РЕШЕНИЕ

№1195

гр. П., 03.07.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на втори юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Роза Ризова, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 00359 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

             Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.

По изложените в исковата молба обстоятелства, “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., е поискала да бъде установено по отношение на И.В.Д., че дължи сумата в размер на 212.05 лева,  представляваща ½ от стойността за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр.П., кв.’’Т.Л.” бл**ап*за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г; включително; ½ от лихва за забава на месечните плащания в размер на 72.93 лв. за периода от 08.07.2014 г. до 06.12.2017г; както и законната лихва върху главницата от 212.05 лв. от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата, както и да заплати направените  по делото разноски и юристконсултско възнаграждение.

Ответника И.В.Д. е оспорил исковете по основание и размер, като е направено и възражение, че исковете относно претендираните суми са погасени частично по давност. 

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна следното:

              Видно от представените от ищцовата страна писмени доказателства – нот акт №*** том*дело №***/****г. на нотариуса И.И. се установява, че топлоснабденото жилище е било закупено от ответницата заедно с Д.М.Д.. По делото няма данни дваматаприобретатели на жилището да са били в граждански брак, съответно да продължават да са в такъв, поради което съдът приема, че същите са обикновени съсобственици и ответницата притежава ½ идеални части от топлоснабденото жилище и се явява потребител на топлоенергия.    

             От изслушаната съдебно-техническа експертиза, на вещото лице Б.Й. се установява, че ответника е  потребител на топлинна енергия за процесния период за топлоснабден имот находящ се в гр.П., кв.’’Т.Л.” бл**ап*с абонатен № **********.  От посоченото заключение се установява, че за процесния период  редовно са били отчитани показанията от общия топломер, като фирмата за топлинно счетоводство ги е разпределяла ежемесечно, като изравнителните сметки са били изготвяни по правилата за дяловото разпределение и действащата нормативна уредба.

Съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на потребителите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления; 6. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г.) редът и сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са ангажирани доказателства за постигнати различни условия между старините, поради което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.

 Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за краткост “ПРОДАВАЧ” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко "КУПУВАЧ", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. П. и са издадени на основание чл. 150 от ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.

Съгласно чл. 13, ал. 1 от Общите условия, КУПУВАЧЪТ  е длъжен да заплаща дължимите се суми в срок, като съгласно чл. 30, ал. 1 заплащането на консумираната топлинна енергия може да стане на 11 месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечни вноски, определени по прогнозна консумация. Съгласно чл. 4*ал. 1 от Общите условия, при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи и обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до деня на постъпване на дължимата се сума. Съответно при сключени договори с търговец по реда на чл. 140, ал. 3 от ЗЕ размерът на потребената топлоенергия се изчислява въз основа на данните на фирмата за дялово разпределение. Самата цена се формира от няколко компонента, като такса мощност /за определен период от процесния/, потребена топлоенергия за общи части от сградата, БТВ .  Потреблението на топлоенергия може да се осъществи и чрез преминаващите през банята щрангове, а що се касае до парната инсталация, тя е обща част от сградата и не подлежи на премахване без решение на общото събрание на етажната съсобственост.    

Освен съществуването на договора, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи и размера на претендираните задължения на ответника. От заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза на вещото лице Е.Д., в което заключение са посочени по компоненти задълженията образуващи крайната цена, се установява, че за процесния период дължимите се суми за главница и лихви са в размер на 212.05 лева главница и 72.93 лева лихва, които са ½ от цялото задължение в размер на 424.17 главница и 145.86 лихва. Предвид на това съдът дава вяра на заключението на вещото лице и намира че така предявените искове следва да се уважат до установения от него размер,  така както и са предявени. Не се ангажираха доказателства, че фирмата за топлинно счетоводство е подала неверни данни на дружеството ищец при проведено годишно отчитане. Няма данни и ответника да е възразявал срещу годишното отчитане и изготвянето на изравнителните сметки, по предвидения в закона ред. В случая ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени документи, доказващи плащане от страна на ответника. Предвид гореизложеното, така предявеният иск за претендираната главницата се явява основателен и доказан до пълния му размер.   

           Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане. По делото не са представени доказателства  до коя дата е следвало да стане всяко съответно плащане, но предвид обстоятелството, че е плащанията са били ежемесечни, то съдът приема, че плащането е следвало да стана до последната дата на съответния месец. Предвид на това, следва да бъде уважен и иска по чл. 86 от ЗЗД, като ответника бъде осъден да заплати и законната лихва върху главницата, считано от  08.07.2014 г. до 06.12.2017г;  На същото правно основание следва да се присъди и законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 13.11.2018г.  до окончателното и изплащане.   

Както бе посочено от ответната страна с депозирания отговор на исковата молба е направено възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност с изтичането на три години. Съгласно разпоредбата на чл. 11*б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди  13.11.2015г. / предвид момента на депозиране на молбата за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК -  13.11.2018г./, са били погасени по давност. Предвид горното, съдът възприема заключението на вещото лице, видно от което  дължимата се сума за периода от  13.11.2015г. до 30.04.2017г. от ответника е 71.89 лева, представляваща стойност на ½ от ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в  гр.П., кв.’’Т.Л.” бл**ап*и законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 8.57 лева. С оглед на горното настоящия състав намира, че ответника следва да бъде осъдена да заплати суми до размера на притежаваните от същата ½ идеални части от топлоснабдения имот а именно 71.89 главница и 8.57 лихва за посочените по горе периоди. Предвид на горното така предявените искове се явяват основателни до посочените размери, като до пълните предявени такива за главница и лихва следва да бъдат отхвърлени като неоснователни поради погасяване по давност.  

              С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде осъден да заплати направените разноски в настоящето производство и разноските в заповедното производство, от ищцовата страна изчислени  съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на 141.15 лева.    

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.Д.,***, че дължи на "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”, сумата от  71.89  лева, представляваща стойност на ползвана но незаплатена топлоенергия и такса мощност за топлофициран имот находящ се в гр.П.,  кв.’’Т.Л.” бл**ап*за периода   13.11.2015г.  до 30.04.2017г., лихва за забава на месечните плащания в размер на  8.57  лева, за периода  13.12.2015г.  до 06.12.2017г., заедно със законната лихва върху главницата считано от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение  - 13.11.2018г. до окончателното и изплащане,  като за разликата до пълния претендиран размер от  212.05 лв. за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г; включително; лихва за забава на месечните плащания в размер на 72.93лв. за периода от  08.07.2014 г. до 06.12.2017г;  ОТХВЪРЛЯ исковете като неоснователни и недоказани.  

ОСЪЖДА И.В.Д.,***, да заплати "ТОПЛОФИКАЦИЯ - П." ЕАД –  със седалище и адрес на управление гр. П., кв. ”Мошино”, ТЕЦ “Република”,  направените разноски в настоящето производство и разноските в заповедното производство, от ищцовата страна изчислени  съобразно уважената част на исковите претенции в общ размер на  141.15 лева.

               След влизане на решението в сила, частно гражданско дело №*****/****г. по описа на ПРС да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от влязлото в сила решение.  

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                               

 

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: