Решение по дело №81/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 75
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 15 юни 2020 г.)
Съдия: Десислава Цветкова
Дело: 20201630200081
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

№ 75 / 5.3.2020 г.

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.МОНТАНА, 05.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Монтана……........трети наказателен състав в публично заседание на  05 февруари................................................................. през две хиляди и двадесета година.................….…………….........в състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА

                                                    

при секретаря Гинка Митова.........……..………………и в присъствието на прокурора...........…...............……….…....…..като разгледа докладваното от съдията Цветкова.............………....….........……......….АН дело 81 по описа за 2020г…............……………....и за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 Съдът е сезиран с жалба от Г.В.С. xxx против Електронен фиш, Серия К № 2346469 от 29.07.2018г. издаден от ОД на МВР-Монтана, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП.

В жалбата се излагат съображения, че фишът е неправилен и незаконосъобразен, като на тези основания се иска отмяната му. В съдебно заседание редовно призован жалбоподателят не се явява и не изпраща представител. Постъпила е молба от жалбоподателя, в която се доразвиват доводите изложени в жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Доказателствата по делото са писмени.

          Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства, доводите на жалбоподателя посочени в жалбата, намира за установено следното:

          Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН  /връчен ЕФ на 27.12.2019г, а жалбата е депозирана в РУ-Монтана на 03.01.2019г, видно от вх.номер/ в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

          Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

          Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че на дата 29.07.2018г. в 16.45 часа, монтираната на РП 2, клас 81 при км.96.988 стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIK ERS-400 с ID №003059047В8D заснела снимка  /л.8 от делото/, на която е видно черно - бяло фотографско изображение на лек автомобил „ xxxx  с  XXXX  , заснет отпред с фиксирана и отразена скорост на движение от 83 км/ час при максимално допустима за този участък от извън населеното място – 60 км/ч.

Въз основа на посочената снимка и данни относно собственика на автомобила от Централна база - КАТ /л.9 от делото/, било установено, че собственик на МПС е Г.В.С., жалбоподател в настоящето производство. Предвид на това именно на него е издаден и ЕФ.  

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

          Жалбоподателят Г.В.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, тъй като на 29.07.2018г. в 16.45 часа, монтираната на РП 2, клас 81 при км.96.988 стационарна видео - радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIK ERS-400 с ID №003059047В8D заснела снимка  /л.8 от делото/, на която е видно черно - бяло фотографско изображение на лек автомобил „ xxxx  с  XXXX  , заснет отпред с фиксирана и отразена скорост на движение от 83 км/ час при максимално допустима за този участък от извън населеното място – 60 км/ч.

        От субективна страна, жалбоподателят е действал при пряк умисъл – съзнавал е ограничението на скоростта, знаел е, че не следва да го превишава, но въпреки това управлявал автомобила със скорост над разрешените норми. Наказанието за нарушението е правилно индивидуализирано, което предпоставя потвърждаване на електронния фиш.

Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният негов извършител, като в тази връзка оплакванията за недоказаност авторството на нарушението са неоснователни.

        Законодателят е предвидил в чл. 189 ал. 5 ЗДвП - 14-дневен срок, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Предоставянето на декларацията от собственика на автомобила е именно изпълнение на тази предоставена законова възможност. В случая собственикът на МПС, жалбоподателят в настоящето производство не е подал до наказващият орган доказателства, от които е видно, че на въпросната дата, той не е управлявал лек автомобил „ xxxx  с  XXXX  , заснет отпред с фиксирана и отразена скорост на движение от 83 км/ час при максимално допустима за този участък от извън населеното място – 60 км/ч.

          Следва да се отбележи, че в хода на производството пред административнонаказващия орган не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Нарушението е установено с предвидените в закона способи, тъй като е използан одобрен образец на електронния фиш, който отговаря на всички изисквания за съдържание и форма дадени в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП. Времето и мястото на извършване на нарушението са правилно и прецизно индивидуализирани и дават възможност на нарушителя да осъществи правото си на защита в пълен обем. Спазени са и всички правила на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и измерващото средство е напълно годно да бъде използвано по неговото предназначение. При определяне на скоростта в състава на нарушение са взети предвид техническите характеристики за точност на измерването, приложени по делото.

Видно от представените по делото доказателства – Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, арг. лист 10 от делото е годно техническо средство, преминало успешно техническа проверка.

Жалбоподателят навежда доводи, че, тъй като деянието е от 29.07.2018г, то е изтекла и абсолютната давност. Съдът намира това възражение за неоснователно по следните мотиви:

Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата изключващи отговорността се прилагат разпоредбите от общата част на НК, доколкото ЗАНН не предвижда друго. Тоест, в съдебното производство по обжалване на наказателно постановление се прилагат разпоредбите за давността и абсолютната давност, уредени в НК. В глава IX от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание” и по-конкретно в чл. 79, се регламентира, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. А съгласно чл.80 ал.1 т.5 от НК вр. чл. 11 ЗАНН административнонаказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години. И въпреки, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН предвижда, че давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване спрямо лицето, срещу което е насочено преследването, то нормата на чл. 81, ал. 3 НК посочва, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в чл. 80 НК, който е три години.

Разпоредбата на чл.81 ал. 3 НК е изключително важна, защото това означава, че абсолютната давност е четири години и половина от датата на извършването на нарушението.

Предвид гореизложеното съдът намира, че към настоящият момент не е изтекла абсолютната давност.

          Всичко по-горе изложено мотивира съда да потвърди изцяло издадения ЕФ като правилен и законосъобразен.

          На основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, Районен съд - Монтана

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 2346469 от 29.07.2018г. издаден от ОД на МВР-Монтана, с което на Г.В.С. xxx е наложено административно наказание глоба в размер на 100.00 лева на основание чл.189 ал.4 във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

        РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Монтана.            

 

 

                                                                                                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: