Решение по КНАХД №2484/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от А. Р. А., [ЕГН], от гр. Варна, чрез пълномощник адв. Й. А., против Решение № 184/17.07.2025г., постановено по АНД № 34/2025г. по описа на Районен съд - Девня, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0253-000349/03.10.2024г. на Началник група при ОД на МВР-Варна, РУ Девня, с което за нарушение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на осн. чл. 179, ал.2, пр. 1 от ЗДвП.

Касаторът твърди незаконосъобразност на въззивното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. По подробно изложени съображения оспорва изводите на съда, че административно-наказателното производство /АНП/ е проведено без допуснати съществени процесуални нарушения. Счита, че не са спазени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП не са описани всички факти и обстоятелства, включени в хипотезата на правната норма, което е довело до ограничаване правото му на защита. Излага, че не са събрани доказателства и не е изследван въпроса каква е била пътната обстановка в момента, както и скоростта му на движение. Въз основа на изложеното счита, че не е установена обективната съставомерност на деянието, поради което неправилно е приложен и материалния закон. Твърди, че съдът не е изследвал възраженията относно причината за пътно-транспортното произшествие /ПТП/ и относно начина на стопанисване на пътя, доколкото именно дупка на пътя, която не е могъл да забележи и предвиди, причинява същото. Счита, че в този случай е следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. На изложените основания моли да се отмени въззивното решение и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени НП. В депозирана по делото писмена молба чрез пълномощника адв.А., поддържа жалбата и моли същата да се уважи. Претендира присъждане на съдебно-деловодни разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът – Началник група при ОД на МВР-Варна, РУ Девня, в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита същата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, доколкото същото е постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти, като са обсъдени и всички събрани по делото доказателства, както и наведените от въззивника възражения. Счита за правилни изводите на съда за законосъобразно проведено АНП и за доказаност на повдигнатото обвинение, както и за отсъствие на основания за приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Моли за оставяне в сила на въззивното решение и за присъждане на ю.к.възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на РС-Девня като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба на А. Р. А., против гореописаното НП. За да се произнесе по спора, въззивният съд е приел от фактическа страна, че на 15.07.2024г. в землището на гр.Девня, обл.Варна, Автомагистрала Хемус, А. при управление на мотоциклет с ДК № ** **** ** , гумите попаднали във вдлъбнатина на пътното платно, в следствие на което загубил контрол и паднал на прилежащата настилка, получавайки травматични увреждания. Придвижващият се непосредствено след него свид. М. П. И., го отвел с управляваното от него МПС към медицинско заведение, като в последствие А. е отведен от специализиран екип и кола на Спешна медицинска помощ и транспортиран до „МБАЛ Св. А.“ АД. Свид. Ц. О. Й. – служител при ОД на МВР – Варна, като приел, че А., като водач на пътно превозно средство, причинил ПТП поради движение с несъобразена скорост, в частност със състоянието на пътя, непозволяваща му да спре пред всяко предвидимо препятствие, респективно да намали скоростта и в случай на необходимост да спре когато възникне опасност за движението, съставил на същия АУАН за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.

Съдът е приел, че АУАН е редовно предявен и подписан без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не били депозирани и писмени такива. Административнонаказващият орган /АНО/ като възприел описаната фактическа обстановка и дадената правна квалификация, ангажирал отговорността на А., като на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП наложил наказание глоба в размер на 200 лв.

В решението си съдът е изложил мотиви, че административно-наказателното производство /АНП/ е започнало въз основа редовно съставен АУАН; както актът, така и издаденото НП са постановени от компетентни органи, в законоустановените срокове, като съдържат всички реквизити по чл.42, респ. чл.57 от ЗАНН. ДРС е установил, че в хода на АНП е изяснена фактическата обстановка по случая; същата правилно е възприета и отразена от АНО; и безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Приел е, че правилно, въз основа на констатираните факти, АНО е приложил материалния закон, тъй като А. при познаване лошото състояние на пътната мрежа в Република България неправилно е преценил поддържаната от него скорост, която не му е дала възможност да избегне вдлъбнатината на пътя, станала причина за ПТП. Отделно пътното платно не е било с натоварен трафик, респективно при придвижване с друга скорост, водачът би имал възможност да избегне преминаването през проблемното място на пътното платно. В този смисъл съдът е счел, че е налице обективна и субективна съставомерност, което е извел от кредитирания доказателствен материал, както и от цялостното поведение на лицето. Приел е за правилно наложена и санкцията, доколкото е за конкретното нарушение и е във фиксиран размер. Счел е, че случаят не е маловажен, доколкото нарушения от този вид формират висока степен на обществена опасност.

Въззивният съд е приел за неоснователни наведените от А. възражения за допуснати в хода на АНП съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото му на защита, както и за неправилно приложение на материалния закон от АНО, като отговорността в случая е ангажирана поради несъобразена скорост, а не превишаване на разрешена такава, в който само случай същата следва да бъде точно установена, с оглед преценка за съставомерност.

 

Настоящата касационна инстанция намира, че въззивният съд неправилно е установил фактическата обстановка, което е довело до необоснованост на решението. Видно от приложената административно-наказателна преписка, в същата се съдържа молба от 19.07.2024г. А. А. до Началник сектор РУ – Девня да му бъде съставен АУАН за настъпилото на 15.07.2024г ПТП. В изпълнение на дадено от АНО разпореждане, от инсп. В. М. е изготвена Докладна записка рег.№ 253/9071 от 26.07.2024г., съгласно която при извършена проверка е установено, че на лицето във връзка с настъпилото ПТП са съставени АУАН № 1335070 и АУАН № 1335067, видно от копията на които лицето е подписало разписка че е получил преписи.

Видно от приложения по делото АУАН № 1335067/15.07.2024г., въз основа на който е издадено процесното НП, липсва подпис на „нарушител“. Под разписката за получен на 15.07.2024г. АУАН е положен някакъв подпис, но не е ясно дали същият е на А., както предвид депозираната от него пред АНО молба, така и съобразно кредитираните от съда показания на свид.Ц. Й. - актосъставител, който заявява, че след като е установил лицето в кв."Повеляново", му е обяснил, че ще му състави АУАН, но в това време е дошла линейката и го е отвела.

Освен това, в самия АУАН е налице Забележка: „Отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката се удостоверява с подписа на един свидетел“ като е отбелязана датата 15.07.2024г. и е положен подпис.

При тази фактология не е ясно как в оспореното решение въззивният съд е приел, че АУАН е редовно връчен. Налице е неяснота, дали, кога и при какви условия /лично или при отказ/ е връчен АУАН. Респ. ако е налице отказ на лицето да подпише същия, то последния не е оформен по предвидения в закона ред. Нарушена е разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗАНН, съгласно която в случаите на отказ на нарушителя да подпише акта, това се удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се отбелязват в акта. Липсата на тези реквизити в акта, лишава съдът от възможността да извърши проверка на коя дата е съставен, респ. и връчен АУАН на нарушителя.

Всичко гореописано опорочава АНП, като нарушенията са съществени и са самостоятелно основание обуславящо незаконосъобразност на НП, достатъчно послужи за неговата отмяна.

Настоящата инстанция не споделя и изводите на въззивния съд за съответствие на НП с нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съдът е приел за безспорно като фактическа обстановка, че ПТП е настъпило след като при движение гумите на мотоциклета са попаднали във вдлъбнатина на пътя. Действително, събраните по делото доказателства сочат за точно такава фактическа обстановка, но нищо подобно не е записано в НП. Липсват индивидуализиращи данни, потвърждаващи придадената правна квалификация. Отсъства информация за конкретни условия на пътя, по отношение на които скоростта не е била съобразена във връзка с твърдяното нарушение - атмосферни условия, релеф, намалена видимост, интензивност на движението, др. Правилно ДРС е посочил, че несъобразената скорост в случая не е факт, а правен извод, до който се достига след преценка на установените факти и събраните по делото доказателства, но не е съобразил, че в АУАН и в НП не е вписана информация, въз основа на която да се прецени по какъв начин те са влияели върху избора на скорост от водача.

За пълнота следва да се посочи и това, че неравностите по магистралата, която е високоскоростен път, по принцип не могат да бъдат приети за лесно предвидими, ето защо следва да се посочат и анализират от АНО, съобразно конкретната фактическа обстановка.

Предвид изложеното, съдът намира, че НП е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Като е потвърдил същото ДРС е постановил неправилно съдебно решение, което следва да се отмени и доколкото спорът е изяснен от фактическа страна, следва да се отмени и НП.

Предвид изхода на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за две съдебни инстанции, следва да бъде уважено. Същите се претендират за адвокатско възнаграждение и са доказани в размер на 480 лв. пред въззивния съд и на 480 лв. за касационното обжалване, с данни, че са заплатени от страната, поради което следва да се присъдят в общ размер от 960 лв. на осн. чл.63д, ал.2 от ЗАНН.

Воден от горните съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 184/17.07.2025г. по АНД № 34/2025г. по описа на Районен съд - Девня ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0253-000349/03.10.2024г. на Началник група при ОД на МВР-Варна, РУ Девня, с което на А. Р. А., [ЕГН], от гр. Варна, за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на осн. чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Варна, да заплати на А. Р. А., [ЕГН], от гр.Варна, [улица], [адрес], съдебно-деловодни разноски общо в размер на 960 /деветстотин и шестдесет/ лева – адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции.

 

Решението е окончателно.