Р Е Ш Е Н И Е № 200
гр.
Сливен, 11.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Сливен, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
при участието на секретаря Радостина Желева, като разгледа адм. дело № 303 по описа за 2022 година докладвано от съдия
Бозукова, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 83 ал. 6 от ЗОБВВПИ.
Делото е образувано по жалба на Т.К.Ж. *** против решение № УРИ-1670з-196/14.07.2022г.
на Началника РУ Сливен, с което на Т.К.Ж. е отказано издаване на разрешение за придобиване
на късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр.
патрони.
В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна. Твърди
се, че оспорващата отговаря на изискванията за издаване на разрешително. Като з.п.,
занимаващ се с п.и с. п. носела в себе си значителни п.с., което налагало
опазването им с оръжие. Моли да бъде
постановено решение, с което да се отмени обжалвания отказ. В съдебно заседание
лично и чрез представител по пълномощие – адв. Т. ***
поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата - Началник на РУ – Сливен, редовно призован се
представлява от гл. юрисконсулт К. Б., която оспорва жалбата, моли съда да я
остави без уважение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 144 от АПК, събраните и приети по делото
писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:
В РУ Сливен служба КОС е постъпило
заявление с вх. № 167000-3281/23.06.2022 г. /л.14/, ведно с приложени документи
от Т.Ж. / л.15 – л.23/, с което било поискано издаването на разрешение за придобиване
на късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр.
патрони за него. В мотивите към заявлението е посочено, че оспорващата желае
придобиване на огнестрелно оръжие с цел охрана на личността и имуществото си.
Започнала проверка, обективирана в докладна
записка УРИ 1670р-17193/14.07.2022 г. /л.11/, докладно записка № УРИ-1670р- 17195/14.07.2022г.
/л.12/ и докладна записка № УРИ-1670р-17197/14.07.2022г. / л.13/, видно от които
срещу Ж. няма образувани досъдебни производства, съдебни дела, няма данни
лицето да е извършвало противообществени прояви, да е влизала в пререкания с близките
и съседите си, няма данни да злоупотребява с алкохол и наркотични вещества и да
има издадени ограничителни заповеди по ЗЗДН. С докладните записки на Началник
РУ Сливен било предложено на Т.Ж. да не бъде издадено разрешение за притежаване
на огнестрелно оръжие, тъй същата не е посочила основателна причина за издаване
на късо нарезно оръжие и не са налице данни за
заплаха срещу живота, здравето или имуществото й.
С решение № УРИ-1670з-196/14.07.2022г. Началник РУ Сливен, отказал на Т.Ж. издаване
на разрешение за придобиване на късо нарезно огнестрелно
оръжие и до 50 бр. патрони на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ с мотив, че липсва основателна причина -
самоотбрана, както и липсват доказателства, от които да се установява, че срещу
Ж. е имало заплаха за живота, здравето и имуществото й.
Отказът е връчен на Ж. на 14.07.2022
г., а жалбата срещу оспорения административен акт е депозирана пред
административния орган на 27.07.2022 г.
По делото е разпитан като свидетел М.М., б.с.на оспорващата и с. на г. с т. н.в землището на
гр.С. От показанията му се установява, че дейността на оспорващата налага
непрекъснатото пренасяне на п.с. в големи р./ до ***/ за з. на р.и за закупване
на с. п., а и често й се налагало да пътува късно вечер до близко село при б.
си м.. Т. се оплакала на М., че по време на кампания р. от р.произход са я н., опитали
да о. п.й и от тогава изпитвала с.. Не подала сигнал в полицията, защото
нападателите били нейни р. и после нямало да се явят на р.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, които изцяло кредитира,
съдът направи следните изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок,
поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от
закона писмена форма и при спазване на материалния и процесуалния закон. В
конкретния случай административният орган приема, че е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ.
Тази норма предвижда, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни
цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение.
Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗОБВВПИ (за самоотбрана) в
действителност е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради
което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки
конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от
използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването,
носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в
закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на
дейност по ЗОБВВПИ.
В случаите на издаване на разрешение за придобиване законът е възложил в
тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните
доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които
да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на
огнестрелно оръжие. Доказването на необходимостта от придобиване на огнестрелно
оръжие е задължително условие за разрешаване извършването на
правно-регламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право.
Същевременно, административният орган, във всеки конкретен случай, въз основа
на ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и въз основа
на служебно събрана информация, следва да направи извод за наличието,
респективно липсата на доказана необходимост от издаване на горното разрешение.
За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и носене
на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ,
е необходимо да съществува конкретно застрашаване на охраняваните субекти, обекти
и обществени отношения. В рамките както на проведеното административно
производство, така и в проведеното съдебното производство липсват конкретни
данни за отправени заплахи и посегателства против личността и собствеността на
оспорващата Ж.. Такива твърдения не са изложени в хода на административното
производство, а от показанията на свидетеля М. не се доказа по категоричен
начин, че е извършено посегателство против собствеността и личността на Ж., което
да налага защитаване в това число и чрез оръжие за самоотбрана. В подаденото от Ж. заявление липсват заявени обстоятелства,
сочещи необходимост, като е посочено единствено, че оръжието ще се използва за самоохрана. Както се отбеляза, от показанията на свидетеля М.
не се установява по категоричен начин реална опасност и извършено посегателство
спрямо личността и собствеността на оспорващата, доколкото свидетелят не е бил в
близост до Ж. по време на нападението, а възпроизвежда при разпита в съдебно
заседание това, което му е разказала впоследствие оспорващата. Макар да ги
кредитира изцяло, показанията на М. не установяват конкретни факти за
посегателство спрямо личността и собствеността на Ж.. В случая не се представиха
доказателства за наличието на конкретни обстоятелства, които да бъдат
определени като източник на опасност за личната сфера - за живота, здравето,
сигурността или имуществото на жалбоподателката или
на членовете на нейното семейство и съответно за наличието на застрашеност по начин, който изисква тяхната охрана и
отбрана посредством огнестрелно оръжие.
По отношение
твърденията на оспорващата за потенциална опасност срещу личността и
имуществото й, следва да се има предвид, че заплахата от действия с такъв характер
при наемане на р.от въпросния е. съществува хипотетично за всеки гражданин и
разширяването на тълкуването на необходимостта като предотвратяване на бъдещи
вероятни, но несигурни събития би довело до издаване на разрешение практически
на всеки и би обезсмислило необходимостта като критерий, въведен в закона, за
установяване на основателността на искането за осъществяване на дейностите с
огнестрелно оръжие. Законът дава възможност за придобиване от физически лица на
огнестрелни оръжия и боеприпаси за самоохрана, но при
условие, че е налице надлежно обоснована и доказана със съответните
доказателства необходимост пред органа по чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ, която
необходимост да е актуална към датата на издаване на разрешителното за
притежаване на оръжие.
Осъществяването на
правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не
може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквито
не каквито не съставляват изложените от лицето аргументи, поради което актът на
административния орган, с който е отказано издаването на разрешение за
съхранение и носене на огнестрелно оръжие за самоохрана
е законосъобразен.
Разширяването на
тълкуването на необходимостта, разглеждана като предотвратяване на бъдещи
възможни, но несигурни събития, би довело до издаване на разрешение практически
на всеки и би обезсмислило императивно въведения разрешителен режим, подчинен
преди всичко на публичния интерес и осъществяването на контрол върху посочените
в чл. 1 от ЗОБВВПИ дейности. Не
такъв е смисъла и духа на нормативната регламентация, изискваща във всеки един
случай административният орган да извършва преценка дали по отношение на
заявителя са налице установени чрез надлежни доказателства факти и
обстоятелства, релевиращи нужда, представляваща
основателна причина за притежание на огнестрелно оръжие за граждански цели и за
издаване на благоприятстващ административен акт. Осъществяването на
правно-регламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена
опасност, не може да бъде самоцелно, което е наложило и законодателното решение
да обуслови издаването на съответното разрешение от наличието на обоснована
"доказана необходимост" за притежаването, носенето и съхранението на
оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели, като задължителен елемент
от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В този смисъл е последната практика на ВАС изразена в решение по адм. дело №№
739/2022 г., VII о.
С оглед на изложеното процесният административен акт е законосъобразен и жалбата
срещу него следва да бъде отхвърлена.
Разноски от органа не се претендират, поради което не се присъждат.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.К.Ж. *** против решение № УРИ-1670з-196/14.07.2022г. на
Началника РУ Сливен, с което й е отказано издаване на разрешение за придобиване
на късо нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр.
патрони, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: