РЕШЕНИЕ
№ 1247
гр. Бургас, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. Д.
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20232120106205 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалбата на К. П. Г., ЕГН: **********,
чрез пълномощника адв. А. И. Ж., с която се обжалват Решение
№2977/29.03.2000г. и Решение с Протокол №2977/05.03.1993г. на ПК-
Созопол. Моли се за прогласяване нищожността на обжалваните
административни актове, като са изложени подробни съображения.
Ответникът по жалбата не е изразил становище.
В съдебно заседание жалбоподателката не се явява, представлява се от
процесуалния си представител адв. Ж., който поддържа жалбата и моли за
уважаването й.
В съдебно заседание ответната ОСЗ Созопол се представлява от главен
юрисконсулт Ж. Д.-Л., която оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й.
Бургаският районен съд, като съобрази данните по делото и закона,
намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като липсва срок за
прогласяването на нищожност на един административен акт – аргумент от
чл.149, ал.5 от АПК, при наличието на правен интерес, който в случая, за
жалбоподателката произтича от качеството й на наследник на правоимащото
лице – С.Е. Г..
1
Разгледана по същество, жалбата е и основателна. Съображенията за
това са следните:
Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии,
понастоящем Общински служби по земеделие, са индивидуални
административни актове и следва да отговарят на условията за
законосъобразност на един административен акт, т. е. да са постановени от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и
да са съобразени с целта на закона - чл.146 от АПК.
Според чл.149, ал.5 от АПК, административните актове могат да се
оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето. В жалбата си жалбоподателката отправя твърдения именно за такива
пороци на административните актове, което обуславя тяхната нищожност.
Следователно жалбата се явява допустима, доколкото въпросът за
нищожността може да се повдига без ограничение във времето. Отделно от
изложеното, съдът следи и служебно за пороци на административния акт,
обуславящи неговата нищожност. По отношение на втория оспорен
административен акт, по преписката липсват доказателства същият да е
връчен на всяко от заинтересованите лица, има доказателства за връчването
му единствено на А. Г. И. – дядо на жалбоподателката.
По отношение на правния интерес, съдът намира, че такъв е налице,
доколкото жалбоподателят винаги има правен интерес от установяване на
недействителността на административния акт, дори и същият да
удовлетворява частично отправеното искане, доколкото по този начин се
игнорира всякакво съмнение относно неговата действителност.
От представения заверен препис на Решение с Протокол
№2977/05.03.1993г. на Поземлена комисия - гр. Созопол е видно, че то не
носи подписи на всеки един от членовете на комисията. Съгласно чл.15, ал.2,
т.6, изр.2 от ЗАП (отм.), когато органът е колективен, актът се подписва от
председателя и секретаря на този орган, което в настоящия случай не е
спазено /същото изискване се съдържа и в АПК/. В случай, в атакуваното
решение липсват подписите и на председателя, и на секретаря. Липсата на
подпис представлява особено съществено нарушение на формата на
административния акт и обуславя липса на валидно волеизявление на
колективния административен орган, издадено в упражняване на неговите
властнически правомощия при изпълняване функции на държавно
управление. Констатираният порок съществено засяга законността на
административния акт, поради което съдът приема, че това обуславя неговата
нищожност.
Отделно от това ОСЗ Созопол не е ангажирала никакви доказателства за
професионалната квалификация на членовете на комисията, което води до
невъзможност да се проследи дали същите са отговаряли на изискванията на
ППЗСПЗЗ към датата на приемане на обжалваното решение.
2
По тези съображения съдът приема, че административният акт следва
да бъде прогласен за нищожен, а преписката следва се изпрати на ответника
за ново произнасяне по заявлението.
По отношение на Решение №2977/29.03.2000г. на Поземлена комисия -
гр. Созопол също са налице основания за нищожност по следните
съображения:
Съгласно чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ в редакцията му, действаща към
датата на постановяване на обжалваното решение от 2000г., поземлените
комисии се състоят от председател, заместник-председател - инженер по
горско стопанство, или техник по специалността "Горско и ловно
стопанство", секретар и четен брой членове. Председателят, заместник-
председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството
на земеделието, горите и аграрната реформа нейни членове задължително се
назначават на щат. На останалите членове на комисията се заплаща съгласно
действащите нормативни актове.
В ал.5 е посочено, че в поземлените комисии по възможност се
включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер- земеустроител,
инженер по горско стопанство.
В случая от събраните в хода на производството доказателства не се
установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания.
Установява се, че броят на членовете в комисията е четен. Не се установява
обаче в състава да е присъствал заместник-председател, още по-малко пък
последният да е бил със специалност инженер по горско стопанство, или
техник по специалността "Горско и ловно стопанство", каквото е било
законовото изискване към онзи момент. В съдебната практика се приема, че
несъответствието на състава на комисията с императивните законови
разпоредби води до некомпетентност на органа, като липсата на
компетентност на органа, постановил оспорения административен акт, е
порок, който по дефиниция обосновава неговата нищожност /Така Решение
от 18.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 18/2009 г., Решение от
5.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г. и др./.
Отделно от това, решението не носи подписите на всички членове на
комисията.
Това обуславя нищожността на посочения административен акт, поради
което същият следва да се прогласи за такъв, а преписката следва да се върне
на административния орган за произнасяне по заявлението.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски в негова
полза има жалбоподателят, който своевременно е направил искане за това и е
ангажирал доказателства за реалното им извършване. Претендираните
разноски са в размер на 1800 лева - адвокатско възнаграждение, които следва
да бъдат възложени в тежест на ответника ОСЗ Созопол.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
3
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение с Протокол №2977/05.03.1993г., за
размера и категориите на земеделските земи, правото на собственост, върху
които ще се възстановява чрез план за земеразделяне в землището на село
Черноморец, на Поземлена комисия - гр. Созопол.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол за
ново произнасяне по подаденото заявление с вх. №2977/01.06.1992г.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №2977/29.03.2000г., за
възстановяване правото на собственост на земи в съществуващи или
възстановими стари реални граници в землището на село Черноморец.
ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол за
ново произнасяне по подаденото заявление с вх. №2977/01.06.1992г.
ОСЪЖДА Общинска служба „Земеделие“ - гр. Созопол, да заплати на
К. П. Г., ЕГН: **********, сумата в размер на 1800 лв., представляваща
направените съдебно-деловодни разноски – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4