№ 33
гр. Свиленград, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Живка Д. П.а
при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева
като разгледа докладваното от Живка Д. П.а Гражданско дело №
20215620100557 по описа за 2021 година
Производството е образувано е по искова молба от Агенция „Пътна инфраструктура”
представлявана от инж. Радостин Иванов Ламбрев - Директор на Областно пътно
управление – гр.Хасково, с което са предявени срещу Застрахователна компания /ЗК/ „ЛЕВ
ИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Симеоновско шосе” № 67а, искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането /КЗ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Агенция „Пътна инфраструктура” твърди, че на 21.01.2017г. на АМ
„Марица“, при км. 112+300, настъпило пътно-транспортно произшествие (ПТП),
констатирано с Протокол за ПТП № 1510166 от 21.01.2017г., при което водачът Д.Д.Д.,
управлявайки с несъобразена скорост МПС марка „Мерцедес Туризмо РХД М2А“, с peг. №
СВ 3285 ВН, губи контрол над автомобила, навлиза в лявата лента и се блъска в предпазната
еластична ограда (мантинела). В резултат на това ПТП, на ищеца били причинени щети,
изразяващи се в увреждането на 32 (тридесет и два) линейни метра предпазна еластична
ограда, като общата стойност на щетите, включваща транспортните разходи и монтажа била
в размер на 3304,40 лв.
Към момента на настъпване на застрахователното събитие - 21.01.2017г.,
отговорността на виновния водач била покрита от сключената задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ между собственика на автомобила и ответника – с полица №
22116001690579, със срок на валидност от 17.06.2016г. до 16.06.2017г.
С писмо с № 53-00-99/ 28.02.2017г. ищецът уведомил ответника за настъпилата щета,
но до този момент не получил застрахователно обезщетение.
По изложените съображения се претендира заплащане на сумата 3304,40 лв. –
главница, представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, и сумата
707,00 лв. – мораторна лихва за периода от 21.01.2017г. /датата на увреждането/ до
22.07.2021г. /датата на предявяване на иска/. Претендират се и разноски по делото.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е депозирал отговор в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, с
който оспорва исковете като неоснователни.
Ответникът оспорва размера на претърпените вреди, като посочва, че във връзка с
1
процесното ПТП била заведената щета № 2601-1000-00-17-7097, по която било определено и
заплатено на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 2385,63 лв. С изплащането на
посоченото застрахователно обещетение ответникът изпълнил изцяло задълженията си по
предявената претенция.
Ответникът счита, че размерът на претендираното застрахователно обезщетение е
завишен, като не била отчетена степента на овехтяване на увреденото имущество. Прави и
възражение за недължимост на лихвата за забава, с оглед акцесорния й характер.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, установи от
фактическа страна следното:
На основание 146, ал.1, т.3 от ГПК, с доклада по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че пред ответното дружество е образувана щета
по повод процесното ПТП под № 2601-1000-00-17-7097. Безспорно е и обстоятелство, че към
датата на това ПТП - 21.01.2017г., между собственика на МПС с марка „Мерцедес Туризмо
РХД М2А“, с peг. № СВ 3285 ВН, и ответника ЗК „ЛЕВ ИНС” АД е съществувало валидно
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“.
От представения Протокол за ПТП № 1510166 от 21.01.2017г., се установява, че на
същата дата, на АМ „Марица“, при км. 112, в общ. Свиленград, е настъпило ПТП, при което
водъчът Д.Д.Д., управлявайки автобус марка „Мерцедес Туризмо РХД М2А“, с peг. № СВ
3285 ВН, като се движи с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над МПС и
навлиза в лява пътна лента, блъска с лявата част на автобуса еластичната разделителна и
преминава в насрещното платно. В протокола е отразено, че в резултат на това ПТП са
настъпили материални щети: „40 метра еластична ограда, 18 бр. носещи стълбчета“. Тези
обстоятелства се потвърждават и от материалите, съдържащи се в постъпилия от РУ на МВР
– Свиленград препис от преписката, образувано по повод процесното ПТП, включваща и
АУАН № 196098/ 21.01.2017 г. и НП № 17-5319-000020 от 16.02.2017 г., с което на виновния
водач е наложено административно наказание глоба – за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
От заключението по назначената съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от
страните, се установява, че увреждането на процесната предпазна еластична ограда при
станалото на 21.01.2017г. ПТП е причинено по механизъм на удар от МПС – автобус и е
възможно да се получи по начина, описан в исковата молба. Вещото лице е направило
заключение, че уврежданията на пътните принадлежности /предпазна елестична ограда/,
описани в Протокола за ПТП, са в причинна връзка с процесното ПТП. Видно от
заключението, стойността на щетата, причинена на ищеца вследствие на процесното ПТП,
определена към момента на ПТП, с отчитане степента на овехтяване на увреденото
имущество, възлиза на 2984,07 лв., а без това отчитане – 3195,20 лв. В съдебно заседание
вещото лице е уточнило, че в стойността на щетата не е включило разходите за транспорт.
Според обективираната в исковата молба количествено-стойностна сметка ищецът е
оценил претърпените материални щети на стойност 3304,40 лв., включващи транспортни
разходи и монтаж.
Ответното дружество е изразило твърдение, че е заплатило на ищеца сумата 2385,63
лв., с което е изпълнило задължението си по предявената претенция по процесната щета №
2601-1000-00-17-7097. Доказателства в подкрепа на това твърдение на са представени,
въпреки че съдът изрично и на два пъти го е задължил, на основание чл.190, ал.1 от ГПК.
Ответникът не е признал, че е получил сумата по процесната щета.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице може да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът е
сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните две групи материални предпоставки: 1) Застрахованият виновно да е увредил
2
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да
са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
Наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника – застраховател.
В процесния случай, безспорно бе установено, че между ответното дружество и
собственика на увреждащото МПС, към момента на настъпване на ПТП е съществувал
валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обективиран в
застрахователна полица.
На следващо място, съвкупната преценка на събраните доказателства обосновава
извода за причинени вреди по пътно съобъжение, собственост на ищеца, вследствие на
противоправното поведение на водача на лекия автомобил. Съдът намира осъщественото от
водача на лекия автомобил деяние за противоправно, защото е извършено в противоречие с
чл.20, ал.2 от ЗДвП. При липса на доказателства, оборващи установените с официални
документи обстоятелства, досежно противоправното поведение на водача, съдът намира, че
се установява по безспорен начин, че водачът на МПС е нарушил правилата за движение по
пътищата, като това негово поведение се явява пряка и непосредствена причина за
настъпилите имуществени вреди по пътното съоръжение на ищеца. Последното се
установява и от заключението на приетата САТЕ. Тъй като причинените вреди са
закономерна, необходима последица от противоправното поведение на делинквента, съдът
счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на
водача на МПС са осъществени в обективната действителност. Ето защо, предявеният
главен иск е доказан по основание.
Относно размера на дължимото обезщетение, следва да се съобрази разпоредбата на
чл.386, ал.2 от КЗ, съгласно която обезщетението следва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквото
изключение в случая не е налице в случая. Относно действителната стойност на нанесените
на ищеца вреди, съдът кредитира изцяло като компетентно и обективно изготвено
заключението на вещото лице, според което стойността на вредите възлиза на сумата
2128,00 лв. Съдът приема тази стойност (без отчитане степента на овехтяване), тъй като тази
е пазарната стойност, необходима за възстановяване на причинените щети на ищеца, т.е. за
възстановяването на еластичната ограда са използвани нови, а не овехтели части. Към тази
сума следва да се прибавят и разходите за транспорт, извършени за демонтиране на старата и
монтиране на новата еластична ограда. Тъй като същите не са доказани по размер,
доколкото представената от ищеца количествено-стойностна сметка не е годно
доказателство за това обстоятелство, тези разходи ще се определят от съда, на основание
чл.162 от ГПК. С оглед посочената разпоредба съдът определя включващите се в
обезщетението разходи за транспорт в размер на 109,20 лв.
Така определеното обезщетение в общ размер на 3340,40 лв. следва да се присъди
изцяло, без да се приспада платено такова от ответника, тъй като последното не бе доказано.
Поради това, предявеният главен иск следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претендираната лихва за забава, считано от датата на ПТП –
21.01.2017 г., съдът съобрази, че съгласно чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи
законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1) изтичането на срока от
15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ; 2)
изтичането на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ, освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3 от
КЗ.
В случая не е налице спор, че ищецът е сезирал ответника с искане за заплащане на
обезщетение, но по делото няма данни кога са представени от увреденото лице всички
доказателства по чл.106, ал.3 от КЗ, така че да може да се определи началото на срока от 15
работни дни по чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Когато липсват такива данни, същият срок не намира
3
приложение, тъй като не тече. Затова, в случая следва да се приложи тримесечният срок по
чл.497, ал.1, т.2, вр. чл.496, ал.1 от КЗ, течащ от предявяване на претенцията към
застрахователя (28.02.2017г.), чийто начален момент не е обусловен от представяне на
доказателствата по чл.106, ал.3 от КЗ (така Решение № 167 от 30.01.2020 г. по т. д. №
2273/2018 г. на ВКС, II т. о.).
С оглед изложеното, в настоящия случай застрахователят е изпадал в забава на
29.05.2017 г., след изтичане на 28.05.2017 г. на тримесечния срок по чл.497, ал.1, т.2, вр.
чл.496, ал.1 от КЗ. Поради това акцесорния иск следва да се отхвърли за периода
21.01.2017г. – 28.05.2017г. За периода от 29.05.2017 г. до 23.07.2021г. (датата на предявяване
на иска) мораторната лихва върху главница от 3304,40 лв. възлиза на 1392 лв., изчислена с
помощта на он-лайн калкулатор. Тъй като обаче се претендира мораторна лихва в по-нисък
размер – 707 лв., то за тази сума акцесорният иск следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски. В настоящото производство ищецът е направил
разноски за държавна такса в размер на 182,17 лв., за адвокатско възнаграждение в размер
на 380 лв. и за депозит за вещо лице в размер на 250 лв. Съразмерно на уважената част от
исковете, сторените от ищеца разноски възлизат на 812,17 лв. и те ще му се присъдят
изцяло.
Мотивиран от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, представлявана от инж. Радостин Иванов Ламбрев - Директор на
Областно пътно управление – гр.Хасково, по иска с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ -
сумата 3304,40 лв. (три хиляди триста и четири лева и 40 стотинки), представляваща
дължимо застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди - увредени 32
линейни метра предпазна еластична ограда, в резултат на застрахователно събитие,
настъпило на 21.01.2017 г., на АМ „Марица“, при км. 112+300, в общ. Свиленград, ведно със
законната лихва върху тази сума от 23.07.2021 г. до окончателното погасяване на вземането,
а по иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД – да заплати сумата 707,00 лв. (седемстотин
и седем лева), представляваща мораторна лихва за периода от 29.05.2017 г. до 23.07.2021г., а
за периода от 21.01.2017г. до 28.05.2017г. ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск.
ОСЪЖДА ЗК„ЛЕВ ИНС” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67а, да заплати на АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА”, представлявана от инж. Радостин Иванов Ламбрев - Директор на
Областно пътно управление – гр.Хасково сумата 812,17 лв. (осемстотин и дванадесет лева и
17 стотинки), представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4