РЕШЕНИЕ
№….
гр. Добрич, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети април две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Криста Кирова сложи за разглеждане гр. дело №2645 по
описа за 2020 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, както и
по чл.45 от Закона за
задълженията и договорите.
Образувано е по искова молба на С.Р.Н. с
ЕГН ********** ***, чрез процесуалния представител адвокат Г.Т. с адрес ***,
офис 4, срещу „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление
гр. Добрич, ул.“Панайот Хитов“ №24, представлявана от изпълнителния директор ***,
срещу К.Т.В. с ЕГН ********** *** и срещу Т.В.Й. с ЕГН ********** *** по чл.49
във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите срещу първия ответник
и по чл.45 от Закона за задълженията и договорите срещу втория и третия
ответници за солидарното осъждане на ответниците да заплатят на ищцата следните
суми: 1) 20000 (двадесет хиляди) лева за причинените неимуществени вреди
(претърпени болки и страдания, лишения, неудобства и дискомфорт) във връзка с
виновното противоправно поведение на втория и третия ответник на 08.01.2020 г.
при осъществяването на възложената от първия ответник работа, изразяващо се в
неправилното диагностициране на ищцата от втория и третия ответник и
извършването на аборт от втория ответник, без да се диагностицира, че
бременността е извънматочна, което е наложило последващата оперативна намеса в
чужбина, заедно със законната лихва върху нея от датата на увреждането
(08.01.2020 г.) до окончателното плащане. 2) 9530 (девет хиляди петстотин и
тридесет) лева, представляваща претърпени имуществени вреди във връзка с
посоченото в т.1 събитие (включващи цената на операцията за отстраняването на
тръбата, която свързва матката с яйчника, в размер на 9330 лева, както и
заплатените 200 лева за манипулацията, извършена в „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД - гр.
Добрич), заедно със законната лихва върху нея от датата на увреждането
(08.01.2020 г.) до окончателното плащане, а също и за направените по делото
разноски. В исковата си молба ищцата сочи, че през месец декември 2019 година е
забременяла, като неин наблюдаващ лекар е бил Т.Й.; при преглед на 03.01.2020
г. заместващият лекар К.В. я е диагностицирал със съмнения за извънматочна
бременност; на 08.01.2020 г. тя е била прегледана от двамата лекари, които са
констатирали нормална бременност; на 08.01.2020 г. по нейно искане е била
приета в „МБАЛ – ДОБРИЧ“АД – гр. Добрич от К.В. за прекъсване на бременността
по нейно желание, като абортът е бил извършен и същата е била изписана на същия
ден; на 31.01.2020 г. на път за Германия е почувствала силни болки в долната
част на корема и половите органи; била е приета в клиниката в гр. Цветл,
Австрия с диагноза извънматочна бременност; лекарите от клиниката са извършили
лапароскопска операция с отстраняване на свързващата матката с яйчника тръба;
ищцата е престояла един ден в австрийската клиника и е продължила за Германия в
добро състояние; на 02.02.2020 г. отново е почувствала болки в долната част на
корема и е била приета в клиниката в гр. Брауншвайг, Германия, където е била
назначена терапия с антибиотици и след два дни е била изписана в добро
състояние. Настоява за солидарното осъждане на ответниците да заплатят
причинените неимуществени и имуществени вреди, както и за присъждането на
сторените разноски.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника
„МБАЛ - ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич, в който е посочено, че предявените искове са
неоснователни; според представената епикриза ищцата е постъпила за прекъсване
на бременност по желание и в този случай съгласно чл.10 ал.1 във връзка с чл.7
от Наредба №2/01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на
бременност не е регламентирано изискване за провеждането на посочените в
исковата молба изследвания, а именно бетахорионгонадотропин и след кюртаж да се
даде материал за хистологично изследване; ищцата не е представила пълен доклад
от проведената операция в Окръжна клиника Цветл в Австрия, а само кратък доклад
от 31.01.2020 г., като никъде не е посочено уведомяването на ищцата за други
възможни методи за лечение, включително медикаментозно; в представените писмени
доказателства липсва хистологична находка, че тръбата е отстранена, за да се
стигне до извода дали не би могло да се извърши съхраняваща операция на
тръбата, свързваща матката с яйчника вдясно; затова от действията на лекарите в
„МБАЛ - ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич не са настъпили посочените имуществени и
неимуществени вреди; според представената с исковата молба епикриза ищцата на
16.01.2020 г. е следвало да се яви на първи контролен преглед, на който да се
проследи нейното здравословно състояние след извършената интервенция;
предвидена е била дата и за втори контролен преглед на 26.01.2020 г., но С.Р.Н.
не се е явила на посочените дати и това неглижиращо поведение към собственото
здраве е основната причина за по-късното влошаване на нейното здравословно
състояние; ако ищцата беше в България към датата на манипулацията в клиниката в
Австрия, то щеше да бъде приложена оперативна лапароскопия и нямаше да се
стигне до извършването на интервенцията на стойност от 9330 лева, като у нас
стойността на същата е 5.80 лева на леглоден за здравно осигурени пациенти и
здравно неосигурени при условията на спешност; в подписаното преди
манипулацията от ищцата информирано съгласие за интервенция тя се е подписала
пред лекуващия лекар доктор В., че дава съгласие за извършването на кюретаж във
връзка с посоченото състояние; в настоящия случай липсват основните елементи от
фактическия състав на чл.45 ал.1 от Закона за задълженията и договорите –
наличието на противоправно поведение и причинно – следствена връзка между
извършената манипулация „прекъсване на бременност по желание“ и операцията,
която са провели лекарите в Окръжна клиника Цветл в Австрия за отстраняването
на тръбата, която свързва матката с яйчника вдясно; липсва правнорелевантна
връзка между действията на лекарите в „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич и
посочените вреди, а освен това претендираният размер на обезщетението за
неимуществени вреди е завишен и не съответства на критериите по чл.52 от Закона
за задълженията и договорите; според представените с исковата молба документи претендираната
сума в размер на 9330 лева не е заплатена, поради което искът за заплащане на
имуществени вреди също е неоснователен; настоява за привличането като трето
лице – помагач на Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД - гр. София, която е
сключила застрахователен договор за застраховане на професионалната отговорност
на служителите на лечебното заведение.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника К.Т.В., в
който се отбелязва, че предявените искове са нередовни, защото няма посочена
цена на иска за присъждането на мораторната лихва от деня на увреждането;
вредите са настъпили на територията на Република Австрия и компетентен е
съответният австрийски съд; предявените искове са неоснователни; действията/бездействията
на ответника не са противоправни, като същият е положил дължимата грижа спрямо
пациентката и не е нарушил нормативен акт, уреждащ начините за прекъсването на
бременността; липсват доказателства за каквото и да е увреждане на ищцата; няма
причинно – следствена връзка между поведението на К.Т.В. и твърдяните вреди;
според представената епикриза ищцата е
постъпила за прекъсване на бременност по желание и в този случай съгласно
Наредба №2/01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на
бременност не е регламентирано изискване за провеждането на посочените в
исковата молба изследвания, а именно бетахорионгонадотропин и след кюртаж да се
даде материал за хистологично изследване; дори и да беше извършено такова
изследване около осъществения аборт, то същото не би могло да бъде диагностично
информативно предвид ранното развитие на бременността и невъзможността за
повлияване на хормоналните нива в толкова кратки срокове; оспорва, че С.Р.Н. е
сторила разноски за лечението си в Австрия; с поведението си ищцата е
предизвикала и допринесла за настъпването на описания от нея противоправен
резултат, ако същият изобщо е настъпил, като не е пожелала да се подложи на
допълнителни изследвания и не се е появила на определените последващи контролни
прегледи; заплатената сума от 200 лева по фактура №177358/08.01.2020 г. е за
осъществяването на пълна упойка при аборт; претенцията за неимуществени вреди е
прекомерна по размер; за ищцата не е възникнало право на обезщетение заради
непозволено увреждане; между ответниците не е възможно да възникне солидарна
отговорност, защото лечебното заведение отговаря на основание на чл.49 във
връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, а лекарите отговарят на
основание на чл.45 от Закона за задълженията и договорите; с оглед на
практиката на ВКС пострадалият има възможността за избор срещу кого да насочи
претенцията си за обезвреда - срещу прекия причинител или срещу възложителя на
работата, но за едни и същи вреди пострадалият не може да бъде обезщетен два
пъти; настоява за привличането като трето лице – помагач на Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“АД - гр. София, която е сключила застрахователен договор със
застраховане на професионалната отговорност на ответника.
В
законоустановения едномесечен срок е бил получен отговор от ответника Т.В.Й., в
който се твърди, че предявените искове са нередовни, тъй като няма посочена
цена на иска за присъждането на мораторната лихва от деня на увреждането;
вредите са настъпили на територията на Република Австрия и компетентен е
съответният австрийски съд; предявените искове са неоснователни;
действията/бездействията на ответника не са противоправни, като същият е
положил дължимата грижа спрямо пациентката и не е нарушил нормативен акт,
уреждащ начините за прекъсване на бременността; липсват доказателства за
каквото и да е увреждане на ищцата; няма причинно – следствена връзка между
поведението на Т.В.Й. и твърдяните вреди; според представената епикриза ищцата
е постъпила за прекъсване на бременност по желание и в този случай съгласно
Наредба №2/01.02.1990 г. за условията и реда за изкуствено прекъсване на
бременност не е регламентирано изискване за провеждането на посочените в исковата
молба изследвания, а именно бетахорионгонадотропин и след кюртаж да се даде
материал за хистологично изследване; дори и да беше извършено такова изследване
около осъществения аборт, то същото не би могло да бъде диагностично
информативно предвид ранното развитие на бременността и невъзможността за
повлияване на хормоналните нива в толкова кратки срокове; оспорва, че С.Р.Н. е
сторила разноски за лечението си в Австрия; с поведението си ищцата е
предизвикала и допринесла за настъпването на описания от нея противоправен
резултат, ако същият изобщо е настъпил, като не е пожелала да се подложи на
допълнителни изследвания и не се е появила на определените последващи контролни
прегледи; заплатената сума от 200 лева по фактура №177358/08.01.2020 г. е за
осъществяването на пълна упойка при аборт; претенцията за неимуществени вреди е
прекомерна по размер; за ищцата не е възникнало право на обезщетение от
непозволено увреждане; между ответниците не е възможно да възникне солидарна
отговорност, защото лечебното заведение отговаря на основание на чл.49 във
връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите, а лекарите отговарят на
основание на чл.45 от Закона за задълженията и договорите; с оглед на
практиката на ВКС пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи
претенцията си за обезвреда - срещу прекия причинител или срещу възложителя на
работата, но за едни и същи вреди пострадалият не може да бъде обезщетен два
пъти; настоява за привличането като трето лице – помагач на Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“АД - гр. София, която е сключила застрахователен договор със
застраховане на професионалната отговорност на ответника.
В едномесечния срок от получаването на
исковата молба и доказателствата към нея по делото е постъпила искова молба по
обратни искове на „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Добрич, ул.“Панайот Хитов“ №24, представлявана от изпълнителния
директор ***, срещу Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД с ЕИК *********, седалище
и адрес на управление гр. София, район „Студентски“, бул.“Симеоновско шосе“
№67А, представлявана от изпълнителните директори ***, за осъждането на
ответника по обратните искове (при уважаването на първоначалните искове) по
чл.219 ал.3 от ГПК във връзка с чл.435 във връзка с чл.431 от Кодекса за
застраховането във връзка с чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията
и договорите да заплати следните суми: 1) 20000 (двадесет хиляди) лева за
причинените неимуществени вреди (претърпени болки и страдания, лишения,
неудобства и дискомфорт) във връзка с виновното противоправно поведение на
втория (К.Т.В.) и третия ответник (Т.В.Й.) на 08.01.2020 г. при осъществяването
на възложената от първия ответник („МБАЛ -
ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич) работа, изразяващо се в неправилното диагностициране
на ищцата С.Р.Н. от втория и третия ответник и извършването на аборт от втория
ответник, без да се диагностицира, че бременността е извънматочна, което е
наложило последващата оперативна намеса в чужбина, заедно със законната лихва
върху нея от датата на увреждането (08.01.2020 г.) до окончателното плащане. 2)
9530 (девет хиляди и петстотин и тридесет) лева, представляваща претърпени
имуществени вреди във връзка с посоченото в т.1 събитие (включващи цената на
операцията за отстраняването на тръбата, която свързва матката с яйчника, в
размер на 9330 лева, както и заплатените 200 лева за манипулацията, извършена в
„МБАЛ - ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич), заедно със законната лихва върху нея от датата
на увреждането (08.01.2020 г.) до окончателното плащане, а също и за
направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е бил
получен отговор от ответника по обратните искове Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС“АД - гр. София, в който се сочи, че предявените главни и обратни искове са
неоснователни; липсват данни лекуващите лекари да са допуснали нарушения на
медицинския стандарт по „акушерство и гинекология“; преди извършването на
процесната интервенция ищцата е подписала информирано съгласие за
интервенцията; според представената епикриза
ищцата е постъпила за прекъсване на бременност по желание и в този
случай съгласно чл.10 ал.1 във връзка с чл.7 от Наредба №2/01.02.1990 г. за
условията и реда за изкуствено прекъсване на бременност не е регламентирано
изискване за провеждането на посочените в исковата молба изследвания, а именно
бетахорионгонадотропин и след кюртаж да се даде материал за хистологично изследване;
на самостоятелно основание твърди, че е налице отказ за изплащане на
застрахователно обезщетение предвид разпоредбата на т.28 във връзка с т.27.3 от
общите условия по застраховка „Професионална отговорност“ на Застрахователна
компания „ЛЕВ ИНС“АД - гр. София, които представляват неразделна част от
сключения с „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич застрахователен договор, тъй като
болницата в срок от 7 работни дни от узнаването не е уведомила застрахователя
за обстоятелствата, които биха могли да доведат до възникването на отговорност,
а също и за заведените срещу него искове; до настоящия момент застрахователното
дружество не е било уведомено за процесното събитие и съдебните претенции, а те
са стигнали до знанието на болницата най-късно на 28.10.2020 г.; затова е
налице законосъобразно допълнително уредена в общите условия на застрахователя
хипотеза, представляваща изключен риск, поради което същият не дължи
изплащането на застрахователно обезщетение; от представените по делото
документи става ясно, че С.Р.Н. не е спазила предписанията на лекуващия лекар
за извършването на контролни прегледи на 16.01.2020 г. и 26.01.2020 г., като
това неглижиране на собственото здраве е било единствената причина за
последващото влошаване на здравословното състояние, настъпило на 27.01.2020 г.;
това води до съпричиняване в размер на 90 % при настъпването на вредоносния
резултат, като навежда такова възражение относно всички претенции; причината за
настъпването на уврежданията е проведеното лечение и извършените оперативни
интервенции в Австрия, които не са отговаряли на добрите медицински практики, а
по време на лечението там е допусната и лекарска грешка; претендираните
обезщетения за неимуществени вреди са прекомерно завишени; оспорва
обезщетението за имуществени вреди, защото няма данни за действителното
заплащане на разходи от страна на ищцата, за причинната им връзка с
интервенцията и че са били необходими; настоява за отхвърлянето на исковете и
за възлагането на разноските на ищцата.
В последното съдебно заседание и писмената
си защита процесуалният представител на ищцата е посочил, че предявените искове
са основателни; ответниците – физически лица е трябвало да изследват нивата на БХГТ
на своята пациентка и да вземат материал за хистологично изследване, което не
са направили; ако същите бяха действали индивидуално според нуждите и
възникналите съмнения за извънматочна бременност, то нямаше да възникнат
допълнителните усложнения и нуждата от лечение в Австрия и Германия; ищцата е
търсила след аборта лекуващите лекари, но от тях единствено е получила
консултации по телефона и те не са взели предвид нейните оплаквания; безспорно
е установено, че състоянието на С.Р.Н. рязко се е влошило в Австрия вследствие
на неправилната диагноза и извършения аборт в „МБАЛ – ДОБРИЧ“; неконстатираната
с необходимите изследвания извънматочна бременност неминуемо е довела до
настъпилото усложнение и нуждата от допълнително лечение в австрийската
клиника; всичко това по безспорен начин доказва причинно – следствената връзка
между поведението на ответниците, извършената от тях манипулация и последвалите
усложнения, които е трябвало да бъдат отстранени оперативно в клиниката в
Австрия; настоява за цялостното уважаване на предявените искове.
Ответниците – физически лица в молбата си от
18.04.2022 г. чрез своя пълномощник са заявили, че предявените искове са
абсолютно недоказани и трябва да бъдат отхвърлени; настояват за присъждането на
сторените разноски.
В последното съдебно заседание „МБАЛ – ДОБРИЧ“АД – гр.
Добрич чрез своя пълномощник е посочила, че исковете са неоснователни по
изложените в отговора на исковата молба съображения; не са доказани по безспорен начин
изложените от ищцата твърдения; липсва първата предпоставка на деликтната
отговорност; като трето лице – помагач е привлечена ЗК“ЛЕВ ИНС“АД – гр. София,
която е сключила застрахователен договор за професионалната отговорност на
медицинските лица в болницата; настоява с оглед на събраните гласни и писмени
доказателства, както и заключението на вещото лице за отхвърлянето на
претенциите и присъждането на сторените разноски.
В
последното съдебно заседание третото лице – помагач на страната на ответниците Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“АД - гр. София чрез
процесуалния си представител настоява за отхвърлянето на предявените искове.
Добричкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове по чл.49 във връзка с чл.45
от Закона за задълженията и договорите, както и по чл.45 от Закона за задълженията и договорите са процесуално
допустими.
Разгледани по същество, те са неоснователни.
Между страните не се спори, че през месец
декември 2019 година ищцата е забременяла, като неин наблюдаващ лекар е бил Т.Й.;
на 03.01.2020 г. тя е била прегледана от заместващия лекар К.В.; на 08.01.2020
г. по нейно искане е била приета в „МБАЛ – ДОБРИЧ“ от К.В. за прекъсване на
бременността по нейно желание, като абортът е бил извършен и същата е била
изписана на същия ден; на 31.01.2020 г. на път за Германия е почувствала силни
болки в долната част на корема и половите органи; била е приета в клиниката в
гр. Цветл, Австрия; лекарите от клиниката са извършили лапароскопска операция с
отстраняване на свързващата матката с яйчника тръба; ищцата е престояла един
ден в австрийската клиника и е продължила за Германия в добро състояние; на
02.02.2020 г. отново е почувствала болки в долната част на корема и е била
приета в клиниката в гр. Брауншвайг, Германия, където е била назначена терапия
с антибиотици и след два дни е била изписана в добро състояние. Не е
доказан фактическият състав на
предявените срещу ответниците – физически лица искове по чл.45 от Закона за задълженията
и договорите – да са причинили процесното деяние; извършеното деяние да е неправомерно; да е
причинило вреди; да има причинна връзка между деянието и вредите; вината на
ответниците на общо основание се предполага до доказването на противното. Според
заключението на вещото лице по приетата съдебно – медицинска експертиза случаят
касае прекъсването на бременност в пета
гестационна седмица, извършено според изискванията на Наредба №26; след
извършването са предписани стандартните контролни прегледи, които са два на
брой; нямало е възможност за проследяване състоянието на пациентката, тъй като
тя не се е явила на контролните прегледи; впоследствие е възникнала инфекция на
уринарния тракт, възпаление на пикочните пътища, както и на ендометриума; появили
са се болки ниско долу в корема, в половите органи, и то по начин, по който
описва самата пациентка; за пръв път оплакването е възникнало и състоянието е
констатирано в клиниката в гр. Цветл, Австрия; в клиниката в гр. Цветл, Австрия
са провели диагностична лапароскопия при
съответните работни диагнози, като са преценили да извършват терапевтична
салпингектомия, т.е. махнали са тръбата отдясно – аднекса; касае се за един
недобър контрол от страна на пациентката; проведено е пътуване непосредствено
след извършване на отстраняването на бременността и впоследствие са възникнали
съответните оплаквания, които тя е споделила в клиниката в Германия, след
извършването на лапароскопската оперативна интервенция; в Германия вече
категорично се констатира инфекция на пикочните пътища, довела до болките и
дискомфорта на пациента; съответно е назначен необходимият терапевтичен подход;
поведението на К.В. и Т. Й. е било
съобразено с всички познати в акушерството и гинекологията нужди, които са били
единствено и само от полза за пациентката; същото се касае и за проведените
терапевтични процедури в Австрия и Германия; с категоричност от данните по
делото не може да се заключи, че се касае за лоша медицинска практика,
неправилна диагноза и последващо лечение; от представените доказателства по
делото никъде няма данни за доказването и констатирането на извънматочна бременност. На поставените му в съдебното
заседание от процесуалния представител на ищцата въпроси вещото лице е
отговорило, че при налична вътрематочна бременност има определени нива на бетахорионгонадотропин
(БХГТ); ако имаше вариант на проследяване на бременността, защото тя е желана,
а в случая тя е нежелана, хипотетично биха могли да се пуснат изследвания и да
се назначи следене на бетахорионгонадотропина; при положение, че тя не е желана,
няма практика да се извърши това изследване; алгоритъмът е стандартен и не се
назначава изследване за бетахорионгонадотропин при положение, че има
констатирана вътрематочна бременност с ултразвукова снимка, която е приложена;
след прекъсването няма алгоритъм, по който да се назначи изследване на
абортивния материал с цел да се установи имало ли е вътрематочна бременност или
не; дори да беше извършено изследване на БХГТ, то пак нямаше да може да се
установи дали има извънматочна бременност, защото при вътрематочна бременност
бетахорионгонадотропинът поначало ще е покачен и той е бил покачен; към пета
гестационна семица нивата са приблизително 5000 биологични единици, което е в
унисон с налична бременност за пета гестационна седмица, която е потвърдена с
ултразвук преди прекъсването на бременността на 08.01.2020 г.; впоследствие е
обичаен спадът на нивата през последващите три седмици, въпреки че няма
официални формули, по които да се изчисли за последващите три седмици какъв ще
бъде този спад на бетахорионгонадотропина; абсолютно закономерно е в Германия
да се установят нива от 586 биологични единици три седмици след прекъсването на
бременността към 02.02.2020 година; това означава, че не би следвало да е имало
пропуск при извършването на аборта или продължаваща вътрематочна или
извънматочна бременност; две са нещата, които категорично могат да потвърдят налична
извънматочна бременност - това е наличен филм - запис от самата лапароскопска
микрохирургия, която е направена в Австрия, и второ това, което се отстрани, да
се даде за изследване и да не се изхвърли, за да се установи каква е находката
от отстранената част на десния аднекс; в случая не е постъпило каквото и да е
изследване, което да упоменава, че отстраненият аднекс е с налична извънматочна
бременност; тоест няма резултат, който да потвърждава наличието на извънматочна
бременност. Вещото лице е заявило в съдебното заседание, че от всичко обследвано
относно това, което се е случило с пациентката, остава с впечатлението, че се
касае за възникване на последваща инфекция след извършването на отстраняването
на бременността, която обичайно възниква при неспазване на добър хигиенен режим
и наложило поведението на лекарите в Австрия съобразено с оплакването на
пациента и острата ситуация да извършат лапароскопска диагностика, която
впоследствие прераства в микрохирургично отстраняване на аднекса вдясно поради
установена остра инфекция на тръбата; няма хистологичен резултат и няма данни
за извънматочна бременност. На поставен въпрос от процесуалния представител на
„МБАЛ – ДОБРИЧ“АД – гр. Добрич вещото лице е отговорило, че при оставането на
ищцата с един аднекс и един яйчник след отстраняването на другите в
австрийската клиника е напълно допустимо и възможно последващо забременяване при
спазване на правилата от страна на хирурзите в Австрия при провеждането на
хирургичната интервенция за отстраняването на десния аднекс и ефекта от
последващата противовъзпалителна терапия, която е предписана от клиниката в Германия;
не би трябвало да има проблем за забременяване. Затова ищцата, чиято е
доказателствената тежест по исковете по чл.45 от Закона за задълженията и
договорите, по никакъв начин не е доказала извършването на деяние от К.Т.В. и Т.В.Й., което да е причинило вреди, да е неправомерно и да има причинна
връзка между деянието и вредите. След
като са неоснователни предявените искове по чл.45 от Закона за задълженията и
договорите срещу твърдяните преки причинители, то са неоснователни и
предявените на основание на чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията
и договорите искове срещу техния работодател (съгласно намиращия се на лист 51
от делото списък) „МБАЛ – ДОБРИЧ“АД – гр. Добрич. Поради ненастъпването на
условието за разглеждането на обратните искове (уважаването на първоначалните
искове) същите не следва да бъдат предмет на обсъждане в настоящия съдебен акт.
На
ответниците с оглед изхода от спора следва да бъдат присъдени направените по
делото съдебно – деловодни разноски - в размер на 2462.58 лева на ответника К.Т.В.
(в това число 2300 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 75 лева
първоначално внесен и 87.58 лева довнесен депозит за вещото лице), в размер на
2462.58 лева на ответника Т.В.Й. (в това число 2300 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, 75 лева първоначално внесен и 87.58 лева довнесен депозит за
вещото лице) и в размер на 2261.66 лева на ответника „МБАЛ – ДОБРИЧ“АД – гр.
Добрич (в това число 1936.50 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 150 лева
първоначално внесен и 175.16 лева довнесен депозит за вещото лице; в тежест на
ищцата не следва да бъде присъждана внесената по предявените срещу третото лице
- помагач обратни искове държавна такса). Съгласно чл.78 ал.10 от ГПК на
третото лице – помагач на страната на ответниците Застрахователна компания „ЛЕВ
ИНС“АД - гр. София не се дължат разноски.
Водим от горното, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.Р.Н. с ЕГН ********** *** срещу „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич, ул.“Панайот Хитов“
№24, представлявана от изпълнителния директор ***, срещу К.Т.В. с ЕГН **********
*** и срещу Т.В.Й. с ЕГН ********** *** искове по чл.49 във връзка с чл.45 от
Закона за задълженията и договорите срещу първия ответник и по чл.45 от Закона
за задълженията и договорите срещу втория и третия ответници за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят на ищцата следните суми: 1) 20000 (двадесет
хиляди) лева за причинените неимуществени вреди (претърпени болки и страдания,
лишения, неудобства и дискомфорт) във връзка с виновното противоправно
поведение на втория и третия ответник на 08.01.2020 г. при осъществяването на
възложената от първия ответник работа, изразяващо се в неправилното
диагностициране на ищцата от втория и третия ответник и извършването на аборт
от втория ответник, без да се диагностицира, че бременността е извънматочна,
което е наложило последващата оперативна намеса в чужбина, заедно със законната
лихва върху нея от датата на увреждането (08.01.2020 г.) до окончателното
плащане. 2) 9530 (девет хиляди петстотин и тридесет) лева, представляваща
претърпени имуществени вреди във връзка с посоченото в т.1 събитие (включващи
цената на операцията за отстраняването на тръбата, която свързва матката с
яйчника, в размер на 9330 лева, както и заплатените 200 лева за манипулацията,
извършена в „МБАЛ - ДОБРИЧ“АД - гр. Добрич), заедно със законната лихва върху
нея от датата на увреждането (08.01.2020 г.) до окончателното плащане.
ОСЪЖДА
С.Р.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на
К.Т.В. с ЕГН ********** *** сумата от 2462.58 лева (две хиляди четиристотин
шестдесет и два лева и петдесет и осем стотинки), представляваща направените
съдебно – деловодни разноски по гр. дело №2645/2020 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА
С.Р.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на
Т.В.Й. с ЕГН ********** *** сумата от 2462.58 лева (две хиляди четиристотин
шестдесет и два лева и петдесет и осем стотинки), представляваща направените
съдебно – деловодни разноски по гр. дело №2645/2020 г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА
С.Р.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на
„МБАЛ - ДОБРИЧ“АД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Добрич,
ул.“Панайот Хитов“ №24, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от
2261.66 лева (две хиляди двеста шестдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки),
представляваща направените съдебно – деловодни разноски по гр. дело №2645/2020
г. по описа на ДРС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: