№ 2008
гр. София, 22.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Десислава Алексиева
като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско
дело № 20221100504942 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, длъжник по
изп.д. № 20227880400177 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, срещу
разпореждане на съдебния изпълнител, обективирано в съобщение изх. №
2800/15.04.2022 г., с което е оставено без уважение възражение вх. №
1707/14.04.2022 г. за намаляване на приетото адвокатско възнаграждение на
взискателя и на дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят
поддържа, че съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил
адвокатското възнаграждение от 400 лв., което не било съобразено с чл. 10 на
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Не била налице и фактическа и правна сложност на
изпълнителното дело. Единственото действие, извършено от процесуалния
представител на взискателя, било подаването на молба за образуване на
изпълнителното дело, а вземането било събрано по наложения запор.
Незаконосъобразно била определена и пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ, която следвало да се начисли само върху събраната сума по
изпълнителния лист, не и върху таксите и разноските по изпълнителното
дело. Моли съда да намали претендирания адвокатски хонорар до размер от
1
200 лв., съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да намали
размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – В.В.О., е
депозирал писмени възражения (наречени „становище“) по реда на чл. 436,
ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище
за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК
(доколкото няма данни за качеството на лицето, на което е връчено
съобщението), от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението
(чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК). Съгласно разясненията, дадени с т. 2 на
Тълкувателно решение № 3/10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на
ВКС, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на
длъжника за разноските по изпълнението, поради което, и доколкото в случая
с атакуваното разпореждане е налице отказ за намаляване на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът приема, че жалбата е
допустима и в тази част.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Изп.д. № 20227880400177 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, е
образувано по молба от 22.03.2022 г. на В.В.О., чрез пълномощник адв. Р.М.
от САК, въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2022 г., издаден по гр.д. №
5264/2019 г. на СГС, съгласно който „ЗАД ОЗК – З.“ АД е осъдено да заплати
на адвокат В.В.О. на основание чл. 38 ЗА сумата 966 лв. – адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на
ищците.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране
на сумата, както и възстановяване на направените разноски в изпълнителното
производство. В нея не е посочен изпълнителен способ, нито е извършено
възлагане на ЧСИ по реда на чл. 18 ЗЧСИ.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно от 21.03.2022 г., с
което взискателят упълномощил адв. Р.М. да осъществява процесуално
2
представителство във връзка с образуваното изпълнително дело. Представен е
и договор за правна защита и съдействие от 21.03.2022 г., с предмет
процесуално представителство във връзка с образуваното изпълнително дело.
Договорено е възнаграждение в размер на 200 лв., чието плащане в брой е
удостоверено в договора.
На 22.03.2022 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника, в която е посочено задължение от общо 1 349.94 лв., от които 966
лв. – присъдени разноски, 200 лв. – разноски по изпълнителното дело, и
183.94 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
Съгласно постановление (по правната си същност разпореждане) от
22.03.2022 г. на съдебния изпълнител, начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е
в размер на 135.94 лв. с вкл. ДДС.
С молба от 07.04.2022 г. пълномощникът на взискателя, предвид
неплащане от длъжника в срока за доброволно изпълнение, поискал от ЧСИ
да извърши справка за открити банкови сметки на длъжника и да наложи
запор на вземанията по тях. Във връзка с извършени действия с цел
удовлетворяване на вземането, приложил допълнително договор за правна
защита и съдействие от 07.04.2022 г. с уговорено и посочено като платено
адвокатско възнаграждение в размер на още 200 лв. за процесуално
представителство по изпълнителното дело, която сума поискал да бъде
събрана.
С постановление (по правната си същност разпореждане) от 07.04.2022
г. съдебният изпълнител приел на основание чл. 78 вр. чл. 79 ГПК разноски
по изпълнителното производство в размер на 200 лв. – адвокатско
възнаграждение, обикновени такси по т. 5 и т. 9 ТТРЗЧСИ, както и
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ върху допълнителното адвокатско
възнаграждение в размер на 22.72 лв. с ДДС.
Няма данни в изпратения препис от изпълнителното дело, който се
твърди да е в цялост, съдебният изпълнител да е извършвал исканата от
взискателя справка за банкови сметки на длъжника. На 08.04.2022 г. (с
достигане на запорното съобщение до третото задължено лице) е наложен
запор по всички банкови сметки на длъжника в „Общинска банка“ АД.
На 08.04.2022 г. на длъжника е връчена втора покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено задължение от общо 1 635.14 лв., от които 966
3
лв. – присъдени разноски, 400 лв. – разноски по изпълнителното дело, и
269.14 лв. – такси по ТТРЗЧСИ.
На 13.04.2022 г. по наложените запори в „Общинска банка“ АД по
сметка на ЧСИ е преведена сумата 1 635.14 лв. и с постановление от
14.04.2022 г. запорите са вдигнати.
С възражение вх. № 1707/14.04.2022 г., подадено в двуседмичен срок от
получаване на втората покана (с включени увеличени разноски), длъжникът
поискал от ЧСИ да намали размера на приетия по делото адвокатски хонорар
от 400 лв. на 200 лв. съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., както и да
намали размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТКРЗЧСИ.
С обжалваното разпореждане, обективирано в съобщение изх. №
2800/15.04.2022 г., съдебният изпълнител оставил без уважение възражение
вх. № 1707/14.04.2022 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните
правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл. 433 ГПК (освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато
разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са
приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на
насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, която се
намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната
правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело
следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на
оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални
действия и други относими обстоятелства.
4
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. №
6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се
присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има
характер на разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на
възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със
свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено
в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително
тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора и сега действаща
редакция) за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е
200.00 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000 лв. - 200 лв., и за вземания над
1 000 лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 - 7, а чл. 7,
ал. 2 определя размера на възнаграждението според материалния интерес.
В случая с оглед удостовереното в двата договора за правна защита и
съдействие следва да се приеме, че уговореното възнаграждение от общо 400
лв. е заплатено от взискателя изцяло в брой. Съдът намира, че
незаконосъобразно с атакуваното разпореждане съдебният изпълнител е
отказал да намали адвокатското възнаграждение. Приложима в случая е само
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като единственото
извършено от процесуалния представител на взискателя действие е подаване
на молба за образуване на изпълнителното дело. Посочването в молбата за
образуване на изпълнителен способ, респ. възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е
условие за нейната редовност - арг. чл. 426, ал. 2 ГПК. Поради това
подаването на молбата от 07.04.2022 г., с която е посочен изпълнителен
способ, е действие по отстраняване нередовност на молбата за образуване на
изпълнителното дело, а не действие, което да обуславя приложението на т. 2
на чл. 10 от Наредба № 1/2004 г., тъй като не е налице кумулативно
5
изискваното условие от пълномощника да са осъществени действия с цел
удовлетворяване на вземането. Същевременно на 13.04.2022 г. цялата сума е
преведена по наложения запор, а следователно и за в бъдеще от
пълномощника на взискателя няма да бъдат извършвани действия от рода на
посочените в т. 2 на чл. 10 от Наредбата.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на
взискателя следва да бъде намалено от приетия от ЧСИ размер от 400 лв. на
200 лв.
По искането за намаляване на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ:
Съгласно чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ, пропорционалните такси се събират в
процент според материалния интерес. Съгласно т. 26 ТТРЗЧСИ, за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума,
съобразно материалния интерес, като приложима в случая е б. „б“ (за вземане
от 100 до 1 000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.). От
разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗЧСИ следва, че пропорционалната такса за
изпълнение на парично вземане се начислява само върху сумите - предмет на
изпълнението, обективирани в изпълнителния лист – именно това е
материалният интерес по изпълнителното дело. Същият извод следва и от
тълкуването на разпоредбата на т. 26 във връзка с т. 20 - 25 от Тарифата.
Адвокатският хонорар е част от разноските по изпълнителното дело и не
представлява част от материалния интерес – от вземането, подлежащо на
изпълнение, поради което, макар да се събира за взискателя, то не
представлява „събрана сума“ по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ и върху него не
следва да се начислява пропорционалната такса.
Съгласно наличните по делото две постановления от 22.03.2022 г. и
07.04.2022 г., начислената от ЧСИ такса по т. 26 ТТРЗЧСИ е в размер на
135.94 лв. с вкл. ДДС и 22.72 лв. с вкл. ДДС, или общо 158.66 лв. с вкл. ДДС.
Съобразно гореизложеното и материалния интерес от 966 лв. – неолихвяемо
вземане, дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ възлиза на
115.92 лв. с вкл. ДДС, до който размер същата следва да бъде намалена.
В настоящото съдебно производство не следва да се присъждат
разноски. В производство относно дължимостта и размера на разноските не
се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което
6
разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл
определение № 393/17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г., ІV ГО,
определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3926/2017 г., ІV ГО,
определение № 52/19.03.2019 г. по ч.гр.д. № 740/2019 г., І ГО, определение №
75/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4561/2018 г., ІІІ ГО, определение №
76/14.02.2019 г. по ч.гр.д. № 4562/2018 г., ІІІ ГО, определение №
158/08.04.2019 г. по ч.гр.д. № 87/2019 г., ІІІ ГО, определение №
119/04.07.2019 г. по ч.гр.д. № 1975/2019 г., ІІ ГО и др.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****, разпореждане,
обективирано в съобщение изх. № 2800/15.04.2022 г. по изп.д. №
20227880400177 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, с което е
оставено без уважение възражението на длъжника с вх. № 1707/14.04.2022 г.,
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****,
на взискателя В.В.О., ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по изп.д.
№ 20227880400177 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, както следва:
от 400 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
НАМАЛЯВА дължимата от длъжника „ЗАД ОЗК – З.“ АД, ЕИК ****,
по изп.д. № 20227880400177 по описа на ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ,
пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, както следва: от 158.66 лв. с вкл.
ДДС на 115.92 лв. (сто и петнадесет лева и 92 стотинки) с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7