Решение по дело №307/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник сектор в ОДМВР – Сливен, РУ – Нова Загора, подадена от пълномощник, срещу Решение № 28/05.04.2024 г., постановено по АНД № 58/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което е отменено НП № 23-0306-001318 от 04.01.2024 г., издадено от Началник Сектор на РУ – Нова Загора към ОДМВР – Сливен, с което на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП на Б. М. Й. е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева, за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон. Касаторът посочва, че в мотивите на съдебния акт решаващият състав е приел, че деянието е осъществено при условията на крайна необходимост. Счита за неприложим института на крайната необходимост. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени като неправилно решението на районния съд и да реши делото по същество, като потвърди като законосъобразно НП.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява. Представено е писмено становище от пълномощник, който заявява, че поддържа касационната жалба на посочените в нея основания. Ангажира доказателства. Излага становището си по същество и моли съда да отмени решението на Районен съд – Нова Загора. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.

В с.з. ответникът по касационното обжалване Б. М. Й., редовно призован, се представлява от адв. Н. П. от ***, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Изразява становище по същество и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на районния съд. Претендира присъждане на разноски, съгласно представен списък.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен счита, че са налице основания да бъде оставено в сила решението на Районен съд – Нова Загора.

Административният съд, в качеството на касационна инстанция, като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните пред Районния съд писмени и гласни доказателства, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Районният съд е бил сезиран с жалба срещу НП № 23-0306-001318 от 04.01.2024 г., издадено от Началник Сектор на РУ – Нова Загора към ОДМВР – Сливен. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 1121821 от 01.12.2023 г. съставен на Б. М. Й. за това, че на 01.12.2023 г. в 20:00 часа, в [населено място], в източния край на с. е управлявал по земен път с посока север-юг лек автомобил Шкода "Рапид" с регистрационен, номер [рег. номер], с. на Дирекция "УССД" – МВР. Настъпило е ПТП като проверяващите органи са констатирали, че Й. не се е движил на такова разстояние от движещия се пред него лек автомобил Тойота "Ланд Круизер" с регистрационен номер [рег. номер], управляван от неправоспособния водач Д. М. Д., за да избегне удар в него. Автомобилът Тойота е спрял рязко, вследствие на което управлявания от Й. лек автомобил го застига и със своята предна част се блъска в задна част на автомобила - нарушение по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от административнонаказващия орган и с процесното НП на Б. М. Й., за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лева.

РС-Нова Загора е постановил решението си, след като е изяснил обективно и цялостно фактическата обстановка по делото. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е приел за установено, че Б. М. Й. е изпълнявал служебните си задължения за преследване на автомобил, който се е оказало, че е бил управляван от неправоспособен водач, както и че в него са намерени боеприпаси без надлежно разрешение за тяхното придобиване и съхранение. Със своите действия той е целял да опази обществения и държавен интерес, доколкото да се предотврати управлението на МПС от неправоспособни водачи, които биха били опасност за другите участници в движението. Действията му са били и в унисон с целта на ЗДвП за опазване живота и здравето на участниците в движението по пътищата. От свидетелските показания на свидетеля С., единствения пряк очевидец на процесното ПТП, приел, че Й. е карал на голямо разстояние от автомобила, но същият просто внезапно е самокатастрофирал в дърво, поради което при преследване с голяма скорост, колкото и голяма да е дистанцията е било трудно да се предотврати настъпването на ПТП.

За да отмени оспореното наказателното постановление, РС- Нова Загора е приел, че извършеното от ответника по касационната жалба – Б. Й. е осъществено при условията на крайната необходимост.

Настоящата инстанция споделя изводите на РС-Нова Загора за наличието в конкретният случай на института на "крайна необходимост" по смисъла на чл. 13, ал.1 от НК, който е приложим съгласно нормата на чл. 11 от ЗАНН. Като е възприел наличието на предпоставките на крайната необходимост, то по силата на чл. 8 от ЗАНН деянието за което е привлечен да отговаря ответникът по касационната жалба не следва да се третира като административно нарушение. РС-Нова Загора е изложил подробни мотиви, като е анализирал както показанията на разпитаните свидетели, така и писмените доказателства по делото, в резултат на което е извел правилен и законосъобразен извод за наличието на предпоставките на чл. 8, пр. 2 от ЗАНН в хипотезата на "крайна необходимост" във вр. с чл. 13, ал. 1 от НК.

Въз основа на установените правнорелевантни факти районният съд е направил обосновани и правилни правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция, поради което повторното им излагане не е необходимо. Още повече, че с нормата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК е предвидена възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния съд. Правилно е приложен и материалният закон, а направените в тази насока оплаквания на касатора са неоснователни и няма да бъдат преповтаряни.

Районният съд не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата. Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и отменителни основания не са налице.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото основателно и своевременно се явява искането на ответника по касация за присъждане на направените разноски в размер на 800 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, които да се възложат в тежест на касатора, което съдът не намира за прекомерно и преценява същото като пропорционално спрямо извършената правна защита. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие, същото възнаграждение е изплатено на процесуалния представител в брой.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 28 от 05.04.2024 г., постановено по АНД № 20242220200058/ 2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора.

ОСЪЖДА ОД на МВР – гр. Сливен да заплати на Б. М. Й. с [ЕГН] от [населено място], сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.