РЕШЕНИЕ
№ 1739
гр. Плевен, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Дияна Ат. Николова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Дияна Ат. Николова Гражданско дело №
20244430103824 по описа за 2024 година
Искове с правно основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.430 и сл. от ТЗ и чл.86
ал.1 ЗЗД.
Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ
ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД/, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ***,
представлявано от *** и *** – *** и ***, чрез пълномощника С. З. - адвокат от
***, със съдебен адрес: ***, против Т. М. Н., ЕГН **********, с пост. адрес:
*** и Б. П. Т.- Н., ЕГН **********, пост. адрес: ***, в която се твърди
следното : на основание Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***
от *** г. "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД (предишно наименование „ЮРОБАНК
И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД) в качеството му на кредитор е отпуснала на Т.
М. Н.. ЕГН ********** и на Б. П. Т., ЕГН **********, в качеството им на
кредитополучатели, кредит в швейцарски франкове в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 43 000 евро, с краен срок на
погасяване съгласно чл. 5, ал. 1 от договора - 240 месеца. В изпълнение на чл.5
от Договора, страните подписали приложение към договора (озаглавено
„Приложение № 1 към Договор за банков кредит *** от *** г."). с което
удостоверили, че датата на откриване на заемната сметка е 15.08.2008 г., както
и че размерът на усвоената главница възлиза на 71 291 CHF.
Във връзка с предоставения кредит ответниците предоставили
обезпечение (първа по ред ипотека) в полза на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №***, том ***, peг. №
1
***. дело № *** от *** г. на ***, вписана в НК под peг. номер ***, с район на
действие PC - ***.
След учредяването на ипотеката и откриването на заемната сметка по
договора за кредит ответниците усвоили кредит в общ размер на 71 291 CHF.
Разглеждани като съвкупност от писмени доказателства горепосочените
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** от ***г., Приложение №
1 към Договор за банков кредит *** от ***г., банково бордеро №***/ ***г. и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека по несъмнен начин
доказват факта, че между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно
наименование „Българска пощенска банка“ АД/, от една страна, и
кредитополучателите Т. М. Н. и Б. П. Т., от друга страна, е възникнало
облигационно отношение, основано на Договор за кредит за покупка на
недвижим имот *** от *** г„ по което банката е отпуснала на ответника
кредит в размер на 71 291 CHF.
Впоследствие страните предоговорили условията по договора за кредит с
Допълнително споразумение от ***г. Допълнително споразумение от ***г.,
Допълнително споразумение от ***г. Допълнително споразумение от *** г. и
Допълнително споразумение от *** г.
На основание чл.28 ал.1 от процесния Договор за кредит за покупка на
недвижим имот *** от *** г. страните по взаимно съгласие са предоставили на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД право да прехвърли вземанията си,
произтичащи от договора за креди на дружества или институции от групата на
Eurobank EFG Group включително на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ”
АД. На *** г. с Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за
кредит „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ'' АД в качеството си на цедент прехвърли на
“БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД с ЕИК ***, в качеството му на
цесионер, всички свои вземания срещу ответниците, произтичащи от Договор
за кредит за покупка на недвижим имот *** от *** г. Впоследствие с
Договор за прехвърляне на вземания по договор за кредит от *** г.,
БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ” АД в качеството си на цедент
прехвърлило обратно на ..ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в качеството му на
цесионер всички вземания срещу ответниците, произтичащи от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот *** от *** г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 99 ал. 3 и 4 от ЗЗД и при условията
на чл.30 от договора за кредит ответниците са уведомени за цесиите чрез
уведомления за прехвърляне на вземания, връчени чрез ***, вписан в КЧСИ
под peг № ***, с район на действие ОС - ***.
С двата договора за цесия се установява, че въпреки първоначалното
цедиране на вземанията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в полза на трето
лице, вследствие на извършена обратна цесия понастоящем ищецът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД отново е титуляр на всички вземания срещу
ответниците Т. М. Н. и Б. П. Т.-Н.А, произтичащи от Договор за кредит за
покупка на недвижим имот *** от *** г.
2
Съгласно чл.18 ал.1 от договора за кредит при непогасяване на която и да
е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение по
договора за кредит, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем.
След извършена справка в счетоводната система на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД се установи, че към 21.02.2022 г. е налице трайно просрочие
на дължими месечни вноски по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот *** от *** г. в размер на 1 378, 10 CHF поради непогасяване към датата
на изготвяне на уведомлението за предсрочна изискуемост на 3 вноски за
главница, считано от 10.12.2021 г. и на 3 вноски за лихва, считано от
10.12.2021 г., за което банката упражни своето потестативно право по чл. 18,
ал. 1 от договора за кредит и обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем,
за което ответниците са уведомени с уведомления за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, връчени чрез ***, вписан в КЧСИ под per. № ***, с
район на действие ОС - ***.
След обявяване на предсрочната изискуемост на 10.12.2021 г.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД инициира исково производство срещу
задължените лица Т. М. Н. и Б. П. Т.-П., в резултат на което било образувано
гр.д. №***/*** г. по описа на Окръжен съд - ***. С Решение № *** от *** г.,
постановено по гр.д. № ***/*** г. по описа на Окръжен съд - *** исковите
претенции на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД били изцяло отхвърлени с
мотивите на решавания съд, че по кредитът не е налице забава на длъжниците
за внасянето на дължимите месечни вноски по процесния договор, както и че
предсрочната изискуемост не с настъпила с връчени на 10.12 2021 г
уведомления от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД. В решението си съдът е развил
мотиви относно валутния риск по кредита и извършваните преструктурирания
на кредита, като е обявил редица клаузи от процесния Договор за кредит за
покупка на недвижим имот *** от *** г. за невалидни. Горепосоченото
Решение № *** от *** г. постановено по гр.д. № ***/*** г. по описа на
Окръжен съд - *** влезе в законна сила след потвърждението му, извършено
чрез въззивното Решение № *** от *** г„ постановено по в.гр.д. № ***/*** г.
по описа на Апелативен съд - ***. *** граждански и търговски състав.
Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД съобразил мотивите на влязлото в
сила Решение № *** от *** г., постановено по гр.д. № ***/*** г. по описа на
Окръжен съд - *** и извършил преосчетоводяване на кредита, позовавайки се
на задължителните за него решение на съда. В резултат на горното било
извършено значително редуциране на задълженията по кредита и направен
опит за доброволно уреждане на задълженията на кредитополучателите
съчетано с предложение за значителни отстъпки от банката в полза на
ответниците. Така направеното предложение от страна на „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД не билоприето.
Съгласно чл.10 т.9 от Договор за кредит за покупка на недвижим имот ***
от ***г. кредитополучателите са се задължили да информират писмено
3
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД за предявяване на искове срещу тях, както и за
образуване на охранителни и изпълнителни производства с предмет
предоставените по процесния договор обезпечения, в т.ч. и ипотекирания в
полза на банката недвижим имот, а именно Апартамент № ***, находящ се
*** в жилищна сграда с гаражи и офис на ***, на *** жилищен етаж. кота ***,
състоящ се от дневна, спалня, баня с тоалетна, коридор и тераса, със застроена
площ от 70, 51 кв.м., заедно с принадлежащото на жилището МАЗА № ***,
със застроена площ от 8, 08 кв.м., както и 18/430 идеални части от имот с
идентификатор ***. Това задължение на кредитополучатели по чл.10, т.9 от
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** от *** г. не беше
изпълнено, в т.ч. кредитополучателите не са информирали писмено банката,
че за имотът-обезпечение по кредита е водено дело за делба, както и че
същият е предмет на изпълнение по изпълнително дело, както и че дори е
продаден на публична продан по изп.д. № ***/*** г. по описа на ЧСИ *** с
per. № *** в КЧСИ и район на действие Окръжен съд - ***.
Съгласно чл.18 ал.1 от процесния Договор за кредит за покупка на
недвижим имот *** от *** г. при неизпълнение от кредитополучателя на което
и да е задължение по договора, банката може да направи кредита изцяло или
частично предсрочно изискуем.
Поради тези обстоятелства и на основание чл. 18. ал. 1 във вр. с чл. 10. т.
9 от процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** от *** г.
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД обявява кредита за изцяло предсрочно изискуем
преди крайния срок на погасяване, включително и за вноските с ненастъпил
падеж. Това станало чрез писмени уведомления връчени на задължените по
кредита лица на 26.03.2024 г. чрез *** с per. № *** в КЧСИ и район на
действие Окръжен съд - ***. Предсрочната изискуемост на кредита настъпи
именно на горепосочената дата - 26.03.2024г.
С настоящата искова молба и предвид настъпването на предсрочната
изискуемост на кредита на 26.03.2024 г. ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД
предявява иск за вземането за главница по процесния Договор за кредит за
покупка на недвижим имот *** от *** г. в размер на 10 145, 55 CHF, ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на настоящата искова молба
в съда до окончателното изплащане на вземането, иск за вземането за
мораторна лихва в размер на 121 19 CHF за периода от 26.03.2024 г. до
08.05.2024 г. (дължими на основание чл. 3. ал. 3 от договора), както и иск за
разходи по кредита във връзка е обявяване на предсрочната изискуемост в
размер на 364,68 лв. за периода от 14.03.2024 г. до 08.05.2024 г. (дължими на
основание чл. 78 от ЗЗД).
Уточнява се, че изчисляването на задълженията по кредита е съобразено с
влязлото в сила Решение № *** от *** год., постановено по гр.д. №***/*** г.
по описа на Окръжен съд - ***, което е изцяло имплементирано в счетоводната
система на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД преди завеждане на настоящата
искова молба.
4
Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да осъди
ответниците да заплатят солидарно на ищеца следните суми: главница по
Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** от ***г. в размер на 10
145, 55 CHF (десет хиляди сто четиридесет и пет швейцарски франка и
петдесет и пет сантима), ведно със законната лихва върху главницата от
постъпване на настоящата искова молба в съда до окончателното изплащане
на вземането, мораторна лихва в размер на 121, 19 CHF (сто двадесет и един
швейцарски франка и деветнадесет сантима) за периода от 26.03.2024 г. до
08.05.2024 г. и разходи по кредита във връзка с обявяване на предсрочната
изискуемост в размер на 364. 68 лв. (триста шестдесет и четири лева и
шестдесет и осем стотинки) за периода от 14.03.2024г. до 08.05.2024 г.
Претендират се разноски.
В срок е депозиран писмен отговор от Б.Н., чрез адв.М.С., с който се
твърди, че предявеният иск е недопустим, респ. неоснователен, като са
наведени подробни доводи.
В о.с.з. ищецът не изпраща представител.
В о.с.з. ответницата Б.Н. се представлява от адв.М.С., която оспорва
исковете.
В о.с.з. ответникът Т.Н., редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Съдът, като взе предвид изложените от страните доводи, разпоредбите на
закона и доказателствата по делото, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Исковете съдът приема за допустими, но по същество за неоснователни и
недоказани.
Страните не спорят, че на ***год. са сключили договор за кредит за
покупка на недвижими имот, по силата на който банката – ищец е
предоставила на ответниците кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер равностойността в швейцарски франкове на 43000евро, по курс
„купува“ за швейцарски франк към евро на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ
БЪЛГАРИЯ АД в деня на усвояване на кредита, по начин, описан в чл.1 от
договора.
Не е спорно, а това се установява както от представените по делото
доказателства, така и от приобщеното гр.д. №***/***год. по описа на ***, че с
решение по същото, влязло в сила на 09.11.2023год., съдът е отхвърлил
предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“АД-*** против ответниците иск за
солидарно заплащане, на основание чл.79 ал.1 ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл. 86,
ал.1 от ЗЗД на сумите по Договор за кредит за покупка на недвижим имот
***/***г.: 53 858, 43 СНР - главница; 1 124, 39 СНР - възнаградителна лихва за
периода от 10.01.2022 г. до 13.04.2022 г.; 1 425, 50 СНР - мораторна лихва за
периода от 10.01.2022 г. до 08.06.2022 г.; 48, 14 СНР - такси по договора за
периода от 10.02.2022 г. до 08.06.2022 г.; 88 лв. - такси по договора за периода
5
от 09.02 2022г. до 08.06.2022г.; като погасен чрез плащане и за сумата 84 лв.
- нотариални разноски за периода от 13.05.2022г. до 08.06.2022г. - като
неоснователен.
Видно от изложението на фактическите обстоятелства в исковата молба,
подадена по описа на *** и тези, съдържащи се в настоящата искова молба, с
която е сезиран съдът е, че те са идентични – що се отнася до твърдението на
ищеца, че към 21.02.2022г. е налице трайно просрочие на дължими месечни
вноски по Договор за кредит за покупка на недвижим имот *** от *** г. в
размер на 1 378, 10 CHF поради непогасяване към датата на изготвяне на
уведомлението за предсрочна изискуемост на 3 вноски за главница, считано от
10.12.2021 г. и на 3 вноски за лихва, считано от 10.12.2021 г. В предходното
дело ищецът е твърдял, че на това основание е обявена предсрочна
изискуемост на цялото задължение по кредита, като е заявил че същата е
настъпила на 13.04.2022год.
С депозирането на настоящата искова молба, ищецът твърди, че от една
страна : изчисленията на задълженията по кредита е съобразено с влязлото в
сила решение на ***/посочено по-горе/, а от друга - че по силата на чл.18 вр.
чл.10 т.9 от процесния договор и по-специално с оглед неизпълнението на
тази клауза на договора от страна на ответниците, процесният кредит е обявен
за предсрочно изискуем – с настъпила предсрочна изискуемост на
26.03.2024год. Именно поради включеното ново основание ищецът заявява, че
е налице правен интерес от предявяването на исковата претенция по
настоящото дело и оспорва твърденията на ответната страна, чрез
пълномощника адв.М.С., да е налице недопустимост на предявените искове
поради влязлото в сила решение на *** и задължение на съда да зачете силата
на пресъдено нещо на така постановеното съдебно решение.
Съдът намира, че претендираната в настоящото производство главница е
за период от 15.12.2026год. до 15.08.2028год.,т.к. за задължението на
ответниците за заплащане на главница,лихва и др. по договора за кредит за
предходен период, е налице влязъл в сила съдебен акт, чиято СПН съдът
следва да зачете.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът заявява, че с
решението си по гр.д. №***/***год. *** е изложил мотиви за това, че не е
налице забава на длъжниците за внасяне на дължимите месечни вноски по
процесния договор, както и че предсрочната изискуемост не е настъпила с
връчени на 10.12.2021год. уведомления от банката – ищец.
От мотивите на съдебното решение, постановено от *** по гр.д.
№***/***год. по описа на същия съд е видно, че съдът е приел за безспорен
факта на настъпилата, съгласно твърденията на ищеца, предсрочна
изискуемост на целия кредит по сключения между страните договор /л.5 – „Не
са спорни, датата на последното плащане, размера на заплатените от ответниците суми
по договора за кредит, както и наличието на предпоставките за обявената предсрочна
изискуемост, считано от 13.04.2022г., поради непогасени вноски с падежи 10.12.2021г.,
10.01.2022г., 10.02.2022г. и 10.03.2022г.“/. На л.8 от съдебното решение съдът е
6
изложил мотиви за това , че „…Съгласно счетоводните записвания на банката,
задълженията на кредитополучателите са заплащали редовно до вноска с падеж
10.12.2021г., като неплатени са вноските от 10.01.2022г., а кредита е обявен за предсрочно
изискуем, считано от 13.04.2022г. Последното плащане е извършено на 10.03.2022г., когато
са внесени 516.93 шв.франка, с които са погасени главница и лихви за вноски с падежи до
10.12.2021г.“ Такова твърдение се съдържа и в настоящата искова молба. В
мотивите на съдебното решение на *** е посочено, че е спорно : “… дължат ли
ответниците исковата сума, съдържа ли договора за кредит и споразуменията към него
неравноправни клаузи и води ли това да недействителност на договора в тези му части,
какъв е размерът на дълга на ответниците, при наличието на неравноправни клаузи.“
По-нататък в мотивите на решението на *** е видно, че съдът е приел, че
договорът съдържа неравноправни клаузи, а именно – чл.6 ал.2 и чл.23 от
договора, като е приел, че нищожността им не води до нищожност на целия
договор, т.к. тези клаузи могат да бъдат заместени от диспозитивната уредба
на националното право – чл.240 ал.1 от ЗЗД. Съдът е изложил мотиви, че
връщането на заетата сума следва да се извърши в националната
валута/евровата и равностойност по курс 1,9596/ по първоначалния крос курс
за швейцарски франк/евро към 15.08.2008г., посочен в Приложение №1 към
договора - 1,6579. При произнасянето си по съществото на спора съдът е
съобразил заключението на ВЛ Т.И., като е посочил, че „При извършване на
преизчисляване на платените суми в лева и евро към шв.франк по първоначален курс за
шв.франк от 1,6579, се установява, че равностойността на платените суми в шв.франкове
по този първоначален курс към датата на сключване на договора е 116 008,73 шв.франка.
Прилагайки преизчислената сума от 116 008,73 шв.франка (платени суми по кредита
преизчислени по първоначален крос курс за шв.франк към евро 1,6579), по първоначалният
погасителен план /без капитализации, такси просрочие и наказателна лихва/, се
установява, че към датата на исковата молба, всички вноски ще бъдат погасени изцяло и
по кредита няма да има просрочени задължения и плащанията ще бъдат достатъчни за
покриване на погасителни вноски до 10.12.2026г., като със сумата от 116 008.73 шв.франка
ще бъдат погасени: главница 61 145,45 СНР, лихви 50 772.03 СНР, такса управление 4
091.25 СНР.“ С крайния си съдебен акт *** окръжен съд е отхвърлил
предявените искове за главница, лихви, такси по договора, като ПОГАСЕНИ
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ. Видно от представения по делото погасителен план е, че
последната погасителна вноска ес дата 15.08.2028год.
Следователно, след изричното уточнение от страна на ищеца за
съобразяване на настоящата искова претенция с решението на ***, съдът
приема, че претенедираната главница е за периода от 15.12.2026год. до
15.08.2028год., с оглед твърденията за настъпила предсрочна изискуемост на
кредита, на 26.03.2025год.
Съдът приема, че твърденията на ищеца за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита следва да се зачетат и да се приемат за доказани, с
оглед новото основание, послужило за обявяването й, а именно неспазването
на чл.10 т.9 от договора от страна на ответниците. В случая същите не са
изпълнили това свое задължение и уведомяването на банката – ищец от
страна на частния съдебен изпълнител /доказателства на л.231, 236 от делото/
не могат да санират неизпълнението на договорното задължение, което
7
ответниците са поели.
Видно от уговореното в процесния договор е, че действащият БЛП за
шв.франкове не подлежи на договоряне и промените в него стават незабавно и
задължително за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на БЛП за шв.франкове и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването на видно място в банковите салони. Договорените надбавки не се
променят. Съгласно чл.6 от договора кредитополучателят погасява кредита на
месечни вноски включващи главница, лихва и такса управление с размер на
всяка вноска, съгласно погасителен план приложение №2 към договора,
представляващ неразделна част от него. Съгласно ал.2 погасяването на
кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен /в
шв.франкове/. В случай, че на падежа на погасителна вноска, не е осигурена
сумата в шв.франкове, но кредитополучателят има средства в лева или евро,
погасяването на кредита се извършва с тези средства след служебно
изкупуване от банката на дължимите шв.франкове по курс продава за
шв.франк към лева или евро. Съгласно чл.7 погасителните вноски се изплащат
ежемесечно, падежа на всяка вноска е 15-то число на месеца, следващ датата
на усвояване на кредита. Съгласно чл.24 ал.1 от Специални условия,
кредитополучателят декларира, че е запознат и съгласен с обстоятелството, че
промяната на обявения от банката курс купува или продава на шв.франк към
български лев, както и превалутирането по чл.21 от договора, може да има за
последица повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по
кредита, изразени в лева, като приема да носи риска от такива промени и
повишаване, както и всички вреди, вкл.пропуснати ползи от промяната на
валутните курсови и лихвите, приложими по превалутирания кредит.
Настоящият съдебен състав намира, че така цитираните по-горе клаузи са
неравноправни. Съдът на Европейския съюз (СЕС) е постановил определение
по дело C-117/23, съгласно което договорите за кредит в швейцарски франкове
могат да бъдат обявени за нищожни, ако банката не е разяснила достатъчно
ясно валутния риск на клиентите. Кредитополучателят е потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от ДР на 4 ЗЗП. тъй като е сключил през *** г. договора за
кредит за закупуване на жилище. Банката е търговец по смисъла на § 13 т. 2 от
ДР на ЗЗП, тъй като е скючила процесния договор в рамките на своята
търговска /банкова/ дейност. Наличието на неравноправни клаузи в договора
за банков кредит, сключен с потребител, се установява по реда на чл. 143 – 148
ЗЗП. Възможността за извършване на преценка от страна на съда по
отношение на неравноправния характер на инкорпорираните в съглашението
клаузи се предпоставя от следните условия: 1) кредитополучателят да
притежава качеството потребител; 2) неравноправните клаузи да не са
индивидуално уговорени; 3) клаузите да не са формулирани на ясен и
разбираем език. В случая съдът приема, че и трите предпоставки са налице.
По отношение предпоставка 3/ следва да се посочи, че съгласно
постановеното по решение по дело С-186/16 на СЕС във вр. чл.4 § 2 от
Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993гд., в съответствие с принципа
8
на добросъвестност, изискващ банката да отчита законните интереси на
насрещната страна по правоотношението, преди и по време на сключване на
договора на потребителя по ясен, недвусмислен и разбираем начин следва да
бъде предоставена нужната информация, касаеща произтичащите за него
възможни бъдещи икономически последици от договора. Липсата на яснота,
изчерпателност и разбираемост на предоставената преддоговорна
информация, както и на самите клаузи, инкорпорирани в договора, има за
последица засягане на правата на потребителя. Това разбиране съответства и
на чл.12 ЗЗД, който установява задължението на контрахентите да действат
добросъвестно в хода на водене на преговори за сключване на договор. При
сключване на договор за банков кредит в чуждестранна валута изискването
договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език следва да се
схваща като изискване в договора да е прозрачно изложен точният механизъм
на изчисление и погасяване на всяка месечна анюитетна вноска, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на прозрачни критерии
произтичащите за него икономически последици. Посочването на конкретни и
ясни критерии за определяне на условията, при които цената на заетите
парични средства може да бъде променена, е задължение на банката, което
произтича не само от принципа на добросъвестност, но и от текста на чл. 147,
ал. 1 ЗЗП. То е гаранция за възможността кредитополучателят да предвиди
както точните промени, които търговецът би могъл да внесе в първоначално
уговорения размер на възнаградителната лихва, а така и да има предварителна
осведоменост каква би била дължимата от него месечна вноска. Независимо,
че ответниците, като заемополучатели, са декларирали, че са информирани и
запознати с възможните изменения във валутния курс и произтичащите от
тази промяна последици, това съгласие е бланкетно. Ответниците, като
потребители, са по-слабата страна по договора и на същите не е предоставена
информация за очакваните прогнози за промяна на курса на швейцарския
франк, спрямо който националната валута няма фиксиран курс, както и
относно действията, които може да предприемат, за да минимализират
валутния риск. Съобразно разясненията, дадени в практиката на СЕС, чистото
и просто съобщаване на потребителя, че е възможна промяна на обявения от
банката курс купува и/или продава на швейцарския франк, не води до извод,
че е налице „достатъчна информираност” на потребителя. Абстрактното
съгласие за поемане на риска от промените на валутния пазар е предоставено,
без потребителят да е бил предварително оповестен за действителния валутен
риск и възможното значително повишаване на разходите по обслужване на
кредита, както и за цялостните икономически аспекти на сключването на
договора във валута швейцарски франк.
В Решение №50011 от 26.11.2024 г. по т.д. №1060/2022 г. на ВКС
съдебният състав приема, че кредиторът е длъжен да уведоми потребителя за
всички обстоятелства, които могат да имат отражение върху обхвата на
неговия ангажимент, като му позволят по-специално да изчисли общата цена
на своя кредит и да отчете рисковете при драстично обезценяване на
9
законното платежно средство в държавата по своето местожителство или
седалище, т.е. реалните измерения на риска, на който се излага през целия
срок на договора. Потребителят трябва да бъде осведомен от доставчика за
икономическия контекст, в който се сключва договора, и който има
потенциала да даде отражение върху колебанията на обменните курсове в
дългосрочен план, доколкото потребителят не притежава експертната
компетентност. В Решение №314 от 29.07.2019 г. по т.д. № 1766/2016 г. на
ВКС, II ТО съдът приема, че поради непредоставянето от страна на банката на
изчерпателна информация по отношение на промените в курса на
швейцарския франк в дългосрочен план, средният потребител, който е
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен,
не разполага с възможността да прецени потенциално значимите за него
икономически последици при изчисляване на погасителните вноски. В
решение на СЕС от 20.09.2017г. по дело С-186/16, което има задължителен
характер за националните юрисдикции по силата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, е
прието, че чл. 4, §2 от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че
изискването договорната клауза да бъде изразена на ясен и разбираем език
предполага, че финансовата институция е предоставила на кредитополучателя
достатъчна информация, която му позволява да вземе решения, основани на
добра информираност и благоразумие. В своята практика СЕС възприема
разбирането, че преценката за неравноправност на договорните клаузи,
изразяваща се в значителна неравнопоставеност в правата и задълженията на
страните в ущърб на потребителя, следва да се прави на база на това дали,
като постъпва справедливо и добросъвестно спрямо кредитополучателя,
банката може основателно да очаква, че потребителят ще се съгласи с подобна
клауза след индивидуално договаряне. Към момента на възникване на
заемното правоотношение ответниците, като потребители, не са имали
никаква информация относно потенциалните вреди, които биха могли да
претърпят в хода на изпълнение на договора. Трайната практика на Съда на ЕС
еднозначно приема, че договорните клаузи, с които тежестта от промените във
валутата се възлага изцяло върху кредитополучателя, водят до неравновесие в
правата и задълженията на страните по правоотношението. В диспозитива на
определение по дело С-119/17 СЕС посочва, че чл.3,4 и 5 от Директивата
трябва да се тълкуват в смисъл, че следва да бъде третирана като
неравноправна клауза в договор за кредит, последиците от която се изразяват в
цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя и която не е
изразена по прозрачен начин, вследствие на което кредитополучателят не
може да прецени на база ясни и разбираеми критерии икономическите
последици от договора към момента на неговото сключване.
В практиката на СЕС се приема, че нищожност на договор за банков
кредит, по силата на който заеманата сума е деноминирана в чуждестранна
валута и клаузите, отнасящи се до валутния риск, определят основния предмет
на този договор по смисъла на чл.4, §2 от Директивата, ако съдът, след
прилагане на обективен подход и при извършена служебна проверка, прецени
10
неравноправност на посочените клаузи, той следва да прогласи целия договор
за недействителен, в случай че не може да приложи диспозитивна правна
норма и с това не излага потребителя на особено неблагоприятни последици.
Съдът не може, с цел да запази действителността на договора, да
неутрализира неравноправния характер на клаузите, като ги адаптира или
измени посредством промяна на валутата, в която страните са договорили
предоставянето на заемната сума, или посредством промяна на обменния курс
на тази валута към конкретен времеви момент. Чл. 6, §1 от Директивата трябва
да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба, която дава
възможност на решаващия съд да допълва договора, като измени
съдържанието на отделна негова клауза – например премахвайки единствено
елементи от нея, които я правят неравноправна. Клаузите относно валутния
риск определят основния предмет на договор за кредит в чуждестранна валута
и след премахването им няма правна възможност за неговото запазване. ВКС
уточнява, че в националното ни законодателство не съществува нормативна
разпоредба, която да указва начин за превалутиране на договор за кредит,
деноминиран в чуждестранна валута, в случай на констатирана
неравноправност на негови клаузи, което води до невъзможност българските
съдилища да приложат описания в решенията на СЕС алгоритъм, с цел
съхраняване на договорите за кредит, деноминирани в швейцарски франкове.
В българското право липсва материалноправна норма, която да урежда
правата и задълженията на страните във връзка с валутата на престациите по
сключен договор за кредит или която да регламентира извършването на
погасяването на дължимите вноски само в законното платежно средство в
България – български лев, с която да бъде заместено съдържанието на договор
за кредит, съдържащ неравноправни клаузи.
На база на горепосоченото следва да бъде обобщено, че когато клауза,
възлагаща валутния риск в тежест на потребителя, поради неравноправния си
характер и обстоятелството, че представлява основен предмет на договора,
води до недействителност на договора за кредит, деноминиран или
индексиран в чуждестранна валута, в неговата цялост, чл.6, §1 от Директивата
не допуска този договор да бъде обявен за действителен и съдържанието на
произтичащите от неравноправната клауза задължения на потребителя да
бъдат адаптирани посредством промяна валутата на договора, или
посредством определяне на максимален размер на обменния курс на тази
валута. В Решение № 50011 от 26.11.2024 г. по т.д. №1060/2022 г. ВКС
подчертава, че практиката съдът да изменя или допълва договора с цел да
неутрализира включените в него неравноправни клаузи, противоречи на
предвидената в чл. 7 от Директивата дългосрочна цел – да се възпрат
продавачите или доставчиците да прилагат неравноправни клаузи занапред.
С оглед изложеното съдът приема процесния договор за недействителен.
В случая на ответниците е предоставен кредит в размер равностойността
в швейцарски франкове на 43000евро. Съгласно постановеното решение по
гр.д.№***/***год. по описа на *** за така претендираната главница 53 858, 43
11
СНР - главница; 1 124, 39 СНР - възнаградителна лихва за периода от
10.01.2022 г. до 13.04.2022 г.; 1 425, 50 СНР - мораторна лихва за периода от
10.01.2022 г. до 08.06.2022 г.; 48, 14 СНР - такси по договора за периода от
10.02.2022 г. до 08.06.2022г.; 88 лв. - такси по договора за периода от 09.02
2022г. до 08.06.2022г., исковете са отхвърлени като погасени чрез плащане, а
за сумата от 84 лв. – като неоснователен.
С настоящата искове молба претенцията е 10 145,55 CHF - главница,
121,19 CHF- мораторна лихва и 364,68лв. разноски. С оглед нищожността на
договора, задължението на кредитополучателите е да върнат само
предоставения им заем, без лихви, такси и други разноски.
От приетото заключение на ВЛ В.В. се установява, че : кредитът на
ответниците по процесния договор е в размер на 71 291,00 GHF /43 000 EUR
при курс 1,6579/, усвоен на 15.08.2008г. по сметка с IBAN: *** в „***" АД с
титуляр Т. М. Н..
Във връзка с влязлото в сила Решение № ***/*** г., постановено по Гр.д.
№********* г. по описа за *** г. на ОС *** и извършено преосчетоводяване на
кредита, в счетоводните документи на „Юробанк България“ АД е установено
пълно погасяване на главница по кредита до вноска № *** вкл. с падеж
15.11.2026 г. и частично погасяване на главница по кредита от вноска № *** с
падеж 15.12.2026 г. в размер на 12,25 GHF. /размера на цялата главница по
вноската е 459,96 GHF /
По задачата, формулирана от ответната страна, ВЛ дава следното
заключение : съгласно първоначалния Погасителен план към Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № ***/*** г. дължимите суми по кредита
за периода от 15.08.2008 г. до 15.08.2028 г. са 125 639,22 GHF, в т.ч.: главница -
71 291,00 GHF, договорна лихва - 51 289,21 GHF и комисионни за управление
на кредита - 3 059,01 GHF. Извършени са преизчисления на направените
погашения от лева/и или евро по обменният курс за тези валути в швейцарски
франкове, към датата на сключване на договора, без капитализация на изтекли
лихви, като е съобразена възнаградителната лихва в договорения размер, без
начисление на наказателни лихви и такси за просрочен кредит.Платените суми
в лева са превалутирани в евро /при курс лев/ евро = 1,9595/, а след това
получената равностойност в евро е превалутирана в щвейцарски франкове
/при курс евро/швейцарски франк = 1,6579/.Усвоеният кредит, дължимите
вноски за главница, договорна лихва и такса управление, както и извършените
плащания са отразени подробно по дати, суми /в лева, ЕUR и GHF / и
задължения в Приложение №2. Дължимите суми по кредита по Договор за
кредит за покупка на недвижим имот № ***/*** г. за целия период на договора
- от 15.08.2008г. до 15.08.2028 г. са 126 708,59 СНР, в т.ч.:
-главница-71 291,00 СНР
-договорна лихва за периода от 15.08.2008 г. до 15.08.2028 г. -51 289,21
СНР
- комисионни за управление на кредита за периода от 15.08.2008 г. до
12
15.08.2028 г.-3059,01 GHF
- такса за управление - 1 069,37 GHF
Направените погасителни вноски за периода от 15.08.2008 г. до 10.03.2022
г. в лева са в размер на 137 010,04 лв. и в евро - 51,38 евро. Сумата от
погасителните вноски е превалутирана в евро в размер на 69 972,30 евро и
след това в швейцарски франкове в размер на 116 008,73 швейцарски
франка. Съдът приема, че следва да съобрази този вариант на заключението
на ВЛ, т.к. с оглед нищожността на договора за кредит следва да бъде
съобразена сумата, която ответниците са заплатили по договора, съотнесена
към дължимата главница - 71 291,00 СНР. При това положение следва да се
направи извод, че ответниците са заплатили изцяло дължимата главница по
договора и даже са надплатили същата.
Исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
При този изход на делото ищецът следва да заплати направените разноски
от ответницата Б.Н. – в общ размер 2100лв. – адвокатско възнаграждение и
внесен депозит за вещо лице. На ищеца не се дължат разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД /предишно
наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД/, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление в ***, чрез пълномощника С. З. - *** от ***,
със съдебен адрес: ***, против Т. М. Н., ЕГН **********, с пост. адрес: *** и
Б. П. Т. - Н., ЕГН **********, пост. адрес: ***, искове на основание чл.79
ал.1 ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за солидарно заплащане на
сумите : 10 145, 55 CHF - претендирана главница по договор за кредит №
***/***год. за периода от 15.12.2026год. до 15.08.2028год., мораторна лихва в
размер на 121, 19 CHF за периода от 26.03.2024 г. до 08.05.2024г. и разходи по
кредита във връзка с обявяване на предсрочната изискуемост в размер на 364.
68 лв. за периода от 14.03.2024г. до 08.05.2024 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ и
НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.2 от ГПК „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД
/предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД/, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление в ***, ДА ЗАПЛАТИ на Б. П. Т. - Н.,
ЕГН **********, пост. адрес: ***, разноски по делото в размер 2100лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба чрез ПлРС пред ПлОС, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
13