Р Е Ш Е Н И Е
№1100
гр.Перник,
29.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ГК, 5 с-в в публично съдебно
заседание на осми октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ГЕРГАНА КРАТУНКОВА-ДИМИТРОВА
при
секретаря А. Василева, разгледа гражданско дело № 3974 по описа за 2018 г. и взе предвид
следното:
Предявени са искове по чл. 439 ГПК
от А.К.Т., в качеството й на наследник на С.О.М.срещу “Водоснабдяване и
канализация” ООД – гр. Перник за установяване, че не дължи 1/3 част от следните
суми: 1) сумата 245,72 лв. – представляваща стойността на консумираната и
отведена питейна вода за периода от 31.01.2006г. – 11.01.2008г., сумата от 33,81
лв. – изтекла за периода от 15.04.200г.
до 04.02.2008г., както и направените разноски по делото за които е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д.***. по описа на ПРС. В исковата молба се твърди,
че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д. ***. е образувано
изпълнително дело №54/2009г. на ЧСИ С.Д.с район на действие ПОС. Твърди се, че
вземането на ответното дружество към ищеца е погасено поради изтичане на давностния срок по чл.111, б.”В” ЗЗД поради новонастъпили факти – погасяване по давност на сумите след
издаване на изпълнителния лист и преди образуване на изпълнителното
производство.
Ответникът в
законоустановения 1-месечен срок не е подал писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът не се явява, представлява се от процесуален представител, който заявява, че поддържа исковата молба. Излага съображения
за уважаване на претенциите,
заявени с нея. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответното
дружество чрез пълномощника си юрк.Н.
оспорва предявения иск.
Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеният по делото изпълнителен лист издаден по ч.гр.д №1822/2008
г. по описа на РС – Перник против С.О.М.се установява, че същата е осъдена да заплати на «Водоснабдяване
и канализация» ООД – гр. Перник АД : 245,72 лв. – представляваща
стойността на консумираната и отведена питейна вода за периода от 31.01.2006г.
– 11.01.2008г., сумата от 33,81 лв. –
изтекла за периода от 15.04.200г. до 04.02.2008г., както и направените
разноски по делото.
Установява се от приложения по делото препис
от изпълнително дело №54/2009г. на ЧСИ С.Д., че същото е образувано с нарочна
писмена молба от 03.02.209г., в която са посочени изпълнителни способи. Видно
от отбелязване на гърба на находящия се по делото
изпълнителен лист и влязло в сила постановление за прекратяване на цитираното
изпълнително дело от 19.09.2018г, че то е прекратено на основание чл.438,
ал.1,т.8 от ГПК, като дата на последно валидно изпълнително действие е през м.
04.2011г.
Видно
от удостоверение за наследници на С.О.М., същата е починала на 23.08.2000г.,
като за свои наследници е оставила П.К.П., В.К.Пи А.К.Т..
Наследниците
на С.М. са конституирани в хода на изпълнителното производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Ищцата
твъри, че не дължи посочените в исковата молба суми,
тъй като са погасени по давност - с
изтичането на тригодишната такава регламентирана в чл.111 ЗЗД. Задължението да се заплаща стойността на
топлоенергията е задължение за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. С Тълкувателно решение № 3/2011 г. е прието,
че задълженията на потребителите
на топлинна енергия, представляват задължения за
периодично плащане, тъй като са налице
повтарящи се през определен
период от време задължения
за предаване на пари, имащи
единен правопораждащ факт – договор за доставка на топлинна енергия, чиито падеж настъпва през предварително определен
интервал от време, а размерите на плащанията
са изначално определени или определяеми без да
е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви. Предвид
изложеното и по отношение на тази
категория вземания е приложима давността
по чл.111, б.”в” ЗЗД. Следователно съгласно
чл.111, б.”в”, пр.ІІ и ІІІ ЗЗД приложим за процесните
вземания за главница и лихва е 3-годишният срок на погасителна давност. Изискуемостта на главницата за всяко
месечно задължение настъпва с изтичането на месеца, за който се дължи. Според
цитираното ТР давността се прекъсва с
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ: налагане на запор
или възбрана, присъединяването
на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на продан и
т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица, като молбата за образуване на изпълнително дело също прекъсва
давността, ако е редовна. Не са
обаче изпълнителни действия и не прекъсват давността изпращането и връчването
на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Установи се, че срещу С. М. е образувано изпълнително
дело 54/2009г. по описа на ЧСИ С.Д., което е прекратено на основание чл. 433,ал.1,т.8 ГПК като е отразено, че датата на последното изпълнително
действие е 13.04.2011г. т.е. от този момент започва да тече нова тригодишна
давност за погасяване на вземането.
Следва за пълнота да се отбележи, че изпълнителното
дело е образувано срещу починалата наследодателка на
ищцата, като впоследствие наследниците на починалата са конституирани като
страни в развилият се изпълнителен процес.
В тази връзка налице е
правен интерес на ищцата да отрича дължимостта на претендиранато от ответника вземане като наследник на С.М.,
тъй като процесните суми са предмет на издадения
изпълнителен лист срещу наследодателя като задължения, като съдът не следва да
обсъжда порочността развилото се производство по повод на което е издаден
изпълнителният лист.
След смъртта
на наследодателя-потребител не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването
на договора за предоставяне на посочените по-горе услуги по право, а
задълженията по договора преминават върху наследниците на основание чл. 60, ал.
1 ЗН, според който наследниците отговарят за задълженията на наследодателя
съобразно дяловете при които наследяват. Като в настоящия случай ищцата
отговаря до размера на нейният дял при който наследява, а именно 1/3 от
задължението.
От горното
следва, че няма данни, след 13.04.2011г., в който срок да е прекъсван давностния срок относно вземанията на ответника, на някое от основанията посочени в чл.116 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.
111, б.”в” ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
периодични плащания, каквито са и задълженията на ищеца. Предвид на това
вземанията на кредитора за незаплатена топлоенергия за периода преди 13.04.2011г. са
погасени по давност.
Ответникът не ангажира други доказателства във връзка с
предприети от него правни действия, които да са основание за прекъсване или
спиране течението на специалния 3-годишен давностен
срок, поради което съдът приема, че отсъстват основания за спиране или
прекъсване на давността. Като последица от изтеклия давностен
срок вземането за заплащане на цена за стойността на консумираната и отведена
питейна вода за процесния период следва да се счита
за погасено, а оттам и за недължимо. На основание чл. 119 ЗЗД поради погасяване
на главното вземане следва да се считат погасени поради изтекла давност и произтичащите от главното вземане
допълнителни вземания /лихви, разноски и пр./. Ето защо съдът намира, че
предявените искове по чл. 439 ГПК са изцяло основателни.
По разноските:
С оглед изхода на делото, основателно се явява и искането
и на ищцовата страна
за присъждане на разноски. От данните по делото се установиха извършени
от ищеца разноски в размер на 74 лв.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати адвокатски
хонорар на адвокат Д.М. в размер на 300лв. за осъществена безплатна правна
помощ на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
С
оглед изхода на делото ответната страна няма право на разноски.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Водоснабдяване и канализация"
ООД – гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Варош”, ул. «Средец» №11, че А.К.Т.,
с ЕГН **********, в качеството си на наследник на С.О.М., ЕГН **********, поч. на 23.08.2000, не дължи на
ответното дружество, 1/3 съобразно наследственият и дял от сумите 1) сумата 245,72 лв. – представляваща
стойността на консумираната и отведена питейна вода за периода от 31.01.2006г.
– 11.01.2008г., сумата от 33,81 лв. –
изтекла за периода от 15.04.200г. до 04.02.2008г., както и направените
разноски по делото за които суми е издаден изпълнителен лист срещу
наследодателя й по ч.гр.д.***. по описа на ПРС и въз
основа на който срещу наследодателя и е образувано изп.
д. № 54 от 2009г. по описа на ЧСИ С.Д., peг. № 752, с район на действие ОС - Перник - с взискател
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД или
припадащите и се задължения съобразно дела при който наследява в размер на 81,90
лева - представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 31.01.2006г.
до 11.01.2008г., както и законна лихва
за забава на месечните плащания в размер на 11,27лева за периода 15.04.2006г.
до 04.02.2008г., както и направени
разноски в заповедното производство в размер на 2,86лв.-разноски по делото,
поради погасяването на вземанията по давност.
ОСЪЖДА
Водоснабдяване и канализация"
ООД – гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Варош”, ул. «Средец» №11, да заплати на А.К.Т., с ЕГН **********, сумата от 74.00 лева, направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА
Водоснабдяване и канализация"
ООД – гр. Перник, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. ”Варош”, ул. «Средец» №11 да
заплати на адв. Д.М., с адрес: ***,офис 6а сумата от 300 лв. - адвокатски хонорар
на основание чл.38 ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: