№ 5519
гр. София, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20231110155383 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********,
представлявано от АА- Изпълнителен директор срещу Р. П. П. с ЕГН:********* и В. С. П. с
ЕГН:**********, и двамата с адрес: АДРЕС с която се иска да бъде признато за установено,
че ответниците дължат на ищеца сумата от 75,90 лева представляваща главница, за
доставена но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2019г. до м.08.2020г.,
ведно със законната лихва от 06.06.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №31010/2023 г. на СРС, 46 състав.
Посочен е адрес на топлоснабдения имот: АДРЕС аб. № ******* ID номер: *******.
Сочи се, че било депозирано заявление депозирало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумите 1 465,70 лева (хиляда четиристотин шестдесет и пет
лева и 70 стотинки), представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.05.2019 г. до 31.08.2020 г., ведно със законна лихва за
период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 575,22 лева (петстотин
седемдесет и пет лева и 22 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 05.05.2023 г., 10,69лева (десет лева и 69 стотинки), представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.04.2020 г. до
31.08.2020 г., ведно със законна лихва за период от 06.06.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата 3,10 лева (три лева и 10 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от
15.06.2020 г. до 05.05.2023 г
На 18.08.2023г. по сметката на „ФИРМА“ ЕАД е постъпило частично плащане в
размер на 2 054,09 лв., което е покрило задълженията за съдебни разноски в размер на 41,09
лв., мораторна лихва в размер на 578,32 лв., законната лихва в размер на 34,19 лв.,и
главница в размер на 1400,49 лева. Незаплатена остава част от главница за ТЕ в размер на
75,90 лв., която се претендира в настоящото производство.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС),
1
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда,
определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Сочи се, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/, които в процесния случай се изготвят от „ФИРМА“ ЕАД и се одобряват от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизат в сила в едномесечен срок след
публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор
между топлопреносното предприятие и клиентите на ТЕ, без да е необходимо изричното им
приемане от страна на клиентите, като ответниците не са упражнили правата си по чл. 150,
ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо тях са влезли в сила Общите условия за продажба
на топлинна енергия от „ФИРМА“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София,
одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор“ в сила от
10.07.2016 г.
Излагат се съображения, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово
разпределение”, в чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ. Съгласно чл.33 от ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имат задължение
да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. Съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и
ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал.
2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия
Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството- ищец ТЕ през
процесния период и към настоящия момент задължението не е погасено.
Сочи се, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС
се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. В настоящия случай, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намира имота на ответника,
са сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с „ФДР” ООД
Прилагат се писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице, специалист -
топлотехник, след като прегледа наличната документация в „ФИРМА“ ЕАД и ФГР за
абонатен № ******* и материалите по делото да даде заключение по посочени въпроси.
Иска се да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза, и вещото лице -
счетоводител, след запознаване с документацията в счетоводството на дружеството, да
отговори на посочени въпроси.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали отговор, с който признават иска.
Представено е платежно нареждане за сумата в размер от 82.65 лева.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 422 ГПК.
С оглед изразеното признание, подкрепящо се от доказателствата по делото и
2
извършеното плащане съдът намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието
на валидно облигационно правоотношение между страните, породено от договор за
продажба /доставка/ на топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да
прехвърли правото на собственост върху процесните стоки/топлинна енергия/ и да ги
предаде, а купувачите да ги получат и да заплатят уговорената продажна цена; продавачът
да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувачите, както и наличието
на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответниците за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание, което вземане е погасено от
ответниците в рамките на процеса.
С платежно нареждане от 05.02.2024 г. ответниците са заплатили на ищцовото
дружество сумата от 82.65 лева.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на
ВКС когато извършеното плащане не е достатъчно, погасителният ефект за законната лихва
за забава при неизпълнение на парично задължение настъпва при условията и в поредността
по чл.76, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите.
В процесния случай от 06.06.2023 г. до датата на плащането -05.02.2024 г. върху
главницата, претендирана в настоящото производство е текла законна лихва в размер на 6.74
лева върху главницата от 75.90 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК с данъчен
калкулатор на НАП / https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp/.
Така съдът спазвайки правилата на чл. 76 от ЗЗД и постановките на Тълкувателно
решение №3/2017 г. по тълк.д. №3/2017 г. на ОСГТК на ВКС отчита, че заплатената сума от
82.65 лева е достатъчна да погаси изцяло процесните суми като същите се погасяват по реда:
най – напред разноските, след това лихвите и най после главницата. В процесния случай
няма съдебно установени разноски, доколкото същите тепърва ще се установят с настоящото
съдебно решение. Ето защо с извършеното плащане са погасени изцяло всички лихви и
остатъчната главница за ТЕ-предмет на настоящия процес.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира предявените искове за
неоснователни предвид извършеното в хода на производството плащане. Страните по
делото очевидно не спорят, че между тях е съществувало облигационно отношение, както и
че претендираните от ищеца суми са били дължими на посоченото в исковата молба
основание.
С оглед материално-правния изход на спора на ищеца се дължат разноски, тъй като
плащането на претендираната сума е извършено след депозиране на исковата молба и
образуване на настоящото дело. Ето защо следва да се направи изводът, че именно
ответниците с поведението си е станали причина за завеждане на делото, след като са
платили дължимата сума след подаване на исковата молба, заради което ищецът е
инициирал настоящото производство и е направил разноски за държавна такса – 25 лева и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева по реда на чл.78,
ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ. Съдът вече посочи, че не е обвързан от начина на отнасяне на постъпилите
суми от страна на ищеца. Доколкото с молба от 14.02.2024 г. „ФИРМА“ ЕАД намира, че
остава дължима само сумата от 38.46 лева, като съдът счита, че именно тази сума като
разноски се претендира от ищеца и тази сума следва да се присъди, за да не се допусне
неоснователно обогатяване в полза на ищеца с присъждането на по-висока сума за
разноски.
Поради изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ФИРМА” ЕАД , ЕИК *********, представлявано от
АА- Изпълнителен директор срещу Р. П. П. с ЕГН:********* и В. С. П. с
ЕГН:**********, и двамата с адрес: АДРЕС искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, във вр. чл. 422 ГПК, за признаване за
установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 75,90 лева представляваща главница,
за доставена но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот с адрес: АДРЕС аб.
№ ******* ID номер: ******* за периода от м.05.2019г. до м.08.2020г., ведно със законната
лихва от 06.06.2023г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №31010/2023 г. на СРС, 46 състав, поради извършено
в хода на производството плащане.
ОСЪЖДА Р. П. П. с ЕГН:********* и В. С. П. с ЕГН:********** , и двамата с
адрес: АДРЕС да заплатят на ФИРМА” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от АА-
Изпълнителен директор, сумата от 38.46 лева- съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4