№ 7670
гр. София, 15.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело №
20241100506799 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Лев Инс“ АД срещу решение №6615
от 11.04.2024 г. по гр.д. №45287/2023 г. на Софийския районен съд, 36 състав, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на ЗД „Евроинс“ АД на основание чл.411 КЗ сумата
2831,84 лева, представляваща изплатеното от ищцовото дружество застрахователно
обезщетение по застраховка „Каско ” по щета № ********** за ПТП, настъпило на
03.07.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 11.08.2023
г., до окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 148,45 лева,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.03.2023
г. до 11.08.2023 г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с доказателствата и при нарушение на процесуалния закон. Въззивникът сочи,
че първоинстанционният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, както и
че е налице противоречие на крайните изводи на съда с действителните факти. Съдът не е
съобразил, че представеният по делото констативен протокол е съставен в нарушение на
нормативните изисквания, при разногласие на участниците относно обстоятелствата,
свързани с настъпилото ПТП. Оспорва същото да е настъпило по вина на застрахования при
него водач, като се позовава на заключението на вещото лице по допуснатата допълнителна
съдебна авто-техническа експертиза. Предвид изложеното, моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „ЗД Евроинс“ АД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
1
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата
гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят
следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си
задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Механизмът на процесното ПТП се установява от събраните по делото доказателства
- констативен протокол за ПТП, двустранно подписан, разпита на допуснатите свидетели и
изслушаните по делото първоначална и повторна САТЕ.
Оплакванията във въззивната жалба относно обсъдения от СРС двустранен протокол
на ПТП, съставен в нарушение на нормативните изисквания, съдът намира за
неоснователни. Действително, съгласно чл. 125, т. 7 от ЗДвП службите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на ПТП, когато между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а съгласно чл. 5, ал. 1 Наредба № Iз-
41/12. 01. 2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране
между МВР, КФН и ГФ когато при произшествието са причинени само материални щети и
между участниците в него има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те
попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП - приложение № 3.
Доколкото в случая не е било постигнато съгласие относно вината за настъпване на
произшествието, водачите е следвало да пристъпят към уведомяване на съответната служба
за контрол на МВР. Този факт обаче няма отношение към правилността на решението,
доколкото съдът не е направил изводите си за механизма на настъпилото ПТП, позовавайки
се единствено на процесния протокол, а е събрал всички относими и допустими
доказателства, за които страните са релевирали доказателствени искания и е обосновал
изводите си след тяхното задълбочено обсъждане и съвкупната им преценка.
Основният спорен между страните въпрос е по чия вина е настъпило процесното
ПТП.
При разпита в о.с.з. св.Т. е заявила, че на процесната дата е управлявала л.а. седан
„Фиат“ на двулентов междуградски път от с. Чавдар в посока София, зад друг автомобил.
Предприела изпреварване, преди което се уверила чрез огледалото за обратно виждане, че
зад нея няма друго ППС, както и че лентата за насрещно движение е свободна. Когато
управляваният от нея автомобил вече бил около средната част на изпреварвания автомобил,
усетила удар отляво. След секунди, в огледалото за обратно виждане възприела мотор.
2
Водачът му продължил да го управлява, не е имало падане на терен. На следващата отбивка
свидетелката спряла, водачът на мотора също спрял и съставили протокол.
Разпитан, свидетелят Г. е заявил, че управлявал мотор „Хонда“ в посока София, като
пред него е имало колона от два леки автомобила, а пред тях тежкотоварен камион. След
като се уверил, че лентата за насрещно движение е свободна, той предприел изпреварване.
„Въпросната кола“ била зад него, а не пред него. Вече бил изпреварвал колата пред него и
когато навлязъл в равнината, успоредно на втората кола, която изпреварвал, водачът на
автомобила също решил да предприеме маневра изпреварване и го избутал отстрани на
пътя. Свидетелят успял да овладее мотора и на следващата отбивка спрял, тъй като видял, че
и лекият автомобил е спрял. Подписали двустранен протокол. Жената - водач го обвинила, че
я е ударил отзад, провели спор.
В заключението на първоначалната САТЕ вещото лице е дало два възможни варианта
за настъпване на процесното ПТП, като е посочило, че същите са изготвени според
противоречивите показания на свидетелите, които заявяват различни твърдения относно
това кой от двамата водачи е предприел изпреварването пръв.
В заключението на повторната САТЕ е посочен следния механизъм на ПТП:
На 03.07.2022 г. на подбалкански път в района на Керамичен завод Мирково, на прав пътен
участък в условията на движение със скорост от около 60 км/ч в колона от МПС, водачът на
лек автомобил Фиат Типо, рег.№ ****, предприема изпреварване на находящия се пред него
автомобил. В позицията си на изпреварващ и първи по време и място, намиращ се почти
успоредно с преднодвижещия се автомобил, водачът на автомобила констатира приплъзващ
удар странично в задната лява част на своя заден ляв калник и конзолата, закрепваща и
държаща задната броня. В ситуацията, при която възниква констатирания удар, в процес на
застигане от мотоциклет Хонда NC 700X с рег.№ ****, от почти изравнените скорости на
ППС паралелно движещи се в една посока, не се осъществява извеждане от равновесие и
падане на мотоциклетиста върху терена. Същият успява да овладее мотоциклета и да го
отклони с посока от дясно на ляво.
Следва да се съобрази изрично посоченото от вещото лице, че от техническа гледна
точка, ако водачът на мотоциклета е бил в по-предна позиция, при която ще се намира в една
позиция с по-предно движещото се ППС, което от неговите показания се установява като
камион, ако в тази позиция водачът на л.а.Фиат е предприел маневра за изнасяне на
автомобила за изпреварване, то тогава биха настъпили вреди в предната габаритна лява част
на автомобила, а от снимковия материал се констатират увреждания в задната лява
странична част – заден ляв калник. При осъществен контакт в по-предната част на
автомобила с мотора, мотоциклетистът би бил изведен от равновесие с падане върху терена.
Горното категорично опровергава показанията на св.Г. относно местоположението му
спрямо лекия автомобил към момента, когато последният е предприел изпреварване, поради
което и правилно при преценката им по реда на чл.172 от ГПК /свидетелят е в служебни
отношения с ответника/, същите не са кредитирани от първоинстанционния съд.
При така установения механизъм на ПТП, правилен е изводът на СРС, че виновен за
настъпването на процесното ПТП е единствено водачът на мотоциклет Хонда NC 700X с рег.
№ **** , който в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е управлявал автомобила си със скорост и
дистанция, които не са му позволили да спре в рамките на опасната зона без да настъпи
съприкосновение с намиращото се пред него МПС. Принос на водача на лекия автомобил не
се установява, т.к. при така възприетия механизъм на ПТП, той е бил в позицията на пръв по
време и място, като при разпита в съдебно заседание, св. Т. изрично е заявила, че преди да
предприеме изпреварването се е уверила чрез огледалото за обратно виждане, че лентата за
насрещно движение зад нея е свободна. Тези показания правилно са кредитирани от
първоинстанционния съд, доколкото съвпадат с данните по делото за установените повреди
по лекия автомобил в задната му лява странична част и посочените по-горе констатации на
3
вещото лице. Ето защо, не може да бъде споделено заключението на повторната САТЕ в
частта му, в която сочи, че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е и
недостатъчния контрол и внимание от страна на водача на л.а. Фиат Типо, при контрола чрез
страничните огледала и обхват на по-голям радиус на контрола за други ППС, преди
започване на маневрата изпреварване. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51,
ал. 2 ЗЗД, водачът на лекия автомобил трябва обективно да е допринесъл за вредоносния
резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване.
Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Съпричиняването подлежи на доказване от ответника и то не
може да почива на предположения, в който смисъл е трайната съдебна практика.
Приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД предпоставя доказани по безспорен начин конкретни
действия или бездействия, които обективно са способствали възникването на вредоносния
резултат, като са създали условия за настъпването му или са го улеснили /в т.см Решение по
т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. на ВКС и цитираната в същото съдебна практика на касационна
инстанция/. Ето защо, въззивният съд споделя извода на първоинстанционния за
недоказаност по делото по начин, обуславящ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД, че
застрахованият при ищеца водач с действията си е допринесъл за настъпването на
увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.386 ал.2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. По силата на
разпоредбата на чл.400 ал.1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а съгласно ал.2 на
същата норма – за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане на
обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение, съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към
момента на осъществяване на застрахователното събитие, т.е. по пазарната цена на същата,
като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба №24/2006 г. на КФН /в този смисъл е трайната практика на ВКС -
решение №79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 г., І ТО, решение №52/08.07.2010 г. по т.д.
№652/2009 г., І ТО, решение №115/09.07.2009 г. по т.д. №627/2008 г., ІІ ТО, решение
№209/30.01.2012 г. по т.д. №1069/2010 г., II ТО, решение №235/27.12.2013 г. по т.д.
№1586/2013 г., ІІ ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
Относно обема на регресния дълг не са наведени конкретни оплаквания във
въззивната жалба, поради което и съдът не следва да ревизира изводите на СРС в частта им,
в която е прието, че размерът на действително претърпените вреди е 2 831,84 лева.
Поради изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваното решение на СРС следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.8 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №6615 от 11.04.2024 г. по гр.д. №45287/2023 г. на
Софийския районен съд, 36 състав.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
4
гр. София, бул. „Симеоновско шосе” № 67А да заплати на „Застрахователно дружество
Евроинс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Христофор Колумб” № 43, сумата от 100 лева – разноски за въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5