Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и пети май през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Д.
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 2417 по описа за 2021 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.11.2020 г. по гр.дело № 64734/18 г., СРС, ІIІ ГО, 142 състав е отхвърлил предявените от Н.К.Л., EГН ********** срещу ЗАД „Е.“, ЕИК ******** обективно
кумулативно съединени искове за осъждане на ответника ЗАД „Е.“, ЕИК ******** да
заплати на ищеца Н.К.Л., ЕГН ********** сумата в размер на 12 569,44 лв. -
главница, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба -
04.10.2020г., до окончателното заплащане на сумата, представляваща обезщетение
за имуществени вреди като застрахователно обезщетение по застраховка
"Отговорност на туроператора" със застрахователна полица №
0370010001152/25.01.2017г., сключен между ответника и „Уърлд Травел Мениджмънт“
ЕООД както и сумата в размер на 370,84 лихва върху главницата от 18.12.2017г.
до 04.10.2018 г., претърпени имуществени вреди от договор, сключен между ищцата
и „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД, сключен на 13.12.2017г., като неоснователни и
недоказани. Осъдил е Н.К.Л., ЕГН **********
да заплати на ЗАД „Е.“,ЕИК ******** сумата в размер на 300 лв.-депозит ССЕ,
както и 100 лв.- възнаграждение за юрисконсулт, разноски, сторени в настоящото
производство.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Н.К.Л., EГН **********,
чрез пълномощника по делото адвокат П.Д. от САК, със съдебен адрес: *** с мотиви, изложени в жалбата. Развиват се доводи, че са
налице всички основания на исковете по чл.405, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на ответника „Е.“ АД да заплати сумата от 12 569,44 лв. главница
и 370,84 лв. лихва. Ищцата е сключила потребителски договор за туристическа
услуга № 7044/13.12.2017 г. с ответника „Уърлд
Травел Мениджмънт“ ЕООД, по силата на който дружеството се е съгласило да
организира туристическо пътуване-екскурзия Канада с Аляска/корабен круиз за
периода 22.06.2018 г. до 10.07.2018 г. срещу възнаграждение в размер на 8595
лв., платими както следва: предплата в размер на 3500 лв., дължими до
15.12.2017 г., доплащане от 3500 лв., дължима до 01.04.2018 г., финално плащане
от 1595 лв., дължима до 01.06.2018 г. ла предплата от 3500 лв. Първата заплатена вноска от ищцата в размер на
3500 лв. е била заплатена на 18.12.2017 г.
Установява се, че между „ЗД Е.“ АД и ТА „Уърлд
Травел Мениджмънт“ ЕООД бил сключен договор за задължителна застраховка
„Отговорност на туроператора“, обективиран в застрахователна полица № 03700100001152,
със застрахователен период от 26.01.2017
г. до 25.01.2018 г. включително. Съгласно сключения застрахователен договор
уговорената застрахователна сума е в размер на 25 000 лв.
На 06.03.2018 г. между друго застрахователно
дружество, а именно ЗАД „Алианц България“ АД и ТА „Уърлд Травел Мениджмънт“
ЕООД бил сключен договор за задължителна застраховка Отговорност на
туроператора“, обективиран в застрахователна полица № 13160181320000001, със
застрахователен период от 07.03.2018 г.
до 06.03.2019 г. включително.
Позовава се на чл.97, ал.1 и чл.98 от Закона за
туризма, като твърди, че и предвид обстоятелството, че в периода на провеждане
на туристическото пътуване е настъпило застрахователното събитие-причинени от
туроператора ТА „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД вреди, вследствие неразплащане
със своите контрагенти, поради което счита, че за ЗД“Е.“ АД е възникнало
задължение да покрие отговорността на туроператора, в т.ч. причинените вреди на
потребителите по договора за организирано пътуване. Предвид извършеното от
туроператора частично плащане, както и представените от ищцата документи,
удостоверяващи извършените от нея плащания,
приети по делото, представляващи вреди за нея, намира за доказани
предявените искове.
Ето защо моли настоящата инстанция да отменени
първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно или
„респективно“ делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на СРС.
Претендира разноски за двете съдебни инстанции.
.
Въззиваемото дружество „ЗД Е.“ АД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.И.и Р.Б.,
чрез пълномощника юрисконсулт Й.Д.оспорва въззивната
жалба.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта-в обжалваната му част. По
станалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
СГС намира, че решението е валидно и допустимо, поради което следва да се
произнесе по правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.405,
ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД от Н.К.Л., EГН **********
срещу „ЗД Е.“
АД, ЕИК ******** за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 12 569,44 лв. - главница, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба - 04.10.2020г., до окончателното заплащане
на сумата, както и лихва в размер на 370,84 лв. считано от 18.12.2017 г. до
04.10.2018 г.
Ищцата твърди, че сключила
потребителски договор за туристическа услуга № 7044/13.12.2017 г. с ответника „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД, по силата на който дружеството се е
съгласило да организира туристическо пътуване-екскурзия Канада с Аляска/корабен
круиз за периода 22.06.2018 г. до
10.07.2018 г. срещу възнаграждение в размер на 8595 лв., платими както
следва: предплата в размер на 3500 лв., дължими до 15.12.2017 г., доплащане от
3500 лв., дължима до 01.04.2018 г., финално плащане от 1595 лв., дължима до
01.06.2018 г. ла предплата от 3500 лв. Първата заплатена вноска от ищцата в размер на 3500 лв. е заплатена на
18.12.2017 г.
Между „ЗД Е.“ АД и ТА „Уърлд Травел Мениджмънт“
ЕООД бил сключен договор за задължителна застраховка „Отговорност на
туроператора“, обективиран в застрахователна полица № 03700100001152, със
застрахователен период от 26.01.2017 г.
до 25.01.2018 г. включително. Съгласно сключения застрахователен договор уговорената
застрахователна сума е в размер на 25 000 лв.
Ищцата, заедно с групата туристи, отпътували на 22.06.2018г. и след като пристигнала
в Канада ищцата установила, че туроператорът не
е заплатил на своите контрагенти, поради което се е наложило да поеме
разходите на вече заплатената от нея екскурзия и да заплаща сама, макар и да е
заплатила пълната цена по договора, сключен с туроператора. След като „Уърлд
Травел Мениджмънт“ ЕООД е застраховано при ответника, счита, че застрахователят
дължи претендираните суми. Представя писмени доказателства.
Ответникът „ЗД Е.“ АД, ЕИК ******** оспорва исковете по основание и размер. Възразява,
че договорът по застрахователна полица №
0370010001152/25.01.2017г. е изтекъл на 25.01.2018г., т.е. преди застрахователното
събитие, поради което не е налице риск, за който да отговаря. При условията на
евентуалност, оспорва размера на сумите претендирани от ищцата, като твърди, че
има надплатени от нея към оператора. Позовава се на лимит на застрахователната
отговорност.
По делото е безспорно, че на 13.12.2017 г. между ищцата Н.К.Л., EГН ********** и
ТА „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД бил
сключен договор за организирано туристическо пътуване № 7044
за екскурзия по програма Канада с Аляска/ корабен круиз 2018г./, както и че
ищцата е изплатила изцяло сумата по договора в полза на туроператора, като
последните две плащания са направени извън
пределите и действието на полица № 0370010001152/25.01.2017г
От правна страна:
По делото е депозиран сключен между
„ЗД Е.“ АД и ТА „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД договор за задължителна
застраховка „Отговорност на туроператора“, обективиран в застрахователна полица
№ 03700100001152, със застрахователен период от 26.01.2017 г. до 25.01.2018 г. включително. Съгласно чл.97 от ЗТ(Изм.- ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 01.07.2018 г.)
(1) Туроператорът, установен на територията на Република България, ежегодно сключва договор за
задължителна застраховка "Отговорност на туроператора" със
застраховател по смисъла на Кодекса за
застраховането. Според ал.(2) Търговецът,
улесняващ предоставянето на свързани туристически услуги, установен на
територията на Република България, ежегодно сключва договор за задължителна
застраховка "Отговорност на търговеца, улесняващ предоставяне на свързани
туристически услуги" със застраховател по смисъла на Кодекса за застраховането. Според чл. 98 от ЗТ(Изм. - ДВ, бр. 37 от 2018 г., в
сила от 01.07.2018 г.) (1) Договорите за застраховка по чл.97, ал.1 и 2 се сключват за срок от една година и се подновяват или се
сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди
датата на изтичането му. По делото липсват
данни, че договорът е бил подновен, или е бил сключен нов такъв 30 дни преди
датата на изтичането му.
Същевременно, на 06.03.2018 г./ два месеца от прекратяването на
предходния договор/ между друго застрахователно дружество, а именно ЗАД
„Алианц България“ АД и ТА „Уърлд Травел Мениджмънт“ ЕООД бил сключен договор за
задължителна застраховка Отговорност на туроператора“, обективиран в
застрахователна полица № 13160181320000001, със застрахователен период от 07.03.2018 г. до 06.03.2019 г. включително, като настъпилото на 22.06.2018г. застрахователно събитие, а именно отпътуването на ищцата за Канада, е
настъпило при действието на този друг
договор.
Нормата на чл.405, ал.1 от КЗ гласи, че при
настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Според § 1, т.4 по смисъла на КЗ
"Застрахователно събитие" е настъпването на покрит риск по застраховка в
периода на застрахователното покритие, а "Застрахователен риск“ е обективно съществуващата вероятност от настъпване на вредоносно събитие,
възникването на която е несигурно, неизвестно и независимо от волята на
застраховащия, застрахования или третото ползващо се лице. Съгласно чл.405,
ал.1 КЗ, с договора за имуществено застраховане застрахователят се задължава
срещу заплащане на премия да поеме определен риск и при настъпване на
предвидено в договора застрахователно събитие да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди.
Обезщетението следва да бъде изплатено в уговорения срок, който не може да бъде
по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1-3 или 5 и започва да тече от деня, в който
застрахованият е изпълнил задълженията си по чл. 106 КЗ.
Следователно предпоставките, които следва да са налице кумулативно,
за да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по иск с правно основание
чл. 405, ал.
1 КЗ, са: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по договор за
имуществена застраховка; 2. Настъпване
на застрахователно събитие в срока на действие на договора, което се явява
покрит от застраховката риск; 3. Изпълнение на задълженията за уведомяване на
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и представяне на
необходимите документи за неговото установяване.
СГС намира, че не са налице посочените предпоставки на чл.405, ал.1 КЗ. Застрахователното
събитие е настъпило извън срока на действие на договор с полица №
0370010001152/25.01.2017г., което е до 25.01.2018г.,
а застрахователното събитие е настъпило на 22.06.2018г.,
тоест приблизително пет месеца по-късно. Между туроператора и ответника не е
било налице валидно застрахователно правоотношение по
договор за имуществена застраховка, а
такова е било налице с друг туроператор, а именно на 06.03.2018 г. между ЗАД „Алианц България“ АД и ТА „Уърлд Травел
Мениджмънт“ ЕООД бил сключен договор за задължителна застраховка Отговорност на
туроператора“, обективиран в застрахователна полица № 13160181320000001, със
застрахователен период от 07.03.2018 г.
до 06.03.2019 г. включително.
Обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено на основание чл.271, ал.1, пр.1 ГПК.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва да
заплати на въззиваемото дружество направените
разноски за настоящата инстанция във вид на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 13.11.2020
г. по гр.д. № 64734/2018г. на СРС, ІІI ГО, 142 състав.
ОСЪЖДА Н.К.Л., EГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат П.Д.
от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „ЗД Е.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, представлявано от Е.И.и Р.Б., чрез
пълномощника юрисконсулт Й.Д.направените разноски за настоящата инстанция за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
.