№ 39
гр. Шумен, 18.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Г.
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Мариана Ив. Г. Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500567 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 от ГПК във вр. чл. 262 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 262150/28.11.2022 г.
депозирана от П. Д. П. с ЕГН ********** срещу Определение №
260145/15.11.2022 г. по гр. д. № 3392/2018 год. по описа на Районен съд -
Шумен, с което на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК му е върната въззивна жалба
с вх. № 262053/02.11.2022 г. депозирана срещу решение № 260085 от
13.10.2022г. по гр. д. № 3392/2018 г. на РС - Шумен.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалвания съдебен акт. Сочи се, че първоинстанционният съд не е спазил
процедурата по връчване на съобщения и книжа. По конкретно се сочи,
нередовно връчване от първоинстанционния съд на Решение №
260085/13.10.2022 г.. Същото според частния жалбоподател било връчено не
на него, а на баща му – Д. П. Д. и следователно връчването е нередовно и в
нарушение на процедурата по връчване на книжа и призовки. Сочи също така,
че жалбата му е депозирана в законоустановения 14 – дневен срок, тъй като
горното решение е връчено на баща му на 18.10.2022 г., който му го е предал
на 19.10.22 г. вечерта и според жалбоподателя за него срока започвал да тече
от следващия ден – 20.10.2022 г. и изтича на 02.11.2022г. Прави искане за
отмяна на определението и даване ход на въззивната му жалба или съда да
постанови повторно ново връчване на Решение № 260085/13.10.2022 г..
1
Отговор по жалбата е депозиран от Р. Д. П. – трето лице, в който се
сочи за основателност на частната жалба.
Отговор е постъпил и от ищеца по делото – Ц. Д. Г., с който се оспорва
частната жалба и се иска от съда да потвърди обжалваното определение.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следното:
Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова
молба на Ц. Д. Г. срещу жалбоподателя П. Д. П. за делба на недвижими
имоти. По делото е постановено решение № 794/05.08.2019 г. по допускане на
делбата, към момента влязло в законна сила. С молба с вх. №
261325/14.06.2022 г. жалбоподателят П. Д. П. е направил искане по реда на
чл. 247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на
Решение № 794/05.08.2019 г. по гр.д. № 3392/2018 г. на РС – Шумен и в
последващото Решение № 260013/07.02.2022г. по същото дело. С Решение №
260085/13.10.2022 г. РС - Шумен е констатирал, че не е налице ОФГ в
постановеното решение и е оставил молбата без уважение. Решението е било
връчено по реда на чл. 46 от ГПК на бащата на жалбоподателя – Д. П. Д. на
18.10.2022 г. на адреса изрично посочен от жалбоподателя, като такъв за
връчване на книжа и съобщения.
На 02.11.2022 г. жалбоподателят е депозирал в деловодството на РС –
Шумен въззивна жалба с вх. № 262053/02.11.2022 г. срещу постановеното
Решение № 260085/13.10.2022 г. по гр.д. № 3392/2018 г. на РС – Шумен.
С обжалваното пред настоящата инстанция определение №
260145/15.11.2022 г. първоинстанционният съд е приел, че Решение №
260085/13.10.2022 г. е редовно връчено на жалбоподателя на 18.10.2022 г. и
двуседмичния срок за обжалване изтича на 01.11.2022 г. /присъствен ден/ и
така подадената на 02.11.2022г. въззивна жалба е подадена извън срока за
обжалване посочен в чл. 259, ал. 1 от ГПК и на осн. чл. 262, ал. 2, т. 1 от ГПК
е върнал същата като просрочена.
Като съобрази изложените по-горе факти, настоящата инстанция
приема, че атакуваното в настоящото производство определение на РС -
Шумен е правилно и законосъобразно.
В чл. 46 от ГПК се регламентира надлежното връчване на съдебни
2
книжа на "друго лице". Това друго лице според чл. 46 ал. 2 от ГПК може да
бъде всеки пълнолетен от домашните или което живее на адреса, или
работник, служител или работодател на адресата, изразил съгласие да ги
приеме и предаде, удостоверено чрез подписа му на призовката. С получаване
на съдебните книжа от това "друго лице", връчването е осъществено.
Полагането на подпис от страна на лицето-получател е достатъчно да се
приеме, че същото не само е дало съгласие за приемане на книжата, но и че е
запознато и със задължението си да предаде същите на адресата. Това е така,
тъй като образците на съобщенията/призовките, изработени по указания на
МП са еднакви за всички съдилища и съдържат изричното текст, касаещ това
задължение на получателя по чл. 46 от ГПК. Доколкото по обективни
причини получателя „другото лице“ не е могъл да изпълни поетото
задължение за предаване на съдебните книжа по обективни причини, то
адресатът разполага с възможността предвидена в чл. 46, ал. 4 от ГПК, а
именно - да иска възстановяване на срок, ако е отсъствал от адреса и не е
било възможно да узнае своевременно за връчването.
В настоящия случай не са допуснати релевираните нарушения на
процесуалните правила по надлежното връчване на Решение №
260085/13.10.2022 г. на жалбоподателя. Не са налице данни, които да
обуславят необходимостта призоваването да се извърши по реда на чл. 47 ал.
1 от ГПК, а не по реда на чл. 46 от ГПК. Връчването на решението на
жалбоподателя на адреса в с. Копривец, общ. Бяла, обл. Русе на 18.10.2022 г.
е извършено чрез бащата на жалбопадетеля – Д. П. Д., като съобщението за
връчване на решението е надлежно оформено според изискванията на закона,
поради което правилно първоинстанционният съд е приел, че е налице точно
изпълнение на процедурата по връчването на решението на страната, чрез
друго лице. От тук е правилен и извода, че въззивната жалба е просрочена,
тъй като двуседмичният срок е изтекъл на 01.11.2022 г., а същата е подадена
на 02.11.2022 г. – лично от жалбоподателя в деловодството на съда.
Следва от друга страна да се посочи, че за да се ползва от предвидената
възможност в чл. 46 ал. 4 изр. ІІ от ГПК частния жалбоподател следва да
докаже отсъствие от адреса по времето, когато е връчено съобщението на
другото лице от кръга, посочен в чл. 46 ал. 2 от ГПК, в продължение на
теченето на целия срок и да не е било възможно да узнае своевременно за
връчването. В частната жалба се твърди, че жалбоподателят е отсъствал от
3
адреса на който е връчено решението на 18.10.2022 г. и до вечерта на
19.10.2022 г. когато баща му, му е предал връченото решение. Следователно,
не е налице и хипотезата на чл. 46 ал. 4 изр. ІІ от ГПК.
Предвид изложеното настоящият въззивен състав приема, че въззивната
жалба е просрочена и правилно и законосъобразно районният съд е върнал
същата, поради което атакуваното в настоящото производство определение,
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260145/15.11.2022 г. постановено по
по гр. д. № 3392/2018 г. по описа на Районен съд - Шумен, с което на осн. чл.
262, ал. 2, т. 1 от ГПК е върната, като просрочена въззивна жалба с вх. №
262053/02.11.2022 г. депозирана от П. Д. П. с ЕГН ********** срещу решение
№ 260085 от 13.10.2022г. по гр. д. № 3392/2018 г. на РС - Шумен.
Определението може да се обжалва, с частна жалба пред ВКС, в
едноседмичен срок от съобщаването му, при условията на чл. 280, ал. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4