РЕШЕНИЕ
№ 1227
гр. Бургас, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100501658 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Производството по делото е образувано е по въззивна жалба на Ф. В. К. - ищец
в първоинстанционното производство, срещу Решение №172/06.06.22г. постановено по
гр.д.№720/2021 г. по описа на Районен съд Несебър, с което са отхвърлени предявените
от въззивницата искове, за осъждане на “Делукс Хоум 90” ЕООД, град Несебър, да й
заплати следните суми: сумата в размер на 5760 лв., представляваща дължимата
наемна цена по договор за управление на недвижим имот от 16.05.2020г., ведно със
законната лихва, считано от 26.05.2021г. до окончателното изплащане на главницата,
както и мораторна лихва в размер на 396,80 лв., начислена за периода от 20.09.2020г.
до 25.05.2021г., сумата в размер на 1045 лв., представляваща стойността на
предадените с приемно-предавателен протокол от 15.05.2021г., но невърнати, вещи,
ведно със законната лихва, считано от 26.05.2021г. до окончателното изплащане на
главницата, както и за присъждане на сумата 1058 лв., представляваща направени по
делото разноски.
Въззивникът излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете му да бъдат уважени. Въззивната страна цитира мотивите на
първоинстанционното решение, за да изрази несъгласието си с тях. Макар да не е
изрично уговорена дневна наемна цена, счита че в чл.16 от договора, уговорената
неустойка е назована като фиксирана минимална наемна цена, което съдът не е
съобразил. Счита, че с представените по делото разценки на комплексите „Хармони
сюитс“, косвено се установява размера на цената.
1
На последно място признавайки обстоятелството, че не е ангажирала
доказателства, удостоверяващи предаване на имота и упълномощаване на ответното
дружество, въззивната страна излага съображения относно фактите и обстоятелствата,
наложили се в практиката относно сключване на договори за наем чрез интернет
сайтове. Счита, че ответникът не е подал отговор на исковата молба и не е направил
възражения в тази връзка, поради което страната не е ангажирала гласни
доказателствени средства за установяване на твърденията си. Намира, че представения
по делото протокол за предаване с опис в достатъчна степен дава информация за вида и
количеството вещи, предадени на ответника.
Въззиваемият – ответник“Делукс Хоум 90” ЕООД, град Несебър не представя в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти,
досежно придобиване на правото на собственост от ищцата и съпруга й върху
недвижим имот – апартамент в гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг - запад“, във
ваканционен комплекс „Хармъни сюитс ХII“ от продавача „М – Груп“ – ООД, като
купувачите са получили владението на имота, ведно с цялото обзавеждане в него,
предадено им с приемо – предавателен протокол от 15.05.2022г. Установил е, че на
16.05.22г., ищцата е сключила договор за управление – в същността си договор за
поръчка - с ответното дружество, по силата на който е възложила на последното да
отдава под наем и да управлява имота, за срок от една година, срещу възнаграждение, в
размер на 40% от наемната цена на ден. Страните уговорили неустойка за изпълнителя,
в размер на 120 лева „на фиксираната минимална наемна цена в пълен размер“. Поради
това и на осн. чл.272 ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на
първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение като краен
резултат в отхвърлителната част, която е предмет на въззивно обжалване, е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите и в тази им част въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната жалба оплаквания, следва да се каже:
Съобразно разпоредбите на чл.280 и сл. ЗЗД, с договорът за поръчка
довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от
последния действия. В настоящия случай, ищецът – доверител е възложил на
ответника – довереник, извършването на управление и отдаване под наем на
собствения на доверителя недвижим имот. По отношение на наемната цена, въпреки
твърденията на ищеца, липсва конкретна уговорка в договора. Поради това въззивната
инстанция намира, че ищецът не доказа твърдението си, че е уговорено заплащане на
120 лева на вечер. Тълкуването на клаузата по чл.16 от договора не води до различен
извод, т.к. в нея е уговорен размера на неустойката, дължима от довереника, но не и
категорично уговорка относно цената, за която страните са се споразумели да се отдава
под наем обекта.
По отношение стойността на част от обзавеждането, искът е неоснователен. На
първо място не са представени доказателства, от които да е видно, че тези вещи са
били предадени от доверителя на довереника. Дори да се приеме, че ищцата е предала
на ответника описаните в приемо – предавателния протокол вещи, на второ място –
липсват доказателства, че при предаване на апартамента от ответника на ищеца тези
вещи не са били налични.
2
По изложените в жалбата оплаквания следва да се каже: Въпреки, че
ответникът не е представил отговор на исковата молба, ищецът не се е освободил от
тежестта при условията на главно и пълно доказване да установи твърденията си. В
тази връзка с Определение №531/30.09.21г., първоинстанционният съд е направил
подробен доклад и в т.3 е дал подробни указания кои факти и обстоятелства следва да
докаже ищеца. Ето защо въззивният съд счита за неоснователно оплакването на
въззивника, че предвид липсата на отговор на жалбата не е ангажирал доказателства за
установяване на твърденията си.
По изложените съображения, въззивната инстанция споделя изводите на НРС
за недоказаност, респ.- неоснователност на предявените искове.
Ето защо искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е
отхвърлен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №172/06.06.22г. постановено по гр.д.№720/2021 г.
по описа на Районен съд Несебър.
Настоящото решение подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3