№ 1198
гр. Варна, 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Ц.ова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20223100501879 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК, въззивно е и е
образувано по повод въззивна жалба на А. Л. В. срещу Решение № 260302 от
07.06.2022 година постановено, по гр.д. № 1888/2021 година, по описа на
ВРС, в частта, с което е бил уважен предявения от „Енерго Про Продажби“
АД, против А. Л. В. отрицателен установителен иск за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните по делото, че В. дължи на дружеството
сумата от 2 583.23 лева, представляваща стойност на потребена ел енергия за
периода 28.06.2017 година до 27.06.2018 година, за която е била издадена
фактура № ********** от 10.06.2019 година за обект на потребление ***.
В жалбата са въведени оплаквания за неправилност и необоснованост
на обжалваното решение, както и за постановяването му в разрез с
доказателствата по делото. Твърди се, че съдът не е отчел редица
обстоятелства – както наличната нормативна уредба, така и представените от
ищците доказателства – писмени и гласни.По същество се настоява съдът да
отмени атакувания съдебен акт и да отхвърли предявения иск.
По делото е бил депозиран отговор от страна на „Енерго Про
Продажби“ АД, с които се оспорва жалбата и се настоява решението да бъде
потвърдено.
Пред съда и двете страни поддържат заявените от тях процесуални
позиции, като всяка навежда аргументи в тази насока.
След като се запозна с материалите по делото и със застъпените от
страните становища, ВОС намери за установено следното:
Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от „Енерго –
1
Про Продажби” АД, ЕИК ********* против А. Л. В., иск с правно основание
чл.124, ал.1, вр.чл.422 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че дължи на дружеството сумата от 3099.88 лева,
представляваща стойност на потребена ел енергия за периода 28.06.2017
година до 27.06.2018 година, за която е била издадена фактура № **********
от 10.06.2019 година за обект на потребление ***.
Твърди се в исковата молба, че ответницата е потребител на ел. енергия
за посочения адрес, както и че при проверка, обективирана в КП № 1202257
от 27.06.2018 година е установено отчитането на ел енергията в
невизуализирани регистри 1.8.3 и 1.8.4
Видно е от приложеното по делото Становище 05.08.2019 година, че
допълнително е била начислена ел енергия в размер на 16 689 кв часа.
Експертизата е извършена от БИМ, Главна дирекция „Мерки и
измервателни уреди”, Регионален отдел – Русе е дала основание да се състави
Констативен протокол № 975 от 28.05.2019 година, като от него е видно, че
при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера,
конкретно - наличие на преминала енергия по тарифа 1.8.3. – 9690.364 и
тарифа 1.8.4 – 6999.379 кв. часа., които не се визуализира на дисплея.
Пред ВРС е проведена СТЕ, от заключението на която и обясненията на
експерта, се установява, че към датата на извършване на контролната
проверка, процесният електромер е бил в срок на метрологична годност, като
първоначалната му проверка е била през 2016 година и че е монтиран през
2017 година, нов.Експертите указват още, че е налице вмешателство в
параметризацията на СТИ – през измервателният уред е преминало
количество електроенергия отчетено в невизуализирани регистри 1.8.3 и
1.8.4, което не е отчетено във визуализираните регистри. Количеството ел.
енергия, натрупано в невизуализираните регистри е доставено до обекта и
съответно потребено.
Установеното от БИМ, че електромерът отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергия, означава, че измервателният уред
измерва консумираната ел. енергия с допустима точност, т.е. цялата
преминала ел. енергия през СТИ е измерена точно, в т.ч. и на потребената и
неотчетена ел. енергия натрупана в невизуализиран регистър 1.8.3 и 1.8.4 .
Това количество се съдържа и в сумарния регистър. Неправомерното
софтуерно въздействие е могло да бъде извършено във време - интервала от
монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа му. Това е станало
възможно в резултат на софтуерна настройка на СТИ, позволена от
производителя при въвеждането на определена парола за достъп, която е
довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с вътрешните
правила на „Енерго-Про Продажби“ АД.Намесата в случая е осъществена с
помощта на комуникация през инфрачервения порт на електромера и резултат
от волеви човешки действия с определена цел, а не резултат от техническа
грешка.Вещото лице изрично посочва, че процесното количество енергия
2
може да се потреби за посочения период от време.
При тези данни виждането на съда е следното:
В тежест на ответника по отрицателния установителен иск е да въведе в
процеса и да изчерпи всички основания, на които твърди, че вземането му е
породено и съществува в отричания от ищеца размер. Прието е в съдебната
практика, че правоотношенията между енерго - снабдителното предприятие и
крайния потребител за доставена електроенергия, са договорни, за доставка
/продажба/. Договорът има специфичен предмет, но за неуредени в ЗЕ случаи,
следва да се прилагат общите правила за продажба – чл. 183 и сл. от ЗЗД,
съответно гл. XXII от ТЗ, когато сделката е търговска. Така, купувачът дължи
заплащане на действително доставената и потребена от него електроенергия,
на основание чл. 200 от ЗЗД. От това следва, че когато е допусната грешка и е
отчетена доставка в по-малък размер и, съответно е заплатена по - малка цена
от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на реално доставената му
електроенергия /в този см. Решение № 107/26.11.2020г. по гр.д. № 1096/2020г.
на ВКС, III ГО/. Без значение е дали има виновно поведение у потребителя за
неточното отчитане на действително доставената електрическа енергия,
важното е какво количество действително е потребил, като дължи цена за
цялото. При установено софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на
което дължимите от потребителя суми са начислени не според реално
доставената в обекта електроенергия, за доставчика възниква вземане поради
разликата между измереното и реално доставеното количество
електроенергия. При липса на специална правна уредба /преди приемането на
ПИКЕЕ и при отмяната на ПИКЕЕ с решение на ВАС, обнародвано в ДВ/
задължението на потребителя да заплати реално доставено количество
електроенергия в обекта намира правно основание в договора за покупко-
продажба между потребителя и доставчика. При наличие на действащи
ПИКЕЕ дължимото от потребителя се изчислява според предвиденото в тях /в
този смисъл решение № 21/01.03.2017г. по гр.д. № 50417/2016г. на ВКС, I ГО,
решение № 150/26.06.2019г. по гр.д. № 4160/2018г. на ВКС, III ГО, решение
№ 124/18.06.2019г. по гр.д. № 2991/2018г. на ВКС, III ГО, решение №
160/31.12.2020г. по гр.д. № 1174/2020г. на ВКС, IV ГО и др./. Правилно ВРС в
конкретния случай е приел, че между страните е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по покупко-продажба на електроенергия,
регламентирано от ЗE. Ответникът е лицензиран доставчик, а ищецът –
потребител на ел. енергия за битови нужди, присъединен към
електропреносната мрежа, обслужвана от ответника. В. е битов клиент по
смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ и дължи да заплаща на ответника само
цената на електроенергията, която реално е доставена в обекта. Спорен между
страните е въпроса доколко по силата на договорното правоотношение за
ищеца е възникнало задължението за плащане на сумата 2583.23 лева –
разлика между доставеното и отчетено количество електроенергия за периода
28.06.2017 година до 27.06.2018 година.
Също в тежест на ответното дружество е да докаже тази количествена
разлика, респ. възникналото вземане от разликата в стойността на
доставеното и начисленото в задължение на ищеца битов потребител. От
3
писмените доказателства по делото, както и от заключението на новата СТЕ
приета пред ВОС, което съдът кредитира като обективно, компетентно дадено
и неоспорено от страните, е установено, че в конкретния случай в обекта на
потребление на В. е монтиран нов електромер, със съответните НУЛЕВИ
показания по дневната и нощна тарифи. При това положение, съдът приема,
че бидейки монтирано ново СТИ, към датата на монтажа невизуализирания
регистър т.нар. Тарифа 1.8.3 и 1.8.4 са имали нулеви показания, т.е.
натрупването в нея се е състояло след монтиране на СТИ в процесния
обект. При метрологичната експертиза е установено, че измервателният уред
измерва консумираната ел. енергия с допустима точност, т.е. цялата
преминала ел. енергия през СТИ е измерена точно, в т.ч. и на потребената и
неотчетена ел. енергия натрупана в невизуализирания регистър 1.8.3 и 1.8.4,
като това количество се съдържа и в сумарния регистър. При контролна
проверка и софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, вследствие на която действително потребената енергия се
разпределя и в невизуализираната за редовен отчет тарифа 1.8.3 и 1.8.4.
Неправомерното софтуерно въздействие е могло да бъде извършено във
време-интервала от монтирането на СТИ на обекта до датата на демонтажа
му. Това е станало възможно в резултат на софтуерна настройка на СТИ,
позволена от производителя при въвеждането на определена парола за
достъп, която е довела до режим на работа на СТИ, който е несъответстващ с
вътрешните правила на „Енерго-Про Продажби“ АД. Софтуерната намеса в
случая е осъществена с помощта на комуникация през инфрачервения порт на
електромера и е резултат от волеви човешки действия с определена цел, а не
плод на техническа грешка. Установено е от друга страна, че количеството
ел. енергия, представляващо разлика между доставеното и отчетено
количество електроенергия за периода 28.06.2017 до 27.06.2018 година
определена за доплащане е в рамките на допустимото количество, т.е. може
да се достави, съответно потреби в този период с оглед техническите
параметри на присъединителните съоръжения и техния допустим
продължителен ток на захранващите проводници съгласно експертното
заключение, прието по делото, като количеството ел. енергия, натрупано в
невизуализиран регистър 1.8.3 и 1.8.4 е реално преминало през
измервателната система на СТИ, същото количество е доставено до обекта и
съответно действително потребено от потребителя. Следователно, при
валидно обвързващо страните продажбено правоотношение, по силата на
което доставчикът реално е доставил количества ел. енергия, натрупани в
невидими за редовен отчет регистри на СТИ, които количества доставими и
потребими в сочения период са и реално доставени и потребени от
потребителя, то за доставчика е възникнало вземане под формата на цена на
разликата между редовно отчетеното количество ел. енергия и реално
преминалите и използвани от ищеца количества ел. енергия за същия
периода. Преминалите и реално потребени количества ел. енергия в
невидимия регистър е установено от заключението на метрологичната
експертиза, а съгласно заключението на първата СТЕ и новата също пред
ВРС, стойността им е оценена по приравнени цени, определени за
4
технологични разходи. Ето защо е ирелевантно каква част от тези количества
следва да се причислят към дневно, съответно каква – към нощно
потребление. По изложените съображения съдебният състав приема, че
претендираната от ответника цена за ползвана в обекта на ищеца ел. енергия,
като разлика между отчетено количество и такова, което не е отчетено при
редовен отчет, но е реално потребено от потребителя в исковия период, е
дължима на основание договорното правоотношение между страните, а
предявеният отрицателен установителен иск като недоказан по основание
следва да се отхвърли. Решението на ВРС, с което искът е уважен следва да се
потвърди. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
въззиваемото дружество има право на поискани разноски – 516 лева, по
Списък.
По тези съображения, ВОС,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260302 от 07.06.2022 година
постановено, по гр.д. № 1888/2021 година, по описа на ВРС, четиридесет и
втори състав, в частта, с което е бил уважен предявения от „Енерго Про
Продажби“ АД, против А. Л. В. отрицателен установителен иск за
ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните по делото, че В. дължи на
дружеството сумата от 2 583.23 лева, представляваща стойност на потребена
ел енергия за периода 28.06.2017 година до 27.06.2018 година, за която е била
издадена фактура № ********** от 10.06.2019 година за обект на
потребление ***.
ОСЪЖДА А. Л. В., ЕГН ********** да заплати в полза на “Енерго-Про
Продажби” АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, Варна Тауърс - Г, бул. Владислав Варненчик №258 сумата от 516 лева
/петстотин и шестнадесет / - с ДДС, лева, представляващи съдебно деловодни
разноски, пред ВОС, на основание чл.78 от ГПК.
В останалата му част решението е влязло в сила.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5