Р Е Ш Е Н И Е
№……………../07.06.2017г.
гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на
двадесет и шести януари, през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при
секретаря Юлия Асенова, разгледа гр.д. №
1162 по описа за 2014г и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искове с правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД, чл. 26, ал.1,
пред.3 от ЗЗД, чл. 108 от ЗС и чл. 57, ал. 2 от ЗЗД.
С
исковата молба и уточнителни молби от 26.07.2012г, от 07.05.2013г, от
28.07.2014г и от 10.11.2016г. ищцата М.А.К. твърди, че е собственик по силата
на два договора за продажба обективирани в нот.акт №097, том I, рег. № 608, дело № 81/28.03.2005г на нотариус С.М.и
нот.акт № 75, том IV, рег. № 6215, дело
№ 617/14.06.2006г по описа на нотариус М.К.на следния недвижим имот, а именно:
АТЕЛИЕ №19, с идентификатор 68134.4082.608.4.32, на четвъртия етаж, кота +8,70,
на шест етажна жилищна сграда с №4 с идентификатор 68134.4082.608.4, находяща
се в град София, ж.к. „*********състоящо се от: приемна, кабинет, складово
помещение, баня-тоалетна и една тераса, със застроена площ от 69.74 кв.м., при
съседи по кадастрална карта: на същия етаж – имот с идентификатор
68134.4082.608.4.15, под обекта – имот с идентификатор 68134.4082.608.4.31, над
обекта – имот с идентификатор 68134.4082.608.4.33, заедно с 1,99% ид.части от
общите части на сградата и от правото на стоеж върху мястото, заедно с 1,39%
ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4082.608, предходен номер 3804,
от кв. 23а, парцел I, с площ от 2332,00 кв.м., при съседни
имоти с идентификатори, както следва: 68134.4082.840, 68134.4082.843,
68134.4082.842, 68134.4082.335, 68134.4082.750, 68134.4082.481. През 2011г.
лицето П.М..И., с което живеела на семейни начала и заявило, че поради проблеми
с кредитори, иска да й прехвърли свои земеделски земи, които в последствие
отново да прехвърли на свое име. За целта ищцата подписала на П.И.пълномощно, с
чието съдържание не се запознала. През м.април.2012г. от П.И.узнала, че
гореописаният недвижим имот е продаден за сумата от 18 000,00 лева на
ответника Ц.Б.С., за което е съставен нот.акт № 172, том I, рег. № 18336, дело № 171/2011г. по описа на нотариус А.Ч..
В последствие разбрала, че ответникът Ц.Б.С. е продал имота на ответниците Г.И.Т.
и Т.В.Т. за сумата от 130 000,00 лева, за което е съставен нот.акт № 98,
том I, рег. № 2168, дело № 78/2012г. по описа на нотариус М.М.-Р.. Ищцата
твърди, че пълномощното дадено на П.И.не е валидно, тъй като никога не е искала
да се разпореди със своето имущество и е била измамена. Сделката легитимираща
ответника Ц.С. като собственик не е произвела вещно-транслативен ефект, тъй
като е сключена от лице без представителна власт, евентуално е унищожаема, тъй
като е сключена при явно неизгодни условия. След като ответника Ц.С. не е
станал собственик на имота, то такива не са станали и ответниците Г.И.Т. и Т.В.Т..
По изложените съображения се иска прогласяване нищожността на договора за
продажба сключен с Ц.С., евентуално да се унищожи като сключен при явно
неизгодни условия. Кумулативно с това се иска осъждането на ответниците Г.И.Т.
и Т.В.Т. да й предадат владението върху имота. Ако исковете за собственост
бъдат отхвърлени, се иска осъждането на ответника Ц.С. да заплати на ищцата сумата
от 130 000,00 лева, представляваща равностойността на имота, която той е
получил при отчуждаването му.
Ответникът
Ц.Б.С. оспорва исковете по основание. Твърди, че при сключване на сделката е
действал правомерно, тъй като е договарял с лице, което се е легитимирало като
пълномощник на ищцата. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа, с
изрично упълномощаване на пълномощника да се разпореди с имота на ищцата при
условия и цена, каквито намери за добре. Към пълномощното са съставени
декларации по ДОПК и ЗННД, които се подписват единствено от продавача, а при
сключване на сделката, пълномощникът представя и документите за собственост,
легитимиращи ищцата като собственик на имота. При това положение счита, че
ищцата е знаел и целяла разпореждането с правото на собственост върху имота.
Цената по сделката е платена на упълномощения Пламен Иванов. С последващата
сделка сключена с другите ответници, той се е разпоредил със собствен имот,
поради което не дължи получената за това цена на ищцата.
Ответниците
Г.И.Т. и Т.В.Т. считат исковете срещу тях за недопустими, тъй като са придобили
имота на 22.03.2012г, а исковата молба е депозирана в съда на 25.06.2012г,
поради което унищожаемостта не може да им бъде противопоставена. Исковете се
оспорват и по основание. Посочва се, че ищцата не оспорва авторството и
съдържанието на пълномощното за продажба на имота от 14.06.2011г.
Упълномощителят и ищцата са живели на семейни начала. Имала му е доверие. Следователно
е имала намерение да се разпореди с имота, тъй като няма данни да е била
принудена да отиде при нотариуса или да подпише пълномощното. Била е запозната
със съдържанието на пълномощното, тъй като към него са съставени и декларации
по ДОПК и ЗННД, които се съставят само от продавача. Следователно сделката
легитимираща ответника Ц.С. като собственик не страда от посочените в исковата
молба пороци. При това положение считат, че ищцата е знаел и целяла
разпореждането с правото на собственост върху имота.
Съдът
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за
установено следното:
Относно
квалификацията на предявените искове.
Първият
спорен въпрос между страните касае правната квалификацията на исковете.
Квалификацията на исковете се дава от съда въз основа на фактическите твърдения
в исковата молба относно спорното право и петитума, т.е. вида на търсената
защита. За съда не е задължителна дадената от страните правна квалификация на
исковете, независимо дали това е сторено с думи или с посочване на конкретна
законова разпоредба. Последните могат да бъдат ориентир, при неясни твърдения
на ищеца, но не обвързват съда.
С
исковата молба и уточнителните молби ищцата ясно посочва, че счита продажбата
от 30.06.2011г за недействителна, тъй като е сключена от лице без
представителна власт, евентуално е „унищожаема“, тъй като е сключена при явно
неизгодни условия.
Договор,
сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт,
е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни
последици. Същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът,
го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД. На недействителността може да се позове
само лицето, от името на което е сключен договорът без представителна власт или
неговите универсални правоприемници – арг. от ТР №5/2016г по тълк.д. №5/2014г
на ОСГТК на ВКС. Така след като с исковата молба ищцата твърди, че е била
представлявана от лице, което е действало от нейно име без представителна власт
(защото упълномощителната сделка е опорочена) и тя не потвърждава сделката, а
иска обявяването и за недействителна, предявеният иск е с правно основание чл.
42, ал. 2 от ЗЗД, а не чл. 26, ал.2 от ЗЗД.
По
отношение на иска квалифициран с думи като „унищожаемост“, тъй като е сключена
при явно неизгодни условия. Тази квалификация дадена от страната не съответства
на унищожаемостта по чл. 33 ЗЗД, тъй като липсват твърдения за крайна нужда
(наличие на затруднено положение, което мотивира ищцата да се разпореди с
имота). Единствените твърдения, на които се акцентира в исковата молба и
уточнителните молби са неизгодните условия на договора за продажба от
30.06.2011г, тъй като имотът е продаден за 18 000,00 лева, при данъчна
оценка от 85 174.90 лева (твърденията са от уточнителната молба от
28.03.2014г, но има такива и в молбата от 26.07.2012), а в последствие имотът е
препродаден на ответниците Г. и Т.Т. за сумата от 130 000,00 лева. Тези
твърдения не мога да се квалифицират като иск по чл. 40 ЗЗД, тъй като при него
неизгодните условия са резултат от сговарянето между представителя и третото
лице по сделката във вреда на представлявания, каквито твърдения по делото
липсват. Че иска по чл. 40 ЗЗД не е предявяван следва и от молбата за изменение
на иска от 17.06.2015г, което изменение не е допуснато. При това положение и
след като в исковата молба и уточнителните молби са налице твърдения единствено
за явно неизгодните условия, при които е сделката, следва да се приеме, че
вторият иск, с който се оспорва валидността на сделката е нищожност поради
противоречие с добрите нрави. Това е така, защото неизгодните условия, когато в
резултат на тях се стига до съществена нееквивалентност на престациите,
неотчитаща интересите на страните, правят сделката нищожна поради
противоречието и с добрите нрави (така и задължителната практика по чл. 290 ГПК, обективирана в решение №24 от 09.02.2016г, по гр.д. № 2419/2015г. на ВКС, III ГО; Решение №
452/25.06.2010г по гр.д. № 4277/2008г на ВКС, I
ГО; решение №119/22.03.2011г по гр.д. №485/2010г на I
ГО; Решение №615/15.10.2010г по гр.д. № 1208/2009г на ВКС, III ГО и др.). Или вторият иск е с правно основание чл. 26,
ал.1, пред.3 от ЗЗД.
Срещу
ответниците Г.И.Т. и Т.В.Т. са предявени искове с правно основание чл. 108 ЗС
да се предаде владението върху имота. А срещу ответника Ц.С. се предявява, при
условията на евентуалност и иск с правно основание чл. 57, ал.2 от ЗЗД за
сумата от 130 000,00 лева, представляваща равностойността на имота, която
той е получил при отчуждаването му.
По основателността
на исковете.
Между
страните не е спорно, а това се установява и от представените договори за
покупко-продажба сключени с нот.акт №097, том I,
рег. № 608, дело № 81/28.03.2005г на нотариус С.М.и нот.акт № 75, том IV, рег. № 6215, дело № 617/14.06.2006г по описа на
нотариус М.К., че ищцата М.А.К. придобива от „Ф.И.“ АД собствеността на следния
недвижим имот, а именно: АТЕЛИЕ №19, с идентификатор 68134.4082.608.4.32, на
четвъртия етаж, кота +8,70, на шест етажна жилищна сграда с №4 с идентификатор
68134.4082.608.4, находяща се в град София, ж.к. „*********при граници и съседи
описани по-горе, заедно с 1,99% ид.части от общите части на сградата и от
правото на стоеж върху мястото, заедно с 1,39% ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.4082.608, предходен номер 3804, от кв. 23а, парцел I, с площ от 2332,00 кв.м., при съседни имоти с
идентификатори, както следва: 68134.4082.840, 68134.4082.843, 68134.4082.842,
68134.4082.335, 68134.4082.750, 68134.4082.481.
На
30.06.2011г с нот.акт за продажба № 172, том II,
рег. № 18336, дело № 171/2011г. ищцата М.А.К. действаща чрез пълномощника си П.М..И.
продава на Ц.Б.С. следния недвижим имот, а именно: АТЕЛИЕ № 19,
с идентификатор 68134.4082.608.4.32, на четвъртия етаж, кота +8,70, на шест
етажна жилищна сграда с №04 с идентификатор
68134.4082.608.4, находяща се в град София, ж.к. „*********при граници и съседи
описани по-горе, за сумата от 18 000,00 лева.
Валидността
на разпоредителната сделка, както се посочи по-горе се оспорва от ищцата при
твърдения, че пълномощникът П.И.е действал от нейно име без представителна
власт, поради което той не се е разпоредил валидно с притежавания от нея
недвижим имот. Липсата на представителна власт на пълномощника се извежда при твърдения,
че ищцата никога не е искала да издаде пълномощно, по силата на което някой да се
разпорежда със нейното имущество, т.е. не е има воля да упълномощи П.И.да
продаде имота. Била е въведена в заблуждение, че с подписване на пълномощното,
ще придобие имотите на пълномощника.
С
пълномощното от 14.06.2011г (л.35 от делото пред СГС), П.М..И. е упълномощен да
продаде от името на ищцата М.А.К., за цена каквато намери за добре, както и при
всички останали условия на договора за продажба по негова преценка, включително
и сам на себе си, с право да сключва договора и с други лица, които също
представлява, по смисъла на чл. 38 ЗЗД, следните недвижими имоти, а именно: АТЕЛИЕ
№19, на четвъртия етаж (кота +8,70), на шест етажна жилищна сграда с № 4,
находяща се в град София, ж.к. „*********при граници и съседи описани по-горе, заедно
с 1,99% ид.части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху
мястото, заедно с 1,39% ид.части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ (УПИ) I-3804, от кв. 23а, парцел I,
с площ от 2332,00 кв.м., при съседи: от три страни улица, УПИ III-1531 и УПИ II-1621.
При
така изразената и обективирана в пълномощното воля на упълномощителя, и предвид
твърденията, че при подписване на пълномощното ищцата съзнава, че подписва
пълномощно за лицето П.И.(макар да се твърди, че е очаквала то да е с друго
съдържание), следва да се приеме, че упълномощаването не е нищожно поради липса
на съгласие. Това е така, защото нищожност поради липса на съгласие имаме,
когато лисата на съгласие се съзнавана от автора на волеизявлението или
когато последното е изтръгнато чрез упражнено насилие. Следователно само по
твърдения доводът за нищожност на пълномощното поради липса на съгласие е
неоснователен.
От
пълномощното не може да се изведе твърдяната измама или незавършен фактически
състав на упълномощаването. Сделката е опорочена от измама, когато умишлено
създадената у измамената страна невярна представа се отнася до предмета на
сделката, съдържанието на насрещните права и задължения, или до правните
последици на сделката, а фактическият състав е незавършен, когато не е изразена
воля по всички съществени елементи на сделката. В пълномощното ясно и
недвусмислено е посочен предмета на сделката, правата на упълномощения,
описанието на имота. Ясни са правните последици. Пълномощното е с нотариална
заверка на подписа и съдържанието, а към него са съставени и подписани от
ищцата декларации по ДОПК и ЗННД. Дори да се приеме, че поради неопитност,
правна неграмотност и поради умишлени действия на пълномощника, ищцата не е
запозната с правното действие на пълномощното и декларациите или с тяхното
съдържание, това не обяснява по какъв начин пълномощникът се е снабдил с документите
за собственост, легитимиращи ищцата като собственик на имота, които е
представил за изповядване на процесната сделка. Необяснимо остава
обстоятелството, защо пълномощникът ще уведомява ищцата за сключената сделка
(т.е. ще дава отчет за извършеното във връзка с пълномощното) (признанието на този
факти се съдържа в уточнителната молба от 28.03.2014г), ако тя не е знаела, че
такава, ще се сключва и той е искал да я измами и как купувачът по нея се е
сдобил с фактическата власт върху имота (по делото е приет приемо-предавателен
протокол от 22.03.2012г, с който ответника Ц.С. предава владението на имота на ответниците
Г.И.Т. и Т.В.Т.), ако ищцата не я е предоставила. Същевременно по делото не са
събрани никакви доказателства относно действията на пълномощника, с които
трябва да е въвел в заблуждение ищцата. Лицето не е привлечено като страна в
производството и спрямо него не са предявени претенции, не е искан разпита му
като свидетел. При това положение няма как да се приеме, че ищцата не е волеизявила
упълномощаването на П.И.да се разпорежда с имота или че е била въведена в
заблуждение, че чрез пълномощното ще придобива чужди имоти, а няма да се
разпорежда със своя имот.
Следователно
сделката от 30.06.2011г. е сключена за ищцата от лице действащо с надлежна
представителна власт учредена с пълномощното от 14.06.2011г, поради което искът
по чл. 42, ал.2 от ЗЗД като недоказан по основание следва да се отхвърли.
С
отхвърляне на исковете по чл. 42, ал.2 от ЗЗД се сбъдва процесуалното условие,
под което е предявен иска за прогласяване нищожността на сделката от
30.06.2011г, поради сключването й в противоречие с добрите нрави. Както се
посочи по-горе, когато разликата в престациите на страните е съществена
сделката е нищожна. В договора за продажба от 30.06.2011г продажната цена е
определена на 18 000,00 лева, при данъчна оценка на имота към този момент
от 85 174.90 лева (съгласно данъчна оценка №2014/17.06.2011г на ПМДТ
Младост описана в нотариалния акт, в който е обективирана продажбата).
Пазарната стойност на имота съгласно заключението на ССЕ към сключване на
сделката е 87 650.52 лева. Следователно договорената от пълномощника цена
е пет пъти по-ниска от стойност на продадения имот към момента на сключване на
сделката. Налице е пълна нееквивалентност на престациите на страните по
договора. При това положение и независимо, че с пълномощното от 14.06.2011г П.М..И.
е упълномощен да продаде от името на ищцата М.А.К. и за нейна сметка, за цена каквато намери за добре, притежавания
от последната имот, сделката е нищожна, поради неморалното поведение на
пълномощника. Това е така, защото последният сключва сделката от името на
представлявания в нарушение на принципа да действа в интерес на упълномощителя,
с което нарушава добрите нрави. При това положение следва да се приеме, че
договорът е нищожен поради противоречието му с добрите нрави.
С
оглед изложеното искът за прогласяване нищожността на договора за продажба от
30.06.2011г, като сключен в противоречие с добрите нрави е основателен и следва
да се уважи.
По
делото не е спорно, че ищцата е била собственик по силата на двата договора за
продажба обективирани в нот.акт №097, том I,
рег. № 608, дело № 81/28.03.2005г на нотариус С.М.и в нот.акт № 75, том IV, рег. № 6215, дело № 617/14.06.2006г по описа на
нотариус М.К., на процесния имот. След като сделката от 30.06.2011г е нищожна
като сключена в противоречие с добрите нрави, тя непроизвежда целените от
страните правни последици, ответникът Ц.С. да придобие правото на собственост
върху имота, независимо дали е платил на пълномощника продажната цена по
договора. Последният не може да прехвърли повече права от колкото притежава,
поради което не са станали собственици и ответниците Г.И.Т. и Т.В.Т., тъй като
договора за продажба от 22.03.2012г, сключен с нот.акт № 98, том I, рег. № 2168, дело № 78/2012г. по описа на нотариус М.М.-Р.,
е без вещно-транслативен ефект. Ответниците Г.И.Т. и Т.В.Т. не оспорват, че
упражняват фактическата власт върху имота, а това се установява и от приемо-предавателения
протокол от 22.03.2012г. Последните не твърдят и не доказват друго
противопоставимо на ищцата основание да владеят имота, поради което следва да
бъдат осъдени да й го предадат.
Извод
в различна насока не следва от датата на вписване на исковата молба, тъй като както
се посочи, договорът легитимиращ ответника Цвета С. като собственик на имота е
нищожен като сключен в противоречие с добрите нрави, а не се унищожава като
сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия, поради което вписването на сделката
преди исковата молба няма защитното действие съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗЗД.
С
оглед изложеното исковете по чл. 108 ЗС са основателни и следва да се уважат.
Без
разглеждане по същество следва да се остави иска с правно основание чл. 57,
ал.2 от ЗЗД за сумата от 130 000,00 лева предявен срещу Ц.С., тъй като не
се е сбъднало процесуалното условия, под което е предявен.
По разноските.
При
този изход на спора право на разноски има само ищцата. Ответниците следва
солидарно да й заплатят сумата от 3950,00 лева – включваща адвокатско
възнаграждение, държавна такса и депозит за ССЕ.
При
тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на М.А.К. с ЕГН **********
и адрес;*** предявен срещу Ц.Б.С., с
ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, с
правно основание чл. 42, ал.2 от ЗЗД за прогласяване недействителността на сключения между тях договор за продажба
обективиран в нот.акт № 172, том I, рег. № 18336,
дело № 171/2011г.
по описа на нотариус А.Ч., по силата на който ищцата чрез пълномощника си П.М..И.
продава на ответника следният свой недвижим имот, а именно: АТЕЛИЕ №19, с
идентификатор 68134.4082.608.4.32, на четвъртия етаж, кота +8,70, на шест
етажна жилищна сграда с №4 с идентификатор 68134.4082.608.4, находяща се в град
София, ж.к. „*********състоящо се от: приемна, кабинет, складово помещение,
баня-тоалетна и една тераса, със застроена площ от 69.74 кв.м., при съседи по
кадастрална карта: на същия етаж – имот с идентификатор 68134.4082.608.4.15,
под обекта – имот с идентификатор 68134.4082.608.4.31, над обекта – имот с
идентификатор 68134.4082.608.4.33, заедно с 1,99% ид.части от общите части на
сградата и от правото на стоеж върху мястото, заедно с 1,39% ид.части от
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.4082.608, предходен номер 3804, от кв. 23а,
парцел I, с площ от 2332,00 кв.м., при съседни имоти с
идентификатори, както следва: 68134.4082.840, 68134.4082.843, 68134.4082.842,
68134.4082.335, 68134.4082.750, 68134.4082.481.
ПРОГЛАСЯВА за
нищожен на основание чл. 26, ал.1, пред. 3 от ЗЗД по иска на М.А.К. с ЕГН **********
и адрес;*** предявен срещу Ц.Б.С., с
ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, сключения
между тях договор за продажба обективиран в нот.акт № 172, том I, рег. № 18336, дело № 171/2011г. по описа на
нотариус А.Ч., по силата на който ищцата чрез пълномощника си П.М..И. продава
на ответника следният свой недвижим имот, а именно: АТЕЛИЕ №19, с идентификатор
68134.4082.608.4.32, на четвъртия етаж, кота +8,70, на шест етажна жилищна
сграда с №4 с идентификатор 68134.4082.608.4, находяща се в град София, ж.к. „*********състоящо
се от: приемна, кабинет, складово помещение, баня-тоалетна и една тераса, със
застроена площ от 69.74 кв.м., при съседи по кадастрална карта: на същия етаж –
имот с идентификатор 68134.4082.608.4.15, под обекта – имот с идентификатор
68134.4082.608.4.31, над обекта – имот с идентификатор 68134.4082.608.4.33,
заедно с 1,99% ид.части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху
мястото, заедно с 1,39% ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.4082.608, предходен номер 3804, от кв. 23а, парцел I, с площ от 2332,00 кв.м., при съседни имоти с
идентификатори, както следва: 68134.4082.840, 68134.4082.843, 68134.4082.842,
68134.4082.335, 68134.4082.750, 68134.4082.481.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците Т.В.Т. с ЕГН********** и Г.И.Т. с ЕГН**********
и двамата със съдебен адрес: ***, че
ищцата М.А.К. с ЕГН ********** и адрес;***, е собственик по силата на два договора за продажба обективирани в
нот.акт №097, том I, рег. № 608, дело № 81/28.03.2005г
на нотариус С.М.и нот.акт № 75, том IV, рег. № 6215, дело
№ 617/14.06.2006г по описа на нотариус М.К.на
следния недвижим имот, а именно: АТЕЛИЕ №19, с идентификатор
68134.4082.608.4.32, на четвъртия етаж, кота +8,70, на шест етажна жилищна
сграда с №4 с идентификатор 68134.4082.608.4, находяща се в град София, ж.к. „*********състоящо
се от: приемна, кабинет, складово помещение, баня-тоалетна и една тераса, със
застроена площ от 69.74 кв.м., при съседи по кадастрална карта: на същия етаж –
имот с идентификатор 68134.4082.608.4.15, под обекта – имот с идентификатор
68134.4082.608.4.31, над обекта – имот с идентификатор 68134.4082.608.4.33,
заедно с 1,99% ид.части от общите части на сградата и от правото на стоеж върху
мястото, заедно с 1,39% ид.части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.4082.608, предходен номер 3804, от кв. 23а, парцел I, с площ от 2332,00 кв.м., при съседни имоти с
идентификатори, както следва: 68134.4082.840, 68134.4082.843, 68134.4082.842,
68134.4082.335, 68134.4082.750, 68134.4082.481, КАТО ОСЪЖДА Т.В.Т. с ЕГН********** и Г.И.Т. с ЕГН********** да
предадат на М.А.К. с ЕГН ********** владението
върху гореописания имот.
ОСЪЖДА Ц.Б.С., с ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, Т.В.Т. с ЕГН********** и Г.И.Т. с ЕГН********** и двамата
със съдебен адрес: ***, да заплатят
солидарно на М.А.К. с ЕГН ********** и адрес;***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 3950,00 лева – разноски
за производството.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: