№ 19
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 131-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВИН
при участието на секретаря МК
като разгледа докладваното от ВИН Административно наказателно дело №
20221110204809 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 22-2100149 от 15.03.2022г., на директора на
Дирекция „Инспекция по труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1
от КТ на „*******“ ООД, с ЕИК **********, в качеството му на работодател е наложена
имуществена санкция в размер на 300/триста/лева за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Недоволно от издаденото наказателното постановление е останало санкционираното
лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата най-напред
се прави оплакване за непълно установена фактическа обстановка, доколкото наказващият
орган не е взел предвид изпратената от дружеството покана до бившия служител да се яви,
за да му бъде изплатено възнаграждението, изплатена още преди проверката, както и опита
за лично предаване на сумата след издаване на предписанието. В тази връзка заключение се
претендира за квалифициране на случая като маловажен и приложение на чл.28 ЗАНН, като
се изтъква, че чл.415в КТ не изключва общата преценка за маловажност на случая.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от законния
си представител- управителя на дружеството- ДВ, която отново акцентира върху
обстоятелството, че от страна на дружеството са положени усилия за изплащане на
дължимата сума, като моли за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност се пледира за редуциране на санкцията до законоустановения минимум.
Въззиваемата страна - директор на ДИТ-София-град, редовно призовани, се
представлява от юрисконсулт Дардова, която моли НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно, а извършеното нарушение намира за безспорно установено на база
приложените писмени доказателства и разпита на актосъставителя, като изтъква, че
размерът на санкцията е съобразен с тежестта на извършеното нарушение. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно
1
и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят „*******” ООД, ЕИК **********, е търговско дружество със
седалище в гр. София, представлявано от управителя си – ДВ.
С оглед постъпил в ДИТ- София град Сигнал от лицето ДД, заведен с вх. №
21093287/22.10.21г., за проверка на изложените в същия оплаквания, от страна на
служителите на контролната администрация била извършена проверка по спазване на
трудовото законодателство от страна на „*******” ООД, в качеството му на работодател по
смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, включително относно изплащане на дължимите трудови
възнаграждения на работници и служители на дружеството. Резултатите от проверката били
обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2134806/22.10.2021г., връчен на
управителя на дружеството.
В хода на проверката на база представени от дружеството справки и ведомост за
заплати, било констатирано, че „*******“ ООД в качеството му на работодател е начислило
на лицето Драгомир Василев Д трудово възнаграждение за месец май 2021г. в размер на
504.39 лева, съгласно представената ведомост за заплати, но не са представени
доказателства за изплащане на същото, освен изпратена до посочения служител покана от
23.06.2021г. да се яви за изплащане на възнаграждението.
Във връзка с констатираните по време на проверката нарушения, включително
посоченото, в изготвения от страна на контролните органи протокол, на основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 от КТ, били издадени задължителни предписания на „*******” ООД, като
съгласно т.1 от диспозитивната част на протокола, на дружеството-жалбоподател било
издадено предписание в срок до 12.11.2021г. да заплати на ДД трудовото възнаграждение за
извършената от него през месец май 2021г. работа. Няма данни предписанието, имащо
характер на принудителна административна мярка, да е било атакувано пред горестоящия
административен орган или съда. Принудителната административна мярка, с която се
формулира предписанието е влязла в сила и подлежи на изпълнение от страна на нейния
адресат.
С оглед осъществяване на контрол по изпълнение на предписанията, дадени на
основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, от страна на инспектори при ДИТ София-град, с
участието на управителя на дружеството, била извършена последваща проверка на
„*******” ООД, за което бил съставен Протокол № ПР 2138626/20.12.2021г. По време на
проверката била изискана информация за изпълнение на дадените с предходния протокол
предписания, в частност тези свързани с изплащане на трудовото възнаграждение на ДД,
като от страна на дружеството била представена разписка от оператор на парични преводи
"****" с № *********** от 17.11.2021г., за превеждане на сумата 887.32 лева-
възнаграждение за месец 05 и месец 06.2021г., при което се констатирало изпълнени на
задължението след изтичане срока на предписанието.
В тази връзка на 20.12.2021г. от страна на Г. Й. главен инспектор в ДИТ-София бил
съставен Акт за установяване на административно нарушение № 22-2100149, с който срещу
„*******” ООД, било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че не е
изпълнило в срок даденото под № 1 от протокол от 22.10.2021г. предписание за изплащане
на трудовото възнаграждение на посоченото в протокола лице, квалифицирано от
актосъставителя като нарушение на чл.415, ал.1 от КТ.
Актът бил съставен с участието на управителя на дружеството, и му бил връчен
препис от същия.
На база на така съставения АУАН било издадено процесното наказателно
постановление № 22-2100149 от 15.03.2022г., на директора на Дирекция „Инспекция по
труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ на „*******“ ООД, с
ЕИК **********, в качеството му на работодател е наложена имуществена санкция в размер
2
на 300/триста/лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
показанията на С.я Г. Й., дадени в хода на съдебното следствие и приложените по делото
писмени доказателства- Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2134806/22.10.2021г.,
Протокол за извършена проверка с изх.№ ПР 2138626/20.12.2021г., АУАН № 22-2100149 от
20.12.2021г., НП № 22-2100149 от 15.03.2021 г., Заповед № 3-0157/16.02.2022г. на
изпълнителния директор на ИА „ГИТ”, заповед за назначаване и длъжностна
характеристика на актосъставителя, ведомост за заплати, сигнали до ДИТ-София град,
сведения от управителя на дружеството до ДИТ София град и приложена към същите
докладна записка, Разписка № *********** от 17.11.2021г., Трудов договор №
419/12.04.2021г., и приложена към същия длъжностна характеристика, Справка от НАП за
приети и отхвърлени уведомления, известия за доставяне.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на С.я Й., тъй като
същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на
приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на С.ката са достатъчно
информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на
нарушението. Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие. Тук
е мястото да се отбележи, че не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че
дружеството е предприело всички възможни действия за своевременно изпълнение на
задълженията си. По преписката, като приложение към саморъчно сведение от управителя, е
представено писмо-покана от 23.06.2021г. до служителя Д, във връзка с изплащане на
възнаграждението му за месец май. Приложеното към същото известие за доставяне, обаче
сочи дата на доставяне 28.10.2021г., т.е. след подаване на сигнала до ДИТ София-град,
извършване на проверката и издаване на предписанието, което внася сериозни съмнения за
анти-датиране на писмото с оглед използването му пред контролната администрация. На
следващо място въпреки допускането на С. при режим на довеждане от страна на
жалбоподателя и провеждане на три съдебни заседания, същият не е бил осигурен от
дружеството. Напълно неподкрепена от други доказателства остава приложената по делото
докладна записка без дата, изготвена от служител в дружеството-жалбоподател, в която се
изнасят твърдения за неуспешен опит да предаде на ДД дължимата сума, поради което
същата няма как да бъде кредитирана от съда.
Предвид липсата на противоречия между останалите доказателствените източници,
както и на спор по правото, по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, съдът
намира, че не се налага подробното обсъждане на всеки от тях поотделно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна
страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт, подлежащ на
обжалване, но разгледана по същество в рамките на правомощията на съда по чл.314 НПК
вр. чл.84 ЗАНН да извърши цялостна проверка на атакувания акт, се явява неоснователна в
искането за отмяна на наказателното постановление поради следните съображения:
На първо място съдът намира, че в хода на производството не са допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на С.и,
3
предявяване на АУАН, и сроковете за това.
АУАН № 22-2100149 от 20.12.2021г. е издаден от компетентен орган - главен
инспектор при ДИТ-София, в кръга на неговите правомощия и в присъствието на двама С.и.
Съгласно чл. 416, ал.1 от КТ, актовете за установяване на нарушения се съставят от
длъжностните лица към службите за контрол, към които съгласно чл. 399, ал. 1 от КТ се
числи и ИА “ГИТ”, съответно нейните подразделения и служители, какъвто е и Г. Й.,
служител на ДИТ София –град, на длъжност старши инспектор в агенцията. Актът е
подписан от съставителя и двама С.и, съгласно изискванията на чл. 43, ал.1 от ЗАНН и е
предявен на законния представител на дружеството нарушител. На следващо място актът
отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл.42 ЗАНН,
като в тази връзка не се констатират нарушения на процесуалните правила, които да се
определят като съществени и да внасят неяснота относно фактическите и правни рамки на
формулираното обвинение.
Въз основа на така издадения акт за установяване на административно нарушение е
съставено обжалваното НП, което изхожда от териториално и материално компетентен
орган, съгласно т. 4 на Заповед № 3-0157 от 16.02.2022г. на изпълнителния директор на ИА
ГИТ. Атакуваното наказателно постановление № 22-2100149 от 15.03.2022г. е издадено в
законоустановения срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН въз основа на АУАН от 20.12.2021г., като е
налице пълно съответствие между установените фактически обстоятелства в АУАН и НП.
При съставянето на същото не се констатират нарушения на чл. 57, ал.1 ЗАНН, като
нарушението е ясно дефинирано от фактическа и правна страна.
В хода на административно-наказателното производство на дружеството-
жалбоподател е било повдигнато обвинение за осъществено от негова страна
административно нарушение, което съгласно съставения АУАН и издаденото НП, се
изразява в това, че „*******” ООД, в качеството си на работодател е нарушило
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ, като не е изпълнило даденото му предписание под № 1
от Протокол за извършена проверка от 22.10.2021г., и не е изплатило на служителя ДД,
дължимото за месец май 2021г. трудово възнаграждение, в указания в предписанието срок, а
именно до 12.11.2021г., като същото е било изплатено едва след този срок, а именно на
17.11.2021г. чрез изпращане на сумата посредством оператор на платежни услуги.
Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка кореспондира с приетата за
установена от настоящия съдебен състав. Правилно наказващият орган е подвел фактите под
посочената в НП материално-правна норма. Това следва от обстоятелството, че съгласно
изричния текст на предписание под № 2, дадено в Протокол за извършена проверка
ПР2134806/22.10.2021г., връчен на същата дата, дружеството жалбоподател е следвало в
срок до 12.11.2021г. да изпълни задължението си за заплащане на трудовото възнаграждение
за месец май 2021г. на посочения в предписанието служител.
Предписанието е издадено в изпълнение на правомощията на контролните органи по
чл.404, ал.1, т.1 КТ и е насочено към отстраняване неизпълнение на задължение на
работодателя, произтичащо от изрична норма на трудовото законодателство. Тук е мястото
да се отбележи, че посочените предписания представляват принудителна административна
мярка по смисъла на чл. 22 ЗАНН, като в тази си част Протоколът за извършена проверка
представлява съвкупност от отделни индивидуални административни актове, всеки, от които
подлежи на самостоятелна преценка за законосъобразност, на самостоятелно оспорване по
административен и съдебен ред, каквото не е било направени. Предвид на това същият е
влязла в сила и подлежи на изпълнение, като възраженията, че контролните органи не са
взели предвид всички документи, представени им в хода на извършената проверка,
респективно неправилно са издали процесното предписание не следва да бъдат обсъждани в
настоящото производство. Видно от приложените писмени доказателства- ведомост за
заплати за месец май 2021г., на работника Д е начислено трудово възнаграждение, а за
4
изплащане на същото е издадено нарочно предписание от служителите на ИА ГИТ, което
подлежи на изпълнение. Видно от констатациите на последващата проверка при същата не
са представени доказателства за своевременно изплащане на възнаграждението, респективно
посоченото предписание не е било изпълнено не просто в определения срок, а едва на
17.11.2021г. При това законосъобразно е констатирано, че е налице неизпълнение на
задължително предписание, с което е осъществен състава на нарушение по чл.415, ал.1 КТ.
Доколкото се касае за нарушение извършено от юридическо лице, то изследването на
субективната страна на извършеното е безпредметно. Тук е мястото да се отбележи, че
предвид изложеното по-горе при обсъждането на доказателствата, съдът не споделя
доводите на жалбоподателя, че дружеството е положило усилия и е правило многократни
опити за изплащане на трудовото възнаграждение, като твърденията в тази насока остават
недоказани и не следва да се вземат предвид при преценката за извършено нарушение и
неговата обществена опасност.
При това законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя “*******”
ООД, като на дружеството е наложена имуществена санкция за нарушаване на разпоредбата
на чл. 415, ал. 1 от КТ, като доколкото случаят е опрделен като маловажен по смисъла на
чл.415в, ал.1 КТ, размерът на санкцията е определен в посочените в последната разпоредба
граници. Съдът обаче намира, че по отношение на установеното нарушение на Кодекса на
труда, не са били налице предпоставките на чл.415в КТ за определянето му като маловажно,
доколкото макар нарушението да е било отстранено още преди съставянето на АУАН, то
същото доколкото касае забава при изплащане на дължимо трудово възнаграждение по
правило е от естество да има вредни последици за работника. Действително такива
изначално са произтекли от самото несвоевременно изплащане на начисленото трудово
възнаграждение в уговорените срокове, но забавата, която несвоевременно изпълненото
предписание цели да преодолее води до натрупване на вредните последици. Предвид на това
съдът намира, че по правило отговорността на дружеството е следвало да бъде ангажирана
по реда на основния общ състав на административно нарушение, очертан в чл. чл.415, ал.1
от КТ. С оглед правомощията на съда в настоящото производство и забраната за влошаване
на правното положение на жалбоподателя, въплътена в принципа на reformatio in peius,
единственото правомощие на настоящата съдебна инстанция е за потвърждаване на
наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция на основание
чл.415в, ал.1 КТ. С оглед на изложеното по-горе, съдът намира, че размерът на определената
от наказващия орган санкция не следва да бъде редуциран, включително при отчитане на
факта, че плащането, чрез което е изпълено предписанието е извършено половин година
след дължимия момент, което по отношение на периодично задължение, от което
служителят зависи за издръжката си е значителен период.
По изложените съображения от фактическо и правно естество наказателното
постановление следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото следва да бъде уважено и направеното на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН искане на процесуалния представител на въззиваемата страна за
присъждане на разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение. Основанието за
това е нормата на чл.63д, ал.5 ЗАНН, в полза присъждането на възнаграждение определено
според правилата на Наредбата за заплащане на правната помощ, в случай на
представителство на административен орган от страна на юрисконсулт. В настоящото
производство, въззиваемата страна- директора на ДИТ-София град е била представлявана от
надлежно упълномощен за това юрисконсулт, като съдът намери, че справедливият размер
на възнаграждението, преценен в рамките указани на чл.27е Наредбата за заплащането на
правната помощ, относим именно към защита в производства по ЗАНН е 80 лева, доколкото
по делото е проведени едно съдебно заседание по същество и е разпитан само един С., не са
представяни допълнителни доказателства. Същото следва да бъде присъдено в полза на ИА
5
ГИТ, като първостепенен разпоредител с бюджетни средства.
Воден от горното, и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН, СЪДЪТ:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-2100149 от 15.03.2022г., на
директора на Дирекция „Инспекция по труда”-София град на основание чл. 416, ал. 5, вр.
чл. 415в, ал. 1 от КТ на „*******“ ООД, с ЕИК **********, в качеството му на работодател
е наложена имуществена санкция в размер на 300/триста/лева за извършено нарушение на
разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА „*******“ ООД, с ЕИК ********** да заплати на ИА ГИТ сумата от
80/осемдесет/ лева, съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 – дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6