Решение по дело №155/2024 на Административен съд - Добрич

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)

Образувано е по жалба на С. М. А., от с. Жегларци, ул. „Шеста“ № 21, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1099-000067/27.02.2024 г. по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на Началник група при СПП -Силистра, с която спрямо жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за движението по пътищата е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

В жалбата се твърди, че заповедта е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Поддържа, че заповедта е постановена при неизяснена фактическа обстановка, оспорва констатациите за употребени наркотични вещества. Сочи липса на мотиви относно прилагане на принудителната административна мярка. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. К. поддържа жалбата. Претендира разноски.

Ответникът в производството, Началник група при СПП -Силистра, твърди, че нарушението е безспорно установено, че са налице материалноправните и процесуалните предпоставки за издаване на заповедта, като е била спазена процедурата. Моли обжалваната заповед да бъде потвърдена и в полза на дирекцията да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на уговореното между жалбоподателя и процесуалния му представител адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1, вр. ал. 3 АПК от лице с правен интерес – адресат на оспорения индивидуален административен акт и пред компетентния да я разгледа съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, но по съображения различни от изложените в същата.

Съгласно мотивите на обжалваната заповед, при проверка, извършена от служители на районното управление на 26.02.2024 г. около 09:35 часа в община СИЛИСТРА на път ТРЕТИ КЛАС № 215 като водач на МПС - М. Т. 18.440 4X2 БЛС с рег. № [рег. номер] , Държава БЪЛГАРИЯ, по път 111-215 на ГКПП „Силистра Ферибот“ управлява Влекач МАН с рег. номер [рег. номер] собственост на „Строй-спед“ ЕАД Булстат: ********* и с прикачено полуремарке с рег. номер [рег. номер], под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Изпробван с техническо средство ДръгТест 5000 с фабр. номер ARPK-0018, като уреда е отчел употреба на амфетамин. Номер на извършена проба 161. Издаден талон за изследване с номер 127943. Водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабр номер ARPM 0794, като уреда отчита 0 промила алкохол.

В административната преписка са представени съставен на 26.02.2024 г. акт за установяване на административно нарушение, в който са отразени горните констатации и обстоятелствата са квалифицирани като нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Представен е талон за изследване, връчен на А. в 10,10 ч на същата дата, без данни за извършено изследване.

С оглед установяване компетентности на административния орган наложил мярката, по преписката са представени заповед № 342з-1315/30.12.2021г. и заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. удостоверяващи компетентност на органите извършили проверката.

При така установената фактическа обстановка и в резултат от проверката за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК, настоящият състав на съда намира следното:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган – началник група при СПП-Силистра към ОДМВР -Силистра, действащ в обхвата на териториалната си компетентност – за нарушение на ЗДвП, извършено на територията, обслужвана от ОД на МВР - Силистра.

Заповедта е издадена в писмена форма, с реквизити съгласно чл. 59 АПК, и съдържа мотиви в съответствие с изискването на 172, ал. 1 ЗДвП. В случая изложението относно наличието на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ е достатъчно изчерпателно и конкретно, поради което съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на мотиви в заповедта.

При служебната проверка не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в производството, налагащи отмяната на заповедта само на това основание.

Правното основание за наложената принудителна административна мярка е чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП, според който за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

Съдът приема за безспорно установено при проведената проверка, че водачът А. е надлежно тестван техническото средство - Дрегер Drug Test 5000, работещо с тест касети, при което уреда е отчел положителен резултат за амфетамин с проба № 161.

Предвид това, изводът на административния орган, че в момента на проверката А. е управлявал моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни аналози е бил обоснован и в съответствие с установените към момента на постановяване на заповедта факти. Доколкото при тези обстоятелства чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП изрично предписва налагане на ПАМ и доколкото при прилагане на такава ПАМ адм. орган действа при условия на обвързана компетентност, обжалваната заповед е издадена при правилно прилагане на материалния закон.

Не се констатират обстоятелства, от които да следва извод за несъответствие на наложената мярка с целта на закона. Целите, които си поставя чл. 171 от ЗДвП, са осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Мярката, препятстваща управлението на автомобил от страна на лице, употребило наркотични вещества, напълно отговаря на тези цели.

Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на адресата на административно наказание с правораздавателен акт на административно-наказателна юрисдикция (НП). Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение на водача и изпълнение на превенцията, ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 ЗДвП. В този смисъл Решение № 7893 от 27.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12758/2018 г., VII Решение № 12268 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6114/2017 г., VII.

Същото може да бъде установено по някой от посочените в нормата на чл. 171, ал. 1, т. 1 и т. 2а от ЗДвП начини, които са равностойни - в настоящия случай с полеви дрегер. Доколкото се касае за такива вещества, законът не въвежда изискване за тяхната концентрация, за разлика от наличието на алкохол, поради което правилото, че при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи следва да се тълкува стриктно т. е. само по отношение на алкохола, а не и за наркотичните вещества.

Изследване на урината на жалбоподателя в СМДЛ „Рамус“ на 27.02.2024 г. е установило негативен резултат за амфетамин и други наркотици. Това доказателство не е събрано по установения в закона ред предвиден с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, поради което не може да се използва за оборване резултата от дрегера или кръвната проба. Освен това изследването е направено ден след 26.02.2024 г., поради което е неотносимо.

По принцип в тези случаи е приложима разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК и съответствието на ИАА на материалния закон се установява към момента на постановяването, поради което заповедта се явява материално законосъобразна, доколкото към момента на издаването ѝ е имало съставен АУАН за горепосоченото нарушение при положителна проба с техническо средство за наркотични вещества. Съгласно ал. 2 на чл. 142, ал. 1 АПК обаче, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Ето защо съдът намира, че предвид постъпилия по делото резултат от лабораторното изследване на дадените от жалбоподателя проби от кръв и урина, съгласно чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., обективирани в заключението на експерта към МБАЛ – Варна, при ВМА (л. 32 – 35 от делото) е налице ново обстоятелство по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, което следва да бъде взето предвид при постановяване на настоящото решение. Установено е от наличните по делото доказателства, че жалбоподателят е дал съответните проби (кръв и урина) за лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста. При наличието на данни за назначено лабораторно изследване, то резултатите от него са релевантни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, а не тестът, извършен с техническо средство, като този извод следва от регламентираното в чл. 171, т. 1, б. "б", предл. последно от ЗДвП, според което при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

По делото е представено и Постановление за прекратяване на ДП с изх.№ 676/24/21.05.2024 г. на РП-Силистра, от което е видно, че образуваното в същата прокуратура досъдебно производство срещу жалбоподателя за престъпление по 343б, ал. 3 НК е прекратено.

Предвид гореизложеното, доколкото резултатът от медицинското изследване на кръв и урина е определящ и дерогира този от полевия тест, както и предвид прекратеното досъдебно производство за престъпление по 343б, ал. 3 НК съдът приема, че въпросът с отговорността на жалбоподателя е решен. Предвиденото в чл. 171, т. 1, буква „б“ ЗДвП прекратително условие е настъпило, при което предпоставките за прилагане на процесната ПАМ вече не са налице, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена.

Страните по делото претендират присъждане на разноски. При този изход на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1000, 00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Възражението за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото адвокатският хонорар е съответен на тежестта и на правната и фактическа сложност на делото и е определен под минимума, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Същевременно съдът установява, че както пред АС Силистра, така и пред АС Добрич не е представено доказателство за платена държавна такса от 10 лв. за разглеждане на делото. Същата е дължима, и предвид изхода на спора следва да бъде събрана от ответника по делото. Доколкото адм. орган - Началник група при СПП - Силистра не е юридическо лице със самостоятелен бюджет сумата е дължима от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра.

Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП решението не подлежи на обжалване.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, А. съд - Добрич,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-1099-000067/27.02.2024 г. по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, на Началник група при СПП -Силистра, с която спрямо С. М. А., от с. Жегларци, ул. „Шеста“ № 21 на основание чл. 171, т. 1, буква „б“ от Закона за движението по пътищата е приложена принудителна административна мярка – „Временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“..

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра да заплати на С. М. А., от с. Жегларци, ул. „Шеста“ № 21 сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Силистра да заплати на административен съд Добрич сумата от 10 (десет) лева, представляваща държавна такса за разглеждане на делото.

Решението е окончателно.