ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.Хасково, 09.06.2020 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в закрито
заседание на девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
като разгледа
докладваното от съдията административно дело №445 по описа на съда за 2020 година,
взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на М.А.,
роден на *** г. в П., подадена чрез пълномощника му адвокат С.И.Ш., против
Заповед Рег.№5364з-962/22.05.2020 г. на Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР,
с която на основание чл.44, ал.8, изр.трето от ЗЧРБ, е продължено
принудителното настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци
(СДВНЧ) на М.А., гражданин на П., считано от 30.05.2020 г.
С жалбата е направено искане за освобождаване от внасяне на
държавна такса и е приложена Декларация за семейно, материално и имотно
състояние на жалбоподателя.
Административен съд – Хасково намира, че
не е местно компетентен да разгледа жалбата по следните съображения:
Съгласно чл.44, ал.8, изр.четвърто от
ЗЧРБ, заповедта за продължаване на принудителното настаняване, каквато е
процесната, подлежи на обжалване по реда на чл.46а, ал.1 и 2.
В чл.46а, ал.1 от ЗЧРБ е предвидено, че
заповедта за принудително настаняване в специален дом може да се обжалва в
14-дневен срок от фактическото настаняване по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Поради препращането към реда за
оспорване по АПК, по отношение на местната подсъдност приложение в случая
намира разпоредбата на чл.133, ал.1 от АПК (Изм. – ДВ, бр.77 от 2018 г., в сила
от 01.01.2019 г.), според която делата по оспорване на индивидуални
административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес
или седалището на посочения в акта адресат, съответно адресати. Когато
посоченият в акта адресат има постоянен адрес или седалище в чужбина, споровете
се разглеждат от Административен съд – град София.
Определение за постоянен адрес е дадено
в разпоредбата на чл.93, ал.1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) и
това е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в
регистъра на населението.
Адресатът на оспорения акт е чужденец и същият,
според посоченото в жалбата му, е настанен
в СДВНЧ – Любимец, с адрес гр.Л.,
ул.„О.“ №***.
Този адрес обаче не е „постоянен“ такъв
по смисъла, вложен от законодателя в чл.93 от ЗГР, тъй като съгласно чл.3, ал.2
от ЗГР, в регистъра на населението, освен всички български граждани, се вписват
само чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно
пребиваване в Република България и тези, получили статут на бежанец или
хуманитарен статут, или на които е предоставено убежище в Република България.
Жалбоподателят не спада към тези категории лица и доколкото същият е чужд
гражданин, т.е. има постоянен адрес в чужбина, по силата на чл.133, ал.1, изр.второ
от АПК, местно компетентен да разгледа жалбата се явява Административен съд – град
София. В императивната разпоредба на чл.133 от АПК не е придадено значение на
настоящия адрес на адресата на акта, поради което и същият не е релевантен за
преценка обстоятелството кой е местно компетентния съд.
На основание чл.135, ал.2, във вр. с ал.1
от АПК, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, а жалбата
изпратена по подсъдност на местно компетентния за разглеждането ѝ съд.
С оглед изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ пред
Административен съд – Хасково жалбата на М.А., гражданин на П., против Заповед Рег.№5364з-962/22.05.2020
г. на Директора на Дирекция „Миграция“ – МВР.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №445/2020
г. по описа на Административен съд – Хасково.
ИЗПРАЩА жалбата на М.А., гражданин на
Пакистан, против Заповед Рег.№5364з-962/22.05.2020 г. на Директора на Дирекция
„Миграция“ – МВР за разглеждане от Административен съд – София-град.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от същото да се изпрати на жалбоподателя, на посочения в жалбата му съдебен адрес.
СЪДИЯ: