№ 310
гр. Варна, 19.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четвърти юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
при участието на секретаря Христина Здр. А.ова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20243100900437 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от В. С. Д. с ЕГН **********
от ******, срещу „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Г.М.Д.“1, в условията на обективно кумулативно съединяване искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ
за осъждане на ответника да заплати сумата от 150000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 28.03.2024 г. в гр. Варна, на
кръстовището на бул. „Цар Освободител“ и ул.“Пирин“, по вина на водача на
лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег. ******, застрахован при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица № BG/30/123002050980 със срока на валидност 06.08.2023 г. до
05.08.2024 г., както и сумата от 8034.41 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди за разходи за лечение направени в периода
02.04.2024г. - 15.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 29.04.2024 г. - датата на предявяване на застрахователната
претенция, до окончателното изплащане на задълженията.
Ищцата твърди, че ПТП е настъпило на 28.03.2024г. от 20.15 ч. по вина на
водача на лек автомобил „Опел“, модел „Зафира“ с рег. ****** Г. К. Г., който
поради несъобразяване със заобикалящата го пътна обстановка навлязъл в
лентата за насрещно движение и реализирал сблъсък с три автомобила,
спрели на червен светофар, включително л.а.“Хюндай“, модел „Гету“, с рег.
******, управляван от ищцата. За инцидента е съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №339 819р-11354, образувано е ДП №103/2024г. на
ОД на МВР – Варна и пр.пр. №4517/2024г. на ВРС. В резултат от удара на
ищцата са причинени множество телесни повреди, изразяващи се в охлузване
1
на горния клепач вдясно; периорбитален хематом вдясно; подкожен хематом
темпорално вляво; охлузване по левия лакът; счупване на гръбначен прешлен,
закрито; клиновидно снишено вентрално тяло на ТН12; конкавна горна
дискална повърхност на ТН 12 с леко увеличен предно-заден размер на тялото
на прешлена - данни за фрактура; сагитален размер на ГМК на нИ.то на
фрактурата - 13мм; L4-L5 - лекостепенен бълджинг на диска, свободни
неврофорамени, релативна централна стеноза; изгладена поясна лордоза;
фрактура на проксимална фланга на 1-ви пръст на дясно ходило; фрактура на
лява клавикула (счупване на ключицата) с дислокация на фрагментите;
хематом в областта на лявата ключица; подкожен емфизем в меките тъкани
вляво; оток и хематом в областта на дясното око. Проведено е оперативно
лечение с използване на костен цимент и стабилизиращи винтове. Изписана е
на 05.04.2023г. На 10.04.2024г. отново е приета за болнично лечение и е
извършена повторна оперативна процедура по открито наместване на
фрактура с вътрешна фиксация с анатомично преконтурирана плака за
ключица. Предписано е медикаментозно лечение и рехабилитация. На
06.06.2024г. поради наличие на хематом на дясното око ищцата е посетила
офталмолог, който установил дефицити в определени посоки и намалена
чувствителност на горния клепач и вежда и след множество изследвания е
поставена диагноза състояние след контузия на дясна очна област. Наред с
телесните травми при ищцата са налице и увреждания в нейното психическо и
емоционално състояние, изразяващи се в изявени симптоми на
посттравматично стресово разстройство – страхово-тревожно състояние,
паник атаки, страх от шофиране и пресичане, натрапчиви мисли, чувство за
вина, емоционална лабилност, избухлИ.ст, нарушения в съня, храненето и
концентрацията. Във връзка с тези оплаквания ищцата е посетила психолог,
препоръчани са ежемесечни консултации и работа с психотерапевт в
дългосрочен план. Месеци след инцидента ищцата все още се нуждае от
чужда помощ и медикаменти, има ограничения в движенията и много силни
болки. Ползвала е отпуск по болест в периода 29.03.2024г. – 03.08.2024г.
Поради препоръката от неврохирург да стои само в легнало положение не
можела да осъществява трудовите си функции, които изискват работа на
компютър. Преди инцидента ищцата била изключително активна личност,
участвала в множество маратони, походи и различни по вид спортни дейности
и състезания, около които било организирано цялото й ежедневие и социален
жИ.т. Поради увреждането не могла да участва в множество планирани
маратони, да покори планински върхове и да осъществи мечтите си за
екскурзии, семейство, смяна на работата и живеене в къща извън града. Тъй
като към датата на ПТП автомобилът, управляван от виновния водач, бил
застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“,
пострадалата отправила към застрахователя извънсъдебна претенция,
получена от него на 29.04.2024г., за обезщетяване на претърпените
имуществени и неимуществени вреди. Към момента на депозиране на
исковата молба обезщетение не е определено и изплатено.
По реда на чл. 131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. Признава наличието на
валидно застрахователно правоотношение за процесния лек автомобил.
Оспорва механизма на ПТП, протИ.правния характер на поведението на
застрахования водач и неговата вина. По отношение на неимуществените
вреди се позовава на липса на медицинска документация относно
възстановителните процеси и недоказаност на твърдяните психически травми.
2
Оспорва размера на заявената претенция за неимуществени вреди като
прекомерно завишен. Досежно имуществените вреди твърди прекомерност на
разходите и липса на причинно-следствена връзка с травмите. Прави
възражение за съпричиняване от страна на ищцата поради пътуване без
поставен обезопасителен колан и неполагане на дължимата грижа за бързо и
ефективно възстановяване на травмите след ПТП, тъй като не е провеждала
рехабилитация/физиотерапия, която е била задължителна с оглед получените
увреждания, като по този начин е забавила своевременното и качественото си
възстановяване.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
От представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №335
от 28.03.2024 г, се установява, че на 28.03.2024г. около 20.15 ч. в гр. Варна на
бул. „Цар Освободител“ на кръстовището с ул.“Пирин“, е настъпило ПТП
между трима участника: ППС с peг. ******, марка „Опел“ модел „Зефира“,
управляван от Г. К. Г., ППС с peг. ******, марка „Хюндай“, модел „Гетц“,
управляван от В. С. Д. и ППС с peг. ******, марка „Ситроен“ модел
„Джъмпи“, управляван от Г. В.Г..
По делото не е налице спор, че към момента на ПТП за л.а. „Опел“, модел
„Зафира“ с рег. ****** е действала застрахователна полица №
BG/30/123002050980 със срок на валидност 06.08.2023 г. до 05.08.2024 г.,
сключена с ответника като застраховател.
От приложените към ДП писмени доказателства – амбулаторен лист,
рецептурна бланка, касов бон и медицински протокол на ЛКК, болничен лист
и журнал за прием на пациент, се установява, че на 28.03.2024г. в 17.58 ч. Г. К.
Г. е бил на първичен преглед при д-р С.А. с оплаквания от хрема, гърлобол,
заглъхване на дясно ухо, висока температура от 3 дни, кашлица, като му е
предписан Амоксиклав, пробиотик, Бронхолитин. За закупуването на първия
медикамент е представен касов бон от 28.03.2024г. от 18,14 ч. Според
представения Медицински протокол на ЛКК към МБАЛ - Варна към ВМА
София №22 от 10.04.2024г. водещата диагноза на Г. К. Г. е патологична
реакция на лекарствено средство или медикамент, неуточнена. Според снетата
анамнеза 5 мин. след прием на Амоксиклав, пациентът получил сърбеж по
дланите и кожата, парене в очите, на път до болницата му прилошало,
предизвикал ПТП и се осъзнал на тротоара, бил прегледан в СЦ на МБАЛ
„Св.Ана“, поставили му 80 мг. Урбазон и го насочили за хоспитализация във
ВМА. Обективното състояние на пациента е описано като средно увредено,
контактен, адекватен, тремор на тялото , кожа – генерализирана хиперемия,
без обриви, дишане без доловими хрипове.
На 29.04.2024 г. ищцата е отправила към ответника претенция с вх.
№2401 за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди, по която застрахователят се е произнесъл с изричен
отказ № 3560/18.07.2024 г. поради недоказаност на изключителна вина на
застрахования водач за настъпване на ПТП.
От представените болнични листи се установява, че ищцата е ползвала
отпуск за временна неработоспособност в периода 29.03.2024 г. – 02.09.2024 г.
Представени са доказателства за сторени разходи за лечение както следва:
фактура **********/11.04.2024г. за закупена анатомично контурирана плака за
3
ключица на стойност 1800 лева, ведно с талон за платена медицинска услуга
за посочената стойност, удостоверяващ заплащането й (л.132), фактура
**********/02.04.2024г. за медицинско изделие съгласно талон – стабилизация
с винт, на стойност 5400 лева ведно с платежно нареждане за извършен
превод на сумата, фактура **********/10.04.2024г. за заплатена такса за избор
на лекар на стойност 500 лева, ведно с касов бон за заплащането й, както и
касови бонове на обща стойност 334,41 лева за закупени медикаменти в
периода 05.04.2024г. – 15.04.2024г. (л. 119-135).
От заключението на допуснатата съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че местопроизшествието е настъпило на кръстовището на бул.
„Цар Освободител“ и ул. „Битоля“, което е регулирано със светофарна уредба.
Булевардът е с две еднопосочни платна за движение, разделени със затревен
остров. Процесният автомобил „Опел“, с рег. ****** се е движел в крайна лява
лента за движение на бул. „Цар Освободител“ за навлизане в ул. „Битоля“.
Произшествието е настъпило около 20,00 часа в тъмната част на денонощието
при нормална видимост с оглед уличното осветление, при суха пътна настилка
без неравности и интензивност на движението обичайна за часовото време.
Причината за настъпването на ПТП е, че водачът на л.а. „Опел“ модел
„Зефира“ с рег.****** е загубил контрол над автомобила и без да задейства
спирачната система е преминал през разделителния остров, навлязъл е в
насрещното платно за движение, ударил е спрелите автомобили, които са били
в насрещната лява лента за движение на червен сигнал на светофарната
уредба. При своевременно намаляване на скоростта и спиране и ненавлизане в
насрещното платно за движение, водачът на л.а. „Опел“ би могъл да
предотврати настъпването на ПТП. Останалите участници в ПТП не са имали
тази възможност. Преди удара л.а. „Хюндай Гетц“ с рег.****** е бил в покой.
След удара същият се е ударил със задната си част в автомобила зад него,
извършил е ротация на дясно и е останал в покой напречно на двете пътни
ленти - за направо и на дясно. Ударът е съставен от няколко фази: първо челно
кос - тялото на водача рязко прави опит да се премества в посоката на удара -
назад. Втора фаза - автомобилът се удря в задния автомобил зад него - тялото
на водача рязко спира и се поражда инерционна сила, която се опитва да го
премества в посока напред. От удара двата автомобила се преместват назад и
се отклоняват на дясно, в резултат на което се удрят в предната част на л.а.
„Ситроен Джъмпер“ с per. ******. Трета фаза – управляваният от ищцата
автомобил за завърта на ляво на 90 градуса и остава в покой на пътното
платно, а тялото на водача остава притиснато към седалката от предпазния
обезопасителен колан. През цялото време на удара торсът на ищцата е бил
притиснат към седалката от предпазния колан - няма контакт на тялото с части
от вътрешния интериор на автомобила. В първата фаза на удара се е
задействала и предпазната въздушна възглавница на водача, която се намира в
кормилото. Вещото лице Я. е категоричен, че ищцата е била с поставен
предпазен обезопасителен колан, тъй като след оглед на автомобила е
установил, че коланът на водача е в отпуснато състояние (не прибрано), от
което следва, че е бил поставен. За сравнение на дясната сделка коланът е бил
в прибрано (блокирано) положение, от което следва, че не е бил поставен. За
наличието на поставен предпазен колан според вещото лице свидетелства и
счупването на ключицата, което е в резултат от рязкото дърпане на колана
вследствие на удара.
От заключението на допуснатата съдебно-медицинска експертиза, се
установява, че в резултат на ПТП ищцата е получила съчетана травма,
4
изразяваща се в наранявания в различни области от тялото, а именно: Хематом
на клепачите на дясното око, повърхностно охлузване; Хематом на кожата в
лява слепоочна област; Счупване на тялото на 12 гръден прешлен; Счупване
на лявата ключица, охлузване по ляв лакът; Счупване на първата фаланга на
първи пръст на десния крак, без изявена клинична симптоматика за опасност
за жИ.та. Общото им разглеждане като вид и локализация и съпоставката с
механизма на произшествието допуска възможността нараняването в дясна
околоочна област да е от удар във волана, както посочва и самата пострадала,
а травмите с левостранна локализация да са от лявата странична част на
купето. Установеното счупване на гръбначния стълб е следствие на рязкото
прекомерно сгъване (флексионно-компресионен механизъм) в гръднопоясния
отдел, а за фрактурата на ключицата може да се обсъжда индиректен
механизъм, от придадената сила при страничен удар на рамото, или
посрещане на удара с изпъната фиксирана ръка. Травмата на ходилото на
десния крак е следствие на съприкосновението с педалите за управление.
Наличните травми могат да се получат и при правилно поставен предпазен
колан, дори в механизма за получаване на фрактурата на гръбначния прешлен
може да се обсъжда и характерното задържащото действие на колана,
засилващо флексионно-компресионния механизъм. Травмата на гръбначния
стълб обуславя трайно затруднение в движението на тялото (снагата) за
период не по-малък от 3-4 месеца. За тази травма в случая е предприето
оперативно лечение с фиксиране на счупения прешлен посредством метални
синтезни материали и запълване с костен цимент. Според посочената
клинична пътека операцията се квалифицира към процедурите със среден
обем на сложност. Травмата на раменния пояс обуславя трайно затруднение в
движенията на левия горен крайник за период от 1,5 - 2 месеца. По повод
значителното разместване на фрагментите в случая също е предприето
оперативно лечение с прилагане на метална фиксация. Клиничните
процедури, касаещи възстановяване на счупване в тази анатомична област, са
определени като такива с голям обем и сложност. Останалите наранявания в
областта на дясното ходило и дясната околоочна област, както и тези по
кожата на лявото слепоочие и левия лакът определят временно разстройство
на здравето неопасно за жИ.та. Няма данни за приложено специфично лечение
при тях. Проведеното болнично лечение в Клиниката по неврохирургия на
МБАЛ „Св. Анна-Варна“ е било с продължителност осем дни, от 28.03. -
05.04.2024г, а в Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Света
Марина“ – 4 дни, от 10.04. -13.04.2024 г. Предвид предприетото оперативно
лечение, водещо до стабилизиране на фрактурираните кости, лечебният
процес е протекъл в рамките на посочените по-горе обичайни срокове за
възстановяване. В зависимост от препоръките на наблюдаващия специалист –
травматолог в бъдеще може да се предприеме отстраняване на металната
остеосинтеза в областта на ключицата. Остеосинтезата на гръбначния стълб
обичайно не подлежи на екстракция, освен ако не са налични усложнения или
затруднения пряко свързани с нея. Травмите не са наложили и не изискват
поддържащо и постоянно медикаментозно лечение. В резултат на
оперативните интервенции се установяват линейни белези по хода на
гръбначния стълб в долния отдел към поясната област с дължина 10 см и
линеен белезникав ръбец в лява ключична област 9 см. И двата белега са
изгладени и се виждат като белезникава ивица. С течение на времето
оперативните белези могат още да избледнеят и да се изгладят, като
самостоятелно не могат да изчезнат напълно. Предприемането на екстракция
5
на остеосинтезния материал ще наложи повторен оперативен разрез, който
обикновено се извършва по хода на предходния. Това може да доведе до
промяна и леко разширяване на белега. Обичайно травми, подобни на тези
установени при ищцата, обуславят изразен болков синдром и налагат прием на
болкоуспокояващи медикаменти. Интензитетът на изпитваната болка зависи
изцяло от индивидуалната сензитивност на пациента, като при фрактурирани
кости и оперативни интервенции с метална остеосинтеза по време на
болничния престой се налага ежедневен прием на медикаменти за туширане
на болката. В случая болкоуспокояващи препарати са приемани и при двете
интервенции и са част от назначената терапия за домашно-амбулаторен режим.
Освен болков синдром травмите са обусловили и трайни затруднения в
движението на тялото и на левия горен крайник и всички свързани с това
дейности в бита и обичайната физическа активност на пострадалата. Според
пострадалата към настоящия момент оплакванията от болки са значително
редуцирани, като същата съобщава за епизодичната им проява при
натоварване и задържане продължително време в определена позиция на
тялото, включително по време на сън. Предвид анатомичните особености на
гръбнака и относителното му обездвижване в определен сегмент появата на
болка може да се наблюдава в продължение на години особено при физически
усилия и натоварвания. Към настоящия момент е постигнато пълно
функционално възстановяване с лекостепенни ограничения в обема на
движенията в областта на лявата раменна област и известна скованост при
движенията в поясната област. Доколкото се съобщава за епизодично
появяващата се болка е възможно да се налага локално или медикаментозно
болкоповлияващо лечение. Относно появяващата се болка тя по-скоро има
епизодичен характер и е свързана с натоварвания и промяна в атмосферните
условия. След травми, проявяващи се с трайно затруднение в движенията и
по-продължително обездвижване, рехабилитационните процедури са
препоръчителни в процеса на възстановяване. Провеждането им е избор на
самия пациент, а вида, броя и честота им зависи от желанието и
възможностите му и най-вече от това дали след провеждане е отчетен
положителен резултат. При травми на гръбнака физиотерапия може да се
налага в продължение на години. В случая в представените материали по
делото се съдържат данни за проведени консултации във връзка с
физиотерапия през месец май 2024г, като са приложени четири групи
физиопроцедури и лечебна физкултура съответно по 7 и 10 бр. При контролен
преглед от ортопед през месец юни са препоръчани водни процедури, за които
има приложен единствено документ за заплащане. Допълнително са
представени разходни документи за провеждана рехабилитация същия месец -
30 броя, без уточняване вида на процедурите. Закупените с процесните
фактури и касови бонове медикаменти са били предписани от специалисти и
са в причинна връзка с уврежданията. Посочените в разходно-оправдателните
документи дати са в период 02.04.2024г. до 13.06.2024г. и се отнасят до
консумативи, медикаменти и услуги, ползвани изцяло в сроковете на лечение
и възстановителния период след травмите. Понастоящем оздравителният
процес досежно раменната става е приключил и същата изпълнява функцията
си, но са налице ограничения в движенията напред и настрани, които след
снемане на металната остеосинтеза могат да се преодолеят, т.е. да се разшири
възможният ъгъл на разгъване. В поясната област също има ограничения
поради остеосинтезата, тъй като има фиксирани три прешлена, в които не
може да се осъществи движение и това води до скованост в походката и други
6
дейности и причинява неудобства при задържане в една поза. Прогнозите за
възстановяване в тази област са минимални, защото за остеосинтезата на
поясните прешлени обичайно не се препоръчва отстраняване. По-скоро могат
да се обсъждат някои допълнителни затруднения с напредване на възрастта и
получаване на дразнене от самата остеосинтеза.
От заключението на допуснатата съдебно-психиатрична експертиза се
установява, че ищцата не страда от психично заболяване в тесния смисъл на
думата-психоза. В резултата на случилото се на 28.03.2024г. тя е изпаднала в
състояние на Реакция на тежък стрес с разстройства на адаптацията.
Понастоящем е в Протрахирана депресивна реакция. Претърпяното ПТП е
изиграло за ищцата ролята на остра психотравма, която тя с времето не е
могла да рационализира и да се освободи от болестотворното й въздействие.
Възникнало е психогенно разстройство с тревожно-депресивни и фобийни
симптоми. Понастоящем тя споделя страхово-хиподепресивни изживявания и
вегетативна симптоматика, която е в пряка причинна връзка с процесното
ПТП. Преживеният стрес се е превърнал в сериозна психотравма с психогенни
последици за ищцата. Това е довело до нарушаване на цялостното й
функциониране - семейно, трудово и социално. Необходимо е да бъде
проведено лечение с медикаменти и психотерапия. На този етап не може да се
прогнозира дали ще настъпи пълното й възстановяване в психичен план на
преморбидното й нИ. на функциониране.
От показанията на свид. Великов, разпитан в качеството му на
причинител на ПТП, се установява, че на 28.03.2024г. имал симптоми на
респираторно заболяване и по лекарско предписание вечерта приел първа доза
на антибиотик „Амоксиклав”. След известно време получил пронизваща
болка в дясното ухо, поради което потеглил с автомобила си към Спешно
отделение на Окръжна болница. Докато се движел по бул.“Цар Освободител“
провел телефонен разговор с майка си, за да я уведоми за случилото се.
Движел се с нормална скорост, трафикът не бил натоварен. След кръговото
движение се престроил от светофара в лява лента, за да завие по ул.“Битоля“.
Няма спомен за случилото се след АГ болница, припаднал и се свестил
впоследствие от призива на непознат да напусне автомобила. Няма спомен да
е използвал спирачки. Няма представа за точното време и място, на което е
възвърнал съзнание, чувствал се зле, трудно дишал, имал силна болка в
главата и неориентираност. Не е възприел, че е станал участник в ПТП.
Излязъл на собствен ход от колата, а след това с носилка бил откаран в
Спешно отделение на Окръжна болница, където му поставили инжекция
урбазон, поради съмнения за алергия към антибиотика, а оттам бил
транспортиран с линейка до ВМА, където бил приет в интензивно отделение.
Бил включен към системи и след няколко дни освободен за домашно лечение.
Свидетелят излага, че до този момент не е имал установени алергични
реакции. Приемал е същият антибиотик и преди, но не е имал подобни
симптоми. Не разполага с документи от прегледа в Окръжна болница, а само с
такива издадени му от Военна болница, включително болничен лист.
От показанията на свидетеля П., съжителстващ на съпружески начала с
ищцата, се установява, че непосредствено след инцидента ищцата изпитвала
силни болки по цялото тяло, лицето й било подуто и обезобразено, не виждала
с лявото око и нямала сензитивност в долните крайници. Била силно
притеснена дали ще може да функционира като нормален човек, за хранене и
други физиологични нужди имала потребност от чужда помощ. Претърпяла
7
две операции, след изписването приемала болкоуспокояващи и успокоителни,
понеже не можела да спи. Отнело месец и половина да спаднат отоците и
сините по лицето. Понастоящем продължава да няма чувствителност в
дясната част на лицето и тя не се движи нормално когато се наложи да
направи някаква мимика. През първите 35-40 дни ищцата не можела да се
обслужва, да ходи и дори да се изправя от легнало положение сама. След този
период започнала да ходи на рехабилитация. Избягвала да се движи извън
затворения комплекс, в който живее, защото се притеснявала да излиза сред
хора – опасявала се, че някой може да я бутне, травмирала се от
нетолерантното отношение на водачите на МПС докато пресича по пешеходни
пътеки. Бори се с много страхове, изпитва ужас от силни звуци като клаксони
и спирачки, от светлини, които идват към нея, от висока скорост на
преминаващи автомобили. Възнамерява да не шофира повече поради
преживяния силен стрес и паник атаките, които се отключвали при
определени ситуации. Преди инцидента ищцата водела изключително активен
жИ.т като спортист, ходела на полумаратони, на горски маратони, на различни
видове танци – народни, латино и други физически дейности, които
натоварват организма, за да се заздравява. Подготвяла се за ултрамаратони,
включително в чужбина. Заради операцията на гръбнака и се наложило да
̀
отсъства от работа шест месеца по болнични причини, след което ползвала
част от годишния си отпуск, за да може да премине поетапно в работен
процес. В момента провежда активна рехабилитация и упражнения с ластици,
тренира плуване и водна аеробика по съвет на други пострадали с подобни
травми. Понеже повечето й приятели били в спортните среди, след
катастрофата тя спряла да поддържа връзка с тях и била силно подтисната. По
тази причина се записала в клуб за доброволчески начала, където да може да
допринася за обществото и да се обучава по оказване на първа долекарска
помощ и пожарни действия. По този начин тя успяла да създаде малка
общност от нови приятели. Предстои повторна операция за отстраняване на
металната част от ключицата, понеже тя е подкожна и част от движенията и се
̀
ограничават и и създават голям дискомфорт. Освен това металната част е
̀
видима и това я потиска. При катастрофата ищцата е претърпяла камшичен
страничен удар, поради което цялата и стойка е изместена леко вдясно.
̀
Поради преживените интервенции ищцата компенсирала с дясната част,
докато облекчава болката в лявата част на тялото и в момента има лек
дисбаланс (изкривяване). Консултира се с различни специалисти относно
стойката на тялото. Силно е притеснена и от големите оперативни белези по
ключицата и гърба и обмисля различни начини, с които да ги прикрие – по-
затворени дрехи и дори татуировки. Мимиката на лицето й също не е
възстановена понастоящем, за целта прави специални упражнения.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
Отговорността на застрахователя по прекия иск с правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ е функционално обусловена от отговорността на
застрахования по задължителната застраховка „гражданска отговорност“
водач на моторно превозно средство. Отговорността на водача е за
непозволено увреждане и фактическият и състав включва действие или
́
бездействие, което е протИ.правно, извършено е виновно и в резултат от него
са настъпили вреди. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до
доказване на противното. В тази връзка за успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя по чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да
8
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно
сключен договор за застраховка ”Гражданска отговорност” по отношение на
съответния автомобил, настъпило увреждане, причинено от виновно и
протИ.правно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди. В тежест на ответника е да докаже релевираните възражения за
съпричиняване.
В разглеждания случай протИ.правността на деянието и вината на водача
на „Опел“, модел „Зафира“ с рег. ****** Г. К. Г. не са установени
понастоящем в наказателното производство, поради което разпоредбата на
чл.300 от ГПК, не намира приложение. Ето защо, обстоятелствата дали е
извършено деянието, неговата протИ.правност и виновността на дееца
подлежат на установяване в настоящото производство с оглед своевременно
въведените от ответното дружество възражения.
От всички събрани по делото доказателства – писмени, гласни и
специални знания на вещи лица, се установява по несъмнен начин
протИ.правно поведение на водача на „Опел“, модел „Зафира“ с рег. ****** Г.
К. Г., който е нарушил правилата за движение, като не се е съобразил с пътната
маркировка и е навлязъл в насрещната лента на платното за движение, не е
контролирал непрекъснато управляваното от него пътно превозно средство и
не е съобразил скоростта на движение с пътните условия – критичната скорост
за преминаване на завоя. Действията му са довели до челен сблъсък с
изчакващия на червен светофар л.а. “Хюндай“, модел „Гету“, с рег. ******,
управляван от ищцата, в резултат на което последната е получила три средни
телесни повреди и множество леки телесни повреди.
Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, във всички случаи на непозволено
увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Следователно,
ответникът носи тежестта да обори законовата презумпция за виновност на
деликвента. Вината на дееца се изключва единствено в хипотезата на
случайно събитие – когато деецът не е бил длъжен или не е могъл да предвиди
настъпването на вредоносните последици. В първото по делото заседание
ответникът релевира възражението, че протИ.правното поведение на дееца е
резултат от внезапно настъпило болестно състояние – загуба на съзнание в
момента на управление на автомобила вследствие на алергична реакция към
антибиотик.
Възражението съдът намира за неоснователно. Единствените преки
доказателства за установяване на настъпило болестно състояние на
застрахования водач са собствените му свидетелски показания, които съдът
цени с оглед евентуалната им заинтересованост предвид факта, че
наказателното производство не е приключило. Приложените към досъдебното
производство експертизи на вещи лица от ВМА са изготвени за целите на
наказателния процес, поради което не представляват годни доказателства по
ГПК с оглед принципа на непосредственост в гражданския процес. По делото
не е представена медицинска документация, удостоверяваща възприето
непосредствено от медицински лица безпомощно състояние на застрахования
водач, но дори такава да бе приложена, не би била достатъчна да установи
факта, че единствена причина за ПТП е внезапно настъпило болестно
състояние на водача. За целта са необходими специални знания от областта на
медицината, с каквито съдът не разполага. Без ползването на такива не е
възможно да се извърши преценка дали са налице медицински данни за
9
анафилактичен шок или загуба на съзнание, каква са причините за
настъпването му, дали това състояние представлява лабораторно установен
страничен ефект от прием на конкретен медикамент, дали е налице алергична
предразположеност на лицето към конкретни негови съставки, дали загубата
на съзнание е сред физиологичните симптоми на алергична реакция, колко
време след контакт с алергена би могъл да настъпи подобен силно изразен
имунен отговор и каква е обичайната му продължителност пр. С оглед
изложеното само въз основа на показанията на застрахования водач не може
да се направи категоричен извод, че извършената от него неправомерна
маневра се дължи на остро възникнало и сравнително краткотрайно изпадане
в безпомощно състояние поради алергичен шок. Нещо повече, в показанията
си свидетелят признава, че е приемал същия антибиотик и преди деня на
инцидента, без да е имал клинични прояви на алергия. Не са ангажирани
доказателства водачът да е бил някога диагностициран със заболяване на
имунната система, за което е ноторно известно, че има хронично, а не
еднократно проявление. При липса на обективни и научно доказани данни за
настъпило стеснение или пълно потискане на съзнанието, което да е причина
за загуба на контрол над управлението на автомобила, не може да бъде
изключено волево поведение поради извършена погрешна преценка на
пътната обстановка.
Ето защо, съдът намира, че събраните по делото доказателства, ценени в
тяхната съвкупност, не оборват установената с разпоредбата на чл.45, ал.2 от
ЗЗД законова презумпция за вина на деликвента.
От заключението на допуснатата СМЕ безспорно се установяват и
останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане –
причинените на ищцата телесни увреждания като резултат от виновното
поведение на деликвента.
По изложените съображения предявеният иск се явява доказан по
основание.
По отношение на неговия размер съдът, на основание чл.52 от ЗЗД, следва
да определи дължимото обезщетение съобразно критериите за справедлИ.ст и
по вътрешно убеждение. Цитираната норма предполага обезвреда на
телесните и психическите увреждания на пострадалия и претърпяните във
връзка с тях болки, страдания и негативни емоционални усещания и
дискомфорт. Въведеният от закона критерий не е абстрактен, а е
детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които
актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на
справедлИ.стта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия,
прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените
от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др. (ППВС 4/68).
При определяне на паричен еквивалент на понесените от ищеца
неимуществени вреди настоящият състав отчита следните обстоятелства:
ищцата е на 34 г. към момента на ПТП. Вследствие на ПТП същата е
претърпяла три средни телесни повреди, две от които изискващи оперативно
лечение с поставяне на остеосинтезен материал, характеризиращи се
съответно със средна и голяма степен на сложност. Предстои трета операция
за премахване на металната фиксация на ключицата. Първите месеци след
инцидента са били съпроводени от силни болки и затруднения от битов
характер. Необходимост от чужда помощ е била налице в продължителен
период от време поради съчетаната травма, ограничаваща едновременно
10
движението в гръбначния стълб и горния ляв крайник. Доказаният период на
временна неработоспособност е с продължителност пет месеца.
Възстановителният процес е приключил с оздравяване в рамките на
обичайния период без усложнения, но има ограничения в движенията на
гръбначния стълб с постоянен характер независимо от провеждана
рехабилитация, както и в горния крайник до оперативното премахване на
фиксацията. Предвид възрастта на ищцата и доказано активния начин на
жИ.т, който е водила преди инцидента, тези затруднения следва да бъдат
окачествени като значителни. Намаляването на гъвкавостта на гръбначния
стълб е необратимо и според СМЕ ще се влошава във времето, както и
болковия синдром при натоварвания и промяна в атмосферните условия.
Събрани са данни и за оперативни белези и нарушения в мимиката на лицето с
давност повече от година след инцидента, за които липсва прогноза за пълно
възстановяване. Предприетото и проведено лечение е напълно адекватно
спрямо изявата на травмите, възрастта и начина на жИ.т на пострадалата и е
довело до функционално възстановяване. Наличните остатъчни оплаквания и
дефицити в движенията са често наблюдавани при този тип травми и
продължителността им може да е с години. По отношение на психичния
статус се установява, че вследствие на инцидента ищцата е претърпяла остра
психотравма, възникнало е психогенно разстройство с тревожно-депресивно и
фобийни симптоми, довело до протрахирана депресивна реакция, която
продължава въпреки изминалия дълъг период от време след инцидента. От
друга страна липсват данни за развитие на психично заболяване. Не е
проведено лечение с медикаменти и психотерапия, което според вещото лице
е било наложително. При това положение вещото лице не се ангажира с
прогнозира дали ще настъпи пълното й възстановяване в психичен план.
С оглед конкретните прояви на увреждане, възрастта на пострадалата и
интензитета на претърпените физически травми и емоционални негативни
преживявания, съдът намира, че справедливият размер на общо дължимото
обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 100000 лева.
Имуществените вреди са доказани по основание и размер, с оглед
заключението на вещото лице, че сторените разходи за медикаменти и
медицински услуги са в причинно-следствена връзка с проведеното лечение.
Без връзка с уврежданията се явява единствено претенцията за 24,45 лева за
закупуване на нокторезачка и бонбони „Кармолис за деца“ по фискален бон от
13.04.2024г. (л.122), поради което в тази част искът се явява неоснователен.
Претенция за репариране на сторени разходи за рехабилитация не е предявена,
поради което не следва да бъдат обсъждани възраженията за тяхната
недоказаност. Налага се изводът, че обезщетението за имуществени вреди
възлиза на сумата от 8009,96 лева, от които 1800 лева по фактура
**********/11.04.2024г. за закупена анатомично контурирана плака за
ключица, 5400 лева по фактура **********/02.04.2024г. за медицинско
изделие, 500 лева по фактура **********/10.04.2024г. за заплатена такса за
избор на лекар, 34 лева по фактура **********/12.04.2024г. за фиксатор на
горен крайник, 11 лева по фактура **********/15.04.2024г. за дигитална
обработка на рентгенография и копиране на ел. носител и 264,96 лева по
касови бонове за закупени медикаменти.
При този извод на съда, подлежи на обсъждане релевираното от страна на
ответника възражение с правно основание 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване от
страна на пострадалия. В тежест на ответника е да установи, че поведението
на пострадалия е способствало за настъпване на деликтния
11
резултат. Приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на доказана причинна връзка между поведението на пострадалия
(действие или бездействие), с което обективно е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на вредоносния резултат или е улеснил механизма
на увреждането.
В конкретния случай от неоспорените от страните заключения на
допуснатите СМЕ и САТЕ се установява еднопосочно, че по време на ПТП
ищцата е била с поставен предпазен колан, поради което възражението на
ответника за съпричиняване на вредоносния резултат се явява неоснователно.
По изложените съображения не са налице основания за редуциране на
определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди в размер
съответно 8009,96 лева и 100000 лева, за които суми искът следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата над 8009,96 лева до 8034.41 лева за
имуществените вреди и над 100000 лева до 150000 лева за неимуществените
вреди.
Съдът намира, че доколкото се търси считано от уведомяването на
застрахователя, законната лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди се претендира за забавата на деликвента по чл.429, ал.3 КЗ, а не за
собствената забава на застрахователя по чл.497 от КЗ. В този смисъл
неотносими са оспорванията на ответника, основани на разпоредбата на чл.
497 от КЗ. Отговорността на застрахователя е договорна, като при сега
действащия КЗ /в сила от 01.01.2016 год./ отговорността за забавата на
деликвента е ограничена. Това задължение, съгласно чл.429, ал.3 КЗ, е за
периода след датата, на която застрахователят е бил уведомен за настъпване
на застрахователното събитие било от застрахования, било от увреденото лице
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния
случай, са представени доказателства за уведомяването му от ищеца на
29.04.2024 г., поради което законната лихва следва да бъде присъдена от този
момент до окончателното изплащане.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
процесуалния представител на ищеца следва да бъде присъдено
възнаграждение за предоставената безплатна правна помощ по чл. 38 ЗАдв. в
размер на 8998,18 лева с вкл. ДДС, както и сумата от 341,73 лева за
заплатения от него депозит за вещо лице, съобразно уважената част от иска.
Посочването на размер на адвокатското възнаграждение в договора за
безплатна правна помощ не е необходимо поради безвъзмездния му характер и
доколкото подлежи на определяне от съда. Позоваването едновременно на
повече от една от хипотезите на чл.38 от ГПК не опорочава договора, още
повече, че според константната съдебна практика наличието им не подлежи на
проверка от съда, освен при направени конкретни оспорвания и проведено
насрещно доказване, каквито в случая отсъстват.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, на ответника също се дължат разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 693,23 лева от общо 2190
лева, изразяващи се в заплатени депозити за вещи лица (1540 лева), депозит за
свидетел (50 лева) и адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати дължимата държавна такса върху уважената част от иска в размер на
12
4320,40 лева, определена съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които
се събират от съдилищата по ГПК.
Въз основа на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Г.М.Д.“1, ДА ЗАПЛАТИ на В. С. Д. с ЕГН ********** от ******,
сумата от 100000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП,
настъпило на 28.03.2024 г. в гр. Варна, на кръстовището на бул. „Цар
Освободител“ и ул.“Пирин“, по вина на водача на лек автомобил „Опел“,
модел „Зафира“ с рег. ******, застрахован при ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ със застрахователна полица №
BG/30/123002050980 със срок на валидност 06.08.2023 г. до 05.08.2024 г.,
както и сумата от 8009,96 лева, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за разходи за лечение направени в периода 02.04.2024г. -
15.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
29.04.2024 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция, до
окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и
чл. 86 от ЗЗД, вр. чл.429, ал.3 от КЗ, като отхвърля иска с правно основание
чл.432 от КЗ за разликата над 100000 лева до 150000 лева за
неимуществените вреди и за разликата над 8009,96 лева до 8034.41 лева
за имуществените вреди.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Г.М.Д.“1, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Н. Н. Д., сумата от 8998,18 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено по реда на чл.38,
ал.1, т.1 и т.2 от ЗАдв. процесуално представителство в производство пред
първата инстанция съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от
341,73 лева, представляваща сторени от него разноски за заплатен депозит за
вещо лице, съобразно уважената част от иска, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА В. С. Д. с ЕГН ********** от ******, ДА ЗАПЛАТИ на
„Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.“Г.М.Д.“1,
сумата от 693,23 лева, представляваща сторени в производството пред
първата инстанция съдебно-деловодни разноски съразмерно с отхвърлената
част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: ЖИ.т и
Здраве“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.“Г.М.Д.“1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в
полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 4320,40 лева,
представляваща дължимата по делото държавна такса върху уважената част от
иска, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
13
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
14