№ 4001
гр. София, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:районен съдия
при участието на секретаря ....
като разгледа докладваното от районен съдия Гражданско дело №
20211110133111 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 12140/10.06.2021 г.,
с която от името на т.с.е, ЕИК ...... против Й. ЕВГ. К., ЕГН ********** са
предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за
вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за
имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на
същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия
за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 23010530/10.02.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. ЕВГ. К., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 4624,75 лв., представляваща стойност на потребена
топлинна енергия през периода 01.05.2016 г. – 30.04.2020 г. в имот – апартамент
№ 7, находящ се в ........, абонатен № ......, ведно със законната лихва върху
горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК /10.02.2021 г./ до окончателното изплащане; 2/ сумата от 706,86 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за потребена
топлинна енергия за периода 31.08.2018 г. – 01.02.2021 г.; 3/ сумата от 23,68 лв.,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г.
1
– 31.07.2019 г. за имот – апартамент № 7, находящ се в ........, абонатен № ......,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.02.2021 г./ до окончателното
изплащане, както и 4/ сумата от 5,03 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение за периода 03.03.2018 г. –
01.02.2021 г. На 12.02.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е
подал възражение по чл. 414 ГПК. На 13.05.2021 г. ищецът е уведомен за
възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е
подадена на 10.06.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че има
договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият е клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ........, като в тази
връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна
енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като
след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71
от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си.
Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Моли се за уважаване в цялост на предявените искове, като бъде
признато за установено, че Й. ЕВГ. К., ЕГН ********** дължи в полза на т.с.е
суми, както следва: 1/ сумата от 4624,75 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия през периода 01.05.2016 г. – 30.04.2020 г. в имот –
апартамент № 7, находящ се в ........, абонатен № ......, ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК /10.02.2021 г./ до окончателното изплащане; 2/ сумата от 706,86 лв.,
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за потребена
топлинна енергия за периода 31.08.2018 г. – 01.02.2021 г.; 3/ сумата от 23,68 лв.,
представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2018 г.
– 31.07.2019 г. за имот – апартамент № 7, находящ се в ........, абонатен № ......,
2
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.02.2021 г./ до окончателното
изплащане, както и 4/ сумата от 5,03 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение за периода 03.03.2018 г. –
01.02.2021 г.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Прави се възражение за погасяване по давност на част от претенциите на ищеца.
Оспорва се наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника, с
предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба имот. В
тази връзка се оспорва обстоятелството, че ответникът е собственик или ползвател
на процесния имот. Оспорва се, че монтираните в процесния имот средства за
търговско измерване са сертифицирани и са минали метрологична проверка.
Оспорва се, че процесният имот е бил топлоснабдяван през посочения в исковата
молба период. Оспорват се претенциите за цена на услугата дялово
разпределение, като се твърди, че липсва валиден договор с фирма за дялово
разпределение. Твърди, че претенцията за лихва за забава е нищожна по смисъла
на ЗЗП. Моли се за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение
за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава
на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на
глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
3
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираното вземане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране
и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с
исковата молба претенции.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1
ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за
доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на
топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството
изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР),
които регламентират и страните по договора при публично известни общи
условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови
нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
4
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието
си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на
клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат
и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този
смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май
2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите
в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
5
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на
вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В
този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5
чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда
забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните
тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация,
направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър
при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа
енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения делото и приобщен към доказателствения материал
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 9а от Указ за
създаване на жилищен фонд към МНО, се установява в производство, че на
15.11.1982 г. ....... е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ
апартамент № 7, находящ се в ..........
От представеното по делото и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № 6416/07.11.2018 г., издадено от Столична
община, район Красна поляна, се установява в производството, че ....... е починал
на ....... г., като единственият му наследник по закон е синът му Й. ЕВГ. К.
/ответник в настоящото производство/.
6
Следователно ....... е придобил, по реда на наследственото правоприемство
от починалия си баща Егени Йорданов К., собствеността върху процесния
недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в ..........
При анализа на горепосочените писмени доказателства, се налага извод, че
през процесния период /01.05.2016 г. – 30.04.2020 г./ именно ответникът Й. ЕВГ.
К. е следвало да отговаря за заплащането на потребената в процесния недвижим
имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в ........., топлинна енергия /за
периода 01.05.2016 г. – ....... г., в качеството си на наследник на ......., доколкото по
реда на наследственото правоприемство върху ответника са преминали, както
пасивите, така и активите, включени в наследствената маса, останала от
наследодателя Й. ЕВГ. К.; за периода 09.03.2018 г. – 30.04.2020 г., в качеството на
собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 7,
находящ се в ........., собствеността върху който е придобита по реда на
наследственото правоприемство от баща му ......., починал на ....... г./.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2016 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от Техем Сървисис ЕООД. Установява се също, че са взети
предвид и технологичните разходи в абонатната станция за процесния период,
които са за сметка на топлопреносното предприятие, като същите са изчислени по
Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са били отчислявани
ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия, преди нейното
разпределение между абонатите. Установява се, че през отчетни периоди
м.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и м.05.2017 г. – м.04.2018 г. не е осигурен достъп за
извършване на отчет на уредите за дялово разпределение, монтирани в имота,
респективно, че за отчетни периоди м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019 г. –
м.04.2020 г. е осигурен достъп до имота за извършване на реален отчет на уредите
7
за дялово разпределение, монтирани в имота. Горните обстоятелства се
установяват и от представените и приобщени към доказателствения материал по
делото: 1/ протоколи за неосигурен достъп, представени от конституираното на
страната на ищеца трето лице – помагач ........, от дати 11.05.2017 г., 19.05.2017 г.,
29.04.2018 г. и 07.05.2018 г., от които се установяват апартаментите в сградата –
етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. Красна поляна, бл. 7,
вх. Б, до които не е осигурен достъп за извършване на отчет на уредите за дялово
разпределение, сред които е и процесният апартамент № 7; 2/ документи за
извършен реален отчет на монтираните в процесния имот уреди за дялово
разпределение за отчетни периоди м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019 г. –
м.04.2020 г. Установява се също, че в процесния имот към процесния период, е
имоло един радиатор без монтиран уред за дялово разпределение, като през
банята преминавала 1 бр. щранг-лира.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в .........,
през процесния период е доставена и начислявана топлинна енергия: 1/ за
отопление на имот за 1 брой отоплителни тела и 1 брой монтирана в банята на
имота щранг-лира, като за отчетни периоди м.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и
м.05.2017 г. – м.04.2018 г., топлинната енергия е начислявана по максимална
оценка по мощност, поради липсата на осигурен достъп за извършване на отчет на
уредите за дялово разпределение, а за отчетни периоди м.05.2018 г. – м.04.2019 г.
и м.05.2019 г. – м.04.2020 г. по реален отчет на монтираните в имота уреди за
дялово разпределение; 2/ топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация,
която е разпределяна пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект,
като за процесния апартамент отопляемия обем по проект е 133 кубически метра;
и 3/ топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, която за отчетни
периоди м.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и м.05.2017 г. – м.04.2018 г., е определяна по
норма за разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно денонощие /за
двама обитатели/, на основание чл. 69, ал. 2 от Наредба за топлоснабдяването,
поради липсата на осигурен достъп за извършване на реален отчет, а за отчетни
периоди м.05.2018 г. – м.04.2019 г. и м.05.2019 г. – м.04.2020 г. /след монтиране
на водомер в процесния период/ по извършен реален отчет на показанията на
монтирания в имота водомер. От заключението на вещото лице по приетата в
производството съдебно-техническа експертиза се установява още, че за
процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за
8
отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на стойност от общо 2818,99
лева и топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване на стойност от 3335,17
лева. Установява се също, че през процесния период фирма за дялово
разпределение ........ редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки
за реално потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника –
общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот,
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово
горещо водоснабдяване, като общо за периода м. 05.2016 г. – м. 04.2020 г. има
сума за връщане в размер на 488,31 лева, която следва да бъде извадена от общия
размер на доставената и потребена в имота топлинна енергия през процесния
период. От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер, както и че общият топломер в абонатната
станция е от одобрен тип и е преминавал задължителни метрологични проверки.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 5665,85 лева, до който и размер се явява основателен искът
за главница за стойността на доставена и потребена в процесния имот, през
заявения период, топлинна енергия.
В отговора на исковата молба, подаден от името на Й. ЕВГ. К., е релевирано
възражение за погасяване по давност на сумите начислени от ищеца през исковия
период. По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните
в настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира
следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия
са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
9
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия
падеж. Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение
тригодишният давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на
стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 32 и чл. 33 от ОУ от
2014 г., съгласно които плащане на месечното задължение се дължи до 30-то
число на месеца, следващ този, за който е публикувана фактурата за
задължението на интернет-страницата на доставчика. Доколкото тези задължения
са уговорени да се плащат след публикуване на фактура, то съдът приема, че
изискуемостта на същите настъпва след покана за плащане. Това е така, защото
изискуемостта настъпва след поведение на кредитора, представляващо отправяне
на искане за плащане към длъжника, което искане съгласно ОУ се приема за
достигнало до длъжника при публикуване на фактурата на интернет-страница на
кредитора. При така възприето съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл.
114, ал.2 от ЗЗД и началният момент на погасителната давност на всяко месечно
задължение започва да тече от момента на възникването му.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася
задължението. Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен
срок, то съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение започва
да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни
след месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото
10
на срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента
на осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2017 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и през юли 2018 г. за
вземания, възникнали за период 01.05.2017 г. – 30.04.2018 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не
е от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност
за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме
обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на
кредитора да зависи началният момент на погасителната давност, което
противоречи на целите на института на погасителната давност. Моментът, от
който започва да тече погасителната давност е определен от законодателя в
зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на
вземането и изпадането в забава на плащането на същото са различни факти, от
тях произтичат и различни последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2014 г. и
на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното вземане, което не е обвързано с
изравнителната сметка, поради което и обвързването от ищеца на началния
момент на погасителната давност за месечните задължения с издаването на
обобщена фактура по изравнителната сметка е неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК - 10.02.2021 г., и по
съображения изложени по-горе за началния момент на погасителната давност на
вземанията възникнали при действието на ОУ от 2014 г. и при действието на ОУ
от 2016 г., то съдът приема, че вземанията за част от процесния период, а именно
за период 01.05.2016 г. – 30.11.2017 г., са погасени по давност, доколкото
изискуемостта на вземането за месец ноември 2016 г. е настъпила с изтичане на
45 дни след месеца, за който е възникнало задължението, т.е. считано от
15.01.2018 г. и 3-годишния погасителен давностен срок е изтекъл преди подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /изискуемостта на вземането за месец
декември 2017 г. е настъпила на 15.02.2018 г., т.е. 3-годишният погасителен
давностен срок за вземането за този месец не е бил изтекъл към датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.02.2021 г., респективно не е
11
обхванато от погасителната давност/.
Следователно и предвид всички изложени по-горе съображения, се налага
извод, че погасени по давност са вземанията за период 01.05.2016 г. – 30.11.2017
г., респективно непогасени са вземания за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г.
като от събраните по делото писмени доказателства, в това число приобщените
към доказателствения материал счетоводни документи и заключението на вещото
лице по допусната, изготвена и приета в производството съдебно-техническа
експертиза, се установява в производството, че общият размер на дължимите суми
за доставена до топлоснабдения имот топлинна енергия за така посочения период
е 3527,35 лева, като са съобразени и сумите по изравнителни сметки, издадени
през отчетните периоди, включени в процесния период, включително и сумите по
изравнителни сметки, касаещи периоди, обхванати от погасителната давност, като
същите са приспаднати от дължимия размер на доставената и потребена в имота
топлинна енергия през процесния период. Същевременно от заключението на
вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в производството съдебно-
техническа експертиза, се установи в производството, че за отчетни периоди
м.05.2016 г. – 30.04.2017 г. и м.05.2017 г. – м.04.2018 г., количеството потребена
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е определяно по норма за
разход на гореща вода 140 литра на обитател за едно денонощие /за двама
обитатели/, на основание чл. 69, ал. 2 от Наредба за топлоснабдяването, поради
липсата на осигурен достъп за извършване на реален отчет, без обаче, да са
ангажирани безспорни и категорични доказателства, че през тези периоди имотът
се е ползвал от две лица. Следователно ответникът следва да отговаря само за ½
част от сумите за битово горещо водоснабдяване за частта от отчетен период
м.05.2017 г. – м.04.2018 г., която не е обхваната от погасителната давност
/01.12.2017 г. – 30.04.2018 г./, доколкото неправилно от ищеца е начислявана
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване при норма за разход на
гореща вода 140 литра на обитател за едно денонощие /за двама обитатели/, без да
е доказано, че през този период имотът се е ползвал от две лица. Следователно от
общия размер на дължимите суми за доставена до топлоснабдения имот топлинна
енергия за процесния период /в частта, която не се обхваща от погасителната
давност/, следва да бъде приспадната сумата от 220,50 лева /сумата представлява
½ част от сумите за битово горещо водоснабдяване, начислявани за периода до
монтиране на водомер в процесния период, след което действие сумите са
начислявани по реален отчет на водомера, а не при норма от за разход на гореща
вода 140 литра на обитател за едно денонощие – за двама обитатели/.
12
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сума,
представляващи стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан до размера от 3306,85 лева
и за периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен до този размер,
като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 4624,75 лева и за
периода 01.05.2016 г. – 30.11.2016 г., искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата
от 706,86 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
за периода 31.08.2018 г. – 01.02.2021 г., върху главницата за доставена и
потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД, следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с
Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на
„Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР и Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по
Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “Топлофикация
София” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
В раздел IX от горепосочените Общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София,
приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите
на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР са уредени въпросите свързани със заплащането на топлинната енергия и
услугата за дялово разпределение. Съгласно чл. 32, ал. 2 от Общите условия от
2014 г. след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
13
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителни сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия от 2014 г.
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 33, ал. 2 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 30-дневен срок от
датата на публикуването на интернет страницата на продавача. В разпоредбата на
чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2014 г. е предвидено, че продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за задължения по чл. 32,
ал. 2 и то само в случай, че същите не са заплатени в срока по чл. 33, ал. 2, т.е. с
цитираната разпоредба възникването на задължения за обезщетение за забава
върху вземането за потребено количество топлинна енергия е поставено под
условие, доказването на сбъдването на което е в тежест на продавача – ищец в
настоящото производство. По делото не са представени доказателства за сбъдване
на условието по чл. 33, ал. 4 от обвързващите страните по спора Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД
на клиенти в гр. София, приети с Решение по т.1 от Протокол № 53/28.03.2013 на
Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Ето защо съдът намира, че ответникът не е изпаднал в забава за периода, за
който се претендира обезщетение за задължения възникнали при действието на
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
„Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по т.1 от
Протокол № 53/28.03.2013 на Съвета на директорите на „Топлофикация София“
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР.
Следователно върху сумите за главница, по отношение на които са
приложими общите условия от 2014 г. не се дължи лихва за забава и такава не
следва да бъде присъждана.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016
г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена
и потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
14
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 3306,85 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 15.01.2018 г. до 01.02.2021 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно за периода 31.08.2018 г.
– 01.02.2021 г., то при спазване принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес, следва извод, че ищецът има право да претендира лихва за
забава именно за периода 31.08.2018 г. – 01.02.2021 г., размерът на която съдът
определя в размер на 508,94 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, посредством
лихвен калкулатор/, до който именно размер, искът с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД, се явява основателен и доказан.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за доставена
и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан до размера от 508,94 лева и следва да бъде уважен до този размер, като за
разликата над него до пълния предявен размер от 706,86 лева, искът следва да се
отхвърли.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от ответника с
отговора на исковата молба възражение за погасяване по давност на претенциите
на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображение и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията касаещи
процесния период и датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 10.02.2021 г., настоящият съдебен състав
намира, че възражението за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 23,68 лева за периода 01.01.2018 г. – 31.07.2019 г.,
15
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на
договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги
на дружествата за дялово разпределение. По делото се установи, че фирмата за
дялово разпределение точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесния имот, поради което и претенцията за главница за цена на
услугата дялово разпределение за периода 01.01.2018 г. – 31.07.2019 г. се явява
основателна, като от страна на ответника не са наведени възражения относно
размера на претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение,
поради което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 23,68 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и
при съобразяване на представения и приобщен към материалите Договор рег.
Индекс Д-О-67/03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между т.с.е
и Техем Сървисис ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.01.2018 г. – 31.07.2019 г. е основателна и доказана за
пълния предявен размер и следва да бъде уважена.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
16
5,03 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на услуга
дялово разпределение за периода 03.03.2018 г. – 01.02.2021 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 156,05 лева;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. № 8117/2021
г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 107,21 лева; 3/ за заплатен депозит
за вещо лице по допусната и приета в производството съдебно-техническа
експертиза в размер на 250 лева; 4/ за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство по гр. д. № 8117/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав в размер на 50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Й. ЕВГ. К., ЕГН **********, с адрес: ........., ап. 7, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца т.с.е, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление:
......., сумата от 112,61 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
8117/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от
ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед изхода на
17
спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в настоящото исково
производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Й. ЕВГ. К.,
ЕГН **********, с адрес: ........., ап. 7, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца т.с.е, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......., сумата от 362,47
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. № 33111/2021 г.
по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 8117/2021 г. по описа на СРС,
II ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и съдействие от адвокат ....... в размер на 480 лева.
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между Й. ЕВГ. К. и адвокат ......., страните са уговорили, че адвокатът
предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е декларирал, че е
материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба. На основание чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът от Европейския
съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално
затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на производството и
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските, намира, че в полза на адвоката, предоставил безплатна
правна помощ на ответника в заповедното производство по ч.гр.д. № 8117/2021 г.
по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се определи възнаграждение в
претендирания размер от 480 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ...... следва да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат ......., ЕГН
**********, сумата от 136,19 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена на ответника Й. ЕВГ. К. безплатна правна помощ и съдействие в
производството по ч.гр.д. № 8117/2021 г. по описа на Софийски районен съд, II
18
ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете срещу ответника Й.
ЕВГ. К..
От името на ответника своевременно е направено искане за присъждане на
разноски в исковото производство по гр.д. № 33111/2021 г. по описа на СРС, II
ГО, 160 състав, а именно за адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ и съдействие от Н. ИЛЧ. И..
Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между Й. ЕВГ. К. и адвокат Н. ИЛЧ. И., страните са уговорили, че
адвокатът предоставя на клиента безплатна правна помощ и съдействие на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, като клиентът изрично е
декларирал, че е материално затруднено лице по смисъла на същата разпоредба.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закон за адвокатурата адвокатът или адвокатът
от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на
материално затруднени лица. Същевременно съгласно чл. 38, ал. 2 от Закон за
адвокатурата в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има
право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в
размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата
страна да го заплати. Съдът съобразявайки фактическата и правна сложност на
производството и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските, намира, че в полза на адвоката,
предоставил безплатна правна помощ на ответника в исковото производство по
гр.д. № 33111/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, следва да се определи
възнаграждение размер от 600 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения „Топлофикация София”
ЕАД, ЕИК ...... следва да бъде осъдено да заплати в полза на адвокат Н. ИЛЧ. И.,
ЕГН **********, сумата от 170,23 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена на ответника Й. ЕВГ. К. безплатна правна помощ
и съдействие в производството по гр.д. № 33111/2021 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете
срещу ответника Й. ЕВГ. К..
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
19
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с.е, ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление: ....... против Й. ЕВГ. К., ЕГН **********, с
адрес: ........., ап. 7, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, че Й. ЕВГ. К., ЕГН ********** дължи в полза на т.с.е, ЕИК ......, сумата от
3306,85 лева, представляваща стойност на потребена топлинна енергия през
периода 01.12.2017 г. – 30.04.2020 г. в имот – апартамент № 7, находящ се в ........,
абонатен № ......, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.02.2021 г./ до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 12.02.2021 г. по гр.д. № 8117/2021 г. по описа на СРС, 160
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за разликата над уважения размер от 3306,85
лева до пълния предявен размер от 4624,75 лева и за периода 01.05.2016 г. –
30.11.2017 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с.е, ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление: ....... против Й. ЕВГ. К., ЕГН **********, с
адрес: ........., ап. 7, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Й. ЕВГ. К., ЕГН **********, дължи в полза на
т.с.е, ЕИК ...... сумата от 508,94 лева, представляваща мораторна лихва за периода
31.08.2018 г. – 01.02.2021 г., дължима върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 12.02.2021 г. по гр.д. № 8117/2021 г. по описа на СРС, 160 състав,
КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над уважения размер от
508,94 лева до пълния предявен размер от 706,86 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на т.с.е, ЕИК ......,
със седалище и адрес на управление: ....... против Й. ЕВГ. К., ЕГН **********, с
адрес: ........., ап. 7, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124
от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл.
79 ЗЗД, че Й. ЕВГ. К., ЕГН **********, дължи в полза на т.с.е, ЕИК ......, сумата
от 23,68 лева, представляваща цена на услуга дялово разпределение за периода от
01.01.2018 г. – 31.07.2019 г. за имот – апартамент № 7, находящ се в ........,
абонатен № ......, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано
20
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК /10.02.2021 г./ до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 12.02.2021 г. по гр.д. № 8117/2021 г. по описа на СРС, 160
състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на т.с.е, ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление: ....... против Й. ЕВГ. К., ЕГН **********, с адрес: ........., ап. 7, иск
с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал.
1 ЗЗД, за признаване за установено, че Й. ЕВГ. К., ЕГН ********** дължи в полза
на т.с.е, ЕИК ...... сумата от 5,03 лева, представляваща лихва за забава върху
главницата за цена на услуга дялово разпределение за периода 03.03.2018 г. –
01.02.2021 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 12.02.2021 г. по гр.д. № 8117/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА Й. ЕВГ. К., ЕГН **********, с адрес: ........., ап. 7, да заплати в
полза на т.с.е, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 112,61 лева, представляваща разноски за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
8117/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Й. ЕВГ. К., ЕГН **********, с адрес: ........., ап. 7, да заплати в
полза на т.с.е, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ......., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 362,47 лева, представляваща разноски в исковото
производство по гр.д. № 33111/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА т.с.е, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ....... да
заплати в полза на адвокат ......., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. Гургулят
№ 31, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 136,19 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника Й. ЕВГ. К. безплатна
правна помощ и съдействие в производството по ч.гр.д. № 8117/2021 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на отхвърлената част от
исковете срещу ответника Й. ЕВГ. К..
ОСЪЖДА т.с.е, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление: ....... да
заплати в полза на адвокат Н. ИЛЧ. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул.
Гургулят № 31, ет. 1, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал.
21
1, т. 2 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, сумата от 170,23 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника Й. ЕВГ.
К. безплатна правна помощ и съдействие в производството по гр.д. № 33111/2021
г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, съразмерно на
отхвърлената част от исковете срещу ответника Й. ЕВГ. К..
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - фирма.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
22