РЕШЕНИЕ
гр.София,14.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд,ІV-"А" въззивен състав, в открито заседание на десети юни през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №15211 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258
и сл. от ГПК
С решение от 09.05.2017 г. по гр.д. №79417/15
г., СРС, ГО, 73 с-в ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1 ГПК, че ответникът Е.В.М. с ЕГН ********** и адрес *** дължи на ищеца „Т.С.”
ЕАД, ***, следните суми:
- на осн. чл.79,
ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ - 114,02 лв., представляваща
цена за доставена топлинна енергия в апартамент в гр.София, ж.к. *********за
месец август 2013 г., ведно със законната лихва, считано от 15.7.2015г. до
плащането на сумата;
на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД - 19,94 лв., представляваща
обезщетение за забава за плащане на сумата по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ
за периода 1.10.2013 - 26.6.2015 г.
ОСЪЖДА
ответника Е.В.М., с посочените лични данни, да плати на ищеца „Т.С.” ЕАД, е
посочените индивидуализиращи данни, на осн. чл.78, алЛ ГПК следните суми: 695,00 лв. за разноските
по настоящото дело и 325,00 лв. -
по заповедното ч.гр.д. №41433/15 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника с мотиви,
изложени в нея.Твърди,че
е незаконосъобразно и необосновано.За процесния период не е ползвател на имота
;направил възражение за изтекла давност ,но съдът не го взел предвид ;вещото
лице по СТЕ е посочило,че топлоснабденият имот е на трети етаж,а ответникът твърди,че
е на първи етаж ;съдът не взел предвид ,че е оспорил заявлението за закриване
на партида ;ССЕ не е обективна като е посочила ,че за процесния период са
издавани изравнителни сметки,при положение ,че в сградата няма въведена система
за дялово разпределение.
Моли да бъде отменено изцяло решението на СРС като се отхвърлят исковете. Претендира
присъждане на разноски.
Въззиваемият не представя отговор на въззивната жалба .
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на
основание Закона за енергетиката, че ответникът е
ползвал енергията, като за процесния период не е
заплатил дължимата цена. Моли съда да установи вземането
така, както е
предявено в заповедното
производство. Ответникът оспорва исковете .
Софийски градски съд обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което
приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен
орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт
на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано. То е допустимо като постановено по предявени
от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални
предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно
упражняване на правото на иск.
Съобразно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта –в
обжалваната част.По останалите въпроси,той е ограничен от посоченото в жалбата.
По
възражението,че ответникът не е
ползвател на имота ,тъй като се изнесъл от него на 06.07 .2012 г.съдът
намира,че същото е неоснователно.Видно от Служебна бележка на Централно военно
окръжие ,издадена от началник сектор“Жилища и общежития“ответникът със заявление
от 02.09.2013 г. е изявил желание зе прекратяване на договора от 2007 г.,въз
основа на който е бил настанен в процесното жилище.Заявлението приемат за
едномесечно предизвестие ,т.е. към 2.10.2013 г. ответникът е с прекратени
наемни права за процесното жилище.
За месец август 2013 г.,процесния период,му е начислявана
само сума за ползвана топла вода.
В експертизата на вещото лице топлотехник е допусната
техническа грешка като имотът е записан на трети етаж,а видно от останалите
документи по делото ,абонатния номер ,става дума за апартамент на първи жилищен
етаж.
В сградата няма договор с фирма за дялово
разпределение.Общият топломер се отчита от ищеца.Извършените корекции са от
ищеца,неправилно експретът счетоводител е записал,че ФДР изготвя изравнителни
сметки,каквато фирма всъщност няма.
Възражението за давност не е основателно.Съобразно чл.111
б“в“ ГПК за периочините вземания давността е тригодишна .Заявлението е подадено
на 15.07.2015 г. и всички задължения преди 15.07.2012 г.са погасени по
давност,а исковата претенция е извън този период.
Не се
доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то ,като
законосъобразно , следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА решението
от 09.05.2017 г. по гр.д.
№79417/15 г., СРС, ГО, 73 с-в
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.