РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Сливен, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Живка К. Желязкова - Спирова
при участието на секретаря Албена Г. Василева
като разгледа докладваното от Живка К. Желязкова - Спирова Гражданско
дело № 20242230100156 по описа за 2024 година
Предявен е положително установителен иск за установяване на вземане от
страна на ищцовото дружество по отношение на ответника, намиращ
правното си основание в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл.
86 от ЗЗД, с цена на иска 1664 лв.
В молбата се твърди, че на 12.03.2021 г. „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, като
заемодател и П. Д. П. като заемател, сключили Договор потребителски кредит
№ **********, при спазване на Закона за задълженията и договорите и Закона
за потребителския кредит. Съгласно сключения договор за паричен заем,
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя под формата на кредит
сума в размер на 997,15 лв., представляваща главница и чиста стойност на
кредита отбелязана в Договора в поле „общ размер на кредита“. С
подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същия е
сключен на основание отправено искане за кредит от страна на заемателя,
чиито параметри и условия са описани в предоставения от заемодателя на
заемателя Стандартен европейски формуляр и Общи условия към договора за
кредит, с които Заемателят се е запознал подробно и с които се е съгласил
изрично и безусловно.
Страните са се договорили параметри, относно договорната лихва по
кредита в размер на 80,27 лв., с изключение на последната вноска, която била
изравнителна в размер на 80,29 лв., като общата стойност на плащанията по
кредита да бъде в размер на 1284,34 лв., която е платима на 16 броя равни
1
месечни погасителни вноски, при първа погасителна вноска 15.04.2021 г. и
последна такава на 15.07.2022 г.
Съгласно ОУ, действащи по време на сключване на Договора, в случай
че Кредитополучателят забави плащането на дължима погасителна вноска,
същият дължи на Кредитодателя обезщетение в размер на законната лихва за
забава върху неплатената главница за всеки ден просрочие, считано от датата
на настъпване на забавата до окончателно изплащане на дължимите по
договора суми.
На 30.10.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, по силата на което
вземането на Банката срещу ответника, произтичащо от Договор за
потребителски кредит с № ********** от 12.03.2021 г. е прехвърлено изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви на
дружеството-кредитор. Общите условия по договора за потребителски креди
съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на
вземането от името на Банката, чрез пълномощника на „АСВ“, с
Уведомително писмо с изх. № УПЦ- С- ТБИ/**********, от дата 15.11.2023 г.,
изпратено с известия за доставяне.
Сочат, че Кредитополучателят не е заплатил дължимия паричен кредит
към дружеството, поради което възниква правен интерес за предявяване на
претенциите по съдебен ред, с оглед на което „АСВ“ е входирала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 461/2023 г. по описа на СлРС
срещу длъжника за сума в общ размер 1664 лв., от които: главница 997,15 лв.
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на
заявлението 19.08.2022 г. до окончателно изплащане на задължението,
договорна възнаградителна лихва в размер на 287.19 лв., дължима за периода
от 05.04.2021 г. до 15.07.2022 г., обезщетение за забава в размер на 298,01 лв.
за периода от 15.04.2021 г. до 04.08.2022 г., както и разноски в размер на 81.65
лв. по ч.гр.д. № 461/2023 г. по описа на СлРС.
Предвид гореизложеното, моли съда да постанови решение по силата на
което да признае за установено по отношение на П. Д. П., че дължи на
ответното дружество „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД, сумите
присъдени в издадена Заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 461/2023 г. по описа на СлРС, а именно: сума в
размер на 997,15 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит 12.03.2021 г. и Извлечение от счетоводни книги към 04.08.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението - 19.08.2022 г. до окончателно изплащане, сума в размер на
2
287,19 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.04.2021 г. до
15.07.2022 г.; сумата от 298,01 лв., представляваща обезщетение за забава,
дължима за периода от 15.04.2021 г. до 04.08.2022 г., както и разноски в общ
размер на 81.65 лв. Претендират за присъждане на направените по
заповедното производство разноски, както и в настоящото исково
производство.
При условията на чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от назначения
особен представител на ответника, с който счита ищцовата претенция за
основателна. Счита, че отделните претенции за заплащане на неплатена част
от главницата, договорната възнаградителна лихва и лихвата за забава
произтичат от договорните клаузи. Представените по делото писмени
доказателства са съобразени напълно със закона и правилата на банката и
първоначалния кредитор не дава основание за съмнение в тяхната
достоверност и истинност, още повече че не се претендират вземания на
неравноправни клаузи от договора, увреждащи интереса на ответника като
потребител. Оспорва искането за присъждане на разноски по ч.гр.д. №
461/2023 г., тъй като са направени от първоначалния кредитор преди
сключване на договора за цесия и не следва да се присъждат.
В с.з. ищцовото дружество не се представлява от представител или
пълномощник. С нарочна молба моли за уважаване изцяло на исковите
претенции. Претендират за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, представлява се от
назначения особен представител, който оспорва исковите претенции и моли за
отхвърлянето им като неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът установи
следното от фактическа страна:
Не е спорно, че на 12.03.2021 г. ответникът сключил договор за
потребителски кредит № ********** с „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, за сума в
размер на 997,15 лв., представляваща главница и чиста стойност на кредита,
платим на 15 равни месечни вноски в размер на 80.27 лв. с включена главница
и лихва, а 16-та изравнителна вноска в размер на 80.29 лв. Общата стойност
при изплащане на кредита възлиза в размер на 1284.34 лв. В т. 9 от договора е
записано, че дължимата възнаградителна лихва е в размер на 37.75 % . В
случай на просрочие, съгласно чл. 9.4 от Договора се дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва, начислена върху просрочената
главница за периода на просрочието. В т. 5 от Договора е уговорен краен срок
за кредита 15.07.2022 г. В т. 12 към Договора е изготвен погасителен план
На 30.10.2023 г. е подписано Приложение № 1 към Договор за покупко-
продажба на вземания (цесия) между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ********* и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с ЕИК *********, по силата на което
вземането на Банката срещу ответника, произтичащо от Договор за
3
потребителски кредит с № ********** от 12.03.2021 г. е прехвърлено изцяло
на ищцовото дружество „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на
Банката, чрез пълномощника на „АСВ“, с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-
С- ТБИ/**********, от дата 15.11.2023 г., изпратено с известия за доставяне.
Тъй като кредитополучателят П. Д. П. не е заплатил дължимите суми по
кредита заемодателя „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е входирал заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение, съгласно което е издадена Заповед №
260/07.02.2023 г. по ч.гр.д. № 461/2023 г. по описа на СлРС срещу длъжника за
сумата от 997,15 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит от 12.03.2021 г. и Извлечение от счетоводни книги към 04.08.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението - 19.08.2022 г. до окончателно изплащане, сумата от 287,19 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.04.2021 г. до 15.07.2022 г.;
сумата от 298,01 лв., представляваща обезщетение за забава, дължима за
периода от 15.04.2021 г. до 04.08.2022 г., както и разноски в общ размер на
81.65 лв.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност, които съдът възприе изцяло, като
непротиворечиви и допринасящи за изясняване на правно значимите за
решаването на спора факти и обстоятелства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положително
установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК във вр. с чл. 422 от
ГПК и чл. 86 от ЗЗД.
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Съдът
намира за основателна претенцията на ищцовото дружество по предявения иск
с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 997,15
лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит №
********** от 12.03.2021 г. и Извлечение от счетоводни книги към 04.08.2022
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението - 19.08.2022 г. до окончателно изплащане, сумата от 287,19 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 05.04.2021 г. до 15.07.2022 г.,
сумата от 298,01 лв., представляваща обезщетение за забава, дължима за
периода от 15.04.2021 г. до 04.08.2022 г., както и направените по делото
разноски в общ размер на 81,65 лв. по ч.гр.д. № 461/2023 г. по описа на СлРС.
Установи се, че вземанията по процесния договор за паричен заем са били
прехвърлени с цесия, за което са представени съответните писмени
доказателства, като цесията е действителна. В чл. 5, ал. 3 от Общите условия
към договора за заем изрично е предвидена възможността кредиторът да
прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо
съгласието на длъжника, поради което в случая не е налице противоречие с
4
нормата на чл. 26, ал. 1 ЗПК. Цедентът е овластил с изрично пълномощно
цесионера от негово име да информира длъжника за сключените цесии, като
по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника
има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор. Не
съществува законова пречка уведомяването да се направи и от цесионера,
когато той е изрично овластен за това, доколкото не се касае за лично и
незаместимо действие.
Съдът споделя изцяло съображенията за действителност на цесията,
изложени от пълномощника на ищцовото дружество както в исковата молба,
така и в писменото становище, депозирано по делото. Няма спор в правната
доктрина и съдебна практика, че придобиване на вземането от цесионера
настъпва със самото сключване на договора за цесия (така Решение №
40/13.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 566/2009 г., ТК, І т. о., Решение №
1279/12.11.1996 г. на ВКС по гр. д. № 29/1996 г., V г. о.), като аргумент за това
се съдържа и в чл. 99, ал. 2 ЗЗД - цесионерът придобива вземането в
състоянието му към момента на сключване на договора за цесия. Ето защо
съобщаването на цесията на длъжника не е елемент от фактическия състав на
цесията. Касае се за ненастъпило само и единствено за длъжника действие на
цесията, като уведомяването на длъжника цели единствено да го защити
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т. е. срещу
изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Уведомяването по чл. 99,
ал. 4 ЗЗД има това значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и
не може да бъде изпълнено валидно другиму. Поради това длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. В тази насока е и практика -
Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. по описа на ВКС на
РБ, IV-то г. о.
Следователно съдът следва да признае за установено, че ответникът
дължи на ищцовото дружество претендираните суми в пълен размер, както
следва: сумата от 997,15 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 12.03.2021 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищцовото дружество съгласно Приложение № 3 към Договор
за продажба на вземания (цесия) на 30.10.2023 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението - 19.08.2022 г. до
окончателно изплащане, сумата от 287,19 лв. - договорна /възнаградителна/
лихва за периода от 05.04.2021 г. до 15.07.2022 г., сумата от 298,01 лв.,
представляваща обезщетение за забава, дължима за периода от 15.04.2021 г. до
04.08.2022 г., както и разноски в размер на 81.65 лв. по ч. гр. д. № 461/2023 г.
по описа на СлРС.
С оглед изхода на процеса ответникът следва да заплати на ищцовото
дружество направените по делото разноски в 450 лв., от които 50 лв. д.т., за
особен представител 300 лв. и 100 лв. юриск. възнаграждение в настоящото
5
производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на страните, че П. Д. П.,
ЕГН: ********** от гр. София, общ. Столична, ж.к. „Орландовци“ № 31,
съссъдебен адрес: гр. Сливен, ул. „Г. С. Р.“ № ., чрез назначения особен
представител адв. Ю. К. ог АК - С. ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис - сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 997,15 лв. (деветстотин деветдесет и седем
лева и петнадесет стотинки), представляваща главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 12.03.2021 г., вземанията по който са
прехвърлени на ищцовото дружество съгласно Приложение № 3 към Договор
за продажба на вземания (цесия) на 30.10.2023 г., ведно със законна лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението - 19.08.2022 г. до
окончателно изплащане, сумата от 287,19 лв. (двеста осемдесет и седем лева и
деветнадесет стотинки) - договорна /възнаградителна/ лихва за периода от
05.04.2021 г. до 15.07.2022 г., сумата от 298,01 лв. (двеста деветдесет и осем
лева и една стотинки), представляваща обезщетение за забава, дължима за
периода от 15.04.2021 г. до 04.08.2022 г. както и разноски в размер на 81.65 лв.
(осемдесет и един лева и шестдесет и пет стотинки) по ч. гр. д. № 461/2023 г.
по описа на СлРС.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН: ********** от гр. София, общ. Столична, ж.к.
„Орландовци“ № 31, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г. С. Р.“ № 3, чрез
назначения особен представител адв. Ю. К. ог АК - Сливен ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата в общ размер на 450 лв.
(четиристотин и петдесет лева), от които 50 лв. д.т., за особен представител
300 лв. и 100 лв. юриск. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6
7