Решение по дело №66/2025 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Ю. И. Т. против Решение № 167 от 18.11.2024 г. по АНД № 202423302000618/2024 г. на Районен съд – Ямбол. Със съдебния акт ЯРС потвърдил Електронен фиш (ЕФ) Серия К № 7596673 на ОД на МВР - Ямбол, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Със съдебния акт в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото.

Претендира се отмяната на решението на Ямболския районен съд по съображения за противоречието му с материалния и процесуалния закон, както и поради изтичане на законовата давност от момента на извършване на нарушението до издаване на ЕФ. Твърди се, че според посочените във фиша координати и приложената към жалбата извадка от електронната система за заснемане на „Google Earth“ посоченото място на заснемане на автомобила не съвпада с вписаното в ЕФ. Излагат се доводи, че в първоинстанционното решение не са обсъдени представените и приети по делото доказателства досежно установяване на точното местонарушение, като се сочи, че техническото средство, с което е установено нарушението, е било използвано едновременно на четири места в посочения във фиша времеви диапазон. Иска се постановяване на съдебен акт за отмяна на атакуваното решение, ведно с потвърдения с него електронен фиш. Претендират се разноските в двете съдебни производства.

В съдебно заседание касаторът Ю. И. Т., редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията – ОД на МВР – Ямбол, редовно призован, не изпраща представител. В депозирани по делото писмени възражения срещу касационната жалба се застъпва теза за нейната неоснователност по подробно изложени съображения. Иска се потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт с присъждане на разноските по делото. Направено е и възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно. Сочи, че при наличие на административно нарушение, санкционирано по надлежния ред, съдът правилно е потвърдил електронния фиш. Иска се постановяване на съдебен акт, с който да се остави жалбата без уважение.

Административен съд – Ямбол, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, както и след извършена на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол е Решение № 167 от 18.11.2024 г. по АНД № 202423302000618/2024 г. на Районен съд – Ямбол, с което е потвърден ЕФ Серия К № 7596673 на ОД на МВР - Ямбол за наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева на Ю. И. Т. за извършено от нея нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Със съдебния акт в тежест на жалбоподателката са възложени и разноските по делото.

За да постанови този резултат, съдът приема от фактическа страна, че на 23.05.2023 г., в 11:31 часа, в област Ямбол, в гр. Ямбол, по [улица]до № 207 в посока на движение към с. Кукорево, област Ямбол, при ограничение до 50 км/ч за [населено място] Т. е управлявала МПС – лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] с превишена скорост от 73 км/ч (след задължителното коригиране с 3 км/ч). Превишението на скоростта от 23 км/ч е установено с автоматизирано техническо средство (АТСС) Трафик Радар TFR1-M № 525 (надлежно тарирано и изправно при установяване на скоростта на процесния лек автомобил), фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС (изготвени са 4 бр. снимки от клип № 35245, както 1 бр. снимка на мобилното техническо средство, разположено в полицейски автомобил с рег. № [рег. номер] на РУ-Ямбол). Изготвен е и протокол за използване на АТСС. След проверка на снимките от автоматизираното техническо средство и установяване на лицето, управлявало МПС, на Т. бил издаден на хартиен носител ЕФ Серия К № 7596673, (надлежно връчен на адресата на 11.06.2024 г.), за извършеното административно нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП в условията на повторност, като на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП й е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

Въз основа на така установената фактическа обстановка районният съд приел, че ЕФ е законосъобразно издаден, тъй като е санкционирано лицето, което е извършило нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при стриктно спазване на предвидената в закона процедура по констатиране и санкциониране на нарушителя. Изложени са подробни съображения относно възраженията на жалбоподателя, в т.ч. и досежно неприложимостта в случая на чл. 34 от ЗАНН. Прието е също, че с оглед така извършеното нарушение, правилно наказанието е определено по вид („глоба“) и размер (200 лева) съобразно предвиденото в приложимата към случая санкционна норма - чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП.

Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на правилата на формалната логика. При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и събраните доказателства правилно е прието от съда, че в административнонаказателното производство по установяване на процесното административно нарушение и издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, обуславящи отмяната му.

Административнонаказващият орган е установил безспорно извършеното нарушение. Действително, по делото категорично се установява, че на 23.05.2023 г., в 11:31 часа, в област Ямбол, в гр. Ямбол, по [улица]до № 207 в посока на движение към с. Кукорево, област Ямбол, при ограничение на скоростта от 50 км/ч за населеното място Ю. И. Т. е управлявала лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] със скорост от 73 км/ч, измерена след задължителното приспадане с 3 км/ч. На кадрите от снимковия материал се наблюдава ясно посоченият в ЕФ лек автомобил, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на техническото средство изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС. Нарушението е установено с одобрен тип средство за измерване съобразно действащото законодателство - Трафик Радар TFR1-M № 525, което както правилно е приел и ЯРС, е надлежно тарирано и изправно при установяване на скоростта на процесния лек автомобил, фиксиращо точно дата, час, скорост и изображение на МПС. Тези обстоятелства се удостоверяват с представения по преписката Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол. Системата е работила на автоматичен режим в съответствие с разписаното в чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., а използването на мобилното АТСС на конкретното място за контрол е удостоверено със съответен протокол (приложение към чл. 10, ал. 1 от наредбата), съставен от обслужващия го полицейски служител, притежаващ съответната компетентност, в който протокол изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведеният за контролирания участък скоростен режим, режимът на измерване, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. По делото безспорно се установява също така, че след заснемането на движещия се в нарушение на правилата лек автомобил са прегледани снимките от автоматизираното техническо средство, в резултат на което е установено, че процесният автомобил е собственост на Ю. И. Т. от [населено място], както и че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К 5642636 на ОД на МВР - Велико Търново. В този смисъл правилно съобразно разписаното в чл. 188, ал. 1 от ЗДвП ЕФ е бил издаден на жалбоподателя като собственик на въпросното МПС, който е бил и надлежно връчен на лицето, но то не се е възползвало от правото си по чл. 188, ал. 5 от ЗДвП да декларира, че МПС се е управлявало от друго лице. При определяне на скоростта над допустимата по закон за процесния участък са спазени правилата на действащата нормативна уредба, като е приспаднат толеранс от 3 км/ч от действително измерената скорост в полза на нарушителя. Редукцията е извършена от наказващия орган, като въз основа на това за наказуема скорост е приета стойност от 73 км/час, което е отразено и в ЕФ. При това положение превишението на допустимата скорост от 50 км/час е с 23 км/ч и с оглед безспорно установеното, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ Серия К 5642636 на ОД на МВР - Велико Търново, правилно същото е подведено под правната норма на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, поставяща и допълнителен съставомерен елемент - повторност на деянието, като е посочен и предходния ЕФ. В този смисъл въззивният съд е извел правилни и съответни на доказателствата правни изводи, които напълно се споделят от касационната инстанция.

Следва да бъде споделено и становището на ЯРС, че при осъществяване на отговорността на нарушителя чрез издаване на електронен фиш не намират приложение сроковете по чл. 34 от ЗАНН, в който смисъл е и константната съдебна практика. Институтът на електронния фиш въвежда специален ред за ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата за точно определени административни нарушения. Отнася се до специфични по своя характер нарушения, при които законодателят с цел защита на особено важни обществени отношения – живота и здравето на участниците в движението по пътищата, е въвел възможността отговорността на нарушителите да се ангажира по специалния ред. Този законодателен подход въвежда изключение от общия ред за реализиране на административнонаказателна отговорност. Разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН установява срокове за съставяне на актове за установяване на административни нарушения и за издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. В този смисъл тя е неприложима. В случая, тъй като нарушението се установява от автоматизирана система, то датата на установяването му и датата на издаване на електронния фиш неминуемо съвпадат. Процесното нарушение е извършено на 23.05.2023 г., от който момент тече тригодишната давност за административнонаказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, респ. - от тази дата е започнала да тече и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК. С образуване на съдебното производство давността е прекъсната и е започнала да тече нова тригодишна давност. По тези съображения съдът счита, че не е изтекла нито общата давност по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, нито абсолютната давност по 81, ал. 3 от НК.

В заключение касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното съдебно решение. Актът на решаващия съд е валиден, допустим и съобразен с материалния закон и като такъв следва да бъде оставен в сила, а подадената касационна жалба против него като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора претенциите за разноски в производството от страна на процесуалния представител на ответника по касация се явяват основателни. Касаторът следва да бъде осъден на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН да заплати на ОД на МВР - Ямбол юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, ЯАС определя същото в минимума от 80 лева.

Водим от горното, Административен съд - Ямбол, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 167 от 18.11.2024 г. по АНД № 202423302000618/2024 г. на Районен съд – Ямбол.

ОСЪЖДА Ю. И. Т. от [населено място], [улица], *, с посочен съдебен адрес: [населено място], [улица], *, адвокат М. Т. от *, да заплати на ОД НА МВР - ЯМБОЛ разноски в касационното производство в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.