Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 39
гр. Свищов, 26.03.2020г.
Свищовският районен съд в
публично съдебно заседание на 26.02.2020г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕЛА БЪЧВАРОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 834/2019г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 108 от ЗС.
Твърди се, че на 27.12. 2016 г.
ищецът Г.К. закупил от Р.Й.С. правото на собственост върху следния недвижим
имот: Урегулиран поземлен имот с площ oт 866 кв.м.,
находящ се в с.Царевец, общ.Свищов, представляващ урегулиран поземлен имот №I-71 от
кв.19-А по плана на същото населено място, ведно и построените в него сгради: 1.
Жилищна сграда , съставляваща ПЪРВИ ЕТАЖ - СУТЕРЕН с площ от 67,45 кв.м.,
състоящ се от кухня, столова, стая, изба, баня-тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ
над сутерена с площ от 67,45 кв.м., състоящ се от дневна, две спални,
баня-тоалетна и антре, както и 2. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 180 кв.м,
построена в западната част на дворното место, при граници подробно описани в
документа за собственост, а именно препис от нот. акт
№ 196, том III, рег. №95114, дело №411 от 2016 год. по описа на Н.Г. нотариус
рег. №349 на нотариалната камара и район на действие Районен съд Свищов, вписан
под акт №119, том X, дело 1881, вх. рег. №3774 от 27.12. 2016 година по описа
на Агенция по вписванията имотен регистър гр.Свищов.
Твърди се, че така описаният недвижим
имот продавачката Р.С. е закупила на публичен търг, проведен по изпълнително
дело №20107250400657 по описа на ЧСИ В.Г. Г. *** действие Окръжен съд Велико
Търново. В тази насока е налице и издадено постановление за възлагане на
недвижим имот от 01.12.2014 год., вписано под акт №112, том V, вх. рег. №1789
от 29.06.2015 год. по описа на Агенция по вписванията имотен регистър Свищов.
След издаването на така посоченото постановление и установяване на
обстоятелството, че имота е обитаван от ответниците и не може да влезе
безпрепятствено в имота праводателката депозирала
молба пред съдебния изпълнител за осъществяване въвод в имота. С оглед на така
предприетото действие първите двама ответници завели против праводателката
гражданско дело, образувано под №468/2015 год. по описа на Районен съд гр.
Свищов с правно основание за признаването им, че са собственици на имот -
Урегулиран поземлен имот с площ от 866 кв.м., находящ се в с.Царевец,
общ.Свищов, представляващ урегулиран поземлен имот №I-71 от кв.19-А по плана на
същото населено место, ведно и построената в него жилищна сграда, съставляваща:
ПЪРВИ ЕТАЖ - СУТЕРЕН с площ от 67,45 кв.м., състоящ се от кухня, столова, стая,
изба, баня-тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ от 67,45 кв.м.,
състоящ се от дневна, две спални, баня-тоалетна и антре, при граници на имота:
север, запад и юг - улица и изток - наследници на Б.Ц.Б.. Въз основа на
издаденото им по гр. дело обезпечение ответниците спират изпълнителните
действия. С окончателно решение по гр.
дело №468/2015 год. исковата претенция на ответниците не е уважена. Твърди, че
крайния резултат е отхвърляне на иска на ответниците и приемането, че праводателката Р.Й.С. е собственик на описания имот. В
производството по това дело като помагачи са били привлечени и вторите двама
ответници.
Твърди се, че вторите двама ответници - Е.Д.И. и А.В.И. от своя страна са продължили да
владеят двуетажната жилищна сграда с площ 180 кв.м, построена в западната част
на дворното место представляващо урегулиран поземлен имот №I-71 от
кв.19-А по плана на с. Царевец, общ. Свищов, при граници на имота: север, запад
и юг - улица и изток - наследници на Б.Ц.Б., като продължават да ползват имота
и към настоящия момент.
Заявява, че след влизане в сила
на решението по гр. дело №468/2015 год. по описа на Районен съд Свищов праводателката Р.С. депозирала молба до ЧСИ В.Г. Г. за
възобновяване на въвода. При предприетите първоначални действия от страна на
съдебния изпълнител за извършване на въвода от страна на ответниците било
направено възражение, че правото на собственост върху имота е прехвърлено на
ищеца. Като краен резултат – след преминаване през съответните произнасяния на
Окръжен съд Велико Търново, съдебния изпълнител отказал да осъществи въвода.
Твърди, че и към настоящият момент ответниците ползват и владеят целия описан
по — горе имот.
Заявява, че собственик на
описания имот е ищеца, а ответниците го владеят без основание. Поради това
неоснователното ползване и отказване от страна на ответниците да предадат
владението върху имота го лишава от възможността да го ползва, както и да
реализира доходи и приходи от този имот. Твърди, че е разговарял с ответниците,
но до доброволно и реално освобождаване и предаване на владението не се
стигнало.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено:
По отношение на Р. В. Д. и С.В.Н.,
че е собственик на недвижим имот - Урегулиран поземлен имот с площ от 866
кв.м., находящ се в с.Царевец, общ.Свищов, представляващ урегулиран поземлен
имот №I-71 от
кв.19-А по плана на същото населено място, ведно и построената в него жилищна
сграда, съставляваща: ПЪРВИ ЕТАЖ - СУТЕРЕН с площ от 67,45 кв.м., състоящ се от
кухня, столова, стая, изба, баня-тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с
площ от 67,45 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, баня-тоалетна и антре,
при граници на имота: север, запад и юг - улица и изток - наследници на Б.Ц.Б.,
по отношение на Е.Д.И. и А.В.И.,
че е собственик на недвижим имот - Урегулиран поземлен имот с площ от 866
кв.м., находящ се в с.Царевец, общ.Свищов, представляващ урегулиран поземлен
имот №I-71 от
кв.19-А по плана на същото населено място, ведно и построената в него ДВУЕТАЖНА
ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 180 кв.м., построена в западната част на дворното место,
при граници на имота: север, запад и юг - улица и изток - наследници на Б.Ц.Б.,
а по отношение на Р. В. Д., С.В.Н.,
Е.Д.И. и А.В.И., че Г.Д.К. е собственик на недвижим имот - Урегулиран поземлен
имот с площ от 866 кв.м., находящ се в с.Царевец, общ.Свищов, представляващ
урегулиран поземлен имот №I-71 от кв.19-А по плана на същото
населено място, ведно и построената в него жилищна сграда, съставляваща: ПЪРВИ
ЕТАЖ - СУТЕРЕН с площ от 67,45 кв.м., състоящ се от кухня, столова, стая, изба,
баня-тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ от 67,45 кв.м., състоящ
се от дневна, две спални, баня-тоалетна и антре, при граници на имота: север,
запад и юг - улица и изток - наследници на Б.Ц.Б. и 2. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА
с площ 180 кв.м, построена в западната част на дворното место, при граници на
имота: север, запад и юг - улица и изток - наследници на Б.Ц.Б..
Да осъди четиримата ответници да
предадат на ищеца владението върху ползваните от тях сгради и дворно място, а
четиримата и целия имот като цяло. Претендира разноски.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците
от С.В.Н. и Р.В.Д.. Първият от тях заявява, че няма вина, че ЧСИ В.Г. Г. е
отказал въвод във владение на ищеца по изпълнително дело № 657/2010 година.
Позовава се на изтекла в тяхна полза придобивна
давност по отношение на процесния имот, който владели повече от 10 години
непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено. Освен това искът срещу Р.В.Д. бил
неоснователен, т.к. повече от 3 месеца не владее процесния
имот, не живее в него, тъй като от 01.08.2019 година е в раздяла с ответника С.В.Н.
***2.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответниците Е.Д.И. и А.В.И.
чрез пълномощника им адв. Б.Г.. Същият заявява, че исковете са неоснователни.
Поземленият имот е бивша собственост на двамата ответника. Бил е възбранен, описан, изнесен и продаден на публична продан по
изп.д. № 657/2010г. на ЧСИ В.Г.. Придобит е от Р.Й.С.
на проведената по изпълнителното дело публична продан. Поради това двамата ответници Е.И. и А.И. нито владеят имота, нито пък оспорват
правото на собственост на ищеца. Заявя, ответниците не оспорват твърденията, че
ищецът е придобил процесния имот от Р.С. с нотариален
акт от 27.12.2016 г., както и, че С. е придобила имота на публична продан по изп. д. № 657/2010г. на ЧСИ В.Г.. Оспорват твърденията в
исковата молба, че имотът се владее от тях. След възбраната на имота през 2010
г., на 25.01.2011 г. ЧСИ В.Г. Г. е извършил опис на недвижимия имот и е
назначил за пазач тогавашния собственик - ответника Е.Д.И.. От тогава, до
датата на влизане в сила на постановлението за възлагане, ответникът Е.И. е
изпълнявал възложената му функция на „пазач” по чл. 470 от ГПК. След влизане в
сила на постановлението за възлагане ЧСИ не е освобождавал с нарочен акт
ответника Е.И. от задълженията му на пазач. Въпреки това никой от ответниците - нито Е.И., нито А.И. са посещавали имота в с.
Царевец. Те не оспорват правото на собственост върху имота, не осъществяват
владение върху него и затова претенцията към тях за приемане за установено
правото на собственост у ищеца и за осъждането им да предадат владението е
изцяло неоснователна. Претендират разноски.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на
чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от постановление за възлагане на недвижим имот от 01.12.2014г.
на А.С.– помощник частен изпълнител при ЧСИ В.Г. Г. с рег.№725 от регистъра на
Камарата частните съдебни изпълнители по изп.д. №20107250400657
по описа на ЧСИ В.Г. Г. *** действие Окръжен съд Велико Търново на Р.Й.С. с ЕГН
********** бил възложен следния недвижим имот: Урегулиран
поземлен имот I-71 с площ oт 866 кв.м. в квартал
19-А по плана на с.Царевец, общ.Свищов с построените в него: 1. ЖИЛИЩНА СГРАДА,
съставляваща: ПЪРВИ ЕТАЖ - СУТЕРЕН с площ от 67,45 кв.м., състоящ се от кухня,
столова, стая, изба, баня-тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ от
67,45 кв.м., състоящ се от дневна, две спални, баня-тоалетна и антре, както и
2. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 180 кв.м, построена в западната част на
дворното място, при граници: север, запад и юг – улици, изток - наследници на Б.Ц.Б.,
бивша собственост на Е.Д.И. и А.В.И..
От удостоверение №13932/01.06.2015г., издадено от А.С.–помощник
частен съдебен изпълнител при ЧСИ В.Г. Г.,*** действие ОС – Велико Търново се
установява, че постановлението е влязло в сила на 01.06.2015г.
Вложено по делото е и гр.д. №468/2015г.на РС Свищов, с което
е отхвърлен иска на С.В.Н. и Р.В.Д. да се приеме за установено по отношение на праводателката на ищеца Р.Й.С., че са собственици по давностно владение на недвижим имот, УПИ I-71 с площ oт 866 кв.м. в квартал 19-А по ПУП на с.Царевец, общ.Свищов
и построената в източната му част жилищна сграда, състояща от СУТЕРЕН с площ от
67,45 кв.м. и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ от 67,45 кв.м., при граници на
имота на север, запад и юг –улици, на изток наследници на Б.Ц.Б.. По делото
като трето лице помагач на ответника са участвали Е.Д.И. и А.В.И..
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 196, том III, рег. №95114, дело №411 от 2016 год. по описа на Н.Г. - Нотариус
рег. №349 на нотариалната камара и район на действие Районен съд Свищов, вписан
под акт №119, том X, дело 1881, вх. рег. №3774 от 27.12. 2016 година по описа
на Агенция по вписванията, имотен регистър гр.Свищов е, че на 27.12.2016г.
ищецът Г.Д.К. е придобил собствеността на описания по-горе имот - недвижим
имот, УПИ I-71 с площ oт 866 кв.м. в квартал 19-А по
ПУП на с.Царевец, общ.Свищов и построените в него две сгради от Р.Й.С..
Разпитан
по делото беше свидетелят К.Г. – приятел на ищеца. Същият изложи, че през
лятото на 2019г. двамата отишли до имот в с.Царевец, който ищецът бил закупил
от съпругата си Р.. Имотът представлявал двор с построени в него две къщи,
ограден с масивна каменна ограда и метална входна врата. Двамата се опитали да
влязат в него, но не могли, тъй като бившите собственици на имота в този момент
ги нямало там. Свидетелят изложи, че преди да го продаде на ищеца Р. го била
придобила на търг, а след това водела дела за него.
Видно
от представеното по делото удостоверение за семейно положение, съпруга и деца,
издадено от Община Шумен, ищецът Г.Д.К. е разведен, а от удостоверение от РС
Шумен се установява, че с Решение №481 от 13.04.1992г. по гр.д. №1230–1991г. на
РС Шумен бракът му с Й.И. К. е прекратен.
На
въпроси по реда на чл.176 от ГПК ответника С.Н. отговори, че ползва целия имот.
Изложи, че не е търсил ищеца, нито последният е търсил него за предаване на
владението. Ответникът заяви, че не е оспорвал, нито се е противопоставял по
някакъв начин на предаването на владението на ищеца върху ползвания от него
имот.
Останалите
ответници по делото не се явиха в съдебно заседание, за да отговорят на
допуснатите от съда въпроси по реда на чл.176 от ГПК.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи :
Предявеният ревандикационен
иск за собственост с правно основание чл.108 от ЗС е допустим. За да бъде
уважен този иск е необходимо ищеца да докаже, че е собственик на имота предмет
на иска, ответниците
владеят този имот и това владение е без
правно основание.
Както бе казано, за да бъде
уважен този иск е необходимо ищецът да докаже на първо място, че е собственик
на имота, предмет на иска. Безспорно от събраните по делото доказателства се
установи, че собственик на процесния имот е ищецът Г.Д.К.. Същият е придобил
правото на собственост от праводателката Р.Й.С. на
основание сключен на 27.12.2016г. между двамата договор за покуко-продажба
с НА № 196, том III, рег. №95114, дело №411 от 2016 год. по описа на Н.Г. -
Нотариус рег. №349 на нотариалната камара и район на действие Районен съд
Свищов, вписан под акт №119, том X, дело 1881, вх. рег. №3774 от 27.12. 2016
година по описа на Агенция по вписванията, имотен регистър гр.Свищов. От своя
страна Р.С. е придобила правото на собственост на процесния имот на основание
влязло в сила постановление за възлагане на възлагане на недвижим имот от
01.12.2014г. на А.С.– помощник частен изпълнител при ЧСИ В.Г. Г. с рег.№725 от
регистъра на Камарата частните съдебни изпълнители по изп.д.
№20107250400657 по описа на ЧСИ В.Г. Г. *** действие Окръжен съд Велико Търново,
влязло в сила на 01.06.2015г. Нещо повече правото на собственост на Р.С. върху земята
и едната сграда от процесния имот – УПИ I-71 с площ oт
866 кв.м. в квартал 19-А по ПУП на с.Царевец, общ.Свищов и построената в него жилищна сграда, състояща от СУТЕРЕН с
площ от 67,45 кв.м., състоящ се от кухня, столова, стая, изба, баня-тоалетна и
антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ от 67,45 кв.м., състоящ се от дневна,
две стаи, баня – тоалетна и антре, при граници на имота на север, запад и юг
–улици, на изток наследници на Б.Ц.Б., е признато по отношение на ответниците с
влязло в сила съдебно решение. Съдебното решение, постановено по предявения иск
по чл. 124 от ГПК, се ползва със сила на пресъдено нещо
само по отношение на спорния предмет, по отношение на който съдът се е
произнесъл. В конкретния случай произнасянето на съда по предявения иск по чл.
124 от ГПК касае установяване правото на собственост върху земята и едната
сграда. Неоснователни са възраженията на ответника, че е владял процесния имот
в продължение на 10 години непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено е
неоснователно, тъй като ответниците са обвързани със силата на пресъдено нещо по отношение на влязлото в сила съдебно
решение по гр.д. № 468/2015г. на РС Свищов.
По силата на чл. 154, ал. 1 ГПК
на ищеца принадлежи правното задължение да установи, на само че е титуляр на
правото на собственост върху процесния недвижим имот, но и че ответниците го
владеят или държат към момента на предявяване на иска на правно основание.
Съответно, за да бъде отхвърлен осъдителният иск, ответникът е длъжен да
установи, че е налице противопоставимо на ищеца
основание за осъществяване на фактическата власт върху вещта или че в хода на
производството е предал владението на ищеца.
Съдът намира за доказано
обстоятелството, че ответниците С.Н., Р.Д. и А.И.
владеят процесния недвижим имот. В този смисъл на
въпрос по реда на чл.176 ал.1 от ГПК ответника С.Н. заяви, че владее целия
имот. Ответниците Р.Д. и А.И. не се явиха и не
отговориха на поставените от ищеца въпроси, като са предупредени за последиците
от неявяване пред съда на основание чл.176, ал.2 от ГПК. Законът предполага, че
когато редовно призованата и задължена страна, уведомена съобразно чл. 176,
ал.3 ГПК, не се яви, за да бъде разпитана, с това свое поведение тя цели да се
отклони от признание на неизгодни за нея факти, което поведение овластява съда
да счете, че фактите, за които страната следва да даде отговор са доказани. За
тези последици, както бе посочено всички ответници са били изрично уведомени,
при което процесуалните правила за прилагане на законовоопределената санкция са
спазени. При това положение съдът намира за доказани обстоятелствата, относно
които ответниците Р.Д. и А.И. не се е явиха в съдебно
заседание, за да отговорят на поставените въпроси, а именно че процесния имот
се ползва от тях без правно основание. Доколкото с разпоредбата на чл. 176 ГПК
законът въвежда възможност да бъдат ценени като доказателствено средство
обясненията на страната за само неизгодни за нея факти, съдът намира за недоказано обстоятелството, че ответника С.Н., че
не е бил търсен от ищеца за предаване на владението на процесния имот. Същото
се подкрепя и от показанията на водения от ищеца свидетел, който изложи, че при
посещение на имота през лятото на 2019г. същият е бил заключен от бившите
собственици, а упражняването на фактическата власт върху един недвижим имот е
свързано преди всичко с възможността за достъп до него.
Както бе казано фактическият
състав, при осъществяването на който възниква материалното притезателно
право да се иска предаване фактическата власт на спорната вещ, включва три
юридически факта - два положителни и една отрицателна материална предпоставка –
ответникът владее безправно основание. В тази връзка по делото не се
представиха доказателства, от които да е видно, че ответниците
С.Н., Р.Д. и А.И. владеят процесния имот на някакво правно
основание. Ответника Е.И. възрази, че по изп. д. № 657/2010г. на ЧСИ В.Г. процесния имот е възбранен през 2010 г., като на 25.01.2011 г. ЧСИ В.Г. Г. е
извършил опис на недвижимия имот и го е назначил за пазач. В тази връзка соченото
обстоятелство безспорно се установява от представените по делото доказателства.
Представеният по делото опис на недвижимия имот от 25.01.2011г. по
изп.д.№20107250400657 по описа на ЧСИ В.Г. Г. като официален писмен
документ/изготвен от длъжностно лице, в кръга на службата му, удостоверяващ
факти с правно значение по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК/ има обвързваща
формална доказателствена сила за съда. Видно от него, че този ответник е
назначен за пазач на недвижимия имот, като към дата на предявяване на исковата
молба липсва постановление за прекратяване на изпълнителното производство,
което да е влязло в сила. Назначеният за пазач държи имота на правно основание
-акт на съдебен изпълнител, постановен с оглед нуждите на изпълнителното
производство. Правомощията на назначения за пазач отпадат след влизане в сила
на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство. По делото не се представиха доказателства в този
смисъл – да са отпаднали правомощията на назначения пазач. Предвид на това не е
налице отнемане на владението по смисъла на чл. 108 ЗС, тъй като допуснатата
обезпечителна мярка има привременен характер и не променя действителния
владелец на имота / в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение
№ 172/26.02.2010 г. на І г.о.на ВКС по гр. д. № 156/2009 г./. Освен това е
недопустимо по реда на чл. 108 ЗС, след като правата на собственика бъдат
признати, да се постанови назначения за пазач да предаде вещта и по този начин
да се отрече правното действие на акта на съдебния изпълнител. Това само по себе си обосновава
неоснователността на искането за предаване на владението от страна на Е.И..
Съгласно т. 2А от ТР № 4 от
14.03.2016 г. по т.д. № 4/2014 г. на ОСГК, ВКС, искът за собственост по чл. 108
ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик. Искът съдържа
в себе си две искания за правна защита, отправени до съда: искане да бъде
установено, че ищецът притежава правото на собственост върху процесния имот и
искане да бъде осъден ответникът да му предаде владението върху имота. По тях
съдът е длъжен да се произнесе с два отделни диспозитива. Посочено е още, че ако
в хода на делото се установи, че ищецът по ревандикационния
иск е собственик на процесния имот, но ответникът не владее този имот или го владее
на правно основание, противопоставимо на собственика,
съдът следва да уважи първото искане за правна защита като признае с
установителен диспозитив, че ищецът е собственик на имота, а с отделен
диспозитив да отхвърли второто искане за правна защита - за предаване на
владението на имота.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че искът за установяван по отношение на ответниците
Р.В.Д., С.В.Н., А.В.И. и Е.Д.И., че ищеца Г.Д.К. е собственик на процесния
имот. Тъй като по отношение на първите трима ответници бе доказано, че не
владеят имота на някакво правно основание, противопоставимо
на собственика, искът в осъдителната част по отношение на тези ответници също
следва да се уважи като основателен и доказан. По отношение на ответника Е.Д.И.,
искът в осъдителната част е неоснователен и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и на
основание чл.78 ал.1 от ГПК се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски. Същите се претендират в размер на
обща сума от 2275,99 лв. от които 434,55 за държавна такса, 10,74 лв. за
вписване на исковата молба, 8,20 лв. пощенски разходи и за копия на документи,
22,50 лв. транспортни разходи и 1800 лв. за адвокатски хонорар. Доколкото бе
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира следното: Съгласно чл. 5, ал.7 от Наредба № 1 /9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие
по искове по чл. 75, 76 и 108 ЗС възнаграждението се определя съобразно
интереса на представляваната страна според правилата на ал. 2, но не по-малко
от 400 лв. за движими вещи и не по-малко от 600 лв. за недвижими имоти или
вещни права върху тях. Съгласно ал.2, т.4 от Наредбата при интерес от 10 000
лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. При
определяне на възнаграждението следва да бъде отчетена фактическата и правна
сложност на делото. Предвид изложеното възражението на ответниците за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно. Размерът на
данъчната оценка на процесния имот е 10738,80 лв., съответно минималното адв.
възнаграждение е 852,16лв. Именно в този размер следва да се възложат в тежест
на ответниците направените разноски за адвокатско
възнаграждение наред с останалите претендирани от ищеца разноски.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на Р. В. Д. с ЕГН ********** и С.В.Н. с ЕГН **********, че Г.Д.К. с
ЕГН ********** е собственик на недвижим имот - Урегулиран поземлен имот с площ
от 866 кв.м., находящ се в с.Царевец, общ.Свищов, представляващ урегулиран
поземлен имот №I-71 от кв.19-А по плана на същото населено място, ведно с
построената в него жилищна сграда, съставляваща: ПЪРВИ ЕТАЖ - СУТЕРЕН с площ от
67,45 кв.м., състоящ се от кухня, столова, стая, изба, баня-тоалетна и антре и
ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ от 67,45 кв.м., състоящ се от дневна, две
спални, баня-тоалетна и антре, при граници на имота: север, запад и юг - улица
и изток - наследници на Б.Ц.Б.,
по отношение на Е.Д.И. с ЕГН **********
и А.В.И. с ЕГН **********, че Г.Д.К. с ЕГН ********** е собственик на недвижим имот - Урегулиран
поземлен имот с площ от 866 кв.м., находящ се в с.Царевец, общ.Свищов,
представляващ урегулиран поземлен имот №I-71 от кв.19-А по плана на същото
населено място, ведно и построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 180
кв.м., построена в западната част на дворното място, при граници на имота:
север, запад и юг - улица и изток - наследници на Б.Ц.Б.,
а по отношение на Р. В. Д. с ЕГН **********,
С.В.Н. с ЕГН **********, Е.Д.И. с ЕГН ********** и А.В.И. с ЕГН **********, че Г.Д.К.
с ЕГН ********** е собственик на недвижим имот - Урегулиран поземлен имот с
площ от 866 кв.м., находящ се в с.Царевец, общ.Свищов, представляващ урегулиран
поземлен имот №I-71 от кв.19-А по плана на същото населено място, ведно и
построената в него жилищна сграда, съставляваща: ПЪРВИ ЕТАЖ - СУТЕРЕН с площ от
67,45 кв.м., състоящ се от кухня, столова, стая, изба, баня-тоалетна и антре и
ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ от 67,45 кв.м., състоящ се от дневна, две
спални, баня-тоалетна и антре, при граници на имота: север, запад и юг - улица
и изток - наследници на Б.Ц.Б. и 2. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 180 кв.м,
построена в западната част на дворното място, при граници на имота: север,
запад и юг - улица и изток - наследници на Б.Ц.Б..
ОСЪЖДА Р. В. Д. с ЕГН **********
и С.В.Н. с ЕГН ********** да предат владението
на ползвания от тях недвижим имот - Урегулиран поземлен имот с площ от 866
кв.м., находящ се в с.Царевец, общ.Свищов, представляващ урегулиран поземлен
имот №I-71 от кв.19-А по плана на същото населено място, ведно с построената в
него жилищна сграда, съставляваща: ПЪРВИ ЕТАЖ - СУТЕРЕН с площ от 67,45 кв.м.,
състоящ се от кухня, столова, стая, изба, баня-тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ
над сутерена с площ от 67,45 кв.м., състоящ се от дневна, две спални,
баня-тоалетна и антре, при граници на имота: север, запад и юг - улица и изток
- наследници на Б.Ц.Б. на Г.Д.К. с ЕГН ********** ,
ОСЪЖДА А.В.И. с ЕГН ********** да
предаде владението на ползвания от нея недвижим имот - Урегулиран поземлен имот
с площ от 866 кв.м., находящ се в с.Царевец, общ.Свищов, представляващ
урегулиран поземлен имот №I-71 от кв.19-А по плана на същото населено място,
ведно и построената в него ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 180 кв.м., построена
в западната част на дворното място, при граници на имота: север, запад и юг -
улица и изток - наследници на Б.Ц.Б. на Г.Д.К. с ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата му част за предаване владението на този имот от Е.Д.И. с ЕГН **********,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. В. Д. с ЕГН **********,
С.В.Н. с ЕГН ********** и А.В.И. с ЕГН **********, да предат владението на
недвижим имот - Урегулиран поземлен имот с площ от 866 кв.м., находящ се в с.Царевец,
общ.Свищов, представляващ урегулиран поземлен имот №I-71 от кв.19-А по плана на
същото населено място, ведно и построената в него жилищна сграда, съставляваща:
ПЪРВИ ЕТАЖ - СУТЕРЕН с площ от 67,45 кв.м., състоящ се от кухня, столова, стая,
изба, баня-тоалетна и антре и ВТОРИ ЕТАЖ над сутерена с площ от 67,.45 кв.м.,
състоящ се от дневна, две спални, баня-тоалетна и антре, при граници на имота:
север, запад и юг - улица и изток - наследници на Б.Ц.Б. и 2. ДВУЕТАЖНА ЖИЛИЩНА
СГРАДА с площ 180 кв.м, построена в западната част на дворното място, при
граници на имота: север, запад и юг - улица и изток - наследници на Б.Ц.Б. на Г.Д.К.
с ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за предаване
владението на този имот от Е.Д.И. с ЕГН **********, като неоснователен.
ОСЪЖДА Р. В. Д. с ЕГН **********,
С.В.Н. с ЕГН **********, А.В.И. с ЕГН ********** и Е.Д.И. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Г.Д.К. с ЕГН ********** направените по делото разноски в ОБЩ размер на 1423,83
лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: