Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
П., 13.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд,
гражданска колегия, X - ти състав, в открито съдебно заседание проведено на петнадасети януари,
две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен съдия: Камелия Ненкова
Производството по делото е образувано е по искова молба, подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез процесуалния си представител юрк. Краси Ангелов срещу Р.Ч.К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 8052,48 лв., представляващо неизплатено парично възнаграждение по Договор за кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
С Разпореждане на съда от 03.01.2019 г., съдът е дал указания на ищеца да отстрани в срок констатирани нередовности на исковата молба, като посочи изрично размера на претендираната главница, възнаградителна лихва и суми за допълнителни услуги. Посочил е и че следва да се внесе по сметка на ПРС сумата от 161, 05 лева държавна такса. Указано е било на ищцовото Дружество, че при неизпълнение в срок, на така дадените указания, исковата молба ще бъде върната. С допълнителна молба от 30.01.2019 г., Дружеството е внесло уточнения в претенцията си, като с Разпореждане на съдебния състав от 04.02.2019 г., съдът е върнал исковата молба в частта, по предявения иск за сумата от 3601, 44 лева- цена на закупен пакет на допълнителни услуги, като е счел, че указанията му са били изпълнени само частично. Това определение на съда е влязло в сила.
В
исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника Р.Ч.К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***,
съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на Договор
за потребителски кредит № ********** от 31.10.2017г.. Сочи се, че в изпълнение
на този договор, ищцовото дружество е предоставило договорната сума от 3000
лева на ответника /главница/, съгласно условията на договора, но ответникът не
е изпълнил своите задължения по договора, респ. не е заплатил изцяло дължимите
се суми по паричния заем.
С молбата са представени заверени копия на документи, с искане същите да бъдат приети като писмени доказателства. Направено е и искане за прилагане на ч. гр. д. № *****/****г. по описа на ПРС, по което се е развило заповедното производство между страните.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Р.Ч.К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***, е депозирал писмен отговор на исковата молба, чрез назначения му особен представител в който оспорва основателността на предявените искови претенции. Излагат се аргументи за липса на валидна облигационна връзка между страните.
Пернишкият районен съд, след
като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
„Профи кредит България” ЕООД е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу Р.Ч.К. за вземания, за които са предявени настоящите искови
претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение № ****
по ч. гр. д. ***** по описа на съда за 2018г. на Пернишки районен съд, за която
е подадено посоченото заявление. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, за
което на ищцовото дружество са дадени указания за предявяване на иск за
установяване на процесните вземания.
По делото е представен
договор за кредит № ********** от 31.10.2017 г., сключен между Профи кредит България” ЕООД и Р.Ч.К.. По
силата на този договор ищцовото дружество се задължило да отпусне кредит в
размер на 3000 лева. В т. VI „Параметри“ от договора се съдържа
следното: сума на кредита: 3000 лева; срок на заема: 24 месеца; размер на
вноска 185,46 лева; ГПР 49,89 %; годишен лихвен процент 41,17 % и общо
задължение: 4451,04 лева. Съдържа се още клауза за поето задължение за
заплащане на сума в размер на 3601,44 лева за предоставен пакет от допълнителни
услуги, с размер на вноската по закупения пакет – 150, 06 лева. Общото
задължение по кредита и по пакета възлиза на 8052, 48 лева с общ размер на
вноска 335, 52 лева.
Предоставено е споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги,
от което се установява, че обсъжданите услугите на стойност 3601, 44
лева се израяват в следното: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителски кредит, 2. възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски, 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, 4.
възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Приложени са още общи условия
към договор за кредит, както и погасителен план подписани от страните по делото.
Представено е платежно нареждане от 31.10.2017 г., от което се установява, че ответникът е получил сумата в размер на 3000 лева, която е предмет на обсъждания кредит.
В материалите по делото се
намира уведомление от ищеца, адресирано до ответника, с което го информира, че
счита кредита за предсрочно изискуем. Обсъжданото уведомително писмо е получено
на 23.08.2019 г. от назначения особен представител на ответника, доколкото този
документ е приложен към исковата молба.
По делото е прието заключение на съдебно – икономическа експертиза, което не е оспорено от страните по делото. Вещото лице дава информация, че ответната страна е усвоила кредит в размер на 3000 лева. Ответникът е закупил допълнителен пакет услуги в размер на 3601, 44 лева. Общото задължение по кредита и по пакета допълнителн услуги е в размер на 8052, 48 лева, а общ размер на вноската – 335, 52. Експертът пояснява, че ответникът не е извършил плащания и не е погасявал месечните си погасителни вноски, определени при сключването на договора за кредит. Съдът кредитира заключението на вещото лице, тъй като е обосновано и намиращо подкрепа в писмените доказателства по делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи
наличието на действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения заем, изискуемост на задължението за неговото връщане, размер на възнаградителната лихва, както и валидна
клауза за заплащане стойността на предоставен допълнителен пакет от услуги.
От
предмета на процесния до
говор,
страните и съдържанието на правата и задълженията, съдът достига до извода, че е налице договор за потребителски кредит по смисъла
на чл. 9 от Закона за
потребителския кредит. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
уредба на този вид договори, които са
уредени в чл. 11 ЗПК.
Договорът е
съобразен с чл. 11, т. 11 ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. По делото е представен погасителен план, в
който се съдржа информация за тези обстоятелства (погасителна вноска в размер
на 335,52 лева; падеж на вноската на 3 – то число на съответния месец, 24 равни
месечни вноски, считано от 03.12.2017 г. до 03.11.2019 г.), т. е. съдът приема,
че спазена разпоредбата на чл. 11, т. 11 ЗПК.
По делото се
установи, че ответната страна е получила 3000 лева, представляваща заемна сума
по кредита. Уговореният размер на възнаградителната лихва възлиза на 1451,04
лева, а ГПР е 49,89 %, което е
съобразено с максималните размери съдържащи се в чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Налице е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Нейното обявяване става с изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Волеизявлението на кредитора следва да е изрично и
недвусмислено. Това волеизявление представлява упражняване на правото за
едностранно изменение на договора, поради което то следва да достигне до
другата страна по него. Съобразно това предсрочната изискуемост има действие от
момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този
момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Законодателят
не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните
по договорните правоотношения. Исковата
молба безспорно има характер на уведомление, отправено от кредитора до
длъжника, че счита кредита за предсрочно изискуем. В настоящия случай
назначеният особен представител е получил на 23.08.2019 г. исковата молба заедно с уведомлението за
обявяване на кредита за предсрочно изискуемост. В хипотезата на осъдителен иск
за заплащане на суми по договор за кредит, в исовата молба по който е
обективирано изявление на банката – ищец, че упражнява правото ди да направи
целия дълг по кредита предсрочно изискуем поради осъществяване на предвидените
в договора или закона предпоставк, връчването
на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника – ответник
(по този въпрос е постановено решение № 198 от 18.01.2019г. на ВКС.).
Предвид това следва да се приеме, че препис от исковата молба е редовно връчен
на ответника и с това изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост на
остатъка от кредита е достигнало до длъжника.
Горното налага
извод, че главницата по кредита в размер на 3000 лева е с настъпил падеж, което
налага нейното връщане, тъй като не се представиха доказателства за нейното връщане.
В този смисъл е основателна исковата претенция за главница.
В т. 2
от Тълкувателно решение по т. д. № 3 описа за 2017 г. на ВКС, ОСГТК, са дадени
разяснения, че не се дължи уговореното възнаграждение за ползване за последващ
период - след настъпване на предсрочната изискуемост. Това означава, че след 23.08.2019 г. (датата на получаване на
уведмолението за предсрочна изискуемост, преиложено ким исковата молба) не се
дължи възнгарадителна лихва, т. е. не следва да се заплаща лихвата посочена в
месечни вноски № 22, 23 и 24, която е в общ размер на 25, 97 лева. Исковата
претенция по предявения иск за заплащане на възнаградителна лихва е основателна
за сумата от 1424,07 лева, а разликата от тази стойност до предявения размер от
1451, 04 лева следва да се отхвърли като неоснователна.
Следва да се има предвид, че в
частта от исковата претенция, в която се претендира заплащане на сумата от
3601,44 лв. – цена на закупен пакет
допълнителни услуги, исковата молба е върната от съда с разпореждане и в тази
си част делото е прекратено.
Съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски в исковото и заповедното производство
съответни на уважената част на исковете.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е претендирало
следните разноски: 161, 05 лева – държавна такса, 800 лева – юрисконсултско
възнаграждение и 1064,19 лева – депозит за възнаграждение за особен
представител. Настоящият състав счита, че следва да уважи претендираните
разноски за юристконсултско възнаграждение до размера от 100 лева (минималния
размер). Следователно, дължимите разноски в исковото производство са на обща
стойност – 1325, 24 лева.
В заповедното производство по ч. гр. д. № 9274 по
описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е претендирал разноски както
следва: 150 лева – юрисконсултско възнаграждение и 162,11 лева – държавна такса.
Настоящият състав счита, че следва да уважи претендираните разноски за
юристконсултско възнаграждение до размера на 50лв. Дължимите разноски в
заповедното производство възлизат на 212, 11 лева.
Като се взе предвид уважената част на исковете,
техният общ размер и направените разноски, се достига до извод, че ответникът
следва да заплати на ищеца направени разноски както следва: 732, 53 лева за
исковото производство и 117, 24 лева в заповедното производство.
Съдът намира, че предходният съдия-докладчик,
произнасяйки се с определение за връщане на исковата молба от 04.02.2019 г.,
влязло в сила е пропуснал да обезсили изадеданата заповед по чл.410 ГПК за
прекратената част за сумата от 3601, 44 лева- цена на закупен пакет на
допълнителни услуги, за която сумата, исковата молба по делото е билъ върната с
нарочно определение на съда, влязло в сила от 04.02.2019 г и да прекрати
производството по делото в тази му част, поради което и понастоящем това следва
да бъде направена с решението на съда в настоящия му състав.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Ч.К., ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес: ***, ДЪЛЖИ на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в
размер на 3000 лева, представляваща главница (отпуснатите парични
средства) по договор за кредит № ********** от 01.11.2017 г., сключен между
страните по делото, както и сумата в размер на 1424, 07 – възнаградителна лихва
по договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна исковата претенция за разликата от 25, 97 лева до предявения
размер от 1451, 04 лв - възнаградителна лихва по договора за кредит.
ОБЕЗСИЛВА ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК **** от 30.07.2018 г., издадена по ч.гр.д. 5236 по описа на съда
за 2018 г., в частта досежно сумите за сумата от 3601, 44 лева- цена на закупен
пакет на допълнителни услуги, за която сумата, исковата молба по делото е билъ
върната с нарочно определение на съда, влязло в сила от 04.02.2019 г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта, в която исковата молба е била върната за
сумата от 3601, 44 лева- цена на закупен пакет на допълнителни услуги, за която
сумата, исковата молба по делото е билъ върната с нарочно определение на съда,
влязло в сила от 04.02.2019 г.
ОСЪЖДА Р.Ч.К., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ***
ЗАПЛАТИ на „Профи кредит
България” ЕООД, ЕГН *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. „В“ сумата в размер на 732, 53 лева - разноски в исковото производство и 117, 24 -
разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № ***** по описа за 2018 г. на Пернишки
районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен съдия: