№ 68
гр. Монтана, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИН ИВАНОВ
при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИН ИВАНОВ Гражданско дело №
20231630102841 по описа за 2023 година
Предявените искове са положителни установителни с правно
основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79,
ал.1 ЗЗД, вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл. 240, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Ищецът ,,УКБ‘‘АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, р-н Възрадане, пл. с н № 7 е предявил срещу ответника М. В.
М., ЕГН ********** с адрес: гр.Монтана, ул.,,ив‘‘ *** обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове за признаване за установено,
че съществуват следните вземания на дружеството-ищец към ответника,
дължими по Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-567-
00098-2016/05.12.2016 г., както следва:
- 504,89 лв.-главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
- 13,99 лв.-договорна възнаградителна лихва, дължима за периода
от 15.02.2019 г. до 23.03.2019 г.;
- 97,95 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 23.03.2019 г.
до 19.11.2020 г.;
- 72 лв. разходи за връчване на покана за доброволно уведомление по
чл. 60 от ЗКИ до длъжника.
Претендира деловодни разноски по реда на чл. 78, ал.1 от ГПК-както в
настоящото производство, така и в предшестващото го заповедно ч.гр.д.
№2594/2020 г. по описа на РС-Монтана.
1
Изпълнена е процедурата по чл. 131 от ГПК, като в законния
едномесечен срок от ответника, чрез назначеният му от съда по реда на чл.
47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. И. е постъпил писмен
отговор. Исковете се оспорват, като се излагат подробни съображения за
тяхната неоснователност, поради което моли съда да ги отхвърли.
Съдът, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Исковете са процесуално допустими за съдебно разглеждане, а по
същество са и основателни, като единствено искът по чл. 86, ал.1 от ЗЗД е
частично основателен.
Съображенията на МРС са следните:
На първо място, съдът, във връзка със своята служебно проверка по реда
на чл.7, ал.3 от ГПК, не намира, че са налице неравноправни клаузи в
процесния договор за потребителски кредит и същия отговаря на
изискванията на ЗПК. Уговореният в Договор за кредитна карта на
физическо лице № CCIR-567- 00098-2016/05.12.2016 г. лихвен процент е в
допустимия размер на трикратната законна лихва- 30%, а ГПР също не
надвишава допустимия размер, предвиден в чл. 19, ал.4 от ГПК от 50%, което
би довело до недействителност на целия договор за кредит, който от друга
страна е редовен от външна страна и съдържащ всички изискуеми реквизити,
предвидени в ЗПК.
Доказателствата по делото са писмени, прието е и заключението на
вещото лице Е. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза по
делото.
Видно е от приложен по делото в заверен препис Договор, който не беше
оспорен, следното:
На 05.12.2016 г. между ,,УКБ‘‘АД /кредитор/ и длъжника М. В. М. бил
сключен Договор за кредитна карта на физическо лице № CCIR-567-
00098-2016/05.12.2016 г. По силата на Договора, на ответника са предоставени
500 лв.-кредитен лимит на оправомощения държател. Последният се е
задължил да ползва кредитна карта съгласно условията по договора и да
възстановява ползваните суми от кредитния лимит или поне минимална
погасителна вноска. Размерът и броят на погасителните вноски зависи от това
дали и колко пари е усвоил оправомощеният държател. В чл.3.1 от Договора
била определена единствено минимална погасителна вноска в размер на не
по-малко от 3% от отпуснатия кредитен лимит. В чл. 2 от Договора
съконтрахентите са договорили вида, размера и начина на изчисляване на
лихвите, които се дължат при ползване на кредитния лимит и/или при
допуснати просрочия. Определен е краен срок за окончателно възстановяване
и погА.ване на дължимите по кредитната карта суми по договора, а именно
2г.-24 месеца, считано от датата на сключване на договора.
Поради неизпълнение от страна на кредитополучателя кредиторът се е
2
възползвал от правото си по договора съгласно чл. 10.1, вр. чл. 10.1.1, вр.
чл.8.12 от договора/ неплащане на парично задължение/ да обяви цялата
непогасена част от кредита за предсрочно изискуема, за което длъжникът е
уведомен, като поканата за доброволно изпълнение, съдържаща поканата по
чл. 60 от ЗКИ му е връчена редовно чрез залепване на уведомление- по чл. 47,
ал.1 от ГПК-преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Видно е от заключението на вещото лице Е. по назначената ССЧЕ, което
съдът кредитира в цялост, като обективно, компетентно и обосновано дадено:
Видно от Приложение № 2, кредитната карта е използвана и са усвоявани
суми от АТМ-изтеглени в брой и са извършвани плащания на ПОС не
само в България, но и във Франция и Белгия;
Общият размер на усвояваните суми е 1 682,19 лв.;
Общият размер на плащанията извършени от кредитополучателя по
кредитната карта е 1 506,30 лв.;
Общо погасена от кредитополучателя сума- 1 506,30 лв.;
Усвоеният кредитен лимит е 504,89 лв., който е и размер на дължимия
кредитен лимит;
Начислените месечни лихви са в размер от 123,71 лв., като размерът на
дължимите договорни лихви е 13,99 лв.;
Дължимата мораторна лихва върху просрочена главница е 85,27 лв. за
периода от 23.03.2019 г. до 19.11.2020 г.
От приетите писмени доказателства се установяват сторените от
ищцовото дружество разноски от 72 лв.- разходи за връчване на Покана за
доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60 от ЗКИ, за които разходи
ищецът има право да претендира и които са сторени по вина на ответника.
По делото безспорно се установи валидната облигационна връзка между
страните от приложения двустранно подписан договор, както и че кредитът е
усвоен- което е условие за възникване на реалния договор.
При установяване на договорните правоотношения между страните,
съгласно общото доказателствено правило, заложено в чл.154, ал.1 от ГПК,
ответникът е длъжен да установи и да докаже при условията на пълно и
главно доказване в процеса евентуално направени от него погашения на
претендираните суми. Такива писмени доказателства не бяха представени по
делото относно исковите суми.
Вземанията по кредита са падежирали и са изискуеми.
Съдът намира, че ищецът е изправната страна в облигационната връзка,
като е изпълнила своето задължение да предостави във фактическата власт на
ответника сумата по кредита в размер от 500 лв.
От друга страна, ответникът е неизправната страна по този договор, като
не е изпълнил своето задължение изцяло и в срок да погА.ва сумите по
кредита.
Водим от горното, съдът намира, че исковете, като основателни и
3
доказани, следва да се уважат в пълния им размер, с изключение на иска за
мораторна лихва, който следва да се уважи от изчисления от вещото лице
размер на мораторната лихва- 85,27 лв., а в останалата си част над уважения
до предявения размер от 97,95 лв., като неоснователен и недоказан подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените от него деловодни разноски,
реализирани както в настоящото исково производство, така и в заповедното
производство- съразмерно с уважената част на исковете-сумарно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът, на основание чл.235, ал.2 ГПК,
вр. чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл.430 от ТЗ, вр. чл. 240, ал.2 от ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че същестуват следните вземания
на ,,УКБ‘‘АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-
н Възраждане, пл. с н № 7 към М. В. М., ЕГН ********** с адрес:
гр.Монтана, ул.,,ив‘‘ ***, дължими по Договор за кредитна карта на
физическо лице № CCIR-567- 00098-2016/05.12.2016 г., както следва:
- 504,89 лв.-главница, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата;
- 13,99 лв.-договорна възнаградителна лихва, дължима за периода
от 15.02.2019 г. до 23.03.2019 г.;
- 85,27 лв. мораторна лихва, начислена за периода от 23.03.2019 г.
до 19.11.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва по чл. 86, ал.1 от
ЗЗД в останалата част над уважения до предявения размер от 97,95 лв., като
неоснователен и недоказан.
- 72 лв. разходи за връчване на покана за доброволно уведомление по
чл. 60 от ЗКИ до длъжника.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК М. В. М., ЕГН ********** с
адрес: гр.Монтана, ул.,,ив‘‘ *** ДА ЗАПЛАТИ на ,,УКБ‘‘АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Възраждане, пл. с н №
7 сумата от общо 1 084,67 лв.- деловодни разноски по гр.д.№ 2841/2023 г. ,
както и общо 83,44 лв. деловодни разноски по ч.гр.д.№ 2594/2020 г. по описа
на РС-Монтана- съразмерно с уважената част на исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5