№ 22593
гр. ..., 09.12.... г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ ...********** по описа за ... година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Предявени са конститутивни искове за отмяна на дисциплинарното уволнение,
извършено със Заповед № ... г. на изпълнителния директор на ..., за възстановяване на
заеманата до уволнението длъжност „...” при ответника – чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, и осъдителен
иск за заплащане на сумата 1440,00 лева – обезщетение за оставане без работа поради
незаконно уволнение, считано от ... г. до ... г. – чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, ведно
със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба пред съда – ... г., до
окончателното изпълнение (поискана с уточняваща молба от ... г.).
В исковата молба ищецът Д. К. Д. твърди, че по силата на безсрочен трудов договор е
работил при ответника на длъжност „...”. Посочва, че със заповед № ... г. на управителя на ...
му е било наложено наказание дисциплинарно уволнение и трудовото му правоотношение е
било прекратено със заповед № ... г. Поддържа, че не е извършил твърдените дисциплинарни
нарушения на датата ... г., както и на другите дати, посочени в заповедта. Сочи, че на ... г. е
бил видян от колега да премества два кашона от обособеното място за спедиция в
провинцията, което действие твърди да е извършил, доколкото на кашоните не са били
залепени необходимите транспортни етикети, като заявява, че не отговарят на истината
обвиненията от работодателя, че е имал намерение да присвои противозаконно
съдържанието им. Поддържа, че на ... г. са му били поискани обяснения, които той е дал, но
те не са били съобразени при изготвянето на заповедта за налагане на наказание. Излага
твърдения, че работодателят не е провел обективно разследване по случая, поради което и
не е достигнал до обективната истина. Сочи, че приложеното наказание има изключително
1
тежък характер и пречи на бъдещото развитие на ищеца, без категорично да е доказано
конкретно противоправно поведение от негова страна. Предвид изложеното моли
процесната заповед да бъде отменена, да бъде възстановен на работа, както и ответникът да
бъде осъден да му заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа.
Претендира сторените разноски в производството. В открито съдебно заседание поддържа
исковете.
Ответникът ..., редовно уведомен, в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор, в който
оспорва исковете. Не оспорва съществуването и прекратяването на трудовото
правоотношение между страните. Поддържа, че друг служител на ответника – М. А., на ... г.,
е забелязал ищеца, прикривайки се в зона извън обсега на камерите, да слага кашони от
склада в своята лична раница, и след проверка на последната е установил, че в кашоните се
съдържат общо 8 броя самобръсначки ... на единична цена от 81,44 лева. Излага твърдения,
че ищецът е признал пред М. А., че се е опитал да изнесе от склада стоката, и под негов
надзор е върнал кашоните на съответните места по стелажите в склада. Сочи, че пред
представители на работодателя, на проведена среща в края на месец ..., ищецът е признал за
извършеното нарушение отново, което е накарало ответното дружество да вземе обмислен
избор да му наложени дисциплинарно наказание уволнение, като адекватна и
пропорционална мярка. Сочи, че впоследствие, в депозираните писмени обяснения пред
работодателя, ищецът се е отказал от направените признания, заявявайки, че кашоните със
самобръсначките са били поставени на погрешни места по стелажите, което наложило той да
се върне след работната си смяна в склада, за да ги премести на правилните места с раницата
си. Ответникът поддържа, че с извършеното нарушение, ищецът е злоупотребил с доверието,
върху което е било изградено трудовото правоотношение между тях. Сочи, че действията на
ищеца са били преднамерени с цел да извлече за себе си имотна облага – да се сдобие със
стоки, до които е имал достъп поради заеманата от него длъжност. Излага довод, че това
поведение на ищеца злепоставя и името на работодателя, който оперира в силно регулирана
и обществено отговорна сфера. Поддържа, че поведението на ищеца не е еднократен
инцидент, а представлява системна и повтаряща се проява, доколкото на ... г., ... г. и ... г.
също е забелязан да изнася стоки от склада на работодателя без разрешение, за което е
ангажирана дисциплинарната му отговорност с процесната заповед. Ответникът излага, че
основно задължение на ищеца е да пази имуществото, поверено му във връзка с
изпълняваната работа, което ищецът умишлено е нарушил с цел да присвои вещите
незаконно. При тези аргументи, моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноските,
сторени в производството. В открито съдебно заседание и в писмена защита поддържа
възраженията си.
Съдът, като съобрази изложеното, представените доказателства и приложимия
материален закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1
КТ.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже съществувало
2
между страните безсрочно трудово правоотношение, което е прекратено. Тези факти не се
оспорват от ответника. По иска по чл. 225, ал. 1 КТ ищецът твърди да е останал без работа в
резултат от незаконното уволнение за процесния период, като в негова тежест е да докаже
сочения изгоден за него факт – че е останал без работа в причинна връзка с уволнението,
както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника е да докаже, че са били налице твърдените основания за
уволнение, съответно че правото на уволнение е надлежно упражнено, т.е. че са извършени
конкретните нарушения на трудовата дисциплина, от ищеца са поискани обяснения,
съответно, че при издаването на заповедта е съобразил тежестта на нарушенията с тази на
наложеното наказание, заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и със
съответните мотиви относно индивидуализация на нарушенията и наложеното наказание, в
установените от закона преклузивни срокове, и момента на връчване на заповедта за
прекратяване.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно
неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата,
при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява
съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на
дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта,
спазване на преклузивни срокове.
Страните не спорят, поради което и с приетия за окончателен доклад по делото съдът е
отделил като безспорни обстоятелствата относно съществуването и прекратяването на
безсрочното трудово правоотношение между тях, по силата на което ищецът е заемал при
ответника длъжността „...”. Тези обстоятелства съдът приема за доказани по делото.
Работодателят е открил нарушенията на трудовата дисциплина на дата следваща датата
... г., когато до изпълнителния директор е съставена докладна записка във връзка с
поведението на ищеца на ... г. (допусната е фактическа грешка при изписване на годината в
доклада, като е посочена неправилно ... г.), за което се твърди да съставлява дисциплинарно
нарушение, и по повод на което е извършена проверка на поведението му за предходен
период, и в рамките на законоустановения преклузивен двумесечен срок, и след
съобразяване на депозираните от ищеца обяснения е реализирал дисциплинарната му
отговорност във връзка с установените нарушения със Заповед № ... г., която е връчена на
ищеца на ... г.
Спазено е и изискването за налагане на наказанието с мотивирана писмена заповед,
изхождаща от компетентен орган – изпълнителния директор на .... Същата съдържа
описание на нарушенията по всички обективни признаци /време, място и начин на
извършване/ и това позволява, както да бъде осъществена съдебната защита срещу
заповедта, така и съдебната преценка за законосъобразност на наложеното наказание.
3
Ето защо съдът приема, че при налагане на дисциплинарното наказание не са
допуснати нарушения на установената в Кодекса на труда процедура. Следва да се даде
отговор на въпроса, извършени ли са вменените нарушения, съставляват ли те нарушения на
трудовата дисциплина и ако да – дали са виновно извършени и дали наложеното за тях
наказание се явява съответно.
За установяване на вменените нарушения по делото са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М. А. А. и К. В. В.. Свидетелят М. А. е
изпълнявал длъжността „...“ при ответника, в сградата на ... в гр. ..., на която длъжност е
била подчинена длъжността на ищеца Д.. Ищецът е полагал труд за ответника на същото
работно място. От показанията на свидетеля се установява, че през месец ... ... г., след края
на работното време в 22:00 ч., свидетелят е забелязал ищеца, прикривайки се в зона извън
обсега на камерите и облечен с външни дрехи, да слага кашони, намиращи се в склада на
ответника, в своята лична раница. Свидетелят е приближил ищеца и го е попитал защо
прибира кашоните в раницата си, на което бил помолен да излязат и поговорят. Установява
се, че в този разговор ищецът е признал пред А., че е искал да вземе кашоните, както и че
съжалява за постъпката си. Установява се, че двамата са се върнали в склада и под надзора
на свидетеля ищецът е извадил от раницата си два кашона и ги е поставил обратно на
съответните им места по стелажите. Установява се, че свидетелят се е осведомил за
съдържанието на кашоните – самобръсначки „...“, по поставения върху тях етикет, на който
се съдържа описание на пакетираната стока.
Изложеното от свидетеля се потвърждава изцяло от приобщените по делото по реда на
чл. 204 ГПК видеозаписи от служебни стационарни камери на обекта, касаещи нарушението
на ... г. (в протокола от проведеното съдебно заседание на ... г. е допусната техническа
грешка относно визуализираната във видеозаписа дата на заснемане, изписано е ... г., която
съдът е коригирал на ръка за прегледност и сведение на горестоящите инстанции върху
хартиения му препис по делото, като правилната дата – ... г., може да бъде констатирана при
преглеждане на съдържанието на записите по приложената по делото USB флаш памет).
Описаното от свидетеля е възприето непосредствено от съда и страните в съдебното
заседание, чрез преглеждане на видеозаписите, като свидетелят, който също присъства на
огледа, потвърждава своята самоличност и тази на ищеца на записите. Процесуалният
представител на ищеца не възразява в съдебното заседание, че описаното в съдебния
протокол под ... лице, установено на видеозаписите от ... г., е именно представляването от
него лице – ищецът Д. Д..
Признание за извършеното нарушение на ... г. се установява да е направено от ищеца и
пред свидетеля К. В. В., за което съобщава свидетелят в дадените показания по делото.
Свидетелят М. А. понастоящем не е служител на ответника и не се намира в служебна
зависимост с него, показанията му ясни, последователни и безпротиворечиво дават сведения
за относимите факти по делото, като изцяло се потвърждават от съдържанието на
видеозаписите и показанията на свидетеля В., поради което и съдът кредитира същите.
Въз основа на събрания и описан по – горе доказателствен материал, съдът намира, че
4
твърдяното нарушение от ... г. е извършено от ищеца.
Относно извършването на нарушението на ... г. ответникът ангажира три видеозаписа
(в протокола от проведеното съдебно заседание на ... г. е допусната техническа грешка
относно визуализираната в третия видеозапис дата на заснемане, изписано е ... г., която
съдът е коригирал на ръка за прегледност и сведение на горестоящите инстанции върху
хартиения му препис по делото, като правилната дата – ... г., може да бъде констатирана при
преглеждане на съдържанието на записите по приложената по делото USB флаш памет),
направени от служебни стационарни камери на обекта, които също са приобщени по делото
по реда на чл. 204 ГПК. От съдържанието на записите се установява, че на ... г., в часовия
диапазон между 22:12 ч. и 22:19 ч., лице от мъжки пол изнася извън територията на
складовото помещение в базата на ответника запечатан кашон с приблизителна големина
40x30, с голям бял стикер, залепен на квадратната му странична част. Установява се, че след
това слиза по стълби и излиза през двукрила врата, носейки същия кашон, след което
напуска работната база през поставената бариера, като вече държи в лявата си ръка черен
найлонов плик с неизвестно съдържание. Описаното е възприето непосредствено от съда и
страните в съдебното заседание, чрез преглеждане на видеозаписите, като свидетелите А. и
В., които също присъстват на огледа, потвърждават самоличността на ищеца на записите,
както и установяват, че двукрилата врата от видеозаписите е вратата на изхода на сградата.
Процесуалният представител на ищеца не възразява в съдебното заседание, че описаното в
съдебния протокол под ... лице, установено на видеозаписите от ... г., е именно
представляването от него лице – ищецът Д. Д..
Въз основа на изложеното, съдът намира, че твърдяното нарушение от ... г. е
извършено от ищеца.
Описаното в заповедта за уволнение поведение на ищеца на ... г., състоящо се в носене
на черна чанта с неуточнено съдържание и напускане на склада на ответника не съставлява
доказано нарушение на установената от работодателя трудова дисциплина.
Относно извършването на нарушението на ... г. ответникът ангажира пет видеозаписа,
направени от служебни стационарни камери на обекта, които също са приобщени по делото
по реда на чл. 204 ГПК. От съдържанието на записите се установява, че на ... г., в часовия
диапазон между 01:50 ч. и 02:05 ч., лице от мъжки пол изнася от едно помещение, което се
затваря посредством ролетна щора, в преддверие на сградата запечатан кашон с
приблизителна големина 80x30 и излиза през двукрила врата, след което забързано върви
навън, държейки в ръцете си кашона. Малко по – късно същото лице отново излиза от
помещението, достъпно през вдигащата се ролетна щора, носейки в лявата си ръка два черни
найлонови плика. В пликовете се виждат две различни по големина бежови кутии. Лицето
отива към друга врата в същото преддверие. Малко по – късно лицето преминава през
преддверието и излиза през двукрилата врата, държейки в дясната си ръка пълен черен
найлонов плик и носейки пълна раница на гърба си. На следващия кадър лицето излиза от
външен изход, през поставена бариера, държейки в лявата си ръка раницата и черния
найлонов плик. Описаното е възприето непосредствено от съда и страните в съдебното
5
заседание, чрез преглеждане на видеозаписите, като свидетелите А. и В., които също
присъстват на огледа, потвърждават самоличността на ищеца на записите, както и
установяват, че помещението от видеозаписите, достъпно през вдигащата се ролетна щора, е
входът за склада в базата на ответника. Процесуалният представител на ищеца не възразява
в съдебното заседание, че описаното в съдебния протокол под ... лице, установено на
видеозаписите от ... г., е именно представляването от него лице – ищецът Д. Д..
Въз основа на изложеното, съдът намира, че твърдяното нарушение от ... г. е
извършено от ищеца.
По делото се установява, че ищецът е опитал да изнесе на ... г. и е изнесъл пакетирани в
кашони стоки на ... г. и ... г., собственост на ответника, с които е в досег при изпълнение на
служебните си задължения и е следвало да пази по силата на общите отговорности,
възложени му, съгласно длъжностната характеристика за заеманата длъжност. При
изпълнението на длъжността „...“, ищецът е имал задължения по длъжностна
характеристика да поставя входящата стока в съответната зона в склада, да участва активно
при получаване и експедиция на стока, да маркира, позиционира и премества стока, да
съдейства при частични проверки в складовите помещения и др., т.е. ищецът е имал
непрекъснат достъп до складовите помещение в базата на ответника и до съхраняваната на
склад стока в тях, собственост на ответника. Ищецът, вместо да пази стоката, опитва да
отнеме стока и отнема друга стока от владението на собственика й, които действия
категорично представляват тежки нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл.
190, ал. 1, т. 3, т. 4, предл. 1 и т. 7 КТ – работникът не е оправдал доверието на работодателя,
извършвайки умишлени действия спрямо имуществото на последния, с което е в досег при
изпълнение на служебните си задължения, и извличайки облаги за себе си, като се
наблюдава и системност с оглед общия брой на нарушенията – единствената причина да не
бъде изнесена стоката на ... г. е поради обстоятелството, че ищецът е бил възпрян от
ръководителя си - свидетеля А. /заповедта за уволнение съдържа неправилна квалификация
на нарушенията, но тъй като именно съдът следва да даде същата, уволнението не е
опорочено на посоченото основание/. Нарушенията са извършено виновно /ищецът е бил
длъжен и е могъл да пази и да не отнема противозаконно имуществото, с което е в досег,
имал е обективната възможност да изпълни точно задълженията си, доколкото доказателства
в противен смисъл не са ангажирани/. Наложеното наказание е напълно съответно на
констатираните дисциплинарни нарушения. Независимо от обстоятелството, че ищецът е
служител, за когото не се установява компрометирано дисциплинарно минало, допуснатите
нарушения са в такава степен в разрез с доверието на работодателя, че обосновават
налагането именно на най-тежкото наказание. Касае се за нарушаване на основно
задължение на работника по трудовото правоотношение, а именно да бъде лоялен към своя
работодател и да не злоупотребява с неговото доверие, съгласно нормата на чл. 126, т. 9,
предл. 1 КТ.
С оглед гореизложеното съдът намира, че искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
6
Поради обусловеността на основателността на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 КТ
от установена евентуална незаконосъобразност на уволнението, и предвид формирания от
съда извод за противното, а именно за неговата законосъобразност, същите подлежат на
отхвърляне.
По разноските:
С аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса остават
за сметка на съда.
Право на разноски при този изход на спора има отвеникът. Ответникът претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7040,98 лева, като представя
доказателства за заплатено такова в размер на 7031,72 лева. Ищецът е релевирал възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. Съдът
счита, че делото не съставлява особена фактическа и правна сложност, приключило е в едно
съдебно заседание, в което са разпитани двама свидетели и е извършен оглед на USB флаш
памет с оглед установяването на твърдените дисциплинарни нарушения. Заседанието, обаче,
е протекло в рамките на 3 часа, което обосновава малко по – висок размер на следващото се
възнаграждение на адвоката от обичайния за този тип дела. Изложеното обуславя
справедлив размер на възнаграждението, който съдът определя на 1750,00 лева, която сума
следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, вр.
с чл. 225, ал. 1 КТ, от Д. К. Д., ЕГН **********, срещу „...“ АД, ЕИК ..., за признаване за
незаконно и отмяна на уволнението му от длъжността „...”, извършено със Заповед № ... г. на
изпълнителния директор на ...; за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност; за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 1440,00 лева - обезщетение за оставането
без работа за периода от ... г. до ... г., ведно със законна лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на исковата молба – ... г., до окончателното изпълнение.
ОСЪЖДА Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес в ..., ДА ЗАПЛАТИ на „...“ АД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление в ..., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1750,00
лева, представляваща сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
производството пред първата инстанция.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от ... г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7