№ 446
гр. Пловдив, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Д. Голчев
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Търговско дело №
20255300900233 по описа за 2025 година
Съдът е сезиран с искова молба подадена от Т. М. С. срещу „Оникс Ел“
ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, за
постановяване на съдебно решение, по силата на което да бъде прекратено
ответното дружество „Оникс ЕЛ“ ЕООД, предвид наличието на изпълнение,
което е насочено върху всички дялове в дружеството, за задължение на
едноличния собственик на капитала – Л. А. И. към ищеца и което задължение
е предмет на изп. дело № 12/ 2025г., по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, район
на действие Окръжен съд- Пловдив.
Ищецът поддържа, че в негова полза и срещу Л. А. И. е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК № 1533/ 17.12.2024г., по ч.гр.д. № 2902/ 2024г., по описа на Районен
съд – Асеновград. На осн. чл. 418 ГПК е постановено незабавно изпълнение и
е издаден изпълнителен лист. Въз основа на издадения изп. лист ищецът е
образувал изп. дело № 12/ 2025г., по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, район на
действие Окръжен съд- Пловдив. Взискател по посоченото изпълнително дело
е ищецът, а длъжник е Л. А. И.. Поддържа се, че общият размер на
задължението на Л. А. И. по изпълнително дело възлиза на 35 011, 38 лева. На
осн. чл. 517, ал. 1 ГПК е наложен запор върху дяловете притежавани от Л. А.
И. в ответното дружество. Ищецът поддържа, че и към момента на подаване на
1
исковата молба в съда, Л. А. И. не е удовлетворила вземането по
изпълнителното дело. Съдебният изпълнител, на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК, е
издал постановление, с което овластява ищеца да предяви иск за прекратяване
на търговско дружество „Оникс ЕЛ“ ЕООД. Ищецът поддържа, че всички
законови предпоставки разписани в чл. 517, ал. 4 ГПК са налице, поради което
се моли предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените в процеса
разноски.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК, ответникът е подал писмен отговор, с
който възразява срещу допустимостта на производството. Поддържа се, че в
постановлението на съдебния изпълнител не е посочен размерът на дълга по
изпълнителното дело. Възразява се и че ищецът няма интерес от иницииране
на настоящия процес, доколкото капиталът на ответното дружество е 100 лв.,
която сума е крайно недостатъчна, за да удовлетвори вземането на ищеца по
изпълнителното дело. Поддържа се и че ответното дружество не е получавало
по реда на чл. 517, ал. 3 ГПК уведомление от съдебния изпълнител,
съдържащо изявление на ищеца (взискател по изп. дело) за прекратяване
участието на длъжника Л. А. И. в дружеството. Ответникът поддържа, че при
наличието на нередовност в процедурата по чл. 517, ал. 3 ГПК, то настоящото
исково производство се явява недопустимо. Възразява се и че по
изпълнителното дело са осъществени плащания. Моли се предявеният иск да
бъде отхвърлен и в полза на ответника да бъдат присъдени сторените в
процеса разноски.
В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца. Оспорва изложеното в отговора на исковата молба. Изтъква се, че
фактическите състави на чл. 517, ал. 3 и ал. 4 ГПК са различни и че в
настоящия случай, доколкото изпълнението е насочено върху всички дялове в
дружеството, то съобразно нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК, искът за
прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да
се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на
изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в
дружеството. Акцентира се върху обстоятелството, че в постановлението на
ЧСИ, с което се овластява ищецът да предяви иска, съвсем ясно и конкретно са
посочени всички дължими суми в рамките на изпълнителното дело. Изтъква
се и че аргументът на ответното дружество за липса на интерес от образуване
2
на настоящото производство, предвид невъзможност капиталът на
дружеството (който възлиза на 100 лв.) да удовлетвори вземането на ищеца, е
изцяло неоснователен. В тази връзка се изтъква, че капиталът на дружеството
е различно понятие от имуществото на юридическото лице, като именно
последното ще послужи за удовлетворяване на ищеца като взискател по
изпълнителното дело. Възразява се и че твърденията на ответното дружество
за осъществени плащания по изпълнителното дело са голословни.
В срока по чл. 373 ГПК от ответната страна не е постъпил допълнителен
отговор..
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не съществува спор, поради което и с доклада по делото
(съобщен на страните в открито съдебно заседание, проведено на 21.10.2025г.)
са обявени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: в полза на ищеца и срещу Л. А. И. е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК №
1533/ 17.12.2024г., по ч.гр.д. № 2902/ 2024г., по описа на Районен съд –
Асеновград. На осн. чл. 418 ГПК е постановено незабавно изпълнение на
паричните вземания по заповедта и е издаден изпълнителен лист от
17.12.2024г. Посочената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
417 ГПК е влязла в сила, тъй като законоустановения месечен срок не е
подадено възражение срещу нея по реда на чл. 414 ГПК. Въз основа на
издадения изп. лист, ищецът е образувал изп. дело № 12/ 2025г., по описа на
ЧСИ Атанас Атанасов, район на действие Окръжен съд- Пловдив. Взискател
по посоченото изпълнително дело е ищецът, а длъжник е Л. А. И.. Общият
размер на задължението на Л. А. И. по изпълнителното дело, към датата на
издаване на постановлението, с което съдебният изпълнител овластява ищеца
да предяви иск по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК, възлиза на 33 769, 38 лева.
Длъжникът по горепосоченото изпълнително дело (Л. А. И.) е едноличен
собственик на капитала на ответното дружество „Оникс ЕЛ“ ЕООД. ЧСИ
Атанас Атанасов, район на действие ОС- Пловдив, на осн. чл. 517, ал. 4 ГПК, е
издал постановление, с което овластява ищеца да предяви иск за прекратяване
на търговско дружество „Оникс ЕЛ“ ЕООД.
3
От приетите по делото платежни нареждания (л. 46- 57) се изяснява, че
от Л. А. И. - длъжник по изп. дело № 12/ 2025г., по описа на ЧСИ Атанас
Атанасов, район на действие Окръжен съд- Пловдив и управител и едноличен
собственик на капитала на ответното дружество, са осъществени следните
плащания по горепосоченото изп. производство: на 01.04.2025г.- сумата от 300
лв; на 08.05.2025г.- сумата от 300 лв; на 03.10.2025г.- сумата от 300 лв; на
23.09.2025г.- сумата от 300 лв; на 15.07.2025г.- сумата от 300 лв; на
10.10.2025г.- сумата от 300 лв и на 20.10.2025г.- сумата от 300 лв. (общ размер
на извършените плащания – 2100 лева).
По делото са представени от ответното дружество сключени между него
и ТП „Държавно горско стопанство – Асеновград“ договори за покупко-
продажба на стояща дървесина на корен (л. 58- л. 115). Ответното дружество
ги представя с цел изясняване на обстоятелството, че осъществява търговска
дейност. Съдът счита това обстоятелство за ирелевантно, доколкото извън
предмета на доказване в настоящото производство е дали ответното
дружество е икономически активно. От значение за настоящото производство
са следните обстоятелства: установяване наличието на висящо изпълнително
производство, в което ищецът се явява взискател, а дружеството – ответник по
иска по чл. 517 ГПК - трето задължено лице, осуетило изпълнението върху
стойността на припадащата се на длъжника в изпълнителното производство
стойност от дружествения му дял; наличието на изрично овластяване на
взискателя за предявяване на иска от съдебния изпълнител, както и дали
вземането на ищеца по изпълнителното производство е погасено (тези
правнорелевантни факти ще бъдат адресирани от съда в частта от настоящото
изложение третираща правните аспекти на спора).
При така установеното по фактите, съдът счита следното от правна
страна:
Съобразно нормата на чл. 517, ал. 4 ГПК, когато изпълнението е
насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му
може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват
изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление
за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в
дружеството. Искът по чл. 517, ал. 4 ГПК, е конститутивен по своя характер,
като с него се упражнява потестативното право на кредитора на едноличния
4
собственик на капитала в ЕООД, да прекрати търговското дружество, за да
удовлетвори вземането си от ликвидационния дял на длъжника. Когато са
установени предвидените в чл.517, ал. 1 и ал. 4 ГПК предпоставки, съдът
може да отхвърли иска по чл. 517, ал. 4 ГПК, само ако в хода на
производството се установи, че вземането е погасено в пълен размер (изрично
в тази връзка- Решение № 30/ 12.06.2018г. по т.д. № 1872/ 2017г., по описа на
ВКС, Т.К., I- во отд.). Съдът счита за нужно да акцентира върху
обстоятелството, че в процесната хипотеза на чл. 517, ал. 4 ГПК, за разлика от
тази по чл. 517, ал. 3 ГПК не се изисква връчване на дружеството на
изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в
дружеството (в тази насока- Решение № 104 / 10.07.2014 г. на ВКС, т.о. по
т.д. № 2144 / 2013 г.).
По делото е представена Заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1533/ 17.12.2024г., по ч.гр.д. №
2902/ 2024г., по описа на Районен съд – Асеновград (за която между страните
не съществува спор, че е влязла в сила) и Изпълнителен лист № 1435/
17.12.2024г., от които се изяснява, че Л. А. И. е осъдена да заплати на
кредитора Т. М. С. сума в размер от 11 300 лв. – главница, дължима по Запис
на заповед от 30.06.2024г., издаден от Л. А. И., с падеж на задължението
30.07.2024г., ведно със законната лихва върху нея, както и разноски в размер
от 1270 лв.
В рамките на настоящото производство е представено нарочно
постановление на ЧСИ Атанасов, с което се овластява ищецът като взискател
по изп. дело № 12/ 2025г. по описа на ЧСИ Атанасов, да предяви иск по реда
на чл. 517, ал. 4 ГПК за прекратяване на ответното дружество (л. 4 от делото).
Съдът счита за неоснователно възражението на ответната страна, че в
постановлението на ЧСИ Атанасов липсва индивидуализация на вземането,
предмет на изпълнителното производство. Прочитът на съдържанието на
постановлението налага категоричния извод, че вземанията предмет на
изпълнението са индивидуализирани по достатъчно ясен и недвусмислен
начин- посочен е общият размер на дълга по изпълнението (33 769, 38 лв.),
както и отделните пера, които го формират и тяхната индивидуална стойност
(1270 лв.- неолихвяема сума, 11 300 лв.- главница, 210, 72 лв.- лихви, 1080
лв.- адв. възнаграждение, 17 058, 48 лв.- задължение към ТД на НАП Пловдив,
360 лв.- разноски по изп. дело и 2490, 18 лв.- такси по ЗЧСИ). Цитираното
5
постановление има и самостоятелно доказателствено значение за другите
обстоятелства, на които се основава искът, а именно: съществуващо
изпълнително производство, в рамките на което взискател е ищецът, наложен
запор върху всички дружествени дялове и осуетено удовлетворяване на
вземането от страна на дружеството – трето задължено лице (в тази насока-
Решение № 347 по т.д. № 631/2004 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 614 по т.д.
№ 115 по описа за 2006 г. на ВКС, III т.о.).
Предвид изложеното, от доказателствата по делото се установява, че
ищецът е носител на неудовлетворено вземане, а негов длъжник е лице,
притежаващо качеството едноличен собственик на капитала на дружество с
ограничена отговорност, като принудителното изпълнение е насочено върху
всички дялове в дружеството. Както вече бе посочено, изискването по чл. 517,
ал. 3 ГПК за връчване на изявление за прекратяване на дружеството или за
участието на длъжника в дружеството не се прилага, тъй като всички дялове
в дружеството, върху които изпълнението е насочено, са собственост на
длъжника в изпълнителното производство. След като ищецът е установил в
производството всеки един от горепосочените правнорелевантни факти,
ответникът би могъл да противопостави единствено възражение за
удовлетворяване на вземането (в този смисъл- Решение № 138 от 12.07.2017
г. по т.д. № 1753 по описа за 2016 г. на ВКС, ТК, I- во т.о.). Тоест,
погасяването на задължението по изпълнителния лист е единственият
релевантен към спора факт, установяването на който би довело до отхвърляне
на иска като неоснователен. В тежест на ответника по иска е да докаже
удовлетворяването на взискателя по изпълнителното дело (Определение №
153 от 12.03.2013 г. на ВКС по т.д. № 1032 / 2012 г., II-ро т.о.). Ответното
дружество, което носи доказателствената тежест досежно този факт, не е
ангажирало доказателства вземането на взискателя да е удовлетворено чрез
плащане или друг погасителен способ. В рамките на настоящото производство
се ангажират доказателства, че по изп. дело № 12/ 2025г., по описа на ЧСИ
Атанас Атанасов, район на действие Окръжен съд- Пловдив, е заплатена сума
в общ размер от 2100 лв. (съобразно приетите по делото и фигуриращи на л.
46- 57 платежни нареждания). Сумата от 2100 лв. обаче, е крайно
недостатъчна да погаси вземането на ищеца към Л. А. И.. В тази връзка,
нужно е да се посочи, че ищцовото вземане към Л. А. И. в рамките на
изпълнителното производство е в размер от 1270 лв.- неолихвяема сума,
6
11 300 лв.- главница и натрупаните разноски, но присъединен взискател по
делото е ТД на НАП- Пловдив с вземане в размер от 17 058, 48 лв., което се
ползва с право на предпочтително удовлетворение. Тоест, сумата от 2100 лв.
изобщо не би могло да бъде насочена за удовлетворяване на вземането на
ищеца, след като ТД на НАП- Пловдив е кредитор със вземане от по- преден
ред.
Отделно от гореизложеното, общо дължимата сума по изпълнителното
дело (33 769, 38 лв.) не е константна величина и след като няма представени
доказателства за пълно погашение на паричното задължение, предмет на
изпълнителното производство, то в хода на изпълнението неизбежно ще бъдат
начислени допълнителни такси и лихви. В тази връзка, изявлението на
процесуалния представител на ответника, сторено в ОСЗ проведено на
21.10.2025г., че оставащият размер на задължението по изпълнителното дело е
14 000 лева не е подплатено с каквито и да било доказателства. Впрочем, дори
и да се приеме, че по изпълнителното дело остават за заплащане 14 000 лева,
то това не би било причина да се отхвърли исковата претенция, тъй като
вземането на ищеца отново е останало непогасено (както вече бе посочено
нееднократно, единствено пълното погашение на дълга би имало за резултат
отхвърляне на иска). Ирелевантно е и възражението на процесуалния
представител на ответното дружество изложено в рамките на устните
състезания, че прекратяването на дружеството би било излишно предвид
обстоятелството, че същото осъществява търговска дейност. По своето
същество, това представлява възражение досежно целесъобразността на
процеса, което е извън кръга от обстоятелства, които подлежат на проверка и
коментар от съда. Неоснователно е и възражението на ответника, че ищецът
няма интерес от иницииране на настоящия процес, доколкото капиталът на
ответното дружество е 100 лв., която сума е крайно недостатъчна, за да
удовлетвори вземането на ищеца по изпълнителното дело. Ищецът ще се
удовлетворява от осребреното имущество на дружеството при проведено
производство по ликвидация, а не от капитала на юридическото лице. Отделно
от това, процесуалният закон не изисква ищецът да доказва, че няма други
способи за удовлетворяване на вземането освен изпълнението върху
дружествените дялове и предявяването на иска по чл. 517, ал. 4 ГПК не е
обусловено от подобни процесуални предпоставки (в тази връзка- Решение №
297/ 03.11.2025г. по в.т.д. № 377/ 2025г., по описа на Апелативен съд-
7
Пловдив, 3- ти търг. с-в).
С оглед гореизложеното, съдът счита, че при наличие на предпоставките
за прекратяване на дружеството по чл. 517, ал. 1 и ал. 4 ГПК и доколкото до
приключване на устните състезания по делото не бе доказано погасяване на
задължението към ищеца, то искът се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен. Предвид това, следва да бъде прекратено ответното
дружество „Оникс ЕЛ“ ЕООД, поради наличието на изпълнение, което е
насочено върху всички дялове в дружеството, за задължение на едноличния
собственик на капитала – Л. А. И. към ищеца и което задължение е предмет на
изп. дело № 12/ 2025г., по описа на ЧСИ Атанас Атанасов, район на действие
Окръжен съд- Пловдив.
Съгласно чл. 517, ал. 4 ГПК, след влизане в сила на решението, препис
от него следва да се изпрати на Агенция по вписванията за служебно вписване
в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел.
След вписването се извършва ликвидация от назначен от длъжностното лице
по регистрацията към Агенция по вписванията ликвидатор.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда
право на разноски в полза на ищеца. Ищецът е представил доказателства за
сторени разноски в процеса, както следва: заплатен в брой адвокатски хонорар
в размер от 2400 лв. (съобразно фигуриращия на л. 3 гръб от делото Договор
за правна защита и съдействие) и заплатена държавна такса в размер от 80
лева (платежно нареждане на л. 17 от делото). Съобразно изложеното,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца разноски за
настоящото производство в общ размер от 2480 лева.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 ГПК, търговско дружество
„Оникс Ел“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Асеновград, ул. „Славянска“ № 1, вх. „А“, ет. 4, ап. 21, предвид наличието на
изпълнение, което е насочено върху всички дялове в дружеството, за
погасяване на задължение на едноличния собственик на капитала на
8
дружеството – Л. А. И. към ищеца Т. М. С., ЕГН ********** и което
задължение е предмет на изп. дело № 12/ 2025г., по описа на ЧСИ Атанас
Атанасов, район на действие Окръжен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА „Оникс Ел“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Т. М. С.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер от 2480 лева
/две хиляди четиристотин и осемдесет лева/, представляваща сторени
разноски в рамките на производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен
съд- Пловдив, подадена в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, заверен препис от него да се изпрати
на Агенция по вписванията, за вписването му в Търговски регистър и
регистър на юридическите лица с нестопанска цел и за откриване на
производство по ликвидация на „Оникс Ел“ ЕООД, ЕИК *********.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
9