№ 224
гр. Пазарджик, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20255200600788 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 9 от 15.07.2025 год. по НЧХД № 141/2024г., Пещерският
районен съд е признал подсъдимия Н. Г. Б., ЕГН ********** за виновен в това,
че:
1/ На 27 май 2024 г., около 14.30 часа, в двора на къща на ул. „****“ ** в
град Б., собственост на Н. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „****“
***, вх. *, *, ***, й е причинил лека телесна повреда, изразяваща се в
********************************************************************************,
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл. 130,
ал.1 от НК във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок
от шест месеца, а на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по първоначално
повдигнатото обвинение - да е причинил на пострадалата мозъчно сътресение
без открита вътречерепна травма;
2/ На 27 май 2024 г., около 14.30 часа, в двора на къща на ул. „****“ ** в
град Б., собственост на Н. И. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „****“
***, вх. *, *, ***, в нейно присъствие, казал следните изрази, унизителни за
1
честта и достойнството на Н. Ц., а именно: „*******“, „**********“,
„******“, „******“, които представляват нанесени й обиди, поради което и на
основание чл. 146, ал.1 от НК във връзка с чл. 54 от НК го осъдил на глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева и на обществено порицание, което да се изпълни
чрез обявяване на присъдата на видно място в Община Б. за срок от един
месец, а на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по първоначално
повдигнатото обвинение - обидата да е нанесена и чрез изразите „****“ и
„**********“.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК е наложил на подсъдимия едно общо
най-тежкото измежду определените му наказания, а именно лишаване от
свобода за срок от шест месеца.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил изтърпяването на така
наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от
три години.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК е присъединил наказанието обществено
порицание към определеното най-тежко наказание лишаване от свобода за
срок от шест месеца.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК е присъединил отчасти наказанието
глоба в размер на 500,00 лв. (петстотин лева) към определеното най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Осъдил е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимият да заплати
по сметка на Районен съд - Пещера, направените по делото разноски в размер
на общо 2133,46 лева (две хиляди сто тридесет и три лева и четиридесет и
шест стотинки) за експертизи, както и да заплати на тъжителката сумата в
размер на 3050,00 лв. (три хиляди и петдесет лева) – сторени от нея разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Срещу присъдата, в законоустановения срок, е постъпила въззивна
жалба от частния тъжител Н. Ц., подадена чрез упълномощения повереник
адв.М. М. от ПзАК. В нея се излагат подробни доводи за това, че обжалваната
присъда, в оправдателната й част по чл.130 ал.1 от НК е постановена в
нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на присъдата в тази й част и
осъждане на подсъдимия за причинена лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК в резултата на *********************. В останалата част
се иска изменение на присъдата и увеличаване размера на наложените
2
наказания лишаване от свобода и глоба, като се развиват подробни
съображения относно това, че наложените с присъдата такива са явно
несправедливи. Иска се изменение на присъдата и в частта за разноските, като
подсъдимият бъде осъден да ги заплати в пълен размер, макар последният да
не се сочи изрично. Иска се и присъждане на разноските, направени пред
въззивната инстанция.
Не се правят доказателствени искания.
Против въззивната жалба не е подадено възражение от страна на
подсъдимия или неговият служебен защитник.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция жалбоподателят-частен
тъжител Н. Ц., редовно уведомена, не се явява. Представлява се надлежно
упълномощения повереник, който поддържа въззивната жалба, излага
пространни съображения за нейната основателност и иска изменение на
присъдата, което да се изрази в:
- отмяна в оправдателната й част по чл.130, ал.1 от НК и осъждане на
подсъдимия за причинена лека телесна повреда по смисъла на горепосочената
разпоредба, в резултата на *********************;
- увеличаване размера на наложените наказания лишаване от свобода и
глоба до техния максимум;
- осъждане на подсъдимия за заплащане на разноските, направени пред
първата инстанция в пълен размер.
Иска и присъждане на разноските, направени пред въззивната
инстанция.
В съдебно заседание пред въззивния съд, подсъдимият участва лично и
със своя служебен защитник. Последният пледира за потвърждаване на
присъдата, като излага съображения за нейната законосъобразност и
обоснованост. Също иска присъждане на разноските пред тази инстанция.
При упражняване правото си на лична защита подсъдимият не прави
анализ на събраните доказателства, а декларира, че бил нападнат от
тъжителката и се защитавал, както и че не било доказано да я е удрял с
юмруци. В последната си дума иска потвърждаване на присъдата.
В съдебно заседание никоя от страните не прави искане за събиране на
доказателства.
3
Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на
присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира
въззивната жалба за процесуално допустими, поради подаването й в
законоустановения 15-дневен срок, от лице с надлежна процесуална
легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.
Преди да пристъпи към разглеждане по същество на въззивната жалба,
настоящата инстанция извърши проверка за наличие или не на допуснати
процесуални нарушения, обуславящи отмяна на обжалваната присъда и
връщане на делото за ново разглеждане, доколкото при положителен отговор
за наличие на такива, ще се обезсмисли произнасянето по същество.
Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат
да се санират от настоящия състав.
На първо място следва да се каже, че с обжалваната присъда
подсъдимият е бил осъден за престъпление по чл.130, ал.1 от НК, т.е. за лека
телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 от НК. В диспозитива е изрично отбелязано, че тази лека
телесна повреда е била причинена в резултат на нанесени няколко
травматични увреждания над тъжителката, а именно: навяхване на лява
раменна става, охлузване на лявата длан, оток на окосмената лява част на
главата с плешиви участъци, кръвонасядане и оток на лицето, кръвонасядане в
коремната област. Както бе посочено и по-горе, подсъдимият е бил частично
оправдан за вмененото му престъпление по чл.130, ал.1 от НК, касателно
причинено травматично увреждане, изразяващо се в мозъчно сътресение без
открита вътречерепна травма.
В същото време обаче, от събраните по делото доказателства е
категорично установено, че само едно от травматичните увреждания
/навяхването на лява раменна става/ отговаря на медико-биологичния
критерий на леката телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
В мотивите на присъдата /л. 3-ти/, където се обсъжда заключението на
приетата по делото СМЕ, съдът изрично сочи, че само
*************************, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК за
период от около 3 седмици, както и че мекотъканните увреждания –
4
травматични отоци, кръвонасядане, охлузване и състояние след скубане на
коса са причинили на пострадалата болка и страдание по смисъла на чл.130,
ал.2 от НК, за период от 10-12 дни.
След това обаче, на стр.6 и 7 от мотивите, където формира правните си
изводи, съдът сочи, че от обективна и субективна страна подсъдимият е
извършил престъплението по чл.130, ал.1 от НК, като причиняването на тази
по-тежка по степен лека телесна повреда, в сравнение с тази по ал.2 на
цитираната норма, е било в резултат на всички гореизброени травматични
увреждания. Това е сторено и в диспозитива на присъдата.
Така на практика се е стигнало до вътрешно противоречие в мотивите на
присъдата, доколкото веднъж съдът е казал, че според кредитираната от него
СМЕ, само навяхването на лявата раменна става съставлява престъпление по
чл.130, ал.1 от НК, а останалите увреждания – по чл.130, ал.2 от НК, но по-
нататък е посочил, че всички причинени на пострадалата телесна увреждания
са престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Налице е на следващо място и
противоречие между мотивите /стр. 3-та/ и диспозитива на присъдата, в който
отново всички телесни увреждания /с изключение на това, за което
подсъдимият е частично оправдан/ са посочени като съставляващи
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Очевидно като е осъдил по този начин подсъдимия за престъплението по
чл.130, ал.1 от НК, съдът е демонстрирал, че в конкретния казус не следва да
се прилага принципът на „поглъщането”, залегнал трайно в
наказателноправната теория и практика. Според този принцип, ако с едно
деяние се причиняват едновременно по-тежки и по-леки по степен телесни
повреди, то причиненият по-тежък престъпен резултат поглъща по-лекия
такъв и деецът следва да носи наказателна отговорност само за по-тежкия,
като по-лекият се отчита на плоскостта на отегчаващите обстоятелства. В
юриспруденцията е константно разбирането, че телесната повреда по алинея
първа на чл.130 от НК е по-тежка от тази по алинея втора на посочената
правна норма, независимо от факта, че и двете са леки телесни повреди. За
това, че те са различни по тежест говори и обстоятелството, че причиняването
им се наказва по различен начин.
С оглед на всичко казано до тук, съдът е следвало да изложи подробни
мотиви относно това защо приема, че всички посочени от него травматични
5
увреждания отговарят на медико-биологичния критерий на леката телесна
повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, но не го е сторил.
По-нататък, липсват също така ясни и разбираеми за страните и
въззивния съд мотиви, касателно процеса на определяне и индивидуализация
на наказанията, наложени на подсъдимия за престъпленията, за които е бил
признат за виновен и осъден. Така например, при определянето на вида и
размера на наказанието за престъплението по чл.130, ал.1 от НК, няма ясно
открояване на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, най-
вече на последните. Съдът е посочи, че отчита като отегчаващо обстоятелство
„цялостното поведение на подсъдимия по време на деянието“. Така казаното е
изключително неясно и не дава конкретика за обстоятелството какво точно от
обективно установеното поведение на подсъдимия, на инкриминираната дата,
отегчава отговорността му. По-голяма част от поведението на подсъдимия по
време на инкриминираните събития съставлява обективни елементи на двата
престъпни състава, за които той е бил осъден, при което е недопустимо то да
се отчита като отегчаващо обстоятелство. Като такова би могло да се отчете
само онова в поведението на подсъдимия, което е извън съставомерните
признаци на двете престъпления, но кое е то настоящата инстанция би могла
само да гадае, предвид лаконичността на изказа на решаващия съд в горния
смисъл. Второто отчетено отегчаващо обстоятелство /липсата на
самокритичност/ настоящата инстанция няма да коментира детайлно, но за
прецизност намира за нужно да припомни, че както липсата на
самопризнание, така и производимата от него липса на самокритичност,
никога не следва да се отчитат като отегчаващи отговорността обстоятелства.
При индивидуализация на наказанието по чл.146, ал.1 от НК съдът е
посочил, че отчита две смекчаващи отговорността обстоятелства – чисто
съдебно минало и фактът, че подсъдимият е пенсионер. Въобще не е
коментирано налице ли са отегчаващи обстоятелства, евентуално кои са те или
пък, че въобще липсват такива и поради това не се отчитат.
Не са изложени въобще мотиви и за останалите обстоятелства по чл.54,
ал.1 от НК, имащи значение за отговорността на извършителя, а именно
степен на обществена опасност на деянието и дееца, както и подбудите за
извършването му.
Съгласно постоянната практика на ВКС, по своето естество вътрешното
6
убеждение на съда е негова субективна увереност по отношение на
определени факти и обстоятелства по делото, почиваща на доказателствата,
която има своя външен израз, обективиран в мотивите към съдебния акт. По
този начин вътрешното убеждение на съда става достояние, както на страните,
така и на всяка следваща инстанция и прави възможно проследяване на
начина на формирането му и упражняването на контрол върху този процес.
Въззивната проверка върху вътрешното убеждение на
първоинстанционния съд е възможна, само когато последният е изложил
подробни мотиви по всички съществени въпроси, визирани в чл.301, ал.1 от
НПК. Липсата на мотиви по тези въпроси /формалното присъствие на
мотивировка или противоречия в нея се приравнява на липса на такава/ е
пречка за извършване на проверка от втората инстанция според правилата по
НПК и съществено нарушение на процесуалните права на страните.
ВКС обръща внимание в своите решения, че практиката на Европейския
съд по правата на човека е константна и последователна, че вътрешните
съдилища трябва да излагат с достатъчни яснота и изчерпателност мотиви в
решенията си, което предпоставя пълноценно упражняване на правото на
обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса
/Решение № 652/19.12.2011г. на ВКС по н. д. № 2775/2011г., III н. о., НК/.
Липсата на мотиви всякога съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила /чл.348, ал.3, т.2 вр. с ал.1, т.2 НПК/ и е безусловно
основание за отмяна на присъдата /Решение № 770/07.11.1991г. на ВКС по н.
д. № 653/1991г., I н. о., НК/.
Въззивната инстанция не може да отстрани констатираното съществено
процесуално нарушение, поради което следва да отмени присъдата и върне
делото за ново разглеждане.
Извън всичко казано до тук, настоящият въззивен състав установи
незаконосъобразни действията на решаващия съд, изразяващи се в игнориране
на регламентацията в Раздел VІ „Постановяване на присъдата“ на Глава ХХ от
НПК. Нормата на чл.310, ал.1 от НПК /Изм. – ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от
30.06.2021 г./ изисква присъдата да се изготви в единната информационна
система на съдилищата /ЕИСС/ и да се обяви от председателя на състава
незабавно, след като е подписана с квалифициран електронен подпис /КЕП/ от
всички членове на съдебния състав /по конкретното дело съдът заседава в
7
едноличен състав/.
Доколкото протоколите, съставени при условията и реда, предвидени в
този кодекс, по смисъла на чл.131 от НПК, са доказателствени средства за
съответно извършените действия, за реда по който са извършени, и за
събраните доказателства, то от изготвения по делото протокол рег. №
114/18.07.2025г. за проведеното о.с.з. на 15.07.2025г. е видно, че съдът е
обявил присъдата си в проведеното на тази дата съдебно заседание. В
протоколът изрично е отразено, че „след проведено тайно съвещание съдът в
същия състав и при участието на същия секретар е обявил незабавно на
страните по делото постановената присъда, включително реда и срока за
обжалването й“. Според отразеното в протокола, съдебното заседание на
15.07.2025г. е приключило в 14:40 часа.
Настоящият съдебен състав констатира, че въпросният протокол на
хартиен носител не е бил подписан с химикална паста от съдията, разгледал
делото, а само от съдебния секретар, но това не го прави недостоверен, защото
е бил подписан с КЕП от съдията и секретаря при въвеждането му в
електронната среда на ЕИСС.
От диспозитива на присъдата /л. 185 от от първоинстанционното дело/
се установява, че същата е била подписана с КЕП от първоинстанционния
съдия на 15.07.2025г. в 15:11:34 ч., т. е. малко повече от тридесет минути след
приключване на съдебното заседание в 14:40 часа, в което пък би трябвало да
е обявена вече подписаната с КЕП присъда, доколкото така е отразено в
протокола.
Процедирайки по този начин РС-Пещера е допуснал абсолютно
нарушение на императивното правило на чл. 310, ал. 1 от НПК, което води до
липсата на яснота в съдебното заседание на 15.07.2025г., приключило в 14:40
часа, каква всъщност присъда е била обявена, дали тя въобще е била
материализирана на хартиен носител или е била произнесена само устно, респ.
какво точно е било нейното съдържане. Очевидно е обаче, че със сигурност не
е била обявена присъдата на л.185 в кориците на първоинстанционното дело,
т.к. тя е била постановена в електронна среда малко над половин час след
протоколираното й обявяване в съдебния протокол и приключване на
заседанието. Очевидно е, че след подписването с КЕП, присъдата е била
принтирана на хартия и едва след това е подписана с химикална паста от
8
съдията, което няма как обективно да се е случило на 15.07.2025г. до 14:40
часа. Всичко това е поредното основание за отмяна на обжалвания съдебен
акт.
За пълнота на изложението е удачно да се каже, че е налице съдебна
практика на ВКС, макар и незадължителна за съдилищата, според която дари
подписването на присъдата с КЕП да е станало известно време след нейното
обявяване на страните, то това е процесуално нарушение, но не от категорията
на съществените, респ. не следва да води до нейната отмяна. В този смисъл са
например Р 117/10.05.2023г. по н.д. № 220/2023г., Р 217/09.04.2024г. по н.д. №
1148/2023г., Р 502/16.10.2024г. по н.д. № 694/2024г. и Р 171/10.04.2025г. по н.д.
№ 134/2025г. От прочита на тези решения обаче става ясно, че присъдата най-
напред е била изготвена като документ на хартиен носител и като такъв е била
обявена на страните, след което е била пренесена в ЕИСС и подписана с КЕП
от членовете на съдебния състав. В кориците на настоящото дело обаче няма
следа за това, че преди обявяването й на страните, присъдата е била
материализирана на хартиен носител. Единственият такъв документ е този на
л.185 в кориците на първоинстанционното дело, който не е съществувал към
момента, в който е протоколирано обявяването на присъдата и приключването
на съдебното заседание, за което подробни съображения се изложиха по-горе.
С оглед на всичко казано до тук и предвид допуснатите съществени
нарушения на процесуалните правила, са налице основания за отмяна на
присъдата на Районен съд-Панагюрище и връщане на делото за ново
разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд, от стадия
„Подготовка на съдебното заседание“ /чл.252, ал.4 НПК/.
Наличието на изтъкнатите процесуални нарушения обезсмисля
обсъждането на доводите по същество във въззивната жалбата.
По искането за присъждане на разноски пред настоящата инстанция ще
следва да се произнесе първоинстанционния съд при постановяването на
крайния си съдебен акт.
С оглед на изложеното и на основание чл.334, т.1 вр. с чл.335, ал.2 вр.
чл.348, ал.3, т.2, пр.1, вр. ал.1, т.2 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ Присъда № 9 от 15.07.2025г., постановена по НЧХД №
141/2024г. по описа на Районен съд-Пещера.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд-
Пещера от стадия „Подготовка на съдебното заседание“ /чл.252, ал.4 НПК/.
Решението е окончателно.
На осн. чл.340, ал.2, пр.2 от НПК, решението да се съобщи на страните
по реда на чл.178 НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10