№ 18864
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 141 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИЛВИЯ СТ.
ХАЗЪРБАСАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ СТ. ХАЗЪРБАСАНОВА
Гражданско дело № 20221110160164 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял І, глава ХІІ от ГПК.
Образувано е по искова молба на „П...“ ЕООД против М. ..., с която са предявени
установителни искове с правна квалификация искове чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК.
Ищецът „П...“ ЕООД твърди, че между него и ответника М. ... бил сключен договор
за потребителски **********/ 31.03.2017 г., по силата на който му предоставил кредит в
размер на 600 лева. Кредитополучателят поел задължение да върне сумата на равни месечни
вноски в срок до 11 месеца при годишен лихвен процент – 41,17 % и годишен процент на
разходите – 0,11 %. Между страните било сключено и споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги, чрез което ответникът се съгласил да заплати на ищеца
възнаграждение в размер на 660,55 лева. Съгласно т. 4 от Общите условия към договора за
кредит кредитополучателят следвало да заплати на кредитора договорно възнаграждение,
платимо разсрочено в рамките на погасителния план. Ищецът сочи, че М. ... не изпълнил
задълженията си, поети с договора за кредит и споразумението за допълнителни услуги, като
не заплатил сумите 407,10 лева (четиристотин и седем лева и 10 стотинки), представляваща
главница за период от 05.03.2018 г., ведно със законна лихва за период от 30.03.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 322,22 лева (триста двадесет и два лева и 22 стотинки),
представляваща лихва за период от 05.03.2018 г. до 29.03.2022 г., сумата 11,28 лева
(единадесет лева и 28 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 06.05.2017 г.
до 05.03.2018 г. Предявява осъдителен иск за сумата 420,34 лева възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги. Излага, че въз основа на подадено от него заявление по чл.
410 ГПК в негова полза срещу ответника била издадена заповед за изпълнение за сумите по
ч.гр.д. № 16685/2022 г., по описа на Софийски районен съд, 141 състав, но ответникът
депозирал възражения срещу нея. Поради това предявил искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, с които да иска да бъде
признато за установено, че ответникът му дължи посочените суми, ведно със законната
1
лихва върху нея от датата на подаване на заявлението.
Ответникът М. ... в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор на исковата молба, не се
явява, нито представлява в съдебното заседание, не е направил искане делото да се
разглежда в негово отсъствие.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2
вр. чл.12 от ГПК прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 238, ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска от съда постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника. Ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба, не се явява в съдебното заседание, не е направил искане делото да се разглежда в
негово отсъствие. В о.с.з. на 17.10.2023 г. е докладвана молба от 11.10.2023 г. на
процесуалния представител на ищеца, с която е поискал постановяването на неприсъствено
решение срещу ответника.
С оглед изложеното съдът приема, че предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК са налице.
Следва да се установи, дали са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 ГПК.
С връчването на разпореждане от 01.12.2022 г. на ответника е указана последицата,
че ако не подаде отговор на исковата молба и не се яви в съдебното заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените в
определението по чл.140 ГПК релевантни за разрешаване на правния спор факти е в
доказателствена тежест на ищеца.
От представените в производството писмени доказателства се установяват
елементите на фактическия състав на предявеното от ищеца право.
Ето защо, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
С оглед основателността на исковата претенция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски. В списъка по чл.80 ГПК ищецът претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 300
лв. и 25 лв. държавна такса по установителния иск, а в заповедното производство 180 лв.
юрисконсултско възнаграждение и 25 лв. държавна такса. Видно от издадената заповед за
изпълнение № 14916/30.05.2022 г. съдът е определил юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер от 50 лв. за заповедното производство. С оглед правната и фактическата
сложност на исковото производство, следва също да се определени на основание чл.78, ал.8
ГПК на процесуалния представител на ищеца възнаграждение в минимален размер от 100
лв.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „П...“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София, ..., срещу Б. М. А., ЕГН: **********,
с адрес: гр. София, ж.к. Люлин 1, ..., обективно съединителни установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 9, ал. 1 ЗПК, че Б. М. А. дължи на „П...“ ЕООД следните суми: 407,10 лева
(четиристотин и седем лева и 10 стотинки), представляваща главница за период от
05.03.2018 г., ведно със законна лихва за период от 30.03.2022 г. до изплащане на вземането,
2
сумата 322,22 лева (триста двадесет и два лева и 22 стотинки), представляваща лихва за
период от 05.03.2018 г. до 29.03.2022 г., сумата 11,28 лева (единадесет лева и 28 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 06.05.2017 г. до 05.03.2018 г., за които в
производството по ч.гр.д. № 16685/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 141 състав е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 30.05.2022 г.
ОСЪЖДА Б. М. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин 1, ..., да
заплати на „П...“ ЕООД сумата от 420,34 лева (четиристотин и двадесет лева и 34
стотинки), представляваща неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги за период от 04.04.2018 г., ведно със законна лихва считано от датата на исковата
молба 04.11.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА Б. М. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к. Люлин 1, ..., да
заплати на „П...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, гр. София,
..., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сума в размер на 75 лв., представляваща разноски в
заповедното и сума в размер на 125 лв. в исковото производство.
Решението е неприсъствено и не подлежи на обжалване.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3