Решение по дело №560/2019 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 38
Дата: 5 март 2020 г. (в сила от 4 юни 2020 г.)
Съдия: Диана Симеонова Стателова
Дело: 20195230100560
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 юли 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

38

 

05.03.2020г.

 

   ПАНАГЮРИЩЕ

 
 


          Номер                 Година                                           Град                                   

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАНАГЮРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

 
 


                                                                                                                 

 

Пети февруари

 

2020

 
                

на                                                                             Година                                      

 

в публично заседание в следния състав:

ДИАНА  СТАТЕЛОВА

 
                                                                    

                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:                                            

                                                                                                                  

ИВАНКА ПАЛАШЕВА

 
 

Секретар                                                         

 

като разгледа докладваното от                                                                                   

съдия СТАТЕЛОВА

 

560

 

2019

 
 


                                          гр.д.№                       по описа за                   год.,

 

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по смисъла на чл.422 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

          Предявена е искова молба от «Т.Б.А.Б. ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***- чрез юрисконсулт М.М.Р.,  срещу П.В.Б.,***.

В исковата молба се сочи, че дружеството- ищец са сключили Договор за потребителски кредит № 78000190589/18.11.2016 г. с ответника П.Б., като са му предоставили сума в размер на 7663,49 лв. Сочат, че в чл.7, ал.1 от Договора за кредит е посочен размера на предоставения кредит – 6000,00 лв., като към отпуснатата сума се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на 821,09 лв., дължима в деня на подписването на договора за кредит и се финансира от дружеството- ищец, като после ответникът следва да възстанови тази суми с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план и заявеното му желание в искането-декларация. Ищците сочат, че ответникът е заявил искането си еднократната такса да бъде финансирана от кредитора – ищците, а по-късно той да я възстанови с дължимите месечни  такси по погасителния план.

Според ищците, Б. е пожелал да сключи застраховка „Живот“ в размер на 842,40 лв., като общото крайно задължение по договора за кредит възлиза на сумата от 11276,31 лв., която сума е разсрочена на 36 месечни погасителни вноски, всяка една в размер на 313,23 лв. и последна изравнителна вноска, в размер на 313,26 лв.

Според ищцовото дружество уговореният между страните лихвен процент, изразен като годишен такъв е в размер на 27,09%, като Б. се е задължил да върне 36 месечни вноски, всяка една включваща главница и договорна лихва. Дружеството- ищец твърдят, че ответникът е преустановил плащанията по договора, считано на 25.06.2018 г. за повече от 3 месечни вноски, а именно – вноска на 25.06.2018 г., на 25.07.2018 г.и 25.08.2018 г.

Съгласно исковата молба, в договора за кредит е уредена предсрочна автоматична изискуемост върху непогасеното задължение на клиента, при неплащане на 3 поредни месечни вноски. Сочат, че въпреки това, ответникът е уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, като взаимната кореспонденция е изпращана на адреса за контакт, посочен в договора. Ищците твърдят, че въпреки това, уведомление е изпратено и на постоянния и настоящ адрес на длъжника, като разполагат с писмени доказателства, че уведомлението за предсрочна изискуемост е адресирано до Б. на адресите, посочени в процесното съглашение. Ищците твърдят, че в тежест на страните по договора е да актуализират адресите, които обитават и да уведомяват насрещната страна по договора за настъпили промени. Сочат, че съгласно приложената обратна разписка за доставка, длъжникът П.Б. е търсен на посочения в договора за кредит адрес и уведомлението е получено лично от адресата.

Дружеството- ищец твърдят в исковата молба, че след настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, са предявили заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч.гр. дело № 1045/2018 г. по описа на Районен съд Панагюрище, като въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп. дело № 334/2019 г. по описа на ЧСИ М.А., № 884, с район на действие ПзОС.

 „Т.Б.А.Б. ЕАД, молят съда да постанови решение, с което да бъде установено със силата на присъдено нещо по отношение на ответника П.В.Б., че помежду им съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответникът Б. дължи на ищците заплащането на сума в общ размер на 5780,63 лв., представляваща сбор от главница, в размер на 4591,39 лв. по Договор за предоставен потребителски кредит № **********/18.11.2016 г., ведно със сумата от 1031,48 лв.-договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2018 г., обезщетение за забава за периода 25.06.2018 г. до 03.12.2018 г. в размер на 157,76 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК-13.12.2018г., до окончателно изплащане на дължимите суми. 

Молят, да се изиска и приложи по настоящото гражданско дело ч. гр. дело № 1045/2018 г. по описа на Районен съд Панагюрище.

На основание чл. 237 от ГПК, в случай, че е налице признание на иска, молят да бъде постановено решение при признание на иска.

Молят, в случай че са налице условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника.

Претендират сторените съдебно - деловодни разноски по ч. гр. дело № 1045/2018 г., както и съдебно - деловодните разноски по настоящото гражданско дело.

          Представят следните писмени доказателства в копие: Договор за потребителски кредит № **********/18.11.2016 г.; Застрахователно удостоверение № 81001NLB201170001905892016 по групова застрахователна полица на ЗК „Уника Живот“ АД; Искане- декларация за потребителски кредит от 16.11.2016 г.; Съобщение за обратна разписка от 29.11.2018 г.; Уведомление за настъпила предсрочна изискуемост от 2018 г.

          В законоустановения срок ответникът П.В.Б.,*** Б, със съдебен адрес:***, оф.**, чрез адвокат Л.И.К. от ПзАК, сочи, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Ответникът сочи, че е налице сключен писмен договор за потребителски кредит в размер на 6000,00 лв., като към него е включена еднократна такса за оценка на риска, в размер на 821,09 лв. Ответникът твърди, че ищците са приели заради преустановяване плащанията по договора е настъпила автоматична предсрочна изискуемост, поради което е уведомен за тази предсрочна изискуемост. Сочи, че с оглед на чл. 16, ал.2 от Договора за потребителски кредит, ищците са пристъпили към принудително събиране на вземането си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, като е образувано изп. дело въз основа на издадения от Районен съд Панагюрище изпълнителен лист. Ответникът сочи доводи, относно неоснователността на иска, като ги подкрепя със съдебна практика. Счита, че в настоящия случай не са налице двете предпоставки за обявяване на предвидената в т. 16, л.2 от Общите условия към процесния договор предсрочна изискуемост. Твърди, че предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване на волеизявлението на кредитора от страна на длъжника, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. В уведомлението, според ответника, за настъпила предсрочна изискуемост, се сочи единствено цялото непогасено задължение, без да се съдържат никакви данни относно размера на тези задължения, конкретизирани по отделни пера, тоест налице е липса на информация, която реално и обективно да отразява фактическото състояние на задължението.

          П.В.Б. моли съда да бъде отхвърлен предявения от дружеството- ищец установителен иск, както и предявеният в условията на евентуалност осъдителен иск като неоснователни и недоказани.

          Моли да бъде отменено като неправилно разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, инкорпорирани в Заповед за незабавно изпълнение от декември 2018 г. по ч.гр. дело № 1045/2018 г. по описа на Районен съд Панагюрище, като бъде обезсилен издадения изпълнителен лист.

          Моли съда да бъде спряно изпълнителното произвоство по изпълнително дело № 334/2019 г. по описа на ЧСИ М.А., № 884 с район на действие ОС Пазарджик.

          Претендира сторените съдебно-деловодни разноски, ведно с адвокатско възнаграждение, в размер на доказването му.

          Представя следните писмени доказателства в копие: Разписка № 5000747099805/07.06.2018 г., издадена от „Тексим Банк“ АД, офис Стрелча; Вносна бележка № 213VB-**********/28.06.2018 г., издадена от „Тексим Банк“ АД, офис Стрелча; Разписка № 5000756024160/28.06.2018 г., издадена от „Тексим Банк“ АД, офис Стрелча.

В открито съдебно заседание – редовно призовани, банката-ищец не изпращат представител.

Ответникът П.В.Б., редовно призован, не се явява, не се явява и процесуалният му представител- адвокат Л.К. от ПАК.

По делото е приобщено ч. гр. дело № 1045/2018 г. по описа на Районен съд Панагюрище.

По делото е приложен Договор за потребителски кредит № **********, сключен на 18.11.2016 г., между банката- ищец и ответника Б., от който се констатира, че размерът на кредита възлиза на сумата от 6000,00 лв., заедно с „Банк живот агент“ на стойност 842,40 лв. Събрана е и еднократна такса от страна на банката – ищец за оценка на иска в размер на 821,09 лв., която е дължима в деня на подписване на договора за кредит. Видно от договора е, че тази такса се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя на кредита с дължимите месечни вноски, съгласно погасителения план към договора и предвид заявеното му желание в искането – декларация. Общият размер на кредита възлиза на сумата от 7 663,49 лв. От договора се констатира, че лихвеният процент, с който се олихвява предоставеният кредит е в размер на 27,09 процента, като лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 366 дни в годината. Съгласно договора, годишният процент на разходите по кредита възлиза на 4,84%, като общата дължима сума от ответника е 11 276,31 лв. Неразделна част от договора за кредит е погасителен план, включващ 36 месечни вноски, всяка в размер на 313,26 лв. От договора се констатира, че страните са се съгласили, в случай на просрочие на дължимите от ответника плащания, той да дължи законната лихва върху цялата просрочена сума, за целия период на просрочието -от датата на падежа до датата на ефективното заплащане на сумата.

Видно от приложеното по делото Застрахователно удостоверение по Групова застрахователна полица № 81001NLB2011, сключена на 19.11.2016 г. се установява, че П.В.Б. е сключил със ЗК „Уника Живот“ АД, чрез застрахователния посредник „Ти Би Ай“ АД индивидуално покритие на застрахователните събития смърт, трайна пълна работоспособност и временна пълна нетрудоспособност, в следствие на заболяване или злополука. От застрахователното удостоверение е видно, че брутната застрахователна премия възлиза на сумата 842,40 лв., с включена вноска за обезпечителен фонд съгласно чл. 311и от Кодекса на застраховането.

По делото е приложена Искане – декларация за потребителски кредит от 16.11.2016 г., съгласно което искане, ответникът П.В.Б. е заявил, че са му известни всички условия на договора за кредит, дава съгласие да бъдат обработвани личните му данни, както и да бъде сключена застраховка „Живот“ по специалните условия на Групова полица № 81001NLB2011 със ЗК „Уника Живот“ АД.

Съгласно приложената по делото Обратна разписка от 29.11.2018 г., ответникът П.В.Б. е получил лично уведомление от банката- ищец за настъпила предсрочна изискуемост на Договор за потребителски кредит  № **********, сключен на 18.11.2016 г.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 18.11.2016 г., между банката- ищец и ответника Б. е сключен Договор за потребителски кредит № **********, за сумата от 6000,00 лв., като заедно с такса „Банк живот агент“ на стойност 842,40 лв. е събрана и еднократна такса за оценка на риска в размер на 842,40 лв., която е дължима в деня на подписване на договора за кредит и общият размер на кредита възлиза на 7 663,49 лв.

Съдът счита, че предявеният от «Т.Б.А.Б. ЕАД срещу П.В.Б., установителен иск е основателен и следва да бъде уважен, като бъде признато за установено, че между дружеството -ищец и Б., съществува облигационно правоотношение, съгласно което ответникът дължи на банката- ищец заплащането на сумата от 5780,63 лв., представляваща сбор от главница, в размер на 4591,39 лв. по Договор за предоставен потребителски кредит № **********/18.11.2016 г., ведно със сумата от 1031,48 лв.-договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2018 г., обезщетение за забава за периода 25.06.2018 г. до 03.12.2018 г. в размер на 157,76 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК-13.12.2018г., до окончателно изплащане на дължимите суми.

От представената по делото Обратна разписка от 29.11.2018 г., ответникът П.В.Б. е получил лично уведомление от банката- ищец за настъпила предсрочна изискуемост на Договор за потребителски кредит  № **********, сключен на 18.11.2016 г., като по делото не се представиха никакви доказателства за това, че Б. е заявил липсата на основание за настъпване на предсрочна изискуемост, нито е възразил срещу недължимостта на вземането на банката.

По делото не се събраха никакви доказателства за извършени плащания по кредита от страна на ответника П.Б., след датата, посочена от ищците- 25.05.2018г. или след датата на обявяване на предсрочната изискуемост на кредита- 26.08.2018г.

На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, следва да бъде осъден ответникът П.В.Б. да заплати на «Т.Б.А.Б. ЕАД сторените съдебно-деловодни разноски, в общ размер на 491,60 лв., която сума представлява сбор от сума в размер на 115,61 лв.- държавна такса по настоящото гражданско дело, сумата от 300,00 лв. – адвокатско възнаграждение по настоящото гражданско дело, 50,00 лв.- юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело №1045/2018г. по описа на Районен съд Панагюрище и държавна такса по ч. гр. дело № 1045/2018г., в размер на 25,00лв.

Така мотивиран и на основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл. 51 от Закона за наследството, Панагюрският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на «Т.Б.А.Б. ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда*** със съдебен адрес:***- чрез юрисконсулт М.М.Р. и П.В.Б., с ЕГН- **********,***, че П.В.Б. дължи на Т.Б.А.Б. ЕАД, заплащането на сума в общ размер на 5780,63 лв.(пет хиляди седмстотин и осемдесет лева и шестдесет и три стотинки), представляваща сбор от главница, в размер на 4591,39 лв.(четири хиляди петстотин деветдесет и един лева и тридесет и девет стотинки) по Договор за предоставен потребителски кредит № **********/18.11.2016 г., ведно със сумата от 1031,48 лв.(хиляда тридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки)-договорна лихва за периода от 25.06.2018 г. до 26.08.2018 г., обезщетение за забава за периода 25.06.2018 г. до 03.12.2018 г. в размер на 157,76 лв.(сто петдесет и седем лева и седемдесет и шест стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК-13.12.2018г., до окончателно изплащане на дължимите суми. 

          ОСЪЖДА П.В.Б., с ЕГН- **********,***, да заплати на «Т.Б.А.Б. ЕАД, с ЕИК- *********, със седалище и адрес на управление:***, със съдебен адрес:***- чрез юрисконсулт М.М.Р., сумата от 491,60 лв.(четиристотин деветдесет и един лева и шестдесет стотинки), която сума представлява сбор от 115,61 лв.(сто и петнадесет лева и шестдесет и една стотинки)- държавна такса по настоящото гражданско дело, сумата от 300,00 лв.(триста лева) – адвокатско възнаграждение по настоящото гражданско дело, 50,00 лв.(петдесет лева)- юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. дело №1045/2018г. по описа на Районен съд Панагюрище и държавна такса по ч. гр. дело № 1045/2018г. в размер на 25,00лв.(двадесет и пет лева).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: