Р Е Ш Е Н И Е
№ 424 / 08.03.2016
год., град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд, ХXXVIІ – ми граждански състав
на петнадесети февруари две хиляди и шестнадесета година
в публично заседание, в състав
Районен съдия: Асен Радев
при
секретаря Е.Х., като разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 5722
по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Х.Х.Д. против В.А.Ю., за заплащане на сумата от 12000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от последния, вследствие престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху горното обезщетение, за периода от 13.03.2013 год. до окончателното плащане, както и по насрещната искова молба на В.А.Ю. против Х.Х.Д., за заплащане на сумата от 3000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от обида, нанесена му на 13.03.2013 год. с думите „Ще ти еба майката”, ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение, за периода от 13.03.2013 год. до окончателното плащане.
Така предявени, исковете черпят правното си основание от чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. В съдебно заседание пълномощникът на ищеца поддържа първоначалните искове и оспорва насрещните, ангажира писмени и гласни доказателства, моли за присъждане на разноските по делото. Процесуалният представител на ответника оспорва предявените първоначални искове и моли за отхвърлянето им, както и за уважаването на насрещните. Също ангажира гласни доказателства и претендира деловодните разноски.
След анализ на събраните по делото доказателства, имащи отношение към правилното решаване на спора, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Със споразумение от 08.07.2015 год., одобрено по нохд № 2849/2015 год. на БРС, ответникът се е признал за виновен в това, че 13.03.2013 год., в гр. Бургас, чрез нанасяне на удар с юмрук, причинил на ищеца средна телесна повреда, изразяваща се в трикомпонентно счупване на долната челюст, довело до трайно затруднение на дъвченето и говоренето, за срок от 2 месеца, при обичаен ход на оздравителния процес, при форма на вината „пряк умисъл” - престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
От показанията на свидетелката А се установява, че вследствие счупването на долната челюст, Д. е бил с шина и ластици в устата за период от около 2 месеца, през което време не е можел да говори и да се храни, освен със сламка, както и че около 5 месеца не е можел да работи. Според св.С, ищецът пръв е посегнал към ответника, без да го удря. Според св.С, Д. е отправил псувня на турски език по адрес на Ю. и е направил опит да го нападне.
Показанията на св.Александров не носят данни, относими към предмета на доказване.
При така установените факти, съдът намира предявените първоначални и насрещни искове за частично основателни.
За да се претенцията по чл.45 от ЗЗД, следва да са сложени кумулативно няколко предпоставки – противоправно деяние, неимуществени вреди, причинени от деянието, техния размер, както и вината на деликвента.
Тъй като според чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд, е задължителна за гражданския, занимаващ се с имуществените последици от престъплението, относно извършването на деянието, противоправността му и вината на дееца, настоящият състав намира за категорично установено извършването на противоправното деяние от ответника. Следователно, първоначалният главен иск се явява доказан по основание. При определяне на неговия основателен размер, съдът изходи от редица обективни кретерии – възрастта на пострадалия ищец, характера на травмата, продължителността и интензитета на физическите болки и страдания, както и оздравителния период до пълното възстановяване – около 5 месеца. Спазвайки правилото на чл.52 от ЗЗД за реално и пълно обезщетяване на вредите, настоящият състав намира за справедливо обезщетение в размер на 6 000 лв.
Но е доказано също, че с поведението си Д. е допринесъл за настъпване на вредите. Очевидно Ю. пръв е започнал конфликтния разговор, търсейки сметка от ищеца и действайки провокирано – след оплакване на св.С, поради което няма как да се изведе с категоричност заключението, че ако Д. не го беше напсувал, респ. опитал да го нападне, Ю. нямаше да го удари. Поради това приносът на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат се определя на 1/4 и при отчитането му, на ищеца се следва обезщетение в размер на 4500 лв., до който размер е основателна главната претенция.
Основателна е, съгласно чл.84, ал.3 и чл.86, ал.1 от ЗЗД и акцесорната – за заплащане на законна лихва върху така определеното обезщетение, за периода от датата на деликта до окончателното плащане.
От своя страна ищецът Д. е отправил към Ю., в негово присъствие, псувня на турски език, която е унизителна за честта и достойнството му – изразява унизително отношение към него и е в противоречие с установения морал. При липса на доказателства за негативното отражение на псувнята в емоционалната сфера на насрещния ищец, на основание чл.52 от ЗЗД, съдът определя обезщетение за предизвиканите с нея неимуществени вреди, в размер на 200 лв. За горницата до пълния предявен размер, насрещния главен иск следва да се отхвърли.
По отношение на законната лихва върху така определеното обезщетение е в сила казаното по – горе, а именно, че същата е дължима, за периода от 13.03.2013 год. до окончателното плащане.
На основание чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК, на страните се следват деловодни разноски, които за ищеца са в размер на 403 лв., а за ответника – 621 лв. Ответникът следва, съгл. чл.78, ал.6 от ГПК, да заплати и държавна такса за настоящото производство, в размер на 180 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл. 236 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.А.Ю. ***, ЕГН – **********, да заплати на Х.Х.Д. ***, ЕГН – **********, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 4500 лв. /четири хиляди и петстотин лева/, обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, причинени му от престъпление по чл.129, ал.2 вр. с ал.1 от НК – средна телесна повреда, изразяваща се в трикомпонентно счупване на долната челюст, в извършване на което ответникът е признат за виновен по нохд № 2849 / 2015 год. на Бургаския районен съд, ведно със законната лихва от 13.03.2013 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение, за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 12000 лв., както и иска за законна лихва върху неоснователната част на обезщетението.
ОСЪЖДА Х.Х.Д. ***, ЕГН – **********, да заплати на В.А.Ю. ***, ЕГН – **********, на основание чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, сумата от 200 лв. /двеста лева/, обезщетение за неимуществени вреди от обида, отправена с думите „Ще ти еба майката”, ведно със законната лихва от 13.03.2013 год. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за обезщетение, за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 3000 лв., както и иска за законна лихва върху неоснователната част на обезщетението.
ОСЪЖДА В.А.Ю. ***, ЕГН – **********, да заплати на Х.Х.Д. ***, ЕГН – **********, деловодни разноски в размер на 403 лв. /четиристотин и три лева/.
ОСЪЖДА Х.Х.Д. ***, ЕГН – **********, да заплати на В.А.Ю. ***, ЕГН – **********, деловодни разноски в размер на 621 лв. /шестстотин двадесет и един лева/.
ОСЪЖДА В.А.Ю. ***, ЕГН – **********, да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 180 лв. /сто и осемдесет лева/.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: А. Радев
Вярно с оригинала!
С. Добрева