Определение по дело №1719/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2506
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 15 юли 2021 г.)
Съдия: Даниела Илиева Писарова
Дело: 20213100501719
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 юли 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2506
гр. Варна , 15.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
петнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно гражданско
дело № 20213100501719 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по ВЖ вх.
№282863/12.04.2021г. на ИНТЕРАЦИО ЕАД, чрез адв.В.К., срещу решение
№260941/16.03.2021г., постановено по ГД № 19763/2019г. по описа на ВРС, XLIX състав, с
което съдът е отхвърлил предявените от „ИТЕРАЦИО“ ЕАД, ЕИК *********, гр.*** против
„УНИПАРК ЛОДЖИСТИК“ ЕООД, ЕИК *********, гр.*** обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите: 3 520.49 лв.
представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от 22.02.2017г., дължима
след изтичане срока на договора, ведно със сумата 636 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД, за периода от 21.03.2019г. до датата на исковата молба
04.12.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на
главния иск, да бъде осъден ответника да върне сумата 3520.49 лв. като получена на
отпаднало основание - чл.55 ал.1 ЗЗД ведно със законната лихва от датата на исковата молба
до окончателното изплащане; сумата 7 604.27 лв., като получена от ответника без основание
по фактура № **********/15.03.2018г., ведно със законната лихва от датата на исковата
молба 04.12.2019г. до окончателното изплащане; сумата 7604.27 лв., представляваща внесен
гаранционен депозит по договор за наем от 15.03.2018г., дължима от ответника, считано от
датата 21.03.2019г. на прекратяване на договора, ведно със сумата 547 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане, за периода от 21.03.2019г. до датата на исковата молба
04.12.2019г., както и законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до
окончателното изплащане, а в условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на това
основание, да бъде осъден ответникът да върне сумата 7 604.27 лв. като получена на
отпаднало основание -чл.55 ал.1 ЗЗД, със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане.
В жалбата се излага, че постановеното решение на ВРС е неправилно и
незаконосъобразно. Считат, че неправилно съдът е стигнал до извод, че ответникът има
основание да задържи претендираните суми поради насрещно вземане за неплатен наем за
м.март 2019г. и суми за неустойки при прекратяване на договора за наем с предизвестие от
наемателя. Претендира се отмяна на решението с уважаване на исковете и присъждане
разноските за две инстанции.
1
По същество в жалбата се излага, че по първия договор за наем от 22.02.2017г.,
същият е прекратен на 22.02.2018г. като се дължи връщането на платения депозит.
Неоснователно съдът приел, че този депозит е внесен по договора от 22.02.2018г., каквито
твърдения не са правени и не произтичат от договорите. Неоснователни се твърдят и
направените от ответника възражения за прихващане с останалите суми. Твърди се, че
ответникът няма насрещно вземане от наем за март 2019г., тъй като ищецът валидно е
упражнил право на задържане за това вземане с писмо от 27.02.2019г., получено от
насрещната страна. Това правомощие на ищеца е установено чрез свидетелски показания.
По отношение на насрещното вземане за неустойка съдът е игнорирал ОУ, при които са
сключени договорите за наем, и чл.11, ал.1, където е предвидено наемателят да предаде на
наемодателя депозит – да послужи след прекратяване на договора за наем за заплащане на
дължими текущи разноски и покриване нанесени на обекта вреди. В случая не се твърдят
тези основания за задържане на депозита. Въззивникът сочи, че в мотивите на съда е налице
противоречие относно основанието и моментът на прекратяване на договорите за наем – от
една страна като развалени с изявление на ответника от 12.03.2019г., а от друга страна – с
предизвестие от ищеца, на 21.03.2019г. Съдът неправилно е приложил ОУ в редакция, която
е изготвена за целите на процеса от ответника като не е взел предвид направените в тази
връзка оспорвания от ищеца и императивната разпоредба на чл.16, ал.3 ЗЗД. Прави се довод,
че по договорите с продължително изпълнение, какъвто е настоящия, промяната в ОУ
следва да бъде съобщена на наемателя в достатъчен срок. Щом ответникът не е уведомил
ищеца за новите ОУ, то последните нямат сила за него. Съдът изобщо не разгледал
възражението за нищожност на клаузата на чл.20, ал.4 от изменените ОУ, поради
противоречие с императивна разпоредба на чл.238 ЗЗД, евентуално поради накърняване на
добрите нрави. Поддържа се, че всяка страна може да се откаже от безсрочния договор за
наем с едномесечно предизвестие като упражняването на това право не може да
представлява неизпълнение на договора и да влече задължение за неустойка. Прави се
искане въззивният съд са се произнесе изрично по това възражение. В крайна сметка се
твърди, че съдът е отхвърлил исковете поради уважени насрещни възражения за прихващане
на ответника, за които последният е образувал отделно исково производство – висящо в
момента пред СГС, ТО, VI-5 състав, ТД №1764/2020г.
В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна УНИПАРК
ЛОДЖИСТИК ЕООД чрез адв.Ст.Иванова, за неоснователност на жалбата. Според
въззвиваемата страна решението е правилно и следва да бъде потвърдено изцяло, за всички
отхвърлени искове. Поддържа се, че основният спор е относно предназначението на
внесения по договорите за наем депозити. Според страната, съдът правилно и тълкувал
волята на страните, обективирана в договорите за наем като приел, че след прекратяване на
договора за наем се дължи връщане на депозита, но че е налице основание на наемодателя
да задържи сумата по внесените депозити поради насрещното задължение, произтичащо от
наема – за наемна цена и неустойка, съгласно чл.11, ал.2 от ОУ. Налице е основание за
задържане на сумите от наемодателя и на основание чл.10, ал.2 от договорите за наем.
Поддържа се, че наемодателят има насрещни вземания от наемателя, свързани с неустойки в
трикратен на наемната цена размер, поради което следва да задържи изцяло внесените
депозити по договорите за наем, което е било правилно обсъдено и възприето от първата
инстанция. Поддържа се, че договорите за наем са развалени от ответника поради виновното
им неизпълнение от страна на наемателя. Твърди се за неоснователно оплакването, че съдът
не се е произнесъл по възражението за непротивопоставимост на изменените ОУ. Напротив,
поддържа се, че ответникът е разгласил по подходящ начин изменението в ОУ като
наемателят не е упражнил в 7 дневен срок правото си на възражение срещу същите. Между
страните е налице изрично уговорен начин на съобщаване на измененията, поради което
чл.16, ал.2 от ЗЗД е неприложима.
Страните не правят доказателствени искания и не твърдят допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения.
2
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена от
надлежна страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител, в преклузивния
срок. По отношение депозирания отговор съдът констатира, че същия е постъпил в срок, но
по делото липсва пълномощно за учредената на адв.С.И. представителна власт за въззивното
производство, а по първ.дело е представен само договор за правна помощ с адв. к. Д.. С
оглед на горното са налице основания за даване указания на страната за отстраняване на
този недостатък.
Същевременно, с оглед направените възражения за прихващане от ответника и
изявленията за висящност на ТД с идентичен на възраженията предмет пред СГС, следва да
бъде поискана справка за хода на това производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ вх.№282863/12.04.2021г. на ИНТЕРАЦИО ЕАД,
чрез адв.В.К., срещу решение №260941/16.03.2021г., постановено по ГД № 19763/2019г. по
описа на ВРС, XLIX състав, с което съдът е отхвърлил предявените от „ИТЕРАЦИО“ ЕАД,
ЕИК *********, гр.*** против „УНИПАРК ЛОДЖИСТИК“ЕООД, ЕИК *********, гр.***
обективно кумулативно съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумите: 3 520.49 лв. представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от
22.02.2017г., дължима след изтичане срока на договора, ведно със сумата 636 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД, за периода от
21.03.2019г. до датата на исковата молба 04.12.2019г., както и законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на
евентуалност, в случай на отхвърляне на главния иск, да бъде осъден ответника да върне
сумата 3520.49 лв. като получена на отпаднало основание - чл.55 ал.1 ЗЗД ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане; сумата 7 604.27
лв., като получена от ответника без основание по фактура № **********/15.03.2018г., ведно
със законната лихва от датата на исковата молба 04.12.2019г. до окончателното изплащане;
сумата 7604.27 лв., представляваща внесен гаранционен депозит по договор за наем от
15.03.2018г., дължима от ответника, считано от датата 21.03.2019г. на прекратяване на
договора, ведно със сумата 547 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане, за
периода от 21.03.2019г. до датата на исковата молба 04.12.2019г., както и законната лихва
върху главницата от датата на исковата молба до окончателното изплащане, а в условията на
евентуалност, в случай на отхвърляне на това основание, да бъде осъден ответникът да
върне сумата 7 604.27 лв. като получена на отпаднало основание -чл.55 ал.1 ЗЗД, със
законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.
УКАЗВА на въззивника ИНТЕРАЦИО ЕАД , чрез пълномощника му адв.В.К., в 1
седмичен срок от уведомяването с препис от определението на ВОС, да представи
пълномощно за адвокат В.Б. /не за адвокатското дружество/ или изрично в пълномощното да
се изпишат всички съдружници в АД, освен В. К., съгласно чл.25 и чл.59 от ЗАдв.
УКАЗВА на УНИПАРК ЛОДЖИСТИК ЕООД в 1 седмичен срок от уведомяването
с препис от определението на ВОС, да представи пълномощно за проц.представител адв.С.И.
/адв.К.Д./ за първа и втора инстанция и/или завери приложеното на л.69 по делото копие на
пълномощно както и потвърди извършените от пълномощниците процесуални действия по
делото, вкл.по подаване отговор на ВЖ.
УКАЗВА на страната, че при липса на изпълнение съдът ще приеме извършените
проц.действия за невалидни, в частност – по подаване отговор на ВЖ, за извършени от лице
без представителна власт.
3
ДА СЕ ИЗИСКА справка от СГС, ТО, VI-5 състав по ТД №1764/2020г. за страните и
предмета на производството, постановено определение с доклад на спора, евентуално
постановен акт по същество и хода на производството.
НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 23.09.2021г. от 14.00
часа. ДА СЕ УВЕДОМЯТ СТРАНИТЕ, въззивникът с препис от отговора; въззиваемата
страна с указанията за потвърждаване на проц.представителство.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4