефициент от 1,143 ще
има дублирано заплащане на положените часове нощен труд, веднъж като допълнително
възнаграждение по 0,25лв.на час и още
веднъж с оглед направената трансформация,като
сумата неоснователно ще бъде завишена с
50 % за извънреден труд.Твърди се,че по делото не са събрани доказателства ищецът
да е работил над рамките на установеното
за него работно време по график и не му се дължи заплащане на извънреден труд с 50 % увеличение.В тази насока относно
неприложимостта на гражданското законодателство и на НСОРЗ е посочена практика
на районни и окръжни съдилища в страната.Въззивникът счита, че не са налице
законовите предпоставки за уважаване на предявените искове, като главница и
лихви, поради което моли Окръжния съд да отмени изцяло обжалваното решение на
ПРС като неправилно и необосновано и вместо него постанови друго,с което предявените
искове бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.В съдебното заседание
на 29.01.2020г.въззивникът чрез гл. юрисконсулт П.Ф. поддържа подадената
въззивна жалба и моли съда да я уважи. Алтернативно процесуалният представител
на ОД на МВР – Плевен е взел становище,че
ако не се възприемат изложените доводи за недължимост на претендираните суми от
ищеца,исковата претенция следва да бъде отхвърлена частично за периода от 01.01.2018
г.- 30.06.2018 г.,за който период
извънредния труд следва да се отчита без превръщане на нощните часове в дневни,
съгласно нормата на чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските,в редакцията й ДВ бр.41/2017г.Въззивникът моли съда предявените искове, съответно за главницата с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр.
чл.179 ал.1 от ЗМВР вр. чл.143 от КТ и чл.144 от КТ да бъде отхвърлен за сумата в размер на 346,27лв.,а
предявеният иск за лихви на основание чл.86 от ЗЗД да бъде отхвърлен за сумата
от 27,07лв лв.,съгласно заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза. Претендират се и направените по делото разноски,
съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият М.Я.М. ,чрез своя пълномощник адвокат Д.П. от ПАК е депозирал писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК,в който се излагат доводи, че въззивната жалба е
неоснователна,а обжалваното решение на ПРС като правилно и законосъобразно
следва да бъде потвърдено.В тази насока са изложени подробни съображения,като се твърди, че за
процесния период е действала наредба за организацията и разпределяне на
работното време, неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители, извън редовното работно време на министъра на вътрешните работи от
29.07.2016 г. /в сила от 02.08.2016 г./, като в тази Наредба липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил
предвиден в предходно действащите наредби – от 11. 08. 2014г.,но в размер от
0,143, като е отпаднал с приетата Наредба от 25.05. 2015г. Посочено е,че липсата
на такава правна норма не следва да се възприема като законова забрана за
преизчисляване на положените часове нощен труд от служителите на МВР в дневен
такъв. При наличие на непълнота в специалната уредба,касаеща служителите на
МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата /обн. ДВ от 26. 01.2007 г./, като съгласно чл.9 ал.2 от
същата, при сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент 1,143, равен на отношението между минималната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. Въззиваемият твърди,
че в случая,по отношение на държавните служители, работещи в структурите на МВР
следва да намери приложение чл.9 ал.2 от горепосочената Наредба,че в противен
случай, служителите на МВР ще бъдат поставени в по-неблагоприятно положение в
сравнение с другите държавни служители, досежно заплащането на допълнителни
възнаграждения,като се излагат доводи,че международно-правните актове по които
РБ е страна,също не допускат подобно различно третиране на гражданите по
отношение правото им на труд.В тази насока са изложени подробни съображения.В
заключение моли Окръжния съд да постанови решение,с което обжалваното решение
на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.Въззиваемият и неговият пълномощник не се явиха в съд
.заседание на 29.01.2020г.Депозирана е молба за разглеждане на делото в тяхно
отсъствие,като от М.М. чрез пълномощника му адвокат Д.П. от ПАК е представена
писмена защита с изложени в нея подробни съображения.
Окръжният
съд като прецени изложените във въззивната
жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от
надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно между страните е,че за процесния период 06.03.2016г.-05.03. 2019г.ищецът
М.Я.М. е заемал длъжността „Мл.инспектор „ ППД в РУ на МВР гр.Долни Дъбник по служебно правоотношение.Трудовата си дейност
ищецът е осъществявал по утвърдени графици и протоколи при режим на труд - дневни и нощни смени с продължителност 12
часа при сумарно изчисляване на работното време , съгласно чл.187 ал.3
от ЗМВР.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за
процесния период е положил нощен труд, както следва: за 2016 г. -928 часа нощен труд, за 2017г.- 936 часа нощен
труд,за 2018г.-968 часа нощен труд и за
2019г.-96 часа нощен труд .От общо положените 2 928 часа нощен труд ищецът
твърди, че следва да бъдат преизчислени с коефициент от 1,143, които възлизат на 3 345 часа , съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния
труд към дневен труд, което води до разлика от 417 часа, представляващи
извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира че му се дължи допълнително възнаграждение за
този извънреден труд в размер на 2 502 лв.за периода 06.03.2016г.-05.03.2019г.,
ведно със законна лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-06.03.2019г.
до окончателното й изплащане.С ИМ не се претендира лихва за забава на осн.чл.86 ЗЗД.
В
хода на съдебното дирене пред ПРС са събрани писмени доказателства, назначена е
и съдебно-икономическа експертиза.От заключението на вещото лице Т.И.,което не
е оспорено от страните и като обективно и компетентно съдът възприема изцяло се
установява, че с оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното
време се е изчислявало сумарно. За периода от 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на
ВАС на РБ от 11.07.2016 г. От 02.08.2016г. действа Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано
преизчисляване на нощен труд към дневен. Вещото лице е извършило преизчисляване
на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143, съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В
заключението е описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ
нощните смени при 5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а
нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна
работна седмица.Поради различната нормална продължителност на дневното и
нощното работно време, установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се
заплати трудово възнаграждение,колкото за 8 часа през деня. Когато нормалната
продължителност на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност
на нощното работно време е 7 часа, отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за
превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Съгласно експертизата за
периода от 06.03.2016 г. до 05.03.2019г. ищецът е положил общо 2 976 часа нощен труд,който не
е преизчислен от ответника с коефициент
1.143 за превръщането му в дневен труд.Установено е от ВЛ,че този нощен труд е заплащан своевременно от ответника по 0.25
лв./час. Нощният труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 3 401,57
часа,като разликата от 425.57 часа представлява
извънреден труд.ВЛ е определило, че този извънреден труд при средна ставка 6.58 лв., формирана от основната
заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки
отработен месец се равнява на възнаграждение в общ размер на 2 800,24 лв., изчислено с увеличение 50% за извънреден труд. По реда
на чл.214 ГПК ищецът е направил изменение на предявения иск за главницата до
размер на 2 800,24лв.,което е допуснато от ПРС в съд. заседание на 10.09.2019г.
ПРС е уважил изцяло
предявения иск, като е приел, че следва да бъде приложен чл.9 ал.2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата,като разпоредбите на тази
Наредба следва да бъдат приложени по аналогия и по отношение на лицата със
служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба. Позовал се е
на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за правото на труд и неговото
заплащане, равенство на лицата,предоставящи наемен труд, без оглед на
спецификите в правоотношението.Независимо от обстоятелството, че липсва изрична
регламентация в специалната уредба, РС е приел, че положения от ищеца в рамките
на дежурство нощен труд следва да бъде приравнен на дневно работно време със
съответния коефициент от 1,143.Във вр. с направеното от ОД на МВР възражение,че
нощният труд е заплатен на ищеца по 0,25лв./час
,ПРС е изложил доводи,че нормите на чл.9 ал.2 НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ
се прилагат едновременно,респ.при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни
часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд по
0,25лв./час.
Изложените от ПРС доводи
относно приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на положения нощен
труд от ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от 1,143 изцяло се
споделят от въззивната инстанция.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на работното
време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8, 12 или
24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е възможно
полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Както се посочва и във
въззивната жалба и в мотивите на РС за процесния период са действали няколко
наредби, като в чл.3 ал.3 от Наредбата от 25. 05. 2015г.,Наредбата от
11.08.2014 г. и Наредбата от 29. 07. 2016г.,които са аналогични, се предвижда,
че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично
правило, аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г.,съгласно което
при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен
труд следва да се умножи по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се
преизчисляват с коефициент 1,143.
Към
настоящия момент с решение на петчленен състав на ВАС №16766/10. 12. 2019г.по
адм.д.№8601/2019г. е отменена Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи, в частта
относно голяма
част от текстовете.
При липсата на специално
правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното от въззивника-ответник
възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно чл.67,ал.3
от Закона за държ.служител,който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР,размерите на допълнителните възнаграждения по
ал.7,т.1-5,както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.В този
смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира
приложение,след като в др.специални подзаконови нормативни актове издадени по
ЗДСл.или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им.В този смисъл, правилни са изводите на ПРС относно основателността
на исковата претенция.
Основателно е
направеното от въззивника възражение,че ПРС не е съобразил разпоредбата на
чл.9г от Наредбата за работното време,почивките и отпуските,в редакцията ДВ
бр.41/2017г.за част от процесния период.За периода от 01.01.2018 г. до
17.07.2018 г. е действала разпоредбата на чл.9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от
2017г./,която разпоредба е влязла в сила на 01. 01.2018г.и съгласно която отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време са повече от часовете,
определени съгласно чл.9б от Наредбата, се отчитат
за извънреден труд по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда,без
превръщане на нощните часове в дневни. Впоследствие разпоредбата на
чл.9г от НРВПО е изменена/ ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от 17.07.2018г./,
като думите "без превръщане на нощните часове в дневни" се заличават.Налага
се извода,че и в двете хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд,
като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност е над
броя отработени часове, определени по чл.9б НРВПО.
При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на работното
време за същия този период. В този смисъл правилото на чл. 9г
НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
01.01.2018г.-31.03.2018г. и 01.04.2018г.- 30.06.2018 г., но не и за положените
за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те
попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до 30. 09. 2018г.и по отношение на
тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2018г.,когато вече действа новата редакция на чл.9г от
НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./Пред въззивната инстанция от страна
на въззиваемия М.М. е представено писмо от МТСП от 18.12.2019г.,в което е
изразено становище ,че нормата на чл.9г от НРВПО е въвеждала изключение
единствено от превръщането на нощните часове
в дневни за целите на отчитането
му пред инспекцията по труда,но не и обща забрана за преизчисляване на тези часове за целите на
заплащането на извънредния труд.Изложеното становище в писмото на МТСП не е
задължително за съда.Окръжният съд счита,че за процесните 2 тримесечия на
2018г. нощният труд не следва да се преизчислява към дневен с коефициент 1,143.
С оглед гореизложените
съображения следва да бъде намалена дължимата сума за главницата , съобразно
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза.За
периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018г.не следва да се преизчислява нощния труд към дневен с коефициент от 1,143 ,като
с оглед дадените суми от ВЛ за отделните месеци сумата е общо размер на 346,27лв.,съответно
за І-во тримесечие на 2018г.-127,97лв.и за ІІ-ро тримесечие на 2018г.-218,30лв.Тази
сума от 346,27лв. следва да се извади от общата сума в размер на 2 800,24лв., представляваща
извънреден труд.Искът с правно основание
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява
основателен и доказан за сумата 2 453,97лв.,до
който размер следва да бъде уважен,ведно със законна лихва върху сумата,считано
от датата на ИМ-06.03.2019г.За разликата над 2 453,97 лв. до 2 800,24 лв./до който размер е направено
изменение по реда на чл.214 ГПК/ искът
като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
По изложените
съображения,решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено в частта,в която искът за главницата е уважен за сумата 2 453,97лв.,ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.Решението
на ПРС следва да се отмени на осн.чл.271 ГПК в частта,която ОД на МВР Плевен е
осъдена да заплати на М.М. разликата над
2 453,97лв. до 2800,24 лв.или за сумата
346,27лв., представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент от 1,143 на нощния труд към дневен труд за периода 01.01.2018г.-30.06.2018г.В отменената част
Окръжният съд следва да се произнесе в горния смисъл като отхвърли иска.
На осн.чл.78 ал.6 ПК
ответникът следва да заплати ДТ върху уважената част от иска в размер на 98,16 лв.
Решението на ПРС следва да се отмени в частта,в която ОД на МВР е осъдена да
заплати по сметка ПРС ДТ за разликата над 98,16 лв.до 112,01лв.
При този изход на
процеса и на осн.чл.78 ал.1 ГПК от
направените от ищеца разноски за двете инстанции общо в размер на 540лв.,
ответникът следва да му заплати разноски съобразно уважената част от иска в
размер на 473,23лв.От направените от ответника/въззивник разноски общо за двете
инстанции в размер на 266лв. /200лв. за юрисконсултско възнаграждение-по 100
лв.за всяка съдебна инстанция в мин.размер и 66лв. ДТ за въззивно обжалване/ ,ищецът
на осн.чл.78 ал.3 ГПК следва да заплати
на ответника разноски, съобразно отхвърлената част от иска в размер на 33 лв.По компенсация ответникът
следва да заплати на ищеца деловодни разноски за двете инстанции в размер на 440,23лв.Решението
на ПРС следва да се отмени и в частта за разноските.
Водим от
горното , Окръжният съд
Р е ш и:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Плевенски Районен съд,ІV-ти гр.с.№1731 от 19.09.2019г.,постановено
по гр.д. №1469/2019 г.по описа на същия съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в
която ОД на МВР Плевен ,ул.*** № 3 , представлявана
от К.В.Н. е осъдена да заплати на М.Я.М.,ЕГН ********** *** разликата
над 2 453,97лв.до 2 800,24 лв. или сумата 346,27лв.,представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден
труд,в резултат на преобразуване на нощен към дневен труд за периода 01.01.2018 г. до 30.06. 2018г.,ведно със
законната лихва върху сумата,считано от датата на завеждане на ИМ -06.03.2019г.
до окончателното й изплащане;
-В ЧАСТТА,в която ОД на МВР
Плевен е осъдена да заплати на М.Я.М. деловодни разноски в размер на 540лв.
-В ЧАСТТА,в която на основание
чл.78 ал.6 ГПК ОД на МВР е осъдена да заплати по сметка ПРС ДТ за разликата над 98,16лв.до 112,01лв. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Я.М.,ЕГН **********
*** със съдебен адрес за призоваване:адвокат
Д.П. ***,офис 7 против ОД на МВР гр. Плевен,представлявана
от директора К.Н.,гр.Плевен,ул.“***“№3 иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР
вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР за сумата 346,27
лв., представляваща разликата над 2 453,97лв. до пълния предявен размер от 2 800,24лв., претендирана като неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент от 1,143 на нощен към дневен труд за периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018
г.,ведно с претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба -06.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумата КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА
на
осн.чл.271 ал.1 гпк решението на Плевенски Районен
съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК ОД на МВР гр.Плевен,представлявана от
директора К.Н.,гр.Плевен,ул.“***“№3 ДА ЗАПЛАТИ на М.Я.М. , ЕГН ********** *** със съдебен адрес за призоваване:адвокат Д.П. ***,офис
7 деловодни разноски по компенсация,за
двете съдебни инстанции , съобразно уважената и отхвърлената част от иска в размер на 440,23 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: