Р
Е Ш Е Н И Е
№
628 / 2.4.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на пети март, две хиляди и двадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 05823 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е отрицателен установителен иск от Л.Б.Д.,
с ЕГН: ********** и адрес: *** срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, с който се иска да бъде признато в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответното дружество сумата от 298,04 лева, представляваща главница (стойност) на
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 22.03.2006г. до 05.01.2008г.,
сума в размер на 37.00 лева – законна лихва за забава от 01.06.2006г. до
06.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 9,70 лева,
направени разноски, за които суми по гр. дело № 2315/2008г. по описа на ПРС е
издаден изпълнителен лист в полза на ответника.
В
исковата молба се твърди, че въз основа на издаден по гр. д. № 2315/2008г. по описа на ПРС
изпълнителен лист, е било образувано изпълнително дело № 398/2009г. по описа на
ЧСИ Стилиян Бадев. Твърди се, че по отношение на вземанията, за които е издаден
процесният изпълнителен лист, е изтекла погасителната давност, поради което
същите не се дължат.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ООД, е депозирал
писмен отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Твърди се,
че изпълнително дело № 398/2009г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев е прекратено по
силата на закона, считано от момента на изтичане на две години от последното
процесуално действие. Твърди се, че след тази дата няма предприети нови
действия по принудително събиране, т. е. дружеството не е провокирало завеждане
на отрицателния иск с действия за предприемане на допълнителни способи за
принудително събиране.
В
съдебно заседание, ищецът, представляван от пълномощника му адв. К. П.,
поддържа основателността на предявените искови е пледира за уважаването им.
Излага съображения за приложение на кратката,
3-годишна погасителна давност.
Ответното дружество, представлявано от
процесуалния му представител, оспорва предявените отрицателни установителни
искове, като неоснователни и пледира за отхвърлянето им.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните
доводи, намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, а и от
приетите доказателства се установява, че с изпълнителен лист, издаден на
13.03.2008г. по ч. гр. д. № 2315/2008г. по описа на ПРС, ищецът е бил осъден да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11 сумата от 298,04 лева, представляваща главница (стойност) на
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 22.03.2006г. до 05.01.2008г.,
сума в размер на 37.00 лева – законна лихва за забава от 01.06.2006г. до
06.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 9,70 лева,
направени по делото разноски.
За горните суми, по молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК:
*********, на 08.06.2009г. е било
образувано изпълнително дело № 398/2009г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с рег.
№ 753 и с район на действие Окръжен съд – гр. Перник. По същото, след
образуването му на 08.06.2009г., са извършвани действия за проучване на
финансовото и имуществено състояние на длъжника (ищец понастоящем) до
07.11.2012г., когато върху пенсията на последния е наложен запор. До 14.04.2015г.,
когато по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя (понастоящем –
ответник) е депозирана молба, с която се иска да бъде извършена повторна
справка за получаваното от длъжника трудово възнаграждение или пенсия, респ.
при наличие на такива – да бъде наложен запор. Впоследствие, отново са
извършени единствено действия по проучване финансовото състояние на длъжника.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По допустимостта:
Ищецът
е предявил иск по чл. 439 от ГПК, като се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради
наличие на новонастъпили обстоятелства (след приключване на съдебното
производство, по което е издадено изпълнителното основание), а именно:
погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
С
оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като, както вече се
посочи, ищецът се позовава на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
На следващо място, с
отрицателния установителен иск за недължимост на суми по изпълнителния лист се
цели установяване несъществуването на изпълняемото право, като при уважаването
му, изпълнителният процес следва да бъде прекратен. Именно в прекратяване на
воденото, принудително изпълнение се състои защитата, която се търси с
отрицателния установителен иск за несъществуване на вземането. По време на
висящността на принудителното изпълнение, длъжникът има правен интерес да
установи твърдяното несъществуване на изпълняемото право, чрез предявяване на
отрицателен установителен иск. Следва да се посочи също така, че целта на
погасителната давност е своевременното упражняване на субективните граждански
права. На кредитора чрез нея се отнема възможността да иска принудително
осъществяване на своето право. Това става, след като длъжникът упражни правото
си да погаси с волеизявление пред съд правото на иск или правото на
принудително изпълнение на кредитора поради това, че то не е упражнено в
определен от закона срок от време. Според разпоредбата на чл. 120 ЗЗД давността
не се прилага служебно. Това означава, че освен изтичане на определен срок от
време, за да настъпи погасителният ефект трябва да бъде направено и волеизявление
от длъжника, че иска да се ползва от давността. Възражението за изтекла
погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на
вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение. Ето защо,
възражението за изтекла погасителна давност не може да се направи извън исковия
процес.
Предявеният
иск е допустим и защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на
вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен
интерес у длъжника за предявяване на иска по чл. 439 ГПК, с който се оспорва
изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. д.
№ № 398/2009г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, с рег. № 753, с район на действие
Окръжен съд – гр. Перник, като производството по това изпълнително производство
продължава да е висящо, тъй като не са събрани вземанията на взискателя,
съобразно приложения изпълнителен лист, както и тези, досежно лихви и направени
разноски. Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е
изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на
установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са
настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг
вид защита.
Поради изложеното,
съдът намира, че ищците имат правен интерес от предявяването на отрицателен
установителен иск за посочените суми. Ето защо и съдът намира, че предявеният
иск е допустим.
Относно основателността на предявения отрицателен
установителен иск, съдът намира следното:
От фактическа страна е безспорно, а и
от писмените доказателства се установява, че в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК:
********* е издаден изпълнителен лист от 13.03.2008г. по
гр. д. № 2315/2008г. по описа на ПРС, за сумата от 298,04 лева, представляваща главница (стойност) на
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода от 22.03.2006г. до 05.01.2008г.,
сума в размер на 37.00 лева – законна лихва за забава от 01.06.2006г. до
06.02.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
27.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 9,70 лева,
направени по делото разноски.
Предвид липсата на доказателства,
сочещи за обжалване на определението от 28.02.2008г., с което е уважена молбата
за издаване на изпълнителен лист, съдът
намира, че нов 5-годишен давностен период за вземанията започва да тече от
датата на издаване на изпълнителния лист – 13.03.2008г.
Въз основа на
така издадения изпълнителен лист и по молба „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК: *********
е
било образувано изп. дело № 398/2009г. по описа на ЧСИ Ст. Бадев, с рег. № 753,
с район на действие Окръжен съд – гр. Перник. От приетото в заверено копие
изпълнително дело е видно, че последното (и единствено) изпълнително действие,
годно да прекъсне течението на давността, е било на 07.11.2012г., от което
следва, че считано от 08.11.2012г., изпълнителното производство се счита за прекратено ex lege.
Тук следва да се посочи, че с оглед
разрешаване на правния спор следва да се държи сметка и за друг съществен
елемент, а именно: дали спира да тече погасителната давност по време на висящо
изпълнително производство. Съгласно Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о. с докладчик Димитър Д. „съгласно даденото с
ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността като по време на изпълнителното производство
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за период преди
постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това
давността ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради даденото
с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да
намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент за в бъдеще. С
оглед на горното извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено
по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС № 3/18.11.1980
година поражда действие от датата на обявяването на ТР, като даденото с т. 10
от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК
на ВКС разрешение се прилага от тази дата и то само по отношение на висящите
към този момент изпълнителни производства, но не и към тези, които са
приключили преди това.“
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на
ВКС, следва да се приеме, че новата давност е започнала да тече на 07.11.2012г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие. Предвид обстоятелството, че към този момент,
обаче, горепосоченото изпълнително дело все още е било висящо, то давността от
същата дата е и спряна, до прекратяването на изпълнителното дело. Следователно,
давността за принудителното удовлетворяване на изпълняемото право е започнала
да тече от датата на прекратяване на изпълнителното дело, а именно: от 08.11.2014г.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД,
ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая има издаден изпълнителен лист на основанията,
визирани в чл. 237 и сл. от отменения ГПК, приравнени с влязъл в сила съдебен
акт, с оглед правните им последици, поради което настоящия съдебен състав
намира, че погасителната давност за вземанията е общата 5-годишна давност по
арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай.
Към 09.10.2019г., когато е образувано настоящото
производство, давността не е изтекла,
тъй като не са изтекли необходимите 5 години от датата на прекратяване на
изпълнителното дело - 08.11.2014г.
Предвид гореизложеното, съдът намира,
че предявения отрицателен установителен иск е неоснователен, поради което и
следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, основателно се явява и искането на ответната
страна за присъждане на разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ вр. чл.
26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид
конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.,
което да бъде присъдено на ответната страна.
При
този изход на спора, ищецът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от Л.Б.Д., с ЕГН: ********** и адрес: *** срещу „Водоснабдяване и канализация“ ООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ № 11, отрицателен установителен иск, с който се иска да бъде признато по отношение на
ищеца, че не дължи на ответника, поради погасяване по давност, сумата от
298,04 лева, представляваща
главница (стойност) на доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от
22.03.2006г. до 05.01.2008г., сума в размер на 37.00 лева – законна лихва за
забава от 01.06.2006г. до 06.02.2008г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.02.2008г. до окончателното й изплащане, както и сума
в размер на 9,70 лева, направени разноски, за които суми в полза на ответника
по настоящото дело е издаден изпълнителен лист от 13.03.2008г. по ч. гр. дело № 2315/2008г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА Л.Б.Д., с ЕГН: ********** и адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и
канализация“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Перник, ул. „Средец“ № 11 сумата от 150.00
лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
След влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02315
по описа за 2008г. на Пернишки районен съд, да бъде върнато в архив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: