№ 225
гр. Костинброд, 17.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Гражданско дело №
20241850100106 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от “Т.” ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., срещу И. А. А.,
ЕГН**********/починал на 29.03.24 г. след завеждане на ИМ/, впоследствие
против неговите наследници М. Н. А., И. И. М. и К. И. А., с правно основание
чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1,т.1 ГПК, с който е поискано да се признае за
установено съществуване на вземане за следните суми:
I. спрямо М. Н. А.:
- за сумата от 4274,91 лева, представляваща главница- незаплатена
топлинна енергия за период от 05.20 г. до 04.22 г., ведно със законната лихва
от 04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата 570,42 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 04.22 г.;
- за сумата 18,94 лева, представляваща дължима сума за дялово
разпределение за период от 07.21. до 04.22 г., ведно със законната лихва от
04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата 2,94 лева, представляваща друга лихва за период от 15.09.21г.
до 22.06.23 г.;
II. спрямо И. И. М.- за сумата от 1068,72 лева, представляваща главница-
незаплатена топлинна енергия за период от 05.20 г. до 04.22 г., ведно със
законната лихва от 04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата от 142, 60 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2021г. до 04. 22 г.;
- за сумата от 4, 73 лева представляваща дължима сума за дялово
1
разпределение за период от 07.21. до 04.22г., ведно със законната лихва от
04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата от 0, 73 лева, представляваща друга лихва за период от
15.09.21г. до 22.06.23 г.;
III. спрямо К. И. А.- за сумата от 1068,72 лева, представляваща
главница- незаплатена топлинна енергия за период от 05.20 г. до 04.22 г., ведно
със законната лихва от 04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата от 142, 60 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2021г. до 04. 22 г.;
- за сумата от 4, 73 лева представляваща дължима сума за дялово
разпределение за период от 07.21. до 04.22г., ведно със законната лихва от
04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата от 0, 73 лева, представляваща друга лихва за период от
15.09.21г. до 22.06.23 г.;
за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №854/23 г. по
описа на КРС, както и за направените разноски в хода на заповедното
производство.
Сочи се, че претендираните суми са съобразени с полученото
наследство след смъртта на И. А., поради което от общата претендирана сума
се претендира 4/6 от М. А., и по 1/6 за И. М. и К. А..
Претендират се и разноски в настоящото производство.
Ищецът сочи, че вземането произтича от това, че длъжникът не е
заплатил дължимите суми за доставена топлинна енергия и дялово
разпределение за топлоснабден имот, находящ се гр. С., ж,к. „М., с аб. №
83985, инсталация ********** за посочения период.
В едномесечния срок за това е постъпил отговор от ответниците, с който
оспорват исковите претенции като неоснователни, с подробни изложения в
тази насока.
Третото лице помагач– „Т. С.“ ЕООД, не изразява становище и не взема
участие в проведените съдебни заседания.
При проверка на материалите, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно и субективно съединени установителни
искове от „Т. С.“ ЕАД срещу И. А. А., ЕГН**********/починал на 29.03.24 г.
след завеждане на ИМ/, впоследствие против неговите наследници М. Н. А.,
И. И. М. и К. И. А., с правна квалификация по чл. 422, вр. чл.415 и сл. ГПК,
вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По делото е приложено ч.гр.д.№854/23 г. по описа на КРС, от което е
видно, че във връзка с подадено заявление от страна на ищеца срещу
първоначалния ответник- И. А. А./, е била издадена заповед за изпълнение на
2
парично задължение №367/10.10.23 г., по реда на чл.410 ГПК, с която е
разпоредено на длъжника, да заплати на кредитора „Т.“ ЕАД, сумата от 6412,
37 лева, представляваща начислена главница за периода от 01.05.20 г. до
01.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.07.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 855,63 лева, представляваща лихва за период от
15.09.2021 г. до 22.06.2023 г., сумата 4,42 лева, представляваща друга лихва за
период от 15.09.2021 г. до 22.06.2023 г., сумата 28,42 лева, представляваща
друго допълнително вземане за период от 01.07.2021 г. до 01.04.2022 г., заедно
със заплатена ДТ в размер на 146, 02 лева и присъденото юриск.
възнаграждение в размер на 150 лева.
Съобщението до длъжника е било връчено на основание чл. 47, ал.5
ГПК, поради което на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК, е указано на заявителя
да предяви иск за вземанията си.
В срок е подадена настоящото искова молба, поради което съдът
намира, че производството по делото е допустимо.
Видно от приобщената по делото справка от НБД „Население“ по
отношение на лицето И. А. А. се установява, че същият е починал на 29.03.24
г., за което е издаден акт за смърт №22/29.03.24 г. на община Костинброд.
Исковата молба е предявена на 06.02.24 г., поради което съдът е предоставил
възможност на ищеца да предяви претенцията спрямо надлежна страна.
С уточнение към исковата молба претенцията е предявена спрямо М.
Н. А./преживяла съпруга/, И. И. М./дъщеря/ и К. И. А./дъщеря/, като са
индивидуализирани претенциите спрямо всяка една от същите, съобразно
наследствените им дялове.
От приобщения по делото договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредба за държавни имоти от 04.06.1991 г., се
установява, че И. А. А., е придобил недвижим имот находящ се в гр. С., ж.к.
М., с площ от 94, 40 кв.м.
От приобщеното по делото удостоверение за наследници на И. А. А.
се установява, че след смъртта си същият е оставил като наследници по закон
неговата преживяла съпруга М. А. и двете му дъщери И. И. М. и К. И. А..
Видно от препис от съдебно удостоверение от 12.07.24 г., издадено по
ч.гр.д. №141498/24 г. по описа СРС, е че И. И. М. се е отказала от
3
наследството, което е било оставено след смъртта на И. А. А..
От приобщения по делото препис от нотариален акт за дарение на
недвижим имот №92, том №2, рег.№6646, дело №248 от 2024 г., на нотариус
П. Д.- район на действие СРС се установява, че М. Н. А., е дарила на К. И. А.,
притежаваните от нея 3/4 идеални части от недвижим имот- самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.1602.6074.1.32, с адрес гр. С., ж.к. М..
По делото е приобщен и договор №3177/28.08.02г., сключен между
„Т. сървисиз“ ЕООД, и етажната собственост на вх.А, към бл.80, находящ се в
гр. С., „Младост 1“, от който е видно, че на третото лице- помагач, е било
възложено да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия във входа.
По делото е представен протокол от проведено Общо събрание на
етажните собственици за съответния вход, където се намира процесния имот,
на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в блока
топлоенергия. Към протокола е изготвено приложение, в който се съдържа
списък на собствениците във входа на блока/сред които е И. А./.
По делото е приложена и справка за абонат с номер №**********,
която е издадена за периода от 07.21 г. до 10.22 г., за обща стойност от 7300, 84
лева, от които 6440, 79 лева главница и сума в размер на 860, 05 лева за лихва.
Приобщени са по делото и заверени преписи от фактури за двата
отоплителни сезона, включени в периода от 01.05.20г. до 30.04.22 г.
Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имот в гр. С., ж,к.
„М., с аб. № 83985, инсталация **********, за посочения в исковата молба
период е бил собственост на ответника- И. А., явяващ се впоследствие
наследодател на ответниците по делото, като не са ангажирани доказателство
в обраният смисъл.
Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри
на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители
на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е притежанието на вещно право върху имота –собственост или вещно право на
ползване.
4
И. А. е бил собственик на процесния топлоснабден имот по силата на
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за
държавни имоти от 04.06.1991 г., като към приключване на съдебното дирене
в настоящото производство собствеността върху него е преминала изцяло у
неговата дъщеря К. А..
В качеството си на собственик на топлоснабдения имот И. А. се явява
потребител на топлинна енергия като битов клиент.
По тази причина и именно в качеството си на
собственик, ответникът за процесния период се явява страна по
облигационното правоотношение с „Т.“ ЕАД по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди,
сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с
Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.
По делото се установи, че сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, е била присъединена към топлопреносната мрежа,
поради което възраженията на ответника в тази насока са неоснователни. По
делото е спорно дали за посочения период ищцовото дружество е доставило в
имота топлинна енергия в количеството и с качество посочено в исковата
молба, както и че за процесния период в имота е извършвана услуга дялово
разпределение в претендираната стойност.
Съдът кредитира в цялост заключенията по допуснатите ССЕ и СТЕ,
като намира същите са достатъчно пълни, обосновани и ясно.
От СТЕ се извежда извод, че сградата в която се намира процесния
имот е била с непрекъснато топлоснабдявана в процесния период, ищецът
ежемесечно е извършвал отчети на топломера в ЕС, който е бил преминал
периодчен метрологичен контрол. Дяловото разпределение, извършено от
ФДР „Т. Сървиси“ ЕООД, е било определено съобразно действащите
подзаконови нормативни актове, а направените изчисления за дялово
разпределение на топлинна енергия за топла вода, ТЕ от СИ, ТЕ за отопление
са били извършени съгласно методиката за дялово разпределение.
Изчислената изравнителна сума за процесния период от СТЕ в размер на 202,
18 лева с ДДС за доплащане. Общата сума в размер на 6258, 28 лева с ДДС, за
топлинна енергия, начислена на абоната от ищеца, във фактури по прогнозни
данни, включва ТЕ за отопление и ТЕ за топла вода, като изчислената сума за
5
заплащане е 6460, 46 лева с ДДС.
Вещото лице е дало заключение и за това, че ежемесечните
изчисления и отчисления за технологични разходи в абонатната станция,
които са начислени по фактури, дялово разпределение и остойностяване на
потретената ТЕ за имота са изготвени в съотвеТ.твие с изискванията на закона
и цените за ТЕ през съответния период. Изготвеното заключение не е
оспорено от страните по делото, като доколкото се подкрепя от останалите
доказателство по делото следва да се кредитира в цялост
От ССЕ може да се обоснове извод, че е била начислена обща
прогнозна стойност на ТЕ за процесния имот за периода от 05.20 г. до 04.22 г.,
в общ размер на 5271,99 лева, като размерът на изравнителната сметка е плюс
202, 18 лева. Сумата 5271,89 лева, е била сформирана от сумата от 3594,83
лева, представляваща начислени суми за отопление и сума в размер на 1620,36
лева за топла вода. Вещото лице е дало заключение, че за процесните периоди
в дължимите фактури не са били отчетени и начислявани суми за сградна
инсталация и мощност.
Посочило е, че размера на дължимата лихва за периода от 14.09.21г.
до 22.06.23г., е в размер на 860, 05 лева.
Посочено е също така, че общия размер на задължението е в размер на
7300, 84 лева, от които главница в размер на 5440, 79 лева/без ДДС/ и сума в
размер на 860, 05 лева за лихва.
С оглед горното съдът намира от правна страна следното:
Съдът намира, че предявената претенцията спрямо ответницата И. И.
М. следва да се отхвърли изцяло.
Видно от препис от съдебно удостоверение от 12.07.24 г., издадено по
ч.гр.д. №141498/24 г. по описа СРС, същата се е отказала от наследството,
което е било оставено след смъртта на И. А. А., в това число и от
задълженията които би следвало да наследи от него.
По отношение на претенцията спрямо ответницата М. Н. А., съдът
намира, че същата следва да се уважи като основателна и доказана в хода на
процеса. Ирелевантно е възражението на ответниците, че след като е
прехвърлена собствеността върху притежаваните от нейна страна идеални
части от наследствения апартамент в ж.к. „Младост“, то същата не е
6
легитимирана и срещу нея следва да се остави без разглеждане претенцията.
По своя характер видно от приобщения по делото нотариален акт, с който е
обективирано извършено дарение от нейна страна в полза на другата
ответница К. А., то същата, като прехвърлител не се е разпоредила с
дължимите суми за ТЕ за предишен период по отношение на процесния имот.
Ето защо не следва да се изключва нейна отговорност за задълженията които
е наследила след смъртта на нейния съпруг за ТЕ, с изключение на
претендираната сума за дялово разпределение и начислена върху него лихва,
доколкото по делото се установи, че суми за такава услуга не са били реално
начислени.
Съдът намира, че следва да се уважи и претенцията спрямо
ответницата К. А. в цялост, доколкото същата се явява доказана и
основателна, с изключение на претендираната сума за дялово разпределение и
начислена върху него лихва.
Съдът намира, че релевираното възражение за настъпила давност по
своя характер се явява неоснователно, доколкото заявлението по реда на
чл.410 ГПК, е предявено на 04.07.23 г., а изискуемостта на първите дължими
суми е настъпила на 14.09.21г./след приключване на отоплителния сезон,
изготвяне на изравнителната сметка за текущата година, така и изтичане на
срока за възражения срещу последната/, тоест заявлението е било подадено
преди настъпването на ефекта от погасителната давност.
Съдът намира, че макар и да не са били изпълнени дадени от страна на
съда указания за предоставяне на фактури и съобщения в оригинал от страна
на ищеца, както и на документи от страна третото лице- помагач, то с
останалите доказателства по делото се доказаха частично предявените
претенции.
При този изход на делото и двете страни имат право на разноски.
Ищецът е сторил разноски в общ размер на 1216, 49 лева, в това число
се включват сторени разноски в заповедното и исковото производство,
депозити за вещи лица, такси за съдебни удостоверения и юриск.
възнаграждение. Доколкото е уважена частично претенцията на ищеца, то
същата следва да се уважи съразмерно с уважената част, а именно за сумата
от 1009,19 лева определена по следния начин общо претендирания размер на
разноските в размер на 1216,49 лева, която е умножена по сумата от 6056, 72
7
лева/уважена част на исковите претенции/, резултата от което се разделя на
общо претендираната сума от 7300, 84 лева.
Ответниците имат право на разноски, като доколкото същите са
ангажирали доказателства за сумата от 1750 лева/1200 лева за
адв.възнаграждение и 550 общо по двете експертизи/, то съобразно
отхвърлената част на претенциите същите имат право да получат сумата от
298, 12 лева, която е получена след като е умножена отхвърлената част на
исковите претенции 1244,12 лева по общия размер на претендираните
разноски, резултата от което се разделя на цялата искова претенция, а именно
на сумата от 7300, 84 лева.
Съдът намира, че не е основателно релевираното възражение от
страна ищеца за прекомерност на адв.възнаграждение на ответниците по
настоящото дело. По делото се установи, че упълномощения адвокат е
представлявал и тримата ответници по делото във всички проведени открити
съдебните заседания, като наред с това и общия размер на претендираните
претенции, а именно сума в размер на 7300, 84 лева, то сумата от 1200 лева за
адв.възнаграждение не се явява прекомерна.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове на основание чл.
422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, от “Т.” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., против И. И. М.,
ЕГН**********, с който е поискано да се признае за установено по
отношение на страните съществуване на вземане в полза на „Т.“ ЕАД за
следните суми:
-за сумата от 1068,72 лева, представляваща главница- незаплатена
топлинна енергия за период от 05.20 г. до 04.22 г., ведно със законната лихва
от 04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата от 142, 60 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.09.2021г. до 04. 22 г.;
- за сумата от 4, 73 лева представляваща дължима сума за дялово
разпределение за период от 07.21. до 04.22г., ведно със законната лихва от
04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата от 0, 73 лева, представляваща друга лихва за период от
15.09.21г. до 22.06.23 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №854/23 г. по описа на КРС
8
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове на основание
чл. 422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, от “Т.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., против К. И. А.,
ЕГН**********, с който е поискано да се признае за установено по
отношение на страните съществуване на вземане в полза на „Т.“ ЕАД за
следните суми:
-за сумата от 1068,72 лева, представляваща главница- незаплатена
топлинна енергия за период от 05.20 г. до 04.22 г., ведно със законната лихва
от 04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата от 142, 60 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021г. до 04. 22 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №854/23 г. по описа на КРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове на основание чл.
422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, от “Т.” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., против К. И. А.,
ЕГН**********, с който е поискано да се признае за установено по
отношение на страните съществуване на вземане в полза на „Т.“ ЕАД за:
- сумата от 4, 73 лева представляваща дължима сума за дялово
разпределение за период от 07.21. до 04.22г., ведно със законната лихва от
04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата от 0, 73 лева, представляваща друга лихва за период от
15.09.21г. до 22.06.23 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове на основание
чл. 422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, от “Т.”
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., против М. Н. А.,
ЕГН**********, с който е поискано да се признае за установено по
отношение на страните съществуване на вземане в полза на „Т.“ ЕАД за
следните суми:
- за сумата от 4274,91 лева, представляваща главница- незаплатена
топлинна енергия за период от 05.20 г. до 04.22 г., ведно със законната лихва
от 04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата 570,42 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2021 г. до 04.22 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. №854/23 г. по описа на КРС.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове на основание чл.
422, вр. чл.415 и сл. ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, от “Т.” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., против М. Н. А.,
ЕГН**********, с който е поискано да се признае за установено по
отношение на страните съществуване на вземане в полза на „Т.“ ЕАД за:
- за сумата 18,94 лева, представляваща дължима сума за дялово
разпределение за период от 07.21. до 04.22 г., ведно със законната лихва от
04.07.24 г. до изплащане на вземането;
- за сумата 2,94 лева, представляваща друга лихва за период от 15.09.21г.
до 22.06.23 г.;
9
ОСЪЖДА М. Н. А., ЕГН**********, К. И. А., ЕГН********** и И. И.
М., ЕГН**********, да заплатят на „Т.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес
на управление: гр. С., сумата от 1009,19 лева представляваща сторени
разноски в настоящото производство, съобразно уважената част на исковите
претенции.
ОСЪЖДА Т.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
С., да заплати на М. Н. А., ЕГН**********, К. И. А., ЕГН********** и И. И.
М., ЕГН**********, сумата от 298,12 лева, представляваща сторени разноски
в настоящото производство съобразно отхвърлената част на исковите
претенции.
Решението е постановено при участието на „Т. С.“ ЕООД, като трето
лице- помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския окръжен съд
с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
10