№ 5402
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110151327 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
411029/17.12.2024 г./ на „*******“ АД срещу „*************“ ЕАД, с която са предявени
осъдителни искове за следните суми: 5 476.22 лв. – регресно вземане по щета №
**********/05.10.2023 г. за изплатено по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение
и ликвидационните разноски във връзка с вредите, причинени от застрахователно събитие,
настъпило на 04.10.2023 г. в гр. *********, ведно със законната лихва от 29.08.2024 г. до
окончателното плащане; 273.35 лв. – мораторна лихва за периода от 20.04.2024 г. до
28.08.2024 г. Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че към процесната дата е бил налице валидно сключен договор по
застраховка „Каско“ между него и собственика на лек автомобил марка „********“, с рег. №
***********. Излага, че на 04.10.2023 г. в гр. ********* е настъпило ПТП, предизвикано
виновно от водача на лек автомобил марка „************“, с рег. № ************, който
при осъществяване на маневра за завой наляво, заради която сменил пътните ленти, ударил
правомерно движещия се в съседната пътна лента лек автомобил, застрахован при ищеца, с
което предизвикал материални щети по него. Посочва, че във връзка с това ПТП при него е
образувана щета № **********/05.10.2023 г., по която е изплатил застрахователно
обезщетение за увредения автомобил в размер на 5 461.22 лв., като е сторил ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. Поддържа, че към момента на събитието виновният за
произшествието водач е имал сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с ответника. Твърди, че е поканил ответника да изплати регресното си
задължение, но то останало непогасено. Счита, че с изтичането на 30-дневен срок от
получаване на поканата за доброволно изпълнение ответникът е изпаднал в забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове. Не оспорва наличието на твърдяните в исковата молба
застрахователни правоотношение за посочените в нея леки автомобили. Не оспорва
настъпването на ПТП между посочените от ищеца участници, но оспорва изложения в
1
исковата молба механизъм на ПТП. Твърди, че ПТП е предизвикано от поведението на
водача на лек автомобил марка „********“, с рег. № ***********. Не оспорва извършеното
от ищеца плащане на застрахователно обезщетение, но оспорва твърдените вреди да са
настъпили в резултат на процесното събитие. Поради неоснователност на главния иск
оспорва и иска за мораторна лихва. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявените искове са с правна квалификация чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има сключена
застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, като той може да
предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в доказателствената тежест на ищеца е да
установи следните обстоятелства: наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който застрахователят – ищец да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в твърдяния размер за настъпило в срока на договора
застрахователно събитие и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу
причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност”, като последното предполага да бъде установено
настъпването на описаните в исковата молба имуществени вреди в претендирания размер в
резултат на ПТП, причинено от виновното и противоправно поведение на водач, за когото е
имало към датата на събитието валидна застраховка „Гражданска отговорност” при
ответника.
В случая с Определение № 49364/03.12.2024 г., в което е инкорпориран изготвеният
от съда проект за доклад, приет за окончателен без възражения на страните, са обявени за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие към процесната
дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищеца
и собственика на лек автомобил марка „********“, с рег. № ***********; наличие към
процесната дата на действително застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника за лек автомобил марка
„************“, с рег. № ************; настъпване на 04.10.2023 г. в гр. ********* на ПТП
между лек автомобил марка „********“, с рег. № ***********, и лек автомобил марка
„************“, с рег. № ************; изплащане от ищеца на застрахователно
обезщетение във връзка с процесното събитие в размер на 5 461.22 лв., за определянето на
което е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лв.; получаване от ответника на
20.03.2024 г. на регресната покана на ищеца.
Страните спорят относно механизма на ПТП и относно това поведението на кой от
водачите е довело до неговото настъпване. Относими към тези въпроси са събраните гласни
доказателства чрез разпитите на свидетелите А. и А., Двустранен констативен протокол за
ПТП, Искане за завеждане на претенция от 06.10.2023 г., фотоснимката на л. 106 и
заключението на САТЕ. При съвкупната им преценка съдът намира за установено, че на
04.10.2023 г. в гр. ********* управляваният от свид. А. лек автомобил марка „********“, с
рег. № ***********, се е движил в по ул. „29-и януари“ в лява пътна лента, а в същото време
и посока в дясна пътна лента се е движел управляваният от свид. А. лек автомобил марка
„************“, с рег. № ************, и пред № 6 свид. А. предприел маневра за завой
2
наляво /обратен завой/, вследствие на което траекториите на превозните средства се
пресекли и настъпил удар между тях.
За да достигне до горния извод относно механизма на настъпване на ПТП и
действията на водачите, довели до него, съдът се доверява изцяло на показанията на свид.
А., защото те са логични, непротиворечиви и неопровергани от други доказателства по
делото, като дори посоченият от нея механизъм кореспондира напълно с описания
механизъм в подаденото от нея Искане за завеждане на претенция от 06.10.2023 г., както и с
отразяванията досежно механизма в подписания от двамата водачи Двустранен констативен
протокол за ПТП и с онагледеното на фотоснимката на л. 106, като намира експертна опора
и в заключението на САТЕ. От друга страна, показанията на свид. А. не кореспондират на
другите доказателства по делото, а очевидно са израз на желанието му да омаловажи
приноса си за настъпване на ПТП, поради което съдът не ги кредитира в частта относно
действията на водачите и механизма на произшествието.
При така установените факти съдът намира за неоснователно възражението на
ответника, че поведението на водача на застрахования при него лек автомобил не е станало
причина за настъпване на ПТП. Съдът счита, че той е нарушил задълженията си по чл. 25,
ал. 1 ЗДвП преди да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за
да премине в друга пътна лента, да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение.
Настъпването на вреди по лек автомобил марка „********“, с рег. № ***********, се
установява от Двустранен констативен протокол за ПТП, Искане за завеждане на претенция
от 06.10.2023 г. и описите на щетите, преценени съвкупно.
Вещото лице по приетата без възражения на страните САТЕ посочва, че всички
увреждания по лек автомобил марка „********“, с рег. № ***********, от техническа гледна
точка са възникнали в резултат на процесното ПТП. Ето защо съдът приема, че всички
обезщетени от ищеца щети се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото на
04.10.2023 г. ПТП.
По отношение на действителната стойност на причинените при процесното събитие
вреди по лек автомобил марка „********“, с рег. № ***********, съдът намира следното:
Функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ от застрахованата отговорност на делинквента предполага
размерът на отговорността на застрахователя да е идентичен с размера на отговорността на
делинквента, ако не е надхвърлена застрахователната сума /чл. 429 КЗ/. На увреденото лице
се дължи съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, т. е. само за непосредствените
вреди. В конкретния случай несъмнено увреждането на автомобилните части при
процесното ПТП, водещо до намаляване стойността на автомобила, представлява такава
непосредствена вреда под формата на претърпяна загуба. При деликтната отговорност се
обезщетява негативният интерес, което означава, че обезщетението има за цел да постави
увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди деликта /включително да се
приведе увреденият автомобил в предишното му техническо състояние/, поради което
обезщетението следва да бъде равно на паричната сума, необходима за постигането на тази
цел. Поради това нормата на чл. 499, ал. 2 КЗ установява принципа на реална обезвреда при
определяне размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като релевантният момент, към
който се определя стойностният еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, е датата на настъпване на
застрахователното събитие. Обезщетяването по по-високи цени от средните пазарни цени
надхвърля обема на отговорността на делинквента, респ. на неговия застраховател по
3
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Дори и застрахователят по
застраховка „Каско“ да е заплатил обезщетение, изчислено по по-високи цени, същото не
следва да се взема предвид при определяне на задължението на делинквента, респ. на
задължението на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, ако заплащането на обезщетение по средни пазарни цени е достатъчно за
пълното репариране на вредите.
В случая действителната стойност на вредите се установява от заключението на
САТЕ, което съдът кредитира и в тази част като обективно и компетентно изготвено. От
него е видно, че действителната стойност на вредите на база средните пазарни цени на
автодетайлите и трудовите операции, необходими за възстановяване на увреденото
имущество, възлиза на сумата от 4 805.16 лв.
Предвид изложеното за ответника в качеството му на застраховател на делинквента
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е възникнало
задължение да плати по регресната претенция на ищеца сумата от 4 820.16 лв., равняваща се
на сбора на действителния размер на вредите и ликвидационните разноски на ищеца.
По изложените съображения предявеният главен иск е частично основателен – за
сумата от 4 820.16 лв., върху която се дължи и законната лихва за периода от 29.08.2024 г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на
главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.
В случая е установено наличието на главен дълг в размер на 4 820.16 лв. Безспорно е
по делото, че на 20.03.2024 г. ответникът е получил регресната покана на ищеца. След
изтичане на законоустановения срок за плащане ответникът е изпаднал в забава по
отношение на главницатата. Размерът на лихвата за забава за исковия период съдът определи
по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че
възлиза на 240.61 лв. Следователно акцесорният иск е частично основателен – за сумата от
240.61 лв., а за разликата до пълния предявен размер подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
На ищеца се дължат на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски съразмерно на
уважената част от исковете, а именно сума в общ размер на 632.76 лв., включваща: 236.76
лв. – държавна такса, 308 лв. – депозити, и 88 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК на ответника се дължат разноски съразмерно
на отхвърлената част от исковете, а именно сума в общ размер на 18 лв., включваща: 6 лв. –
депозит; 12 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, „*******“, да заплати на „*******“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. **********, следните суми: на основание чл. 411 КЗ
сумата от 4 820.16 лв. – регресно вземане по щета № **********/05.10.2023 г. за изплатено
по застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски във
връзка с вредите, причинени от застрахователно събитие, настъпило на 04.10.2023 г. в гр.
*********, ведно със законната лихва от 29.08.2024 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 240.61 лв. – мораторна лихва за периода от 20.04.2024
г. до 28.08.2024 г.; на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 632.76 лв. – разноски по
4
делото, като ОТХВЪРЛЯ частично иска с правно основание чл. 411 КЗ – за разликата над
4 820.16 лв. до пълния предявен размер от 5 476.22 лв., и иска с правно основание чл. 86, ал.
1 ЗЗД – за разликата над 240.61 лв. до пълния предявен размер от 273.35 лв.
ОСЪЖДА „*******“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
**********, да заплати на „*************“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. ***********, „*******“, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК сумата от 18
лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5