№ 22175
гр. София, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от В. ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110124135 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от *** срещу И. К.
К., с ЕГН **********.
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията че на 04.04.2022 г. между ***, клон България“, в качеството на
кредитодател и И. К. К., с ЕГН **********, в качеството на кредитополучател,
бил сключен Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № ***, въз основа на който ответникът
получил кредитна карта „Мастъркард“, чрез която в периода от 04.04.2022 г.
до 19.10.2022 г. е усвоил кредит в размер на сумата от 1000 лв. Съгласно
договора за кредит кредитополучателят дължи договорна възнаградителна
лихва в размер на 23,35%, който се дължи върху усвоения размер на
кредитния лимит за времето на ползването му. В договора за кредит е
уговорено, че при неплащане от страна на кредитополучателя на падежната
дата на една или повече погасителни вноски му се начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода на забава на всяка вноска,
поради което за периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. му е начислена лихва
за забава в размер на 40,44 лв., като в периода 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. не
е начислявана лихва за забава. Сочи се още, че кредитополучателят не е
изпълнил задължението си за връщане на заемната сума. В исковата молба се
твърди, че по силата на Приложение №1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /Цесия/ от 15.02.2022 г. ***, клон България“ като
цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за
потребителски кредит на цесионера ***, за което длъжникът бил уведомен с
писмо с обратна разписка. Излагат се съображения, че в изпълнение на чл. 99
ЗЗД, длъжникът бил уведомен от пълномощник на цедента. С оглед горното,
1
ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 66768/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. С
Разпореждане № 48897/02.04.2024 г., получено на 02.04.2024 г., ищецът бил
уведомен, че срещу издадената Заповед за изпълнение е постъпило
възражение от длъжника И. К. К., поради което предявява настоящия иск.
При тези твърдения моли да бъде признато за установено, че ответникът
му дължи сумата от 1279,99 лв., от която: 632,85 лв. - главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в
съда (05.12.2023 г.) до окончателно изплащане на вземанията; 40,44 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено за периода
20.10.2022 г. до 05.12.2023 г., представляващи неизпълнено задължение по
Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № *** от 04.04.2022 г., за които суми е издадена
Заповед № 37501 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
16.12.2023 г. по ч.гр.д. № 66768/2023 г. по описа на СРС, 32 с-в. Претендира
разноски за настоящото исково и за заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначен от съда особен
представител е депозирал отговор на исковата молба, с които изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва като
недоказани фактите относно размера на главницата. Оспорва представения
рамков договор за цесия по отношение на форма и на съдържание и посочва,
че ищецът следва да бъде задължен да представи пълния текст на договора.
Моли съдът да обяви за нищожен рамковия договор за цесия от 15.02.2022 г.
Прави доказателствени искания към ССчЕ. По тези съображения моли, съдът
да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, като
неоснователни и недоказани. Претендира разноски.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на
сумата от 632,85 лв. – главница по Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № *** от
04.04.2022 г., сключен между И. К. К. и ***, клон България“, ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 24.08.2023 г. до окончателно й изплащане и 40,44 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава за периода от 20.10.2022 г. до
05.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед № 37501 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2023 г. по ч.гр.д. № 66768/2023 г.
по описа на СРС, 32 с-в.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във връзка с чл. 430 ТЗ, вр. с чл. 99 ЗЗД в доказателствената тежест на
ищеца е, че спорното право е възникнало в сочения обем, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между първоначалния кредитор (цедента) ***, клон България“” ЕАД и
ответника И. К. К., а именно – валидно възникнало правоотношение по
2
договор за кредит, по което кредитодателят е предоставил на
кредитополучателя посочената сума, а последният се е задължил да я върне в
претендирания размер и в посочения срок; както и изпадане на ответника в
забава за плащане на паричното задължение, както и обстоятелството, че
вземанията са прехвърлени в полза на ищеца въз основа на валидно сключен
договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение.
По иска с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД, в
доказателствената тежест на ищеца е установяване на: парично задължение на
ответника и настъпила забава на последния за изпълнение на паричното
задължение.
При установяване на горните обстоятелства от ищеца, ответникът носи
тежест да установи възраженията в отговора на исковата молба.
Видно от представеният като писмено доказателство по делото договор
за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № *** от 04.04.2022 г. (л. 7 – 13 по делото), се установява
сключването на процесния договор за кредит между И. К. К., като
кредитополучател и ***, клон България“, като кредитодател, при следните
параметри: 1000 лв. – кредитен лимит за теглене на пари в брой, фиксиран
ГЛП – 23,35% и ГПР – 30,33% и месечна такса за обслужване в размер на 5 лв.
и такса за теглене от банкомат в страната и чужбина – 2 лв. + 2% от размера на
теглената сума, а също така се установява, че между същите страни е сключен
допълнителен договор за кредит № *** от 04.04.2022 г. към договора за
отпускане на револвиращ кредит (л. 5 – 6 по делото) при следните параметри:
размер на кредита 372,12 лв., месечна погасителна вноска – 33,61 лв. при общ
брой погасителни вноски 12 броя, ГПР – 14,08% и ГЛП – 13,24%. Видно от
представено като доказателство по делото договор за застрахователно
посредничество №*** (л. 14 по делото) и сертификат № *** (л. 15-17 по
делото), се установява сключен допълнителен застрахователен договор по
застраховка „сигурност на плащанията по кредитни карти за револвиращи
потребителски кредити“.
От представения по делото рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 15.02.2022 г. сключен между ищеца *** и ***, клон България“
КЧТ (л. 30 – 31 по делото) и Приложение № 1 към него (л. 33 – 35 по делото),
потвърждение за извършена цесия на вземания от цедента (л. 32) се
установява, че задължението на ответника по процесния договор е цедирано в
полза на ищеца (ред 525 от таблицата в приложението).
Съгласно разпоредбата чл. 99 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето
вземане на друго лице, като е длъжен да уведоми длъжника и да предаде на
новия кредитор документите, които установяват вземането. Прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато
съобщението бъде получено от длъжника. До този момент той не знае за
цесията, за него не съществува задължение да престира на цесионера и
задължението му спрямо него ще възникне едва след получаване на
съобщението от първоначалния кредитор. Разпоредбата има защитна функция
и цели да се предотврати възможността длъжникът да изпълни в полза на
3
лице, което не е кредитор. Именно поради това за да породи своето действие
по отношение на длъжника, прехвърлянето следва да е доведено до неговото
знание.
Съдът намира възраженията на особения представител на ответника за
недействителност на договора за цесия, за голословни, необосновани и
неоснователни. Видно от представеното копие на рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания от 15.02.2022 г. ясно е описан видът на договора,
страните по него, съществените му елементи, а видно от представеното
Приложение №1 към договора, се установява, че процесното вземане е част от
прехвърлените с договора за цесия вземания. От самото заглавие на договора,
а и от съдържанието му се установява ясно, точно и недвусмислено предмета
на договора – продажба и прехвърляне на вземания от страна на ***, клон
България“ КЧТ като продавач на *** като купувач. Посоченият извод по
никакъв начин не се разколебава от представеното като доказателства
пълномощно (л. 36 по делото), доколкото видно от съдържанието му
цесионера *** се упълномощава от страна на цедента да уведомява
длъжниците за извършената цесия, което действие съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД е
прерогатив на стария кредитор (цедента). Следователно нито един от
посочените документи не създава съмнение за съдържанието и характера на
договора като възмездно прехвърляне на пакет от вземания (цесия). За
пълнота на изложението само следва да се посочи, че чл. 99 ЗЗД предвижда
единствено изпращане на съобщение до длъжника от стария кредитор за
прехвърлянето на вземания и даване на писмено потвърждение на новия
кредитор за извършената цесия, което безспорно са действия по
удостоверяване на станалото прехвърляне, което да създаде яснота,
определеност и сигурност за длъжника кой е надлежния кредитор и на кого
следва да изпълни задълженията си. Законът обаче никъде не предвижда
предоставяне на длъжника на копие от договора за цесия, което означава, че
законодателят не е предоставил на длъжника възможността да прави
възражения по договора за цесия. Доколкото договорът има относително
действие между страните по него и трети лица не следва да имат възможност
да правят възражения на страните по договора, освен в изрично посочените от
закона случаи (например в случаите по чл. 134, чл. 142 и чл. 151 ЗЗД), а
длъжникът е защитен при недействителност на договора за цесия от правилото
на чл. 75, ал. 2 ЗЗД, следва, че длъжникът няма правен интерес да прави
възражения за недействителност на договора за цесия.
Видно от представената по делото обратна разписка (л. 38 – 39 по
делото), до ответника И. К. К. е изпратена препоръчана писмовна пратка,
съдържаща уведомление за цесия по отношение на процесния договор за
кредит, с подател ищеца ***, което е върнато като непотърсено, видно от
отбелязването на разписката. Поради това, че уведомлението за цесия не е
получено от длъжника извънсъдебно, съдът намира, че длъжникът не е
уведомен с посочената писмовна пратка. Видно от заключението по
назначената ССчЕ по делото обаче се установява, че в периода 15.12.2022 г. до
12.05.2023 г. ответникът е извършвал плащания към цесионера *** по
процесния договор за кредит, което е косвено доказателство, че е бил
уведомен за цесията и е знаел, че новият кредитор е ищцовото дружество. Към
делото обаче като писмени доказателства са представени както договора за
4
цесия, така и пълномощно за цесионера да уведомява длъжника за цесията от
името на цедента, длъжникът следва да се счита за уведомен с получаване на
препис от исковата молба, в това число и в случаите, когато същият е получен
от назначен от съда особен представител на ответника по реда на чл. 47 ГПК.
Следва да се посочи, че законът не е предвидил нарочна форма на
уведомлението или начина и формата за извършване на съобщаването. Трайно
установената съдебна практика приема, че няма пречка уведомяването за
извършена цесия да бъде направено чрез връчване на препис от искова молба,
към която е приложено уведомлението от ищеца, в качеството му на
пълномощник на цедента. Този факт е от значение за спорното право и следва
да се съобрази като факт, настъпил в хода на процеса по реда на чл. 235, ал. 3
ГПК. (така Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009 г., II т. о.,
ТК и Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д.№ 2352/2013 г., ІІ т.о., ТК на ВКС).
Изходящото от цедента (или от изрично упълномощения цесионер)
уведомление, приложено към ИМ и достигнало до длъжника с нея, съставлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал.3, предл.1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Доколкото съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомлението от цесията
следва да изхожда от стария кредитор, прехвърлил вземането си – цедента,
същият следва да извърши действия за уведомяване на длъжника за цесията,
но няма пречка същият да упълномощи новия кредитор да изпраща
уведомления за цесията от негово име, както е в процесния случай.
Съобщаването на длъжника за цесията, надлежно извършено в хода на
процеса, е обстоятелство, което не може да бъде игнорирано. Напротив, съдът
е длъжен да го зачете съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК, а ефектът
на уведомяването следва да се съобрази като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера, като титуляр на спорното
материално право. Представените по делото уведомления съдържат ясна и
разбираема информация, както за прехвърляне на процесното вземане и
придобиването му от нов кредитор. Поради това съдът намира, че от
представените по делото писмени доказателства безспорно се установява
изпълнение на задължението на кредитодателя, респ. надлежно
упълномощения цесионер.
За пълнота следва да се посочи, че съобщаването на цесията няма
конститутивно действие, а само такова за противопоставимост. Длъжникът
може да възразява успешно за липсата на уведомяване, само ако твърди, че е
изпълнил на стария кредитор до момента на уведомяването, каквото в случая
липсва. Настоящият съдебен състав намира, че с горните действия по никакъв
начин не се осуетява защитата на длъжника срещу ненадлежното изпълнение
на лице, което не е носител на вземането.
При тези съображения съдът намира, че съобщаването на длъжника за
извършената цесия е надлежно, и прехвърлянето на процесното вземане е
породила своето действие по отношение на ищеца. Уведомяването на
длъжника за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането по договора
за банков кредит, може да бъде инкорпорирано в покана за доброволно
изпълнение до него или в уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, стига
волеизявлението на кредитора да е възпроизведено недвусмислено и
конкретно спрямо вземането и задълженото лице. Настоящият случай е
5
именно такъв.
На следващо място, процесуалният представител на ответника оспорва
договорната възнаградителна лихва като неравноправна клауза в
потребителски договор. Съдът намира предявеното възражение за
неоснователно. Съгласно правилото на чл.4, §3 от Директива 93/13 относно
неравноправните клаузи в потребителски договори, която е транспонирана в
българското право с разпоредбата на чл. 145, ал. 2 ЗЗПотр. не подлежат на
преценка за неравноправност клаузите относно определянето на основния
предмет на потребителския договор, както и съответствието между цената или
възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми. Приложено към процесния случай,
съдът намира, че договорната възнаградителна лихва е част от основния
предмет на договора за кредит, тъй като представлява възнаграждението на
кредитодателя и е съществен елемент от договора, без който последният би
загубил характера си на кредит. Ето защо посочената клауза подлежи на
преценка единствено дали е ясно формулирана за средностатистическия
потребител, но в случай, че не е неясна, не подлежи на преценка за
неравноправност по смисъла на чл. 146 и сл. ЗЗПотр. (в този смисъл
практиката на СЕС по делата C-395/21 – D.V., C-96/14 – Van Hove и C-26/13 –
Kásler). Преценката дали клаузата не възлага в тежест на потребителя
прекомерно високи задължения, дали не позволява на кредитора да извлича
изключително висока печалба за сметка на липса на парични средства на
длъжника, се извършва при анализиране на въпроса дали клаузата за
договорна лихва противоречи на добрите нрави или дали договорът за кредит
не е унищожаем поради крайна нужда. За съответствие на договорната лихва с
добрите нрави съдът може да се произнесе и служебно (в този смисъл
Тълкувателно решение от 27.04.2022 г. по тъкл.д. 1/2020 г., ВКС, ОСГТК).
Съгласно съдебната практика (Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.
д. № 315/2005 г., II г. о. и Решение № 906 от 30 декември 2004 г. на ВКС по
гр.д. № 1106/2003 г., II г.о.) уговорената договорна възнаградителна лихва при
необезпечени вземанията на кредитора, е нищожна поради накърняване на
добрите нрави, ако надвишава трикратния размер на законната лихва, като в
процесния случай размерът на договорната възнаградителна лихва е
постоянен и неизменен за целия срок на кредита и е в 23,35%, поради което в
процесния случай съдът намира, че договорната възнаградителна лихва не
противоречи на добрите нрави.
В хода на настоящото производство е приета без възражения от страните
ССчЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена.
Видно от заключението на ССчЕ, размерът на усвоения паричен кредит
по Договор за потребителски заем *** е 886,53 лв., от които 718,25 лв. – на
ПОС терминално устройство, 150 лв. – на АТМ, 18,28 лв. – застрахователна
премия, като до датата на цесията ответникът е извършил 6 бр. плащания в
общ размер на сумата от 215,25 лв., с която са погасени следните суми по
пера, както следва: главница – 93,69 лв. и лихва – 80,97 лв., такса за теглене в
брой – 9 лв., месечна такса за обслужване – 30 лв. и лихва за забава – 1,34 лв.
Установява се също така, че длъжникът е извършил плащания към цесионера
***, като в периода 15.12.2022 г. до 12.05.2023 г. е извършил плащания в
6
размер на 201,66 лв., с които плащания е погасена главница в размер на 159,99
лв. и лихва за забава в размер на 41,67 лв.
Видно от посоченото, след приспадане на заплатените суми, заплатени в
погашения на главницата (93,69 лв. – към стария кредитор и 159,99 лв. – към
новия кредитор), размерът на непогасената част от главницата е 632,85 лв.
(886,53 лв.– 93,69 – 159,99), поради което предявения иск в частта относно
главницата следва да се уважи изцяло.
Вещото лице по ССчЕ не посочва конкретен размер на непогасени
задължения по пера, поради което съдът следва служебно и по реда на чл. 162
ГПК да изчисли размер на незаплатеното обезщетение за забава:
претендираната с исковата молба лихва за забава за периода 20.10.2022 г. до
04.12.2023 г. е 40,44 лв., а съгласно заключението на вещото лице погасеният
размер на законната лихва за забава е 41,67 лв., поради което няма непогасена
лихва за забава и така предявеният иск се явява изцяло неоснователен.
С оглед горното, съдът намира, че искът за лихва за забава за сумата от
40,44 лв. следва да бъде отхвърлен, като погасени преди завеждане на делото.
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква единствено за ищеца, но съразмерно на уважената част от иска,
доколкото ответникът не е участвал по делото и не е правил разноски, а е бил
представляван от назначен от съда особен представител по чл.47, ал.5 ГПК.
Ищецът претендира разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК в
общ размер на сумата от 975 лв., от която 75 лв. – държавна такса, 100 лв. –
юрк. възнаграждение и 400 лв. – депозит за вещо лице и 400 лв. – депозит за
особен представител. Разноските, направени в производството по ч.гр.д. №
9913/2023 г., в общ размер на сумата от 75 лв., от която 25 лв. – д.т. и 50 лв.,
юрк. възнаграждение. Съразмерно на уважената част на иска на ищеца се
дължат разноски в размер на 916,43 лв. – разноски в исковия процес и 70,50
лв. – разноски в заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК и на осн. чл.
240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД, че И. К. К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** сумата от
632,85 лв. (шестстотин и тридесет лева и два лева и 17 стотинки) – главница,
по Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № *** от 04.04.2022 г., сключен между И. К. К. и
***, клон България“, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 24.08.2023 г. до окончателно й изплащане,
за която сума е издадена Заповед № 37501 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2023 г. по ч.гр.д. № 66768/2023 г. по описа
на СРС, 32 с-в.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ***, ЕИК *** срещу И. К. К., с ЕГН
********** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
7
сумата от 40,44 лева (четиридесет лева и 44 стотинки) - лихва за забава за
периода от 20.10.2022 г. до 05.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед №
37501 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 16.12.2023 г.
по ч.гр.д. № 66768/2023 г. по описа на СРС, 32 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. К. К., с ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати на ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
*** сумата от 916,43 лв. – разноски за настоящото исково производство и
сумата 70,50 лв. – разноски за производството по ч.гр.д. № 66768/2023 г. по
описа на СРС, 32 с-в.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8