№ 1073
гр. Плевен, 16.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
Членове:КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА
ВЛАДИСЛАВА АЛ.
ЦАРИГРАДСКА
при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА
и прокурора В. Д. Ф.
Сложи за разглеждане докладваното от ЕМИЛ СТ. БАНКОВ Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600933 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ В. Ц. Ц., редовно призован, доведен
от Следствен арест – Плевен, се явява лично и с адвокат В. М., с пълномощно
отпреди.
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН се явява прокурор В. Ф..
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ.М.: Да се даде ход на делото.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ В. Ц.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и ГО ДОКЛАДВА.
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ РАЗЯСНИ на страните правата им по чл.274 и
чл.275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи на състава на съда и секретаря.
Нямам искания по доказателствата.
АДВ.М.: Нямам искания за отводи. Не правя доказателствени искания.
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ В. Ц.: Поддържам казаното от
защитника си.
С оглед липсата на доказателствени искания, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД ЗА ПРЕНИЯ МЕЖДУ СТРАНИТЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, по повод жалбата подадена от
защитника на подсъдимия считам, че определението на Районния съд е
правилно и законосъобразно. С оглед на това, което е събрано в хода на
производството са налице достатъчно доказателства, че след като е изменена
мярката от „ Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ и подсъдимият се е
озовал на свобода, няколко пъти той е демонстрирал поведение, което е
несъвместимо с добрите нрави и правилата за поведение в обществото, което
дава повод за промяна за започване на такава процедура по искане на
прокуратурата, да се приеме, че осъществява и състава на престъплението по
чл.325 от НК. От устна справка днес разбрах, че във връзка с този инцидент и
справката, която е постъпила в полицията, като постфактум в Районна
прокуратура – Плевен, има висяща проверка относно обстоятелствата във
връзка с този инцидент и евентуално осъществява това деяние е състава на
престъпление по чл.325 от НК. Това дали е така или не, тепърва предстои да
се произнесе наблюдаващия прокурор и евентуално да бъде стартирано
производство. Отчитайки този конкретен инцидент и на база на преходния
такъв, който се е случил няколко дни или седмици по-рано до магазин
„Кауфланд“ по отношение на друг оперативен работник, показва, че не
заслужено е проявен толеранс по отношение на подсъдимия, като му е
изменена мярката в по-лека. Подходящата мярка е или „Задържане под
стража“, или „Домашен арест“, с оглед предотвратяване на подобни прояви,
като тези които безспорно са констатирани в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд. Мярка за неотклонение „Домашен арест“, би могло
да се коментира евентуално в хипотезата на това, че все пак производството е
доста напреднало и се намира в съдебна фаза и има здравословен проблем по
отношение на негов роднина. От доказателства по делото е видно, че няма
друг човек, който да се грижи за болния. Моля да се произнесете с вашето
определение.
АДВ.М.: Уважаеми окръжни Съдии, поддържам частната жалба,
подадена от името на моя доверител с всички основания, които съм посочила в
нея. Определението на районния съд на основание чл. 270, ал.1 от НПК, с
което е изменена мярката за неотклонение на моят подзащитен от „Парична
гаранция“ в „Задържане под стража“, е постановено при допуснати груби
съществени нарушения на процесуалните правила – чл.15, чл.16, чл.66 от
НПК, при накърняване правото на защита на моят доверител и при
злоупотреба с власт.
На първо място, искането за мярката е внесено тайно от защитата на
подсъдимия, като на нас не ни е връчен препис от искането на прокурора за
изменение на мярката. Нито има препис, нито са ни връчили препис от
доказателствата към това искане, за да може същевременно моят доверител и
аз, като негов защитник, да организираме защитата си. Това е абсолютно
грубо нарушение, като нито са ни предоставени писмените доказателства –
протоколите, нито ни е представен така наречения видео-запис от Кауфланд,
2
на който и досега нямам представа какво има, а и съдът в мотивите си като се
е позовал на видеозапис, не е посочил какво точно е видял там. По този начин,
моят подзащитен е лишен от правото да се защити и да представи
необходимите доказателства.
На второ място, съдът е действал предубедено като видно от мотивите
му, той се е занимавал с това какви доказателства е събрал по време на
съдебното следствие и недопустимо в това производство се е занимавал с
обоснованото предположение, излагал е мотиви, че подсъдимият е виновен,
преди да приключи съдебното следствие, преди да се влезе в хода на пренията
и той да постанови своя съдебен акт.
Допуснато е нарушение на чл.66 от НПК, в този състав на съда изрично
е посочено в съдебната фаза при какви основания, при наличието на какви
нарушения от моя доверител и от всеки подсъдим, може да бъде изменена
мярката му в по-тежка. В чл.66 от НПК е казва така – „Или не се е явил без
уважителна причина пред съответния орган (в случая съда, което не е налице,
защото моят доверител всеки път се явява добросъвестно, навреме), или е
сменил адреса си, без да посочи адрес и без да уведоми съда“. Тези основания
не са налице. Що се отнася до чл.270 от НПК, който казва – „Или когато
настъпят изменения в обстоятелствата.“, това вече става дума, когато искането
е направено от защитата/от подсъдимия за изменение на мярката в по-лека.
Т.е. няма нито една от тези предпоставки, които са посочени в НПК.
В този смисъл, съдът незаконосъобразно и необосновано, без наличието
на предвидените в НПК основания, е изменил мярката в по-тежка.
Определението е необосновано. Месец преди да се направи това искане,
разследващият полицай В. И. среща моя подзащитен и неприятно се
изненадва, че той е на свобода и му казва: „Ти защо си навън?“ (или нещо
подобно). Това е абсолютно непозиционално и не й влиза в работата защо
доверителят ми е навън. Тя е приключила работата си по това дело. Моят
подзащитен, който характерът му си е такъв се чувства неоправдан и започнал
да разговаря с нея и отправил няколко реплики. Но това което е написано в
докладната записка, аз не видях дори данни за престъпление от частен
характер - няма обида, няма клевета, няма някакви заплахи, че ще наруши
телесната неприкосновеност на нея или на детето й. Просто един обикновен
разговор, при който тя му казва: „Защо си навън?“, а той отговаря защо е
навън и че това зависи от съда. Ако ставаше дума за друг гражданин, който не
заема позиция в органите на властта, щеше ли въобще някой да се занимава
въобще с тази случка. Нямаше! Но понеже, тя е разследващ полицай, тя смята,
че има право, тя е разполага с власт, пише дописка, намира нещо и хоп –
прокурорът прави предложение за изменение на мярка за неотклонение.
Нито прокурорът, нито съдът в мотивите си не посочва какво престъпление
има опасност да извърши В. Ц.. Какво? И досега не съм разбрала. Няма данни
в мотивите на съда, какво се вижда от записа на камерата за другия случай, за
който нямам представа за какво точно става дума. И сега прокурорът твърди,
че е хулиганство. Извинявайте, но всеки разговор на по-висок тон или
3
спречкване между хората на улицата се квалифицира като хулиганство, много
зле ще стане. Ще се напълнят затворите и арестите с хора, които просто
защитават правата си, или се оправдават, или намират за необходимо да се
обясняват. В този смисъл аз смятам, че е нарушено равнопоставеността.
Съдът е дал вяра на една докладна записка срещу моя подзащитен. Става дума
за двама заинтересовани. В. И. е заинтересована, доверителят ми да бъде в
затвора, защото тя така смята. Той пък е заинтересован, защото е подсъдим по
делото и иска да се оправдае. Смятам, че абсолютно незаконосъобразно този
човек му е изменена мярката. Отнета му е паричната гаранция в полза на
държавата и при положение, че както вече казахме, той единствен се грижи за
болната си майка, за което сме представили доказателства, няма никакво
основание да бъде изменяна тази мярка. От момента, когато е станало това
нещо, до момента на задържането му, той не е извършил нищо и не е направил
никакви действия, с които да посочи, че има опасност да извърши някакво
престъпление, каквото и да било. С оглед на това, ви моля да отмените това
определение, като неправилно и незаконосъобразно.
ПРАВО НА ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ВЪЗЗИВНИЯ ЖАЛБОПОДАТЕЛ В.
Ц.: Моят защитник беше много изчерпателен, относно юридическата част на
изложеното. Аз като пряк участник в тези две срещи ще добавя, че нито съм
повишавал тон, не съм скъсявал дистанция (с полицая се здрависахме, той ми
подаде ръка), по никакъв начин не съм нарушил добрия тон. Това, че не съм
съгласен с пребиваването ми в затвора, относно това обвинение, не е изразено
по никакъв друг начин. И двете срещи са съвсем случайни. В магазина в
Кауфланд, той ме спря и реакцията му беше : „Какво правиш навън? Как така
си излязъл?“, което ме жегва. На мен ми е болно от това обвинение като цяло
и не съм прекрачил рамките на добрия тон по никакъв начин. Имам се за
ерудиран човек и просто никакви епитети и обидни реакции, нищо…
СЪДЪТ счете делото за изяснено и ОБЯВИ, че се оттегля на тайно
съвещание за произнасяне на определението си.
Съдът като съобрази становищата на страните и данните по делото
намира депозираната жалба за неоснователна.
На първо място настоящата инстанция не е съгласна с възражението на
защитата, че са нарушени процесуалните правила на подсъдимия, на който не
е връчен препис от искането за изменението на мярката за неотклонение и
доказателствата към него. Единственото задължение на съда за връчване на
препис на подсъдимия е това, което вменява на съда връчване на препис от
обвинителния акт. След образуване на съдебното производството делото е на
разположение на всички страни и те могат да се запознаят, както с
постъпилите от страните искания, така и с приложените по делото
доказателства. Видно от протокол от съдебно заседание, в който е изменена
мярката за неотклонение, както подсъдимият, така и защитникът му са били
наясно и с искането на прокурора и с доказателствата приложени към него.
4
Неоснователно е и възражението, че в конкретния случай не са налице
условия за изменение на мярката за неотклонение, тъй като не е изпълнена
хипотезата на разпоредбата на чл.66 от НПК. Производството пред
първоинстанционният съд е протекло по реда на чл.270 от НПК, който
предоставя възможност въпросът за изменение на мярката за неотклонение да
се постави при промяна на обстоятелствата. Цитираната разпоредба не
предвижда това да е промяна на обстоятелствата единствено в полза на
подсъдимия, която да налага по-лека мярка за неотклонение.
Неоснователно е и възражението, че предходният съд недопустимо се е
произнесъл относно наличието на обосновано предположение, изразявайки
становище относно доказаността на обвинението. На първо място настоящото
съдържание на чл.270 от НПК, не поставя ограничение към съда за
произнасяне по въпроси относно доказателствата. Причината за това е, че при
предходната редакция на текста, когато съдът изрично бе ограничен и нямаше
възможност да се произнася относно обоснованото предположение в редица
свои решения, ЕСПЧ отправи упрек към юриспруденцията в Република
България, че в такъв случай едно лице привлечено като подсъдим, може в
рамките на дълъг срок, въпреки събраните в хода на процеса уневиняващи
доказателства, да бъде задържано до произнасяне с присъда, когато съдът да
коментира извършването на престъплението. У настоящата инстанция не се
създава впечатление предходният съд да е използвал фрази, които
недвусмислено да индикират изразено от районният съд становище във връзка
с извършване на престъплението.
Що се отнася до наличието на промяна на обстоятелства налагащи
изменение на мярката за неотклонение, въззивният съд се солидализира
напълно с мнението на предходния, че проявата на вербална агресия спрямо
двама служители на МВР ангажирани в наказателното производство показва
опасност подсъдимият да извърши престъпление.
Предвид изложеното съдът, счита, че частната жалба е неоснователна, а
постановеното от районния съд определение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №2407/01.12.2025 година, постановено
по НОХД №1077/2025 година на Районен съд – Плевен, с което е изменена
мярката за неотклонение на подсъдимия В. Ц. Ц. от „Парична гаранция“ в
размер 2000 лева в „Задържане под стража“, и е отнета в полза на Държавата
сумата 2000 лева, представляваща парична гаранция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 9:56
часа.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
6